Разхождайки се или попадайки на събитие, забелязвам как масово се снима със смартфони, или дори с таблети (последното изглежда доста нелепо отстрани…).
Смартфоните трайно изместиха компактните фотокамери, наричани гальовно сапунерки. В момента ако трябва да сме честни производителите на смартфони активно рекламират едно единствено качество на своите продукти – камерата.
Всичко остава на заден план. Вече не се рекламират процесори, скорост, хардуерни възможности. На фокус са камерата (камерите) и размера на дисплея.
Какво е основното предимство което го прави предпочитана камера? Не и цената. Една сапунерка от базов клас може да снима също толкова добре, както и флагмански смартфон, на моменти даже и с повече фотографски или видео възможности и на цена до 5 пъти по-ниска.
Смартфона е всеки ден с вас. Всеки ден! Стига да не го забравите.
Снимането е лесно: изваждате, отключвате дисплея директно към фотокамерата, докосвате където искате да е фокуса в кадъра и имате снимка. Минута по-късно снимката е минала през някоя от стотиците програми с готови филтри и вече е във Facebook, Instagram или каквато там социалка ви е любима и… трупате лайкове.
Ставаме все по-мързеливи и искаме всичко да е на клик разстояние и го получаваме. Дали това е добре или не… да му мислят философите.
Напоследък получавам запитвания защо във Photo Cafe няма ревюта за смартфони. Всъщност май има едно, но то по-скоро бе за приложения за фотография, а като се върна назад във времето преди почти 12 години… май тогава написах първото си и за сега единствено сериозно ревю за камерафон (не казвам смартфон) – Sony Ericsson K800i. За съжаление съм загубил текста, а и май не помня в кое списание го публикувах.
Помня, че със снимките за ревюто направих изложба от 30 бройки А4 формат (все пак камерата бе 3,2 мегапиксела), и почти никой не разбра, че е снимано с мобилен телефон.
Беше си сериозен пробив.
Днес 12 години по-късно реших да уважа приятелите на Photo Cafe и ще отворя нова секция със статии за камерите на смартфоните. Подчертавам само камерите. Операционни системи, хардуер и там подобни не са моята страст.
Мисля да подлагам камерите на подобни тестове както го правя с всяка фотокамера. Резултатите ще споделям като мое мнение, както винаги го правя и с оглед на практиката която съм добил през последните 30 години занимаване с фотография.
Край на лиричната част, надявам се е останал някой да прочете следващите редове. Предупреждавам статията е доста дълга и в нея няма всичко което мислех да споделя. Това от друга страна е добра опция за бъдещите ползватели да открият нови неща.
Първият гостенин е Sony – XPERIA XZ2. Може би е някакво дежавю на фона на спомена за Sony Ericsson K800i
Sony XPERIA XZ2 се появи преди няколко месеца и топъл още попадна в мен да си поиграя няколко седмици с него. В момента това е актуалният флагман на Sony, макар да се чува за модел с две камери, но… още не е ясно дали ще го има наличен в България, а и IFA е след няколко месеца и може би там ще има нов флагман.
Започвам по традиция с дизайна. Класически смартфон с голям 5.7 инчов дисплей. Съотношението на дисплея 18:9, тоест по време на снимане на видео, контролите и надписите остават извън кадриращият екран.
Гърба на смартфона не е плосък както сме свикнали напоследък, а е леко изтумбен, в областта на камерата което и позволява да е почти плътно прибрана в корпуса
Размери: 153 х 72 х 11.1 милиметра, като в краищата дебелината достига до около 6 милиметра.
Първо наблюдение – макар да е много елегантна комбинация от метал и стъкло, корпуса е доста хлъзгав. Това може да доведе до лесно изпускане и определено е неудобно при снимане. Бих препоръчал задължително поставянето на телефона в защитен калъф, като най-подходящ ми се видя оригиналният – Xperia XZ2 Style Cover Touch SCTH40
Да, смартфона става по-обемен, но определено ще доживее повечко дни ползване, когато се избере подходяща защита.
Продължавайки с корпуса от дясната му страна има разположени 3 бутона съответно: за настройка силата на звука, или за управление на вариото в режим камера, за включване / изключване и бутон спусък за камерата.
Последният бутон е доста интересен, защото, ако го натиснете и задържите директно активирате камерата и може да снимате след няма и 1 секунда.
