Olympus PEN F – това име се появи за първи път някъде през далечната 1963-та година. Съдейки по годината, това ще да е било филмов модел. Да, това бе огледално-рефлексна филмова камера с от типа „половин кадър“ – от класически 35 mm филм с 36 кадъра правеше по 72. Огледалото се “вдигаше” настрани и по подразбиране кадърът бе в положение на портрет. Това създаде лек арт прецедент. С появата на PEN серията изведнъж се появиха и много изображения, композирани в портретен кадър. Притежателите на “Пенчета” продължиха да си снимат както с традиционна камера (нещо както съвременните жиесьем оператори) и затова масово снимките им бяха портретно кадрирани. Интересен културен феномен бих казал.
Да не се разпростирам много из историята. Все пак навън е лято и на никого не му се седи пред компютъра.
Преди няколко месеца се появи нов Olympus PEN F. По-точно Olympus PEN-F – това е цифрова версия на вече познатия филмов Olympus PEN F.
Първото, което веднага хваща поглед, е невероятно красивият дизайн. В предишните PEN модели някак си не се осмеляваха да пресъздадат точно красивия дизайн на филмовия Olympus PEN F, все някак хм… хем го имаше, хем си личеше, че е променен.
При цифровия Olympus PEN-F има много точно пресъздаване на дизайна от 63-та година. В никакъв случай не мога да твърдя, че това е ретро дизайн. Преди 50 години този дизайн е бил изключително минималистичен и модерен и ето днес отново се вписва абсолютно точно в съвременните тенденции за дизайн.
Разглеждам камерата и първото, което ми направи впечатление, е как липсва нещо… Да, не виждам нито едно винтче да се вижда някъде по корпуса. Не знам Olympus как са го направили, но е факт. Дребен детайл, но напълно в техен стил и придава абсолютно изчистен вид.
Черен или сребрист вариант? За пръв път, признавам си, предпочитанията ми са към сребърния вариант. Имах удоволствието да избирам измежду двата цвята и окото ми не можа да се откъсне от сребристия, а и красиво оформените контроли се вписваха идеално.
Olympus PEN-F най-сетне (але, але, алелуя бейби) има вграден визьор. За разлика от събратята си от OM-D серията, тук визьорът е тип телеметричен стил – тоест в лявата крайна част на корпуса. Идеално! За кой ли път ще спомена слабостта си към телеметричките и камерите, които поддържат този стил. Вярно, нямам голям нос, но пък обичам пред лицето ми да има свобода.
Визьорът е с много добри качества – 2,36 милиона пиксела резолюция, добро цветопредаване и възможност за 3 изгледа. Не усещам някакво забавяне на картината или да ми се изморява окото (както твърдят някои колеги за електронните визьори).
Хубавото на електронния визьор е това, че в него в реално време може да се види бъдещата снимка с всичките й ефекти или дефекти (ако има такива). Дали има филтър или HDR, то да, снимката е видима още преди снимането, а в тъмна обстановка си е направо като уред за нощно виждане.
Ключът за пускане на камерата е в стил лостчето за обратно пренавиване на филма от класическата филмова камера. Признавам, има леко неудобство при включване и изключване заради позицията и същността на дизайна, но идеята и допълнението към дизайна си заслужава неудобството. А… да, имам дебели пръсти, а “Пенчето” е доста фина камера.
Продължавам с другите контролни уреди. Преден и заден скролер. Задният ляга там, където се очаква да е палецът, а предният е буквално под спусъка. Самият спусък има онази сладка класика – резба за механичен дистанционен спусък (по наше му „жило“). Като ветеран в снимането в чекмеджетата все още имам този ценен аксесоар и с удоволствие си го използвам вместо разни напудрени дистанционни или смартфона си.
Корекция на експозицията – с механичен селектор в реално време диапазон +/- 3 през 1/3 стъпка – само преместваш палеца и коригираш. Искам такова и при топ клас камерите.
Селектор за програмите с типичната за Olympus система за заключване. Удобна, макар до сега никога да не се е налагало да я използвам на моята OM-D Е-M1 камера. Селекторът е разположен така, че почти няма вероятност неволно да се размърда. Така е и при Olympus PEN-F.
Няма да говоря за разните бутончета, те са ясно описани кой за какво е, а и могат да се персонализират много лесно. Ще спомена конкретно само едно от тях – това за промяна на кривата.
Промяната на кривата (дали камерата да работи по-контрастно или по-меко) е опция, която малко фотографи използват. Обикновено трябва да се влиза дълбоко в менюто, а дори и там, има зададени 3-4 шаблона и толкова. При Olympus кривата може да се настройва по-сериозно и когато ти е под ръка, лесно може да си спестиш повечко пост обработка, ако преди снимки просто я мръднеш така, както ти харесва контрастът. При Olympus PEN-F тази функция е изведена на отделен бутон (под селектора за програми) и съветвам бъдещите собственици на Oly да я изпробват.
