Здравейте с продължението на статията ни за избор на монитор. Започнахме в първа част (за тези които не са я чели могат да я прочетат, или пък да си я припомните), а днес продължаваме.
Технология на панела и контрастно съотношение
Панелът е основното в един монитор и разликата в технологиите се състои в начина, по който течните кристали са ориентирани, което съществено влияе върху начина на работа на монитора. Няколко са технологиите на панелите, които се ползват в мониторите, но аз ще засегна 2-та най-разпространени в тези подходящи за фотографи и графици.
IPS (In Plane Switching)
Започвам с най-доброто като технология, когато говорим за клас монитори за фото / видео обработка. Едно от най-големите предимства на тази технология е изключително големият зрителен ъгъл който позволяват (при някои модели до 180 градуса).
Това означава, че както и да завъртите или наклоните монитора ще виждате еднакво добре изображението – няма да има цветоизместване или потъмняване / изсветляване поради различния ъгъл на гледане.
Второто голямо предимство е високото качество на възпроизвеждане на цветовете, включително тоналните преходи, както и възможността за по-голяма дълбочина на цвета (примерно 10 бита), и разбира се голям гамут, и добър естествен контраст.
Ако се занимавате интензивно с печат се ориентирайте към тази технология.
VA (Vertical Alignment)
Това е другата технология, която може да срещнете, предимно в по-ниския и среден клас монитори, които често сме свикнали да наричаме „офисни“. С по-малък зрителен ъгъл е от IPS, но не колкото TN панелите.
Има по-голямо контрастно съотношение (бяло към черно) спрямо IPS панелите, и наистина ще го забележите при визуализиране на черните нюанси. Високо контрастно съотношение обаче за графиците/ фотографите не винаги е много желано, особено за печатащите, тъй като не винаги възпроизвежда точно динамичния обхват.
Ще го видите, ако сте свикнали да ползвате soft-proofing преди печат. В интерес на истината технологията започва да се ползва по-рядко но е възможно да я срещнете при някои марки.
Недостатък е може би е по-малкия зрителен ъгъл при който няма голямо изменение в картината. IPS – 178 градуса, при VA панелите е по-малко.
Последната TN технология изобщо няма да си правя труда да обяснявам, забравете за нея, ако искате фотографски, а не геймърски монитор. Най-бързото време за реакция, но малък зрителен ъгъл, което води до силно цветоизместване.
Тъй като отворих дума за контраста при VA панелите, нека го спомена много накратко. Често в характеристиките на мониторите ще видите едни цифри за контрастно съотношение 500:1, или 1000:1 примерно и т.н. Това е характеристика на матрицата и представлява съотношението на яркостта от бяло към черно, и как тя успява да предаде всички тези преходи.
По голямото контрастно съотношение означава възпроизвеждане на по-голям диапазон яркост. Контрастното съотношение е два вида – статично и динамично.
Динамичният контраст винаги е по-голям от статичния, и за това производителите често го ползват като маркетингов трик. Обяснението на разликата между двете е доста дълга, за това ще спомена само, че за обработка на изображения и графики по-важен е статичният контраст.
Тоест интересувайте се кой от двата вида е посочен като характеристика. Повечето добри монитори за целта започват със стойности на статичния контраст от 1000:1.
Цветовият диапазон и делтата
По отношение на това какво е цветово пространство доста сме писали, така че няма да изпадам в супер подробности. В днешно време производителите успяват да направят монитори които да възпроизвеждат все по-голяма гама от цветове, което за нас е добре.
И все пак има разделение по отношение на това дали монитора покрива голям диапазон само sRGB, или по-голямо пространство. При моделите които са ориентирани към фотографи и дизайнери, тази характеристика е водеща и е задължителна за упоменаване.
Най-често ще я срещнете като цитиран % покритие на съответното пространство. Примерно 100% sRGB, 99% AdobeRGB и съответно еквивалента им при видеото Rec709.
Може да хвърлите един поглед на статията ни за Цветовите пространства във фотографията.
Изборът дали да заложите на стандартно или на по-голямо пространство може да ви помогне за целта на работата ви.
Малко ще се върна към първата част на статията.