Малко отклонение от фото темата… за аудиофилите, които искат да слушат музика със собствените си слушалки, ще трябва да си предвидят преходник 3.5 към USB C, защото и тук, както при една друга марка вече няма гнездо за 3.5 жак.
Опция за зареждане през USB C или безкабелно (купува се отделно)
Батерията при нормална експлоатация трае от сутрин до вечер както се казва. При активно снимане издържа до около 3 часа, в зависимост колко е ярък дисплея докато снимате.
Sony XPERIA XZ2 има две камери – предна и основна. Нарочно не казвам задна, защото камерата на гърба е основната, с най-много екстри и функции.
За предната камера ще кажа много малко, защото не я считам за важна (за разлика от 90% от потребителите) и ще акцентирам на основната.
Все пак какво ни предлага предната камера в случай, че сме диви фенове на селфито:
- 5 мегапиксела достатъчни да разпечатате снимка с размер 30 х 40 сантиметра.
- Ъгловият обхват е като на 23 милиметров обектив, поставен на пълноразмерна матрица – тоест доста широкоъгълен.
- Светлосила на обектива – f/2.2
- Матрица Exmor R създадена от Sony специално за смартфоните им с размер 1/5 инча.
- Работи в диапазон до 1600 ISO или 1000, ако снимате видео.
Почти няма възможност за настройки с изключение на избор на бял баланс и +/- корекция.
Направих някоя и друга снимка, принуден от обстоятелствата, но ще ви спестя умната си физиономия и ще оставя на ентусиастите, които харесват селфитата да експериментират.
Като съвет… ползвайте предната камера по светло, на тъмно не дава много добри резултати.
Време е да обърна внимание на основната камера и като за начало малко технически спецификации.
- 19 MP Motion Eye™ камера
- 1/2,3-инчов сензор с добавена памет Exmor RS™ за мобилни устройства
- Размер на пикселите 1,22 μm
- 25 mm широкоъгълен обектив Sony G Lens f/2.0
- Система за обработка на изображения BIONZ™ – за мобилни устройства
- Предсказване на заснемане (движение/усмивка)
- Автоматичен фокус с режим за снимане в серия
- 8 кратно цифрово варио
- HDR снимки
- бързо стартиране и заснемане
- Снимки при слаба светлина: ISO 12800
- Предсказващ движенията хибриден автоматичен фокус
- Затвор против изкривявания
- Технология за тройно засичане на изображението
- SteadyShot™ с интелигентен активен режим 5-осова стабилизация
Добре, да започвам стъпка по стъпка.
Не съм фен на много пикселните решения върху малки сензори. Ако тези 19 мегапиксела бяха разположени върху да речем 35 mm стандарт матрица щях да съм много по-щастлив.
Няма как да се преборя с маркетинга на фирмите производители които ни убеждават, че принципа на мечо Пух важи и при цифровите фотокамери.
Отварям много голяма скоба с изцяло лично мнение и ще кажа, че 8 мегапиксела са напълно достатъчни за всяка една смартфон фото камера..
Все пак 19 те мегапиксела от своя страна позволяват една много по-добра детайлност на изображението. Като се замисля 99% от снимките се гледат единствено и само на дисплея на смартфон, таблет или евентуално на някой 2К или 4К телевизор и рядко се вдигат на 100%.
Тъй като теста на камерата съвпадна с едно работно ателие по градски пейзаж, на което бях лектор използвах момента да заснема една серия градски пейзажи със Sony XPERIA XZ2… всъщност за това ще поговоря по-късно когато стигна до снимането, а тук ще добавя само че прожектирах снимките на екран поне 2 метра широк и изглеждаха добре.
Сензорът е производство на Sony, то оставаше да е на някой друг… и е от добре познатата серия Exmor, но тук специално създадена за камерафони. За разлика от предната камера, тук сензора е с по-добри характеристики, и има логика все пак е основна камера.
Няколко думи за ISO чувствителността.
Макар Sony XPERIA XZ2 да може да снима до 12800 ISO, заради малкият размер на пиксела по снимките започва да се появява шум. Чистенето на този шум води до замазване на финият детайл и от там влошаване на снимката.
