Колко от вас живеещите със смартфоните си днес не направихте нито една снимка? Май не виждам гора от ръце. С риск да се повторя, но да смартфон фотографията генерира ,милиарди снимки дневно кои добри кои…
Удобството на смартфон камерата е, че винаги е с нас (с изключение на момента, в който сме я забравили, да я заредим или да я вземем). Друго удобство е, че почти незабелязано може да снимаме всеки било за спомен, било да го нахейтим здраво в социалките.
Добре, днес е ред да погледнем през камерата, тоест през камерите на iPhone Xs. Той е пряк наследник на iPhone X, като в допълнение има и Max версия или накратко това е завръщането на Plus версията като размер от 6, 7 и 8 ма версия.
Принципно iPhone Xs и iPhone Xs Max се различава основно само по размер и съответно по батерия, то всички останали компоненти са еднакви включая и камерите, за които ни предстои да си говорим.
Разполагаме с набор от 4 камери две на гърба и две на лицето като всъщност на лицето едната камера е свързана само с лицевото разпознаване и може да я ползваме единствено само да ни отключва телефона…
Знаете не правя ревю на смартфона, а само на камерата му, но тук ми се ще да вметна едно изречение. Отключването с пръстов отпечатък ми бе много удобно (стига да не излизам сега от баня/басейн или съм мил чинии) от колкото с лицево разпознаване. Сега често ми се налага като някоя кифла да седя в поза селфи с цел да отключа телефона си и… не ме кефи. Вярно софтуера зад камерата се само обучава и вече ме разпознава с очила, дори и с тъмни, с шапка, че и как все повече брадясвам, но винаги трябва да съм с добре изпънат врат… както и да.
Малко дизайн и функционалност. iPhone Xs е наследил дизайна iPhone 6 или казано накратко за последните 4 години няма почти нищо ново освен дисплея и разположението на камерите.
Да вече не е изграден изцяло от метал, заради опцията да се зарежда безкабелно, а това няма как да стане през метален гръб, който сега е стъклен. Бутоните са познати, на познатите места с изключение на липсата още от iPhone X на “HOME” бутона.
Защо липсва хоум бутона? Защото вече имаме така наречения без рамков дисплей, макар все пак да има някаква рамка и прорез, в който седят камерата за селфи, камерата за лицево разпознава, точков прожектор, високоговорител и още разни джаджи за доброто функциониране на телефона.
Размера на дисплея при iPhone Xs е 5.8 инча, а на iPhone Xs Max – 6.5 като и при двата модела говорим за Super Retina OLED дисплей.
Поглеждайки като фотограф, аз ще ползвам основно дисплея, за да кадрирам и в последствие разглеждам своите снимки и въз основа на вече двумесечното ми тестване то дисплеят е добър и за кадриране и за разглеждане на снимки… то е ясно, че и за останалите функции на смартфона.
През ярък слънчев ден няма как дисплея да не е на моменти с максимална яркост, за да мога спокойно да кадрирам, но в повечето случаи го държа на около 20% яркост, което ми пести батерия.
Не препоръчвам използването на функцията TruTone, защото цветовете на камерата стават доста по-топли, отколкото от Apple смятат, че е нормално и това не е само мое мнение, а е и мнение на ползватели на по-стари версии iPhone.
Няма да влизам в спора за прореза на дисплея. Някои приложение са оптимизирани и а преместили активни компоненти които биха попаднали в прореза, други приложение не си правят труда. Може би след излизането на новите iPad с без рамков дисплей, ще накара лека полека разработчиците да се съобразят с този прорез.
Още от iPhone 6 камерата започна да “стърчи” извън корпуса на смартфона и това продължава и до днес с iPhone Xs с разликата, че за разлика от сериите 6,7 и 8 тук вече имаме двойна камера (не както бе само за плюс версиите на 7 и 8).
Стремежа за тънки телефони води до това камерите да излизат извън корпуса. Самите камери вече са с доста по-сложни обективи състоящи се от повече оптични елементи с активна стабилизация и фокус и това всичко води до по-големи габарити.
В нета се предлагат предпазители за камерите на iPhone Xs били те стъклен протектор или метален пръстен, който ги обрамчва, но аз за себе си предпочитам да използвам достатъчно дебел заден калъф, при който камерата е скрита с около милиметър навътре. Това е само препоръка, както и ако сте сериозно снимащ да имате под ръка микрофибърна кърпичка и да забърсвате леко камерите преди снимки… казвам го от личен опит, няма начин докато размятам телефона си из ръцете да не напипам камерите поне веднъж дневно.
По дизайна толкова. За тест на камерите използвах три приложения: оригиналното на iPhone, 645 pro и Halide. Конкретно за последните две ще поговоря в друга нарочна статия, защото са доста по-добри от оригиналното, на което липсват елементарни опции за снимане в ръчен режим или пък в RAW (суров файл), което за мен като фотограф е изключително важно.