Не малка част от мониторите които покриват голям диапазон AdobeRGB са по-скъпи. Ако работата ви е съсредоточена предимно на екран и за Интернет, не е проблем да заложите на стандартното пространство, за да се вместите в бюджета.
Дори да печатате, но по-рядко, sRGB е пространство, което към момента все още е най-широко застъпеното и при печат (визирам фотографски печат все още работещите фото лабове). Мониторите с добро покритие на sRGB са сред най-разпространените в различни ценови класове, така че избор няма да ви липсва.
Ако обаче се занимавате по-професионално или сте голям ценител, по голямо покритие на гамата няма да ви е излишно. За феновете на принта ще е истинско удоволствие.
За интензивно работещите в сферата на пейзажната фотография монитор с добро покритие на AdobeRGB ще пресъздаде по-точно картината, тъй като съществените разлики между RGB пространствата са предимно в синьо-зеления спектър и за по-тренирано око те са видими.
За графиците по-големият диапазон също е по-добрия избор, защото там вече се намесват и различни технологии на печат, работа с различни от RGB цветови пространства, и е важно при преобразуване възпроизвеждането на цветове и нюанси да е по-точно.
За пример – при подготвяне на рекламен печат примерно, където се работи с CMYK един монитор с по-голям диапазон ще възпроизведе това пространство с много по-малко загуби и по-точно от колкото монитор със стандартен диапазон.
Казвам загуби тъй като CMYK е много малко пространство дори спрямо само sRGB и няма как да покаже цялото богатство на цветове и нюанси.
За мен лично би била интересна по-масовата поява на монитори с възможност за възпроизвеждане на ProPhotoRGB.
Още една характеристика тук е често споменавана и това е делтата на монитора Delta-E (dE). Може да надникнете в отделната статия, където по-подробно обяснявам от къде идва и какво е това.
Тук ще спомена само на кратко: Delta-E (dE) е единична стойност, която дефинира „разстоянието / gap“, т.е. разликата между два цвята или два нюанса на един и същи цвят. Има установен стандарт, по който се изчислява делтата на монитора, а за добри показатели при фотографските и дизайнерските монитори е стойност на dE по-малка от 2.0. Повечето монитори от среден клас вече след калибриране имат делта е близко до 1 или дори по-малко.
Lut и дълбочина на цвета
Продължавайки на тема цвят преминавам към следващата важна характеристика за качествата на цветопредаването. А именно дълбочина на цвета.
Дълбочина на цвета или в колко бита работим: Ще започна с неприятната част -това, че за да усетите предимството на работата в 10 битов цвят, ще ви е нужна по-добра графична карта, съвместима операционна система и т.н. Някъде и по-горе споменах, че някои екстри трябва да се съобразят и с хардуера на системата ви, за да работят коректно и да имат ефект.
Истината обаче е, че работата с по-голяма дълбочина на цвета е истинско удоволствие. Най-просто казано дълбочината на цвета се отнася до разнообразието от цветове, които е способен да възпроизведе монитора. Колкото повече цветове, толкова по плавни и точни ще са тоналните преходи, включително липса на постеризация в конфликтни участъци и прочие. За мен това не е екстра, но от гледна точка на цената може да се окаже. Ако сте професионалист обаче не виждам причина да се лишите от нея.
Към днешна дата ето няколко модела, които могат да възпроизведат безпроблемно 10 бита цвят: по голямата част на EIZO Color edge, SW фотографската и PD дизайнерските серии на BENQ, DELL Ultrasharp, Някои от моделите на Asus в ProArt и PB сериите.
Всъщност всички нови дисплеи от среден и висок клас са поне 8+2 FRC бита, всички съвременни OLED и QLED от 2017 година насам. 8 бита = 16 милиона цвята, 10 бита = 1 милиард!
По-евтиния вариант за постигане на 10 бита цвят е 8 бита + бързо превключване на още 2 бита с помощта на Free rate control (FRC е метод за постигане на по-високо качество на цвета при наличие на по-ниско такова).
Не можем да не споменем и LUT когато говорим за дълбочина на цвета. Възможно е да срещнете в спецификациите, затова нека хвърлим малко светлина, за онези, които не са запознати.
