Макар и с леко закъснение дойде времето и за обзор на безогледалката Nikon Z50 – APS-C версия от познатата вече Z фамилия. Появи се в началото на октомври 2019 година с идеята да привлече снимащите с Nikon D7500, или Nikon D5600 към безогледалната страна.
Камерата е лека, компактна и носи в себе си доста от последните достижение на Nikon. Дойде във Photo Cafe в един здрав куфар заедно с двата обектива, с които излезе (това е тестови комплект, уточнявам за да не си помисли някой, че така си се продава) и имах няколко дни възможност да я изпробвам.
Както казах малко късно дойде при мен и вече могат да се намерят немалко ревюта в нета, но не съм ги чел, за да си запазя своя поглед, и само чакам да споделя своето наблюдение, за да прочета другите мнения по въпроса, за да видя дали са сходни, или, пък…
Приготвил съм едно леко встъпително видео, а след него започваме с по-сериозната част.
Както споменах във видеото Nikon Z50 е насочена предимно към напреднали любители фотографи, но носи в себе си някои професионални заемки като например сензора на Nikon D500. Всъщност ето няколко ключови детайла, нещо като пищоФ за по-нататък.
- 20.9MP CMOS сензор
- Nikon Z байонет
- Два скролера за управление на функциите
- До 11 кадъра/сек. с AE/AF, 5 кадъра/сек. При тих затвор
- 4K видео с до 30p
- 2.36M точков OLED електронен визьор
- Подвижен дисплей (до 180 градуса) с управление с докосване
- Bluetooth и активиране на Wi-Fi (през Snapbridge app)
- 20 на брой Creative Picture Control ефекти
- SD слот за карти памет
Дизайн
Почти идентичен с големите братя от Nikon Z фамилията. 2/3 от корпуса е изграден от магнезиева сплав, а главните места за захват са покрити с гума даваща изключително добро сцепление.
Nikon Z50 е по-компактен и може би ще седи по-удобно в дамски ръце, но не е рядкост да работя с компактни камери и винаги намирам начин за удобно държане, а тук имаме удобен грип, с който да си подобрите захвата.
Винаги съм се чудел в надпреварата за компактност защо фирмите често премахват грипа на камерата, при положение, че за да снима на камерата винаги ще има закачен обектив. Дори той да е палачинка, то пак ще стърчи напред и реално камерата няма да е с тези компактни размери с които я описват…
При Nikon Z50 е заложено на удобство, без да се гони първенство за компактност.
Подвижен дисплей
Рядкост са вече камерите с фиксиран дисплей. Това удобство вече е желано, както от любителите, така и от професионалните фотографи. В добавка имаме управление с докосване (нищо ново разбира се), като част от бутоните са изнесени върху самия дисплей.
Няма пълна подвижност като при Nikon D5600 да речем, а е от типа както при Nikon D7500 – тоест нагоре и надолу само, като тук може да се накланя надолу до 180 градуса, тоест в селфи режим.
За съжаление, когато камерата е поставена на статив това е недостатък, защото няма как да е възползвате от тази опция. Може да се възползвате единствено ако снимате от ръка.
Защо не е с напълно подвижен дисплей, все пак някои модели на Nikon имат такава опция?
Според мен това ще направи Nikon Z50 по голям и ще се жертва от компактността, а все пак тя си е важна характеристика. В допълнение, нямаше да има къде да се разположат портовете като USB, HDMI и т.н.
Управлението с докосване не е нещо ново и дори е задължително условие за модерната фотокамера. Благодарение на тази функция може да ровите в менюто, да разглеждате снимки, да обработвате и най-важното да снимате.
Обожавам функцията за снимане с докосване на дисплея, особено когато снимам от неудобен ъгъл, или бързо движещи се обекти.
Nikon Z50 е с много добра АФ система, което позволява мигновен фокус и снимане едва ли не с докосването на екрана. За фокуса малко по-късно.