Да се върнем на камерите на iPhone Xs.
Започвам с предната или така наречената селфи камера
Малко технически характеристики: обектив без стабилизация, с фиксиран фокус и диафрагма f/2.2 зад който седи 7 мегапикселова матрица.
Принципно рядко я използвам. Селфита не си правя с изключение, когато се налага тест на портретния режим. Няма да ги пускам, защото все пак трябва да спите нощем, затова ще споделя впечатление.
За предната камера използвам оригиналното приложение на iPhone Xs, което честно казано почти не е променило последните 5-6 години… за съжаление. Другата програма, която по-често ползвам е Halide, която има повечко ръчни настройки.
Като член на бета тестерите имам последните поправки на iOS 12 и съответно не можах да успея овреме да се снимам в потретен режим с предната камера, за който казваха, че здравата замазвал. Като гледам тенденциите в момента, не виждам защо някой се оплаква, че е добре загладен (по-добре от порцелан).
ОК ясно ми е, че е имало софтуерен бъг и той вече е оправен, защото при последната бета (преди излизане на статията… мисля 12.1 бета 5) този проблем вече бе решен и не видях някакво фрапиращо замазване.
В този контекст, какво е портретният режим.
Чиста софтуерна симулация имитираща работата на фотокамера с голяма матрица и светлосилен обектив.
Споменавал съм и преди, но смартфоните разполагат с много малки матрици и създаването на хубав разфокусиран заден план е малко мисията невъзможна за тях. Затова и се появиха симулациите портретен режим които позволяват софтуерно да направим приятен дефокус зад снимания човек. В статията за приложението Halide мисля да обърна повечко внимание за принципа на работа, а тук ще вметна, че iPhone Xs се справя добре, даже бих казал много добре с ограждането и отделянето на сниманият обект от задния план, без да се появяват странни безфокусни петна и по самия сниман човек. Признавам не става всеки път. Има моменти, в които, независимо че сте в портретен режим, нещата просто не се случват и това е най-често при движещи се обекти. Накратко за да ви се получава портретния режим снимайте статични хора.
Портретен режим може да се снима както с предната камера, така и с по-дългофокусната задна камера, за която ще спомена някоя дума след малко.
Още няколко неща за предната камера. Безспорно тя е най-слаба като възможности от 3 те в iPhone Xs. Ако сте чак такъв фен на селфито, то вземете си селфистик с огледалце, който ще ви позволи да се снимате със задната камера… това е мое мнение.
Аз използвам тази камера в случаите, в които правя лайфстрийм и се налага да вляза в кадър. Нещото, което не ми харесва при снимане на видео, че създава огледално изображение, тоест личи си, че снимам с предната камера.
Идва ред на двете камери разположени на гърба, съответно едната с 26 mm приравнено към “лайка” формат, а другата с 52 mm (или 51, 56 или дори 57 както ми го излизват някои фотоприложения). Тази комбинация позволява да имате със своя iPhone Xs двукратен оптичен зум… е… без плавни преходи, но пък и без загуба на качество.
Зад двата обектива седят BSI CMOS матрици с резолюция от 12 мегапиксела, повече от достатъчни бих казал. Матриците зад всяка камера са различни да го подчертая от сега, затова и дават леко различни резултати
Заради по-голямата матрица, 26 милиметровият обектив е с разширен зрителен ъгъл спрямо предходния модел iPhone X, при който обектива бе 28 mm
Малко данни за матрицата: 12 мегапикселова, размер 1/2.55 инча и размер на пиксела 1.4µm, който е по-голям от пиксела (1.2) на предходната матрица.
Оптично стабилизиран е с автоматичен фокус и е съставен от 4 оптични елемента. Максимална и всъщност единствена диафрагма с отвор f/1.8 позволява правенето на нощни фотографии или на снимки в недостатъчно осветени помещения, без да се налага да се вдига много светло чувствителността ISO.
Диапазона на светло чувствителност ISO е от 25 до 2500 като най-добри резултати имаме разбира се при най-ниските стойност.
Може да видите какъв е шума при различните стойности в следващата галерия. Имайте предвид, че това са необработени чисти кадри записани в DNG (или така наречения RAW) формат
Вижда се, че при стойности над 200 започва осезаемо да се вижда цветен шум а при стойности 1600 и 2500 той е направо драстичен. При обработка на изображенията с шумокоригигарщ софтуер нещата стават доста по-добре както примера на 800 iso, който може да видите някъде из статията (нямам идея дизайнера как ще я оформи).
С дърпане на плъзгача може да видите разликата между необработено и обработено с Adobe LR изображение. Шума намалява, но и се забелязва замазване на финия детайл, както и на цялостната картинка.
