В последната статия от месеците посветени на принт ще се разходим там където обикновено една снимка би трябвало да приключи своя път. Дали в нечий дом или в галерията – мястото на фотографията е на стената, фото книга или албум. Фотографията оживява когато е разпечатана – това няма да ни омръзне да го повтаряме. Вече споделихме с вас някои основни стъпки по пътя към една изложба, но организацията на самото събитие е най-малкото. Преди това има доста работа, докато стигнете до решение за изложба и тук има един човек, който много би ви помогнал – Кураторът.
Какво е да си куратор на фотографско изкуство си говорим с Калин Руйчев – наш колега и фотограф вече над 30 години.
Към момента Калин е един от кураторите на Галерия Синтезис, и заедно с Надежда Павлова това са хората които се грижат фотографията да достига до нас, така както трябва – отпечатана и представена по най-добрия начин.
Галерия Синтезис отваря врати преди няколко години -2013-2014 година, като част от Арт Център Фотосинтезис и нейната идея е да бъде място за изява на фотографи над средното ниво. За тези няколко години успява да се утвърди не само като галерия за сериозна фотография, но и като първата в България галерия, която продава фотографски произведения и ги поднася по най-добрия начин на потребителя. Целите които си поставят колегите там са високи – да вдигнат нивото на фотографията и да възпитат в публиката уважение, и вкус към изкуството, преследвайки едно нека го кажем „малко по-тежко ниво на произведенията“.
До момента галерията вече е натрупала сериозен фонд произведения на различни автори. Това е единствената за момента чисто фотографска галерия, която е и своего рода продуцент на събитията които представя, и кани авторите които представя.
У нас в България е трудно да се определи като професия, особено ако задълбочим разговорът в темата за продажба на фотография на българския пазар. Все още е трудно една кураторска дейност да издържа изцяло една галерия.
Най-общо казано Кураторът е човекът който се занимава с реализацията на изложбата – като подготовка, селекция, предпечат, подреждане, супервизиране и т.н. Не рядко пъти обаче той работи заедно с автора, за реализиране на идеята му като фотографии. Може да се наложи дори кураторът да направи редакции на предварително подготвените кадри от страна на автора и т.н. Нещо което също понякога прави кураторът е коректното представяне на предстоящото събитие по медии – за съжаления все още във фотографските среди няма утвърдени ПР специалисти само за това. И така добрата комуникация за събитието пада на отговорността на автора или куратора.
Но най-вече: Кураторът трябва да може, следейки общия визуален поток който ни заобикаля, да вижда нещата и да си ги представя асемблирани в един проект. Не рядко кураторът трябва да може да вижда дори и там където авторът не може – да може да види цялостната история.
Дори това да значи кураторът да убеди автора, че трябва да направи изложба. Спомням си, че преди доста време точно така се случи първата изложба на Темелко Темелков „Вечерна прожекция“ – беше още преди да открием тази галерия.
Нужна е богата култура. При хора които се занимават с живопис е по-лесно. Там голяма част са изкуствоведи. При нас може би дългите години практика помагат. Кураторът е редактор на продукта – всеки има нужда от втори чифт очи, от друго мнение и помощ, за това как е по-добре да се случат нещата. Когато човек работи сам, често се допускат грешки. Кураторът е човекът който от подбраните произведения маха излишните. Това е нужно, за да не се изгубят качествените произведения, за да могат да изпъкнат, за да може публиката да ги оцени по достойнства. Кураторът е един вид редактор – и в този ред на мисли трябва да познаваш много добре материята която редактираш.
Най-често хората възприемат куратора именно така, както го описвахме до сега. Коренно различно е обаче да подготвяш една изложба, която е проект на конкретен автор и в повечето случаи идва при теб готова като идея, и съвсем друго е кураторския проект. В повечето случаи трябва да имаш готова история за разказване и да търсиш авторите, които могат да изпълнят този проект – т.е или имат готови кадри които се вписват в темата, или биха сътрудничили да ги заснемат.
Такава беше Изложба „Фашон“ която направихме заедно със Светльо Караджов – една обща изложба на модни фотографи през последните 15-20 години. Други примери са „Селфика“ на Надя Павлова, която се появи малко по-късно и беше част от програмата на „Месец на фотографията“ 2014, има и разбира се други примери.
В един кураторски проект може да се тръгне както от идеята/ концепцията, така и от произведението.
Една галерия може да няма куратор, а може да работи с няколко различни. Но за един автор винаги е добре да работи с куратор и да му има доверие. Нека го кажем така: това е неговата съвест…
Представи си една журналистическа медия която няма редактор, който да подбира / да контролира темите за които се пише, снимка и прочие. Аз лично винаги сондирам мнение за личните си проекти и това няма нищо общо с това, че се занимавам с кураторска дейност. Винаги е добре да имаш, наложително е всъщност да имаш, някакъв коректив. Особено в наши дни когато дигиталната фотография и печат позволиха това да стане доста масов, и достъпен процес. Днес всеки който може да си позволи финансово отпечатването, може да направи изложба. Това обаче не означава, че тя ще е с висока стойност.
По-горе казах, че проект може да се осъществи по два начина. Това важи не само за кураторските проекти, но и за личните проекти.
Несъмнено по-лесният начин е когато тръгваш към един проект, в който вече имаш заснети фотографии. Тогава и авторът, и кураторът знаят с какво разполагат. А за кураторът е важно да знае предварително идеята, творбите и т.н. Другият метод изисква повече време за осъществяване, а и има риск. Както често се случва може да направиш най-добрият си кадър след като вече си приключил работа по темата. И изпускаш шансът да добавиш качествените неща в проекта. Но в крайна сметка вярна формула няма.
Те са много и постоянно. Кураторът има дълг към обществото. Подборът на конкретни произведения формират вкус и т.н. Да се абстрахираш от личните си интересни и вкусове – това е доста трудно. Колкото авторът натоварва едно произведение със съдържание, толкова и кураторът оставя своя отпечатък в представянето. Една и съща изложба, на един и същи автор може да звучи по коренно различен начин, когато е подготвяна от различни куратори. За това тук диалогът и взаимното уважение са много важни.
Не сме сигурни дали само един разговор може да изчерпа темата, но все пак ще спрем до тук с надеждата да сме ви показали, че има защо да се доверим на кураторите. Лично на нас ни беше много полезно и интересно да видим една нова гледна точка по въпроса, надяваме се и на вас. И когато се решите да направите следващата крачка към това да покажете вашето изкуство пред публика, доверете се на хората с опит – може само да спечелите.
Снимките от Галерия Синтезис са по време на изложбата „Улиците на Могило“ с куратор Калин Руйчев.