Шината на която е поставен дисплея освен вертикалното движение позволява и леко издърпване назад, което е удобство за случаите в които работите с автоматично превключване от визьор на дисплей.
Доста камери от различни марки съм изпробвал и за съжаление производителите продължават да слагат много чувствителен сензор, който гаси дисплея, ако случайно минете с ръка близо до визьора или пък практикувате коремна фотография. При някои про модели на Оли просто сензора се деактивира, когато се дръпне дисплея, защото е логично, че ще се снима през него… не знам защо другите марки се инатят и не направят същото, за мен, като потребител е повод за мрънкане…
Визьор
С добра резолюция – 2,6 милиона пиксела и е достатъчно четим и ясен за безпроблемно снимане, дори и на полутъмно. Да, не е като на Z6/7, където наистина говорим за визьор от най-висок клас.
И тук по подобие на големите събратя имаме голяма оптична схема с цел максимално подобряване качествата на визьора и това е причината да не може дисплея да се обръща нагоре.
Има настройка за диоптър, която до преди няколко години не оценявах като екстра, но сега, като одъртявам ми се вижда много блага.
Може да програмирате какво да виждате във визьора, както и да ровите в менюто, без да сваляте око от него. Гуменият уплътнител се сваля с повечко зор, което е добра новина за тези които (не знам как) лесно го губят.
Скролери и бутони.
Дизайнът е сходен както при голямата Z серия. Да, няма инфо дисплей, но това е в името на компактността, а и тъй като камерата е бюджетна, това спестява от цената.
Прословутото никонско удобство е спазено и сега и двата управляващи скролера са лесно достъпни. Всъщност задният скролер е доста по-удобен, а предният е леко жертван в полза на спусъка – тоест показалеца ви ляга много добре на спусъка, докато с палеца може да правите настройки.
За фотограф работил с последните модели на Nikon ориентирането ще е лесно с оглед разположението на главните бутони. Същото е и с менюто което е идентично и разбира се има опция за избор на български език.
Сензор
Споменах, че сензорът е сходен с този на Nikon D500. Сходен и е подобрен с нови маски така, че когато се фокусира част от пикселите да получават светлина от една част на кадъра, а друга част от пикселите от друга част на кадъра като по този начин работи системата с откриване на фазата. Накратко тук има нова генерация на автоматичен фокус както и в останалите от Z фамилията, което позволява много по-бърз и точен фокус сравнено с Nikon D500/7500 да речем.
Поне за мен резолюцията от 20 и малко милиона пиксела е абсолютно достатъчна за APS-C матрица (то аз и на 16 бях доволен), а резултатите като шум на високо ISO са много добри.
Снимайки таблицата за резолюция (със закачен Nikkor 50/1.8S) виждам, че се разчитат линиите при 24 мегапиксела, тоест сензора има по-детайлни възможности, отколкото е максималната му гъстота.
ISO чувствителност
Диапазон от 100 до 51 200 ISO. Снимал съм с Nikon D500 и Nikon D7500 и бях подготвен, какво да очаквам. Има леко подобрение, все пак говорим за по-ново поколение, както и нов процесор за обработка и смело мога да заявя, че до 3200 ISO нямам никакви забележки, а използваемото ISO е поне до 12 800, като единствено ще се наложи единствено леко редуциране на цветния шум (до 3200 ISO шума е изключително монохроматичен).
Пускам тестове с черно бяла таблица с висока разделителна способност и с цветна, за да се види кога има загуба в детайл и кога в цвят. Снимките са от RAW формат без активирани редукция на шум.
Интересното е, че при Nikon Z6 който е наличен за постоянно във Photo Cafe имам наблюдения, че има по-видим цветен шум сравнено с Nikon Z50, независимо, че е с по-голям сензор. При нива на ISO 1600 и нагоре трябва да чистя цветния шум, като дърпам плъзгача в раздел детайл на Lightroom, до стойност 50, докато при Nikon Z50 това се е наложително от 6400 ISO нагоре – голяма червена точка от мен.
