Обичам да пътувам. Обичам да снимам. Да съчетая две любими неща е повече от добра идея. Не рядко печатам снимките си в голям размер, което означава, че когато снимам търся високо качество.
Компактни ултразуум фотокамери мога да ви спестят доста багаж, но пък не ме удовлетворяват като качество. Носенето на DSLR камера с нужните към нея качествени обективи ви осигурява много добро качество и чанта / раница 10-15 килограма.
Аз хич не съм от леките на тегло фотографи и носенето на допълнителен багаж ме кара да изминавам по-малко от планираното за деня. По-често сядам, за бира с шницел или за пица…
Появата на безогледалните камери и по-точно тяхното стремглаво развитие намали размера на раницата ми до чанта тип месинджър. Говорили сме в предишни срещи за този тип чанти. Те са модерни и актуални в момента и най-хубавото е, че не приличат на класическа фото чанта. С компактният безогледален апарат и малка не фото чанта оставате анонимен сред множеството.
Да, все още не се гледа много сериозно на фотографите снимащи с безогледални фотокамери. Това е добре дошло… поне за мен.
Мога да се похваля, че имам голям шлем с беозгледални фотокамери. Снимал съм с всички известни марки и с доста обективи.
Днес ми ще да споделя за един комплект който отчасти имам и който бих желал да имам в цялостен вид.
Система за фотография Olympus.
Изкушавах се да подредя статията в рубриката ни за тази година – “Моите 5 – Olympus”, но тъй като ще спомена 5 обектива прецених, че няма да е справедливо за марката с оглед на това, че има много по-значими неща, които трябва да влязат в рубриката.
Комплекта, за който ще поговорим със сигурност ви е добре познат. За всеки един обектив, а и за камерата има ревю на сайта на Photo Cafe.
Започвам с фотокамерата Olympus PEN F
Предпочитания – сребриста. Абсолютен противовес на предпочитаният за мен цвят. Дизайна на камерата изпъква максимално добре в сребристо, а честно казано си е малко да се поизфукаш с нея докато снимаш.
Компактна с вграден визьор и почти всички екстри, каквито имат флагманите от серията М1. Да, не е максимално влаго и прахо защитена, както и няма този толкова удобен захват, когато се снима продължително. Днес говорим за пътешествия. Не се снима непрекъснато затова и чак толкова добрия грип не ни е нужен. Набляга се на компактността.
Olympus PEN F е унисекс камера. Еднакво добре допада на женската и мъжката фотографска общност.
Камерата е ясна, нека споделя и 5 те обектива.
M.ZUIKO DIGITAL ED 12mm 1:2.0
Един от първите обективи, които изпробвах, когато започнах да снимам с Olympus преди 3-4 години. Любим ъглов обхват. Приравнен към 35 mm стандарт той се равнява на 24 mm обектив. Идеален за пейзажна фотография и архитектура с много добро коригиране на всякакви оптични дефекти. Уникалната за Olympus система за бързо превключване на механичен фокус. Защо уникална?
Дърпайки гривната за фокус в положение за ръчен фокус, обектива се превръща от бърз автофокусен, в абсолютен 100% ръчно фокусен такъв. Без безкраен фокус с ясна метрична скала и подходящо съпротивление при фокусиране.
Обожавам тази екстра и се радвам, че я има в повечето премиум и про обективи на Olympus.
Максималната светлосила е 2. Независимо от това той влиза в серията “Premium” обективите със светлосила 1.8
M.ZUIKO DIGITAL 17mm 1:1.8
Този обектив се появи относително скоро и замени или по-точно е по-висококачествена алтернатива на версията “палачинка”
Имах удоволствието да го изпробвам заедно с Olympus PEN F (може и да греша, но всъщност това бе най-продаваната комбинация). Класически премиум обектив с уникалната АФ/МФ гривна за която говорих по-горе.
Ъгловият обхват, ако трябва да съм честен не ми е от любимите. Нямам обяснение, за разлика от повечето Street фотографи, които обожават визията, която създава обектив с такъв ъглов обхват.
Още по-компактен е сравнено с M.ZUIKO DIGITAL ED 12mm 1:2.0 и по-светлосилен. Още няма подробно ревю за него, но всъщност ревюто за Olympus PEN F е правено с този обектив, така, че може да разгледате галерията от там.
M.ZUIKO DIGITAL 25mm 1:1.8
Както се казва – задължително е да го имате. Любим. Сигурно защото обожавам “нормалните” обективи. При последното ми пътуване до Прага не го свалих от камерата си. Исках да я видя през очите на нормален обектив и търсех кадриране и ракурси така, че да остана доволен. Харесвам предизвикателството на снимането с един обектив.
Предполагам колегите, които снимат с класическият Street обектив, за който говорих по-горе имат същото обяснение.
Премиум обектив със светлосила 1.8 Липсва му онази хубава функция за гривна с реален ръчен фокус, каквото имаше в по-горните обективи.
Когато не снимам по работа, където ми трябва добро варио, го държа закачен на моя М1.
M.ZUIKO DIGITAL 45mm 1:1.8
Бюджетният портретник. Този обектив е най-достъпен като цена от премиум серията. Аналог е на класическият 85/1.8 за пълноразмерна матрица. Дава мек и приятен рисунък при снимане на портрети.
Понякога съм го ползвал като предизвикателство да снимам официално събитие само с него. Доста крачки напред назад навъртам честно казано. За последно си направих един експеримент на едно Olympus парти във Photosynthesis.
Недостатък… липсва функцията за превключваща се гривна за AF/MF фокус. Признавам тук осезаемо ми липсва, защото портрети предпочитам да снимам на ръчен фокус.
M.ZUIKO DIGITAL ED 75mm 1:1.8
Този обектив започва леко да излиза от критерия за компактност, мака да е компактен от оптична гледна точка.
Създаден е (според мен) изключително за потретна фотография с неговото прекрасно боке и меко изображение, което не значи, че не е рязък. Използвал съм го като втори обектив – имам тяло със закачено профи стил варио, а второто тяло е с обектив за портрети от по-далечна дистанция.
Приравнен към 35mm. M.ZUIKO DIGITAL ED 75mm 1:1.8 се равнява на зрителен ъгъл както един 150mm обектив. Достатъчно за тайни потрети.
Преди няколко месеца снимах една сватба където само на наличното осветление в ресторанта направих една серия портрети на гостите и почти не ме хванаха.
Усещам го по-бавен като фокус сравнено с другите обективи от премиум серията, затова почти непрекъснато снимах на ръчен фокус (да, има превключваща се гривна) и разчитах на “пийкинга” в електронния визьор.
Това е колекцията от 5 обектива, които ми харесват на мен като пътешественик. Заедно с Olympus PEN F се събират идеално в малък “месинджър”, дори Olympus имат такъв, съчетание от кожа и хубав текстил.
За сребристият си PEN F бих предпочел и обективите да са сребристи, което хм, става малко разнобой с черният ми Olympus M1. Яко драма…
Снимането с тези обективи е 99% на налична светлина. Често това налага и стойности на ISO 3200, но при Oly, макар и да се вижда шума то той е бих казал филмов и недразнещ.
След ден снимане и скитосване из някой град прибирайки се едва ли ще усещате умора от леката чанта с която сте били сравнено с голямата раница ако сте с профи DSLR камера. Всичко това съчетание с елегантност и стил.
Лека полека запълвам колекцията с Premium обективи към Pro (работната) серията.