Направих тест с таблица за да преценя до какви стойности на ISO имаме добри снимки. Теста показва, че до 1600 ISO има четимост на детайлите макар да се забелязват следи от леко замазване на изображението. Стойностите нагоре чувствително развалят изображението а крайната 12800 бих казал е почти неизползваема. Разгледайте галерията, тя е със 100% кроп от реалната таблица
Открих един интересен феномен. Снимките при 100 ISO са много по-качествени от тези при 50 ISO. Явно последната стойност е създадена по електронен път, а не е реална и затова бих препоръчал, ако търсите максимално качество, то снимайте на 100 ISO и се движете в рамките на до 800 ISO.
От Sony явно знаят за максимално добрите стойности на ISO и се стремят да ви държат в тях до колкото е възможно.
Какво имам предвид?
Снимайки по вечерен син час или на закрито ауто режима сваляше скоростта на снимане, разчитайки на 5 осевата стабилизация, за да държи ISO-то в ниски граници. Така за нормално снимане в църква или вечер навън аз не превиших границите на 400 ISO макар скоростта да падаше на моменти на 1/8 и макар да ми треперят ръцете, то стабилизацията се оказа повече от добра.
Правейки тества в студио установих, че експонометъра на камерата е почти идентичен с професионалният ми ръчен светломер. В процеса на снимане из града установих, че това ми наблюдение се затвърждава, дори и когато снимам в неравномерни светлинни условия.
Обектива е с много добри оптични характеристики. Не забелязах хроматични аберации, дори и при силен контраст. Коригиран е добре и няма дисторзия, макар да е доста широкоъгълен – 25 mm приравнен зрителен ъгъл към 35 mm стандарт. Харесва ми факта, че обектива е широк, може би защото аз съм свикнал да снимам повечко с такъв тип оптика.
Обектива е с фиксирано фокусно разстояние. може да приближавате сниманият обект като разчитате на цифровото варио, но честно казано това влошава изображението и при стойности над 2 започва да си личи. Лично аз не използвам никога цифрово варио. Изпробвайте и решете за себе си.
Единствената диафрагма е 2… това е нормално за камерафоните, защото заради малките размери трудно се изгражда ламелна диафрагма, а и има опасност при по-затворени стойности да се получи дифракция на светлина.
Липсата на затваряща се диафрагма ме лиши точно от удоволствието да снимам на дифракция – има статия във Фото Кафе по въпроса.
Ще се върна на диафрагмата пак след малко, а сега няколко думи за автоматичният фокус.
Класически контрастен фокус, фокусира точно, но е леко бавен. Вижда се как при всяко фокусиране има леко хънтене в ляво и дясно докато фокусира. Честно казано бих искал да видя във флагмана сматфон на Sony фокус от фото флагмана на Sony – А9.
Не съм говорил за снимачните режими, защото се отнесох и затова ще вметна, че в интелигентното ауто има заложена опция за предсказване на фокуса в която се прави бърза серия от снимки и после от тях може да си изберете тази с фокус която ви харесва.
Интересна опция и компенсира леко бавният фокус в ръчен снимачен режим.
Почнах за снимачните режими да ги довърша.
Тъй като говоря само за фотокамерата на Sony XPERIA XZ2 то ще спомена само фото режимите – два на брой: ръчен с възможност да управлявате ISO; скорост; корекция на експозицията и… май е това… и интелигентен автоматичен при който камерата и процесора мислят вместо вас.
В интелигентен режим снимането поне за мен като професионалист е малко нож с две остриета. Sony XPERIA XZ2 следи едва ли не всяко мое трепване и веднага включва набор от мерки да се направи най-добрата снимка. Понякога греши разбира се, но в доста от случаите се справя добре.
Камерата сама преценява кога какъв фокус да пусне – единичен или следящ, дали да вдигне скоростта ако снимам нещо бързо, дали да направи серия снимки ако много ми треперят ръцете (духа вятър) или има нужда от бърз фокус. Понякога това бави честно казано и затова предимно снимах на 100% ръчен режим като имах за себе си удоволствието да снимам като с класическа стара фотокамера.
Освен режимите за снимане има допълнителни софтуерни приложения за панорамна фотография и снимане на боке.
Панорамната фотография е ясна и тук нямам никакви забележки, факт.
