Sony E 50mm f/1.8 OSS

Наскоро споделих няколко думи за широкото при фамилия NEX, днес е ред да стесним малко нещата и да поговорим за нещо по-тесничко. Надявам се сте предположили разговора ще е за обектив, а не за пуловер и да, искам да споделя няколко думи за един обектив: Sony E 50mm f/1.8 OSS (SEL-50F18)

Последните години съм се уловил, че съм на двата края или снимам с много широки обективи или залитам по дълги с добра светлосила. Конкретно Sony E 50mm f/1.8 OSS е в началото от списъка ми с дълги обективи. Приравнен към 35 mm стандарт той се явява 75 mm фокусно разстояние. Класифицирам го като портретчик за близък бой, тоест снимане на потрети на една ръка разстояние от модела.

Първото впечатление от обектива е, че не е от най-компактните. Даже е с една идея по-голям от китовия 18-55 на NEX фамилията. Има класически за серията дизайн със здрав метален байонет и алуминиев корпус. Сребристият му цвят се “връзва” както на сребърните и белите камери, така и на черните модели. Да си призная бих предпочел черен цвят на обектива както са моделите на Zeiss, за да не се набивам много на очи. Има гривна за ръчен фокус, но липсва скалата с разстоянието до обекта. За някой който е свикнал да има тази информация това може да е лек недостатък.

При използване на ръчен фокус най-често камерите от фамилията NEX приближават електронно центъра на кадъра, за да може по-прецизно да се намери фокуса. За това помага и Peaking функцията, която оцветява в бяло (или жълто) местата, които са на фокус. Самото фокусиране с 50/1.8 на ръка ми се струва малко бавно, по-точно оставам с такова впечатление от продължително въртене на гривната за фокус в една или друга посока докато хвана фокуса.

Автоматичният фокус от своя страна е доста бърз. Не е светкавичен, но е бърз. Особено след последния фърмуер на камерите NEX 5/6 разполагащи с хибридна фокусна система, се усети наистина значително забързване на фокуса. При снимки на кукерско шествие успях да снимам репортажно с минимален брак на на фокус. Една от тайните е в добрата система на Sony за откриване на лица и установих, че за репортажи е доста добра помощ в търсенето на точен фокус.

Голямата светлосила на обектива f/1.8 спомага за точен фокус при лоши светлини условия. Правих снимки на откриването на една изложба и залата бе с доста приглушена светлина… направо си нямаше защото бяха осветени снимките и каквато светлина се върнеше от тях с това разполагах за снимане. (Ще вметна в скоби един случай в който се изложих заради системата за фокус по лица: на една изложба на портрети, модела и фотографа ме помолиха да ги снимам застанали от двете страни на снимката. Резултата бе, че снимката която направих е леко неизползваема поради факта как камерата предпочете да фокусира на лицето което ме гледаше от стената вместо на оригинала намиращ се в ляво или на автор фотографа намиращ се в дясно.) За добрия фокус спомага и оптичната стабилизация на обектива, защото подава изображения с добри резки граници и така може да се постигне точен фокус. По спецификации дават стабилизацията да помага на фотографа в границите на 4 стопа макар понякога да си зависи от самия фотограф. имам колеги които успяват с без огледална система да снимат при 1/2 sec. от ръка, докато при мен явно се водя нервак и тези 4 стопа не успявам да ги стигна.

Голямата светлосила води и някои детски болести след себе си като хроматична аберация и винетиране. До сега не съм попадал на светло силен обектив, който на максимална диафрагма да не страда от тези болести. Хубавото е, че те могат да бъдат коригирани в много голям процент било от камерата, било от РОУ конвертора. Новите версии на LR4 и CS6 разполагат с профил на обектива и чистят много добре аберациите и винетирането. Обектива почти няма изкривявания от типа “буренце” или ако се появи, е при снимане на да речем мрежа от близко разстояние и то в пренебрежително малки граници. Обектива не е претенциозен от типа на филтрите. Е да трябва да се използва точният размер – 49 mm. Имам предвид, че не е нужно да се търси тънък филтър както например за ултра широките обективи. Аз не използвам защитен филтър а сенник. Сенника е много дълбок и би предпазил челната леща на обектива както от слънце така и от механично въздействие, освен ако механичното въздействие не бръкне директно в сенника. Препоръчвам да е винаги с вас а в случаите когато търсите компактност, просто го завъртете и нахлузете на обектива.

Максимална острота има при диафрагма 5.6 и се усеща и при диафрагма 8. След това със затваряне на диафрагмата остротата намалява а при диафрагма 16 и нагоре се забелязва дифракция на светлина. При отворените диафрагми също има острота, но тя е предимно в центъра. Колкото повече отваряме диафрагмата, толкова повече крайните зони “омекват”. При портретна фотография меките краища са желани и се подсилва ефекта умишлено, единствено феновете на тухлени стени ще има да мърморят за липсата на перфектна острота в краищата на кадъра. Общо казано обектива не е върховната „резачка“. Не и при максимална диафрагма. При плитък доф зоните на фокус са с добре изразена структура, но не и за маниаците на остротата при които ако снимката не издраска вътрешната част на монитора значи обектива не е остър. Затворен на работна диафрагма 5.6 е перфектно рязък и дава максимален детайл. Общо взето като снимам в студио най-често съм на 5.6 или 8.

Когато ползвам обектива в 90% от случаите е на максимална диафрагма. Дефокуса е приятен и ако има точкови източници в кадър се получават приятни перлени нанизи. Поради не голямата си дължина лесно могат да се правят портрети в различна крупност само с крачка напред или назад.

Това е обектив, който всеки собственик на NEX камера трябва да има в чантата си. Ще остане приятно изненадан и с учудване ще установи колко много снимки ще прави с него.