Предварително се извинявам на читателите, които днес 27-ми февруари 2018, ще четат статия за Tamron 10-24mm F/3.5-4.5 Di II VC HLD и в галерията ще гледат хубави слънчеви снимки.
Така се получи, че дойде му реда на обектива да споделя мнение, а най-сетне зимата реално дойде с качествена виелица и преспи.
Снимах няколко седмици между ноември и декември миналата година, но не толкова интересни неща както през уикенда, който си го направихме с кумовете по случай годишнината от сватбата ни с нежната половинка на Фото Кафе в Мелник и околностите.
Обичам да снимам с ултра широка оптика и под секрет ще ви кажа, че ще има още материали за широка оптика през годината (някои заснети, някои ще се снимат от утре).
Правил съм обстойно ревю на предишната версия на обектива Tamron SP AF 10-24mm f3.5-4.5 Di II LD Aspherical.
Tamron 10-24mm F/3.5-4.5 Di II VC HLD мисля е трета генерация и определено като оптични качества е осезаема стъпка напред.
Всъщност стъпките са две. Освен по-добрата картинка, но и наличието на стабилизация е сериозна екстра. Някой ще каже: “за какво ми е на ултра широк обектив стабилизация?” Може и да е прав, но за мен важи Пух принципа – колкото повече толкова повече.
Ще спомена за ползата от стабилизация след малко, а сега класически започвам с дизайна на Tamron 10-24mm F/3.5-4.5 Di II VC HLD.
Буквално тук има абсолютен редизайн. На първи поглед следва новата визия на обективите Tamron от последно поколение с минималистични линии и елегантен сребрист пръстен в основата при байонета.
Разместване на фокусната гривна и тази за вариото – фокусната вече е близо до основата, а тази за вариото до челният елемент. Гривните са подложени на солидна диета и са доста по-малки сравнено с предшественика.
Не бих казал, че влияе на удобството, но определено предишните гривни бяха по-удобни и по лесни за работа в лоши атмосферни условия като снежната виелица, която се изсипва навън. Накратко старият дизайн позволява работа и с дебели ръкавици, а новият дизайн е функционално елегантен…
Размяната на местата всъщност ми харесва, защото често държа лявата си ръка в предната част на обектива за по-добра стабилност.
Корпусът е здрав влаго и прахо защитен, а обективът е с тегло от около 440 грама или с около 10% по-тежък от предшественика си. Причини за това са стабилизацията, новият мотор и повечето оптични елементи.
Оптична схема – 16 елемента в 11 групи – имаме елементи с ниска и екстра ниска дисперсия както и формовани и хибридни асферични елементи.
Всичко това води до определено по-добри и остри изображения, сравнено с предходният модел, но и тук по краищата се забелязва загуба на рязкост, макар и в доста по-малки граници от преди.
В центъра Tamron 10-24mm F/3.5-4.5 Di II VC HLD е рязък дори и на максимална диафрагма, но при снимане на от близко разстояние ще има, нека да го нарека оптично винетиране, тоест меки ъгли.
Обектива има склонност да аберира при зони с висок контраст и не винаги профила създаден в лабораториите на Adobe се справя с корекцията на този проблем. За някои снимки се налага ръчно да се го направите, но с уговорката че ще изчезнат на 99% , което е добре.
При екстремна близост се забелязва характерно буренце, което лесно се коригира с профила на Adobe било то в LR или PS.
Ако работите с някоя от двете програми и снимате в RAW просто при след импортирането в програмата сложете задължително профил, а в последствие при обработка на снимките проверявайте дали имат нужда от допълнителни корекции.
Да, налагат се корекции, но тук те са доста по-малко, а оптичното качество е видимо на висота сравнено с предишната версия.
Стабилизация. Нещо изключително удобно, ако не ви трябва просто я изключете.
Аз съм нервак и доста чето рязко натискам спусъка. Стабилизацията ме спасява от такива нервни действия. Напоследък също така съм се измързеливил и рядко нося статив по вечерно време. Доста снимам от ръка и с Tamron 10-24mm F/3.5-4.5 Di II VC HLD успях да снимам спокойно на 1/3 сек без да има размазване на снимките.
Затова и се радвам, че има стабилизация.
Автоматичният фокус е с нов мотор HLD, който осигурява по-голяма прецизност особено когато оптичните елементи са по-големи. Не мога да преценя колко е бърз, защото при свръх широките обективи от кажи речи 2 метра нататък всичко е на фокус.
Всъщност пробвах го по вечерно време с един дребен котак, като едновременно с пробване бързината на мотора пробвах и нервите на фокусиращата система при ниска осветеност на камерата (снимките са правени с Canon EOS 80D).
Котака хич не бе в настроение да ми съдейства, а старателно душеше ръцете ми явно останал аромат от механата, в която бяхме до преди малко. Въпреки това от 5 снимки 4 бяха с точен фокус.
Накратко:
Tamron 10-24mm F/3.5-4.5 Di II VC HLD е предназначен за DSLR фото камери с APS-C матрица Nikon или Canon за разлика от предишната версия, която ставаше и за Pentax и Sony.
Нов дизайн с разменени гривни за фокус и варио. Нов мотор за фокуса, ново флуоритно покритие и многослойно просветляване с цел по-малко вътрешни отражения.
Остро изображение в средата и не чак толкова по краищата. Честно казано за обектив от среден клас като него това си е нормално и личи когато имам фини детайли. При снимки на архитектура почти не личи.
Улавям се, че почти през цялото време снимам на максимално дръпнато варио или някъде около него до към 12 милиметра. Както казах обичам да снимам с широка оптика.
Дали си струва ъпгрейд от предходна версия? Да определено… е… само за снимащите с Canon и Nikon