Автоматичен фокус
Споменах по-горе, че тук се разчита на фазов, който е доказано по-бърз сравнено с контрастният автофокус.
За тези, които са снимали вече с Nikon Z6/7 ще открия, че фокусът е абсолютно идентичен като скорост и като възможности за избора.
За разлика от първите потребители на Z серията, Nikon Z50 идва с така желаният фокус по око. Във възможностите на този толкова модерен фокус се уверих не с хубав светлосилен обектив, а с “китовия” Nikkor Z DX 50-250mm f/4.5-6.5 VR, с който направих няколко тайни снимки в кафето на Photosynthesis, където заради малката светлосила на обектива, повечето бяха на 3200 ISO.
Не мога да кажа, че имам 100% успеваемост, но 9 от 10 кадъра окото бе хванато, а ако не е точното, то лесно с помощта на джойстика на гърба може да изберете това, което търсите.
За видео фокуса не е толкова пъргав както във фото. Същото го забелязах и при по-големите събратя. Желателно е да не правите резки скокове напред назад, а да се движите малко по-плавно за да не се изгуби фокуса.
Затвор и серийно снимане
Nikon Z50 разполага с механичен и електронен затвор. Максималната скорост е до 1/4000 сек. Но само при напълно механичен или напълно електронен затвор. Ако изберете опцията с комбиниран затвор, тоест първото перде е електронно, а второто механично, то максималната скорост е 1/2000 сек.
Аз снимам на комбиниран затвор, защото момента за реакция е по-бърз и се застраховам от ефекта на изкривяване за случаите, в които снимам изцяло с електронен затвор.
Последният го ползвам само когато искам да съм много дискретен, или да не ме хванат че снимам.
Когато снимате на механичен затвор разполагате със серия от до 11 кадъра в секунда, а с електронен до 5 кадъра.
Изключително рядко ми се е налагало да снимам в серия, но смятам, че такава скорост е напълно достатъчна за ентусиастите шивачи… е за снимащите дива природа също е добре с оглед, че APS-C матрицата “удължава” обективите с които снимат.
Стабилизация
За съжаление матричната стабилизация позната ни от по-големите събратя тук липсва.
“Научил се поп на варен боб…” и аз така с Nikon Z6. При Nikon Z50 се наложи да се отуча, но пък обективите, с които идва 16-50 и 50-250 имат оптична стабилизация, та компенсира, но благината другите “S” обективи да са стабилизирани я няма.
Възможно е да излезе версия безогледален наследник на про Nikon D500, която да е с матрична стабилизация, но това са си чисто мои разсъждения.
Видео и батерия
Признавам не съм тествал видео, но преди този обзор се появиха ревюта от видео потребители (които както казах нарочно не съм чел) където надявам се има отделено голямо внимание.
Нещото, което аз тествам е животът на батерията при снимане на видео, защото при фото е трудно да се определи точният брой кадри, защото много зависи от стила и начина на снимане.
Какво установих за батерията в режим видео, като първо започвам с Full HD.
Тъй като имаме ограничения в дължината на снимане то батерията стига за 4 пъти по 30 минути и още около 5-7 минути допълнително тоест за около 125-7 минути.
Камерата е монтирана на статив и гледа към улицата, но принципно автофокуса почти няма работа (тоест при по-активен фокус може да намалеят показателите).
Nikon Z50 може да снима в MOV, или MP4 с опции за нормален и и висококачествен запис. Ако се избере опцията да се снима на максималните 120 квадрата в секунда, ще е нужна бърза карта (аз пробвах с 16GB SDHC SanDisk Extreme PRO Class 10 UHS-II U3, или търсете аналогична от същия клас), защото не стига капацитет и камерата спира да снима.
При снимане във Full HD със 120 квадрата в секунда на 16гб карта се събират около 13:27 мин., а при 32 гб почти се стига лимита от 29:59 минути.
Хубаво е да се знае, че при високоскоростно снимане скоростта на затвора започва от 1/200 и нагоре, тоест трябва ви доста светлина, или светъл обектив, ако не искате да снимате на високо исо.