Всеки производител залага различна като битове LUT таблица, което също оказва влияние върху възпроизвеждането на цветовете.
Какво е LUT?
LUT или както е пълното наименование Look-Up Table, е таблица за търсене (съответствие), която превежда цветния сигнал на монитора. Всяко растерно изображение се състои от много пиксели, във всеки от които е закодирана определена цветова информацията (битове или дълбочина на цвета, както се среща най-често).
С други думи можем да приемем LUT като индекс. Ролята на LUT e да намери тази информация в таблицата (съответната изходна стойност) и да визуализира резултата на монитора, като идеята е цветовете да се визуализират по ефективно. Какво значи това?
Както казах малко по-нагоре, по-голямата дълбочина на цвета позволява плавни, по-нюансирани тонални преходи. Подобно на цветовете на монитора, LUT също може да варира по своята дълбочина на цвета (има производители, които интегрират 10, 12, 14 и 16 битови таблици), и колкото повече цветове може да обработва, толкова по-добър ще бъде мониторът при показване на плавни тонове и прецизен цвят.
Дълбочината на LUT има много пряко отношение към начина на визуализиране на информацията. Дори и мониторът ви да е с 8 битов цвят, то при 16 битова Lut таблица той ще е по добър от аналогичен 8 битов монитор с 8 битов Lut.
Обикновено и двете характеристики ги има описани в спецификациите, ако класа на монитора е по-висок.
Малко други параметри
Матов или гланцов
Имаше време когато матриците на мониторите не бяха толкова добри колкото днес и тогава имаше много голямо значение какъв монитор избираме. Днес това сякаш е по-скоро въпрос на личен комфорт. Голямото предимство на матовите дисплеи, които вече са основни при мониторите, са липсата на отражения, които да пречат на работата.
С изключение на MAC при големите монитори на други производители почти няма да срещнете гланцов. В по-предишни години се притеснявахме, че матовите монитори предават цветовете и контраста по-приглушени и беше възможно да попрекалим с тях при обработка.
Днес при високия клас монитори това не е недостатък. Към днешна дата гланцовите монитори се срещат много основно при лаптопите, така че ако работите на такъв, но имате и външен матов монитор, може да видите разликата между двете.
Гланцовите монитори придават малко повече сочност и контраст на изображението, но ако са висок клас, не би трябвало да имате проблеми с цветопредаването.
Използвайте сенник
Сенникът е много добро решение за предотвратяване влиянието на силна околна светлина. Макар матовите монитори да са предпазени от отблясъци, околната среда оказва влияние на възприятието на цветове и е добра, ако моделът на монитора ви има или вграден сенник, или опция за поставяне на такъв.
Ако това не е предвидено, то постарайте се поне работното ви място да не е пряко до прозорец, колкото и да се чувстваме уютно. Пряката светлина в монитора ще повлияе на начина по който виждате цветовете.
Свързаност
Повечето монитори са снабдени с Display port (мини и нормален) и задължително с HDMI кабел. За предпочитане е да свързвате мониторите си с Display port, защото често HDMI кабелите са с по нисък стандарт 1.4 (а не 2.0) и не възпроизвеждат сигнал с 60 Hz, а само с 30.
Повечето Display port кабели безпроблемно покриват 4К/60 Hz, а най-новите дисплеи имат и Thunderbolt 3 порт, който е най-удобен и покрива до два 5К монитора на 60 Hz като данни. Уви устройствата поддържащи този стандарт са по-нови и скъпи, а е хубаво да знаете, че Thunderbolt порта поддържа Display port и HDMI, като стандарти и преходници.
Хардуер
Разбира се за финал – Калибрирайте монитора си. Калибрирането създава уникален за монитора ви ICC профил (в статията за цветовите пространства сме обяснили какво е това), настройва правилната цветна температура, и най-вече нивото на контраст в кандели, което иначе не можете да настроите ръчно.
За повече подробности погледнете статията ни за калибриране на монитори и защо е важно.
Малко дълго се получи, но все пак мониторът е съвременният ни “фотоувеличител” и е нужно да му обърнем сериозно внимание.