Така и така съм се заровил в технически възможности въпроса който очаквам е защо снимам в RAW вместо в класическия JPEG?
Определено един фотограф който иска да “изцеди” максимума от своята камера снима в RAW формат. Там получава наистина сурово изображение в 12 бита, което може да се обработи по-сериозно със съответен софтуер и гарантира повече и по-плавни нюанси преди сравнено с компресирания и “намачкан” вече JPEG, който е 8 бита и не позволява по-задълбочена обработка, както и нюансите преходи са не толкова добри.
Пускам два примера. С дърпане на плъзгача може да видите разликата между необработено и обработено с Adobe LR изображение. При левият се вижда разликата от кадъра заснет с камерата (по-бледия) в DNG и обработения кадър. Ако трябва да съм честен то… оригиналния кадър показва реалността. Времето бе сиво и вяло и се наложи да вдъхна малко контраст…
Дри десният пример се вижда колко полутонове мога да се „извадят“ от суровото изображение без да се появи пикселизация или артефакти – предимството на RAW срещу JPEG
Имаме ли толкова време за обработка на заснетите кадри?
В забързаното време за снимане и споделяне в социалките може би снимането в RAW не е добра идея. Искаме да снимаме и веднага да публикуваме една добра снимка. Да JPEG-a на iPhone Xs е добър. Всъщност при всички флагмани е добър и за това спомагат все по-мощните процесори които се инсталират.
В iPhone Xs има добър автоматичен софтуер, който чисти шум, изглажда несъвършенства и накрая ви дава една превъзходно изглеждаща снимка в JPEG веднага след като сте натиснали спусъка благодарение на процесора А12.
Признавам, че за да постигна толкова добре изчистен шум кадър сниман в RAW ще ми отнеме повечко време.
Всичко това си има цена. Агресивното чистене на шума води до замазване на финия детайл и на моменти по-пластмасово изображение и ето защо аз предпочитам сам да преценявам дали да снимам в RAW или в JPEG.
В 90% от случаите снимам на ниско ISO и затова предпочитам да използвам RAW формат, за да имам по-добра база за обработка на снимките. В някоя последваща статия, ще се спра на обработващи софтуери и възможностите им, а сега да погледна и телефото камерата на iPhone Xs
Както казахме тя е около 52 милиметра (приравнен към 35 mm стандарт) зад нея седи същият сензор както при iPhone X – 12 мегапикселов, размер 1/3.4 инча и големина на пиксела – 1.0µm
Тук диапазона на ISO чувствителност е от 16 до 1000 и не случайно. Вижда се как пикселите са по-малки като размер сравнено с тези на широкоъгълната камера, а това води след себе си по-високи нива на шум. Още една галерия със сравнения за шума.
Стабилизация и светлосила на обективите.
Широкоъгълният обектив разполага с диафрагма f/1.8, докато дългофокусният – f/2.4 накратко широкоъгълната камера разполага с много по-добри възможности за снимане в ситуации, когато светлината недостига.
Нямам данни за степента на стабилизация, но общо взето забелязах, че ако снимам спокойно мога да постигна скорости за снимане от ръка ¼ секунда, което никак не е малко.
Снимайки видео обаче съм далече от мнението, че стабилизацията се справя перфектно. Да плавна е, но се усеща макар и леко трептене от ходенето докато се снима, затова препоръчвам при сериозно снимане на видео да използвате реален стабилизатор (познат още като “гимбъл”).
Оптически обектива на широкоъгълната камера е малко по-добър. При този на телефото камерата се виждат леки хроматични аберации, които принципно могат да се изчистят, ако използвате Adobe Lightroom да речем.
Пак да повторя, че е добре преди снимане да забърсвате стъклото пред обективите.
И двете камери разчитат на автоматичен фокус – тук той е от типа с фазово търсене, което гарантира доста по-бърз фокус, сравнено с контрастният. Фокуса е наистина бърз и се забелязва най-добре при снимане на видео. Препоръчвам, каквато и програма да използвате да указвате с докосване по дисплея къде точно да е фокусът вместо да разчитате на преценката на камерата.
Достатъчни ли са 12 те мегапиксела?
Тук ще изкажа лично мое мнение. Да, достатъчни са! Мога да разпечатам А3+ формат снимка с тази резолюция във фотографско качество. На хартия нямам притеснения от шума с оглед на това, че той леко се редуцира особено ако използвам малко по-грапава хартия.
12-те мегапиксела позволяват по-голям размер на пиксела при миниатюрните матрици, поместени в смартфоните. От там и по-ниски нива на шум при по-тъмна обстановка. Това ме устройва.
Доста материал стана за четене, затова ще продължим във втората част, където ще си поговорим за някои от вградените (освен портретния) режими на работа, както и за възможностите на видеото, а сега ви оставям да подготвите за предстоящото Рождество и Нова година.