Дисплей – подвижен около милион и нещо резолюция. Колко подвижен? Основно са две системите за подвижност на дисплея (казах основно, но има и алтернативи при други марки). Едната система е подвижност само нагоре или надолу, а другата е настрани и вече в почти всички посоки. И двете системи имат своите фенове, и двете имат своите предимства и недостатъци. Аз лично предпочитам системата на Olympus PEN-F – странична подвижност. Да, тук няма как тайно да правя фотография. Веднага си личи, че зяпам дисплея, който съм разпънал отстрани на камерата. Помага много обаче при вертикални кадри (докато другата система за подвижност направо “увяхва” при вертикални кадри).
Хубавото е, че странично подвижните дисплеи могат да се обръщат и да се паркират “секюрити” върху гърба на камерата.
Свързан
Набързо ще спомена за Wi Fi свързаността. То има ли вече съвременна камера без тази опция?! Оly си имат собствена програма за дистанционно управление през смарт устройство – телефон или таблет. Трябва да си я свалите от съответния „апп стор“. През нея много лесно може да командвате своята камера и да снимате или да сваляте снимки и да ги споделяте в социалните мрежи. Връзката камера – смарт устройство е изключително лесна.
Дисплеят на Olympus PEN-F е с добре познатата ни функция за управление с докосване. Перфектно работеща и освен, че може да управлявате камерата си, можете и да снимате само с докосване на дисплея – докосвате някъде, камерата фокусира в точката, където сте докоснали и снима. При това – почти мигновено. Особено полезно при снимки на неснимаеми неща като… деца например.
Още две неща и обещавам няма да ви занимавам с външния вид. В предната част на камерата има, нека да го нарека, АРТ селектор. Принципно носи друго име, но аз така реших да си го кръстя за мен. Благодарение на този селектор лесно може да превключвате от стандартен режим на Арт филтри, черно-бяло или по-специфични цветове. Аз най-често си включвах на черно-бял режим.
Последно към дизайна е светкавицата. Olympus PEN-F няма вградена такава. Нищо ново. Но светкавицата, която идва в комплекта, е едно малко бижу. Това не е стандартната малка светкавичка, а светкавичка с възможност да се върти главата й в различни посоки (по подобие на професионалните модели) и по този начин да контролирате светлината й. Вярно, не е мощна, но за снимки в стая ще свърши работа. Захранва се от батерията на фотокамерата. Несъвместима е с по-стари модели като например моя Е-М1 (унила физиономия).
Olympus PEN-F
Основни ключови характеристики, или какво пише на кутията:
- 20MP Live MOS сензор, формат 4/3
- 5 –осева стабилизация
- 2.36 точков OLED електронен визьор
- До 10 кадъра в секунда (20 в режим електронен затвор)
- 3 инчов LCD дисплей с резолюция от 1,04 милиона точки и управление с докосване.
- Режим висока резолюция – 50 МП
- 1/8000 sec механична скорост (1/16,000 с електронен затвор)
- 1080/60p видео запис
Честно казано, и 16 МП ми стигаха, а и все още ми стигат за работата ми. Съвременните тенденции не търпят такива архаици като мен, а и мечо Пух ясно го е казал…
Новата матрица с 20 мегапиксела идва и с нов алгоритъм за корекция на шума. Така изображението хем е по-детайлно, хем нивата на шум са същите, както при 16 мегапикселовата. Когато снимам с Olympus по подразбиране държа на автоматично ISO в диапазона 200-800 и нямам притеснения за качеството. Вече над тези стойности по-претенциозните могат да видят по-осезаем шум. Преди няколко дни използвах Оly за 2-ра камера при една сватба със закачен 75/1.8. Снимах предимно на 3200 ISO и останах възхитен от резултата. Да, шум имаше, но много приятен, монохроматичен, и когато разпечатах снимките в А4 формат, смея да твърдя, че младоженците останаха много доволни. С една дума, гледайте резултата на печат и ще видите колко е по-различен от екранното изображение.
Новата матрица търпи и недоекспониране, при обработка на някои кадри се наложи да “дръпна” с +2 единици и това не повлия видимо на общия резултат.
Olympus PEN-F видео
За снимането на по-ниско ISO полза има от 5-осевата стабилизация. Признавам я! Дори и в моите кашкавалени ръце върши добра работа. За фото – ясно, но си направих един експеримент, който бях гледал преди година някъде при представянето на новия OM-D Е-M5 mk II в Прага – там екип от млади кинотворци демонстрираха как се снима видео без стабилизиращо устройство (стедикам), разчитайки само на матричната стабилизация.