При снимане в 4К. Снимах на 30 квадрата в секунда и 16гб карта стига за 13:15 сек за по-голяма карта може и повече защото при 16 ката остават около 3.5 гб свободни
Батерията стига за 6 пъти по 13:15 минути плюс да речем 30 секунди за форматиране и още допълнителни 6 минути – тоест за 4 к видео възможностите са около 85-6 минути при нова и заредена на 100% батерия.
Снимайки продължително време, камерата записва файлове с размер 3.7 до 4.1 гб, затова не се чудете, ако видите на картата няколко клипа вместо един. Това си е ограничение от Fat 32 форматирането.
Не се чудете ако видите номера на файла който се записва да започне да свети жълто, след това в червени и пак да се върне в нормалното бяло. Направено е с цел да ви подскаже, че наближава края на запис на файла – нещо като предупреждение, което принципно не оказва влияние, защото между два файла няма загуба на информация.
Принципно изключително рядко се снима с такава дълга продължителност, освен ако не е някоя скучна конференция…
В добавка тестовете са при активиран дисплей, на визьор всички камери харчат повече. Не съм пробвал ако се свърже Nikon Z50 през HDMI към външен рекордер или стрийм бокс дали няма да падне живота на батерията, затова не мога да дам точно инфо.
За фото както казах много зависи как снима фотографа, колко често гледа снимките в последствие, колко време кадрира преди това.
Факт е, че без допълнителна батерия, ако сте сериозно снимащ няма да ви се размине.
Не можах да намеря в менюто индикатора за заряд на батерията, както и нейният живот, което ми е странно, защото е полезна функция…
Време за десерт
Ползвах Nikon Z50 с двата обектива с които излезе: Nikkor Z DX 16-50mm f/3.5-6.5 VR и Nikkor Z DX 50-250mm f/4.5-6.5 VR. Признавам малко са тъмни дори и за “китови” обективи, добре е, че камерата има добра картина при високо ISO.
Може би, ако имаше матрична стабилизация дългото варио, щеше да е по-светлосилно, но така или иначе късото варио е тъмно заради много малкият му размер.
Благодарение, че Nikon Z50 е безогледалка, Nikkor Z DX 16-50mm f/3.5-6.5 VR е с толкова малък размер сравнено с 18-55 модела за DSLR. Да, с 1/3 диафрагма по-тъмен е, но заради размера се преживява.
Качествата и на двата обектива са по-добри от аналогичните им DSLR версии (снимал съм не малко с тях), а комплект камера със стандартен зум го прави лесно преносим почти ежедневно, а и има приятно боке, когато знаеш как да го постигнеш (кокичетата)
Закачайки Nikkor Z DX 50-250mm f/4.5-6.5 VR имам почти 400 милиметров обектив с който да правя не обезпокояван снимки от разстояние.
Пъргав фокус добра работа на светломера и минимално време за обработка в редактиращ софтуер.
Освен двата специално създадени обектива, може да се възползвате и от всички излезли до сега „S“ обективи, които хич не са малко, както и от FTZ адаптора който позволява закачането на обективи на F байонет. За да имате работещ автофокус е нужно обективите да са AF-S, или AF-P тип. тъй като няма мотор в адаптора то стандартните AF обективи не работят.
Работи с SD карти, като е хубаво да предвидите топ клас, ако сте запален по видеото. За фото и по-бавни карти вържат работа.
Може да го свържете към смартфона си и да снимате дистанционно, или незабелязано, ако сте на безшумен режим. Връзката е по Bluetooth, което харчи малко енергия, а ако искате да виждате превю или снимка, то автоматично се активира WiFi.
Входа за микрофон го прави средство за създаване на по-сериозно съдържание, макар аз да предпочитам да записвам на професионален аудио рекордер и после да синхронизирам със звука създаден от микрофоните на камерата.
След всичко написано мисля че Nikon Z50 всъщност е наследник или ново начало на Nikon D7500.