Снимането на боке обаче е малко хм… конфликтно. Изключително много зависи какво ще снимате. Прилагам галерия в която ясно може да се види кога е подходящо и кога не е. Принципно опцията боке е добре да се използва при самостоятелни обекти например портрет и отдалечен заден план. Ако има множество обекти в предния план софтуера леко откача и се получават интересни мацаници.
Приложението има упътване как се използва, както и няколко възможности за управление силата на бокето или начина му на “размазване”. Има момент в който не се получава например: треперят ви ръцете/духа вятър, фона е твърде близо до сниманият обект, твърде далече сте от сниманият обект.
Приложението е интересно, но трябва сами за себе си да намерите точният му начин на употреба.
Връщам се на диафрагмата, за която казахме, че е доста светлосилна – f/2, недостатъка е, че при малката матрица на фотокамерата няма как да се получи добро боке, освен в случаите, когато снимате екстремно близо… мисля в галерията има един-два примера.
Така нареченият затвор против изкривяване… честно казано не знам как точно да преведа Rolling Shutter Effect. Sony XPERIA XZ2 има механичен затвор, който за разлика от електронният няма този ефект на изкривяване при снимане на бързо движещи се обекти.
Нещо което ми липсва (на мен лично) няма RAW формат. Професионалните фотографи и напредналите любители знаят за предимствата на RAW и последващата обработка. Sony XPERIA XZ2 не поддържа дори и с външни програми. Снима само в Jpeg, което за мен е леко осакатяване на възможностите ѝ.
Няма оправдание с това колко би бил голям един RAW файл, все пак има опция за поставяне на microSD карта с памет до 400GB, където мога да събера поне 1000 снимки при добро желание… както и да е… надявам се в следващ флагман при условие колко се акцентира на фотографията се надявам да поправят този недостатък.
Малко дълга статия се получи надявам се има оцелели които са стигнали до тук за нещо като обобщени как се снима със Sony XPERIA XZ2.
Лесно.
Не е нужно да инсталирате платени приложения, за да подобрите работата на камерата, тя се правя много добре без тях и има 100% ръчно управление.
Достатъчно е да натиснете бутона спусък и да го задържите и смартфона влиза директно в режим камера. От тук насетне преценявате дали ще снимате на ръчен режим или автоматичен. Докосвате дисплея където искате да е фокуса, камерата фокусира и снима. Да, може да го правите и от механичния бутон спусък, но през дисплея е по-удобно.
Дисплеят е ярък и става за кадриране дори и при снимки срещу слънце. За съжаление снимките срещу слънце не стават толкова ефектни както с голяма фотокамера, но пък динамиката на Sony XPERIA XZ2 позволява четимост дори и в изразен контражур. Може да се възползвате от опцията да снимате в HDR… има в галерията две снимки (да видим дали ще ги откриете) една с HDR другата без. Има малка разлика, но не очевадно съществена.
Батерията ще ви стигне за до 3 часа непрекъснато снимане в зависимост колко ярък сте си настроили да е дисплеят. Когато снимате на тъмно предпочитайте ауто режима и дръжте смартфона с две ръце (по-горе описах защо). Светкавицата не е много силна – използвайте я при портретна фотография… за снимки по-отдалече може да няма ефект.
И… вземете си предпазен калъф. Напомням макар и много елегантен, корпуса на Sony XPERIA XZ2 е хлъзгав, а предполагам вие искате дълго време да се радвате на този флагман.
В галерията по-долу снимките както споменах са направени по време на работното ателие за градски пейзаж, Изкушавах се да ги пусна необработени, защото и така бяха добре, но все пак ги пуснах през Adobe Lightroom където направих съвсем минимални корекции в контраста (обичам малко по-мека визия) и пробвах колко е разширима динамиката.
Добре е да не прекалявате с дърпането на плъзгачите в крайни стойности. Все пак това е Jpeg файл и е само 8 бита за разлика от двойно повечето при RAW. Снимките не са кропени и нито веднъж не ми се наложи да използвам корекция за някоя или друга аберация.
Благодаря на тези които стигнаха до този ред и им се извинявам, че не съм написал за всички възможности на камерата на Sony XPERIA XZ2. Както казах в началото, нека остане нещо и за вас за откриване. Видео частта ще я оставя за сега на колеги с интерес в тази сфера, защото редовните читатели на Photo Cafe знаят, че акцентираме изцяло на фото частта.