Olympus PEN-F показа също толкова гладко и приятно видео както това, което гледах преди година. Има два режима на стабилизация при снимане на видео. При първия освен матрицата има допълнително дигитално стабилизиране и това води до леко кропване на картинката. При втория режим се разчита изцяло само на матрицата, но там стабилизацията е с една идея по-несъвършена спрямо комбинираната при режим 1. Споменавайки видео: Full HD 1920 x 1080 (60p, 50p, 30p, 25p, 24p) – добър набор от квадрати за секунда. Един сериозен недостатък за иначе сериозните видео възможности – липсва вход за външен микрофон. Жокер – Olympus диктофоните мога да компенсират това неудобство. Как? В някоя друга тема…
Така…За дисплея май вече споменах каквото си трябваше, стабилизация, матрица, ISO, визьор, арт… Да, обичам да ползвам вградените арт ефекти. Вече не се наемам да помня колко са на брой. Оly бяха първите, които почнаха да ги предлагат и останалите фирми не закъсняха да ги последват. Обаче хубавото при Оly е това, че могат да се използват, като едновременно записваш RAW и JPEG, тоест винаги имате оригинала. Другото добро нещо е фактът, че вместо да се чудите (ако бързате) кой точно ефект да изберете, то с едно натискане на спусъка получавате снимки с всички ефекти, само си предвидете място на картата. Аз лично, когато съм в режим ефект, снимам точно така и после мързеливо избирам.
Фокус, затвор
Автоматичен фокус. Няма как при всяка една нова генерация фокуса да не се подобрява. Olympus PEN-F може да се похвали с добър бърз единичен фокус и следящ такъв. Е, да… при по-ниска осветеност и особено при жълти крушки (от тия дето са забранени в EU) в някой ресторант се наблюдава видимо забавяне и “хънтене”, но пък го намира, не се отказва лесно. През деня не попаднах на нито един момент с колебание за фокус. За точността няма какво да коментираме, принципът на фокусиране изключва грешки.
Заедно с бързия фокус има и бърза серия снимки. Тук е моментът да спомена, че освен механичния затвор в Olympus PEN-F, има и електронен. Механичен – до 1/8000 sec., а електронен до 1/16 000 sec. Предимствата на електронния са ясни – по-бърза серия снимки (до 20 в секунда), по-висока скорост за случаите на много светли обективи и абсолютно безшумен. Недостатък – желе при бързо движещи се предмети (известно още като шутерроулинг ефект).
Механичен затвор – флагманска топ скорост – 1/8000 sec. , серия от 10 кадъра в секунда, забележително тих и без ефекта желе. Предпочитам го в 99% от случаите пред електронния, който ползвам само като се крия от попа в църквата.
Още…
За десерт – една вече позната екстра: високо пикселно снимане. Както споменах по-горе, Olympus PEN-F има матрица с резолюция от 20 мегапиксела. Благодарение на матричната си стабилизация, камерата разполага с режим на висока резолюция – в случая 50 мегапиксела. Как се постига това? Лесно. Трябва ви статив (добър), от менюто за серийна снимка избирате „снимка с висока резолюция“, насочвате камерата, поставяте жило на спусъка (или снимате през дисплея) и снимате. Камерата прави 8 кадъра с леко изместване. По този начин освен, че създава кадър с реални 50 мегапиксела, но и се усеща подобряване на динамиката. Този режим е валиден само за абсолютно неподвижни предмети. Снимане на хора или природа е, бих казал, трудна мисия, колкото и бързо да се заснемат тези 8 кадъра. Крайният файл е Jpeg. Особено е полезно при сток фотография в студио с постоянно осветление или за репродукции.
В червено е оградена 100%-ва отсечка. Ако погледнете в ляво и придвижите плъзгача ще видите разликата между заснето в 50 мегапиксела и в 20 мегапиксела. Цветът при 50 мегапиксела е много по-наситен.
Когато Olympus PEN-F се появи за тест възникна сериозен конфликт с това да го изтръгна от ръцете на половинката си. Буквално го бе приватизирала. Съгласен съм, че елегантният му и компактен дизайн го правят идеален за дамска ръка, но и аз трудно бих се отказал от ежедневна такава камера. Комбиниран със серията малки обективи на 1.8 диафрагма, е особено подходящ за ежедневно носене. По подразбиране го комплектоват със 17/1.8 (галерията от снимки е правена с него), но за мен по-добрият избор е 25/1.8. Трябва да внимавате при лошо време, защото няма влаго и прахозащита.
Можете да останете незабелязан, особено със сребристия модел заради ретро визията му и “непрофесионално” изглеждащия му външен вид, но въпреки това да имате снимки с високо качество.
Задължително имайте резервна батерия под ръка. Правете си удоволствието да кадрирате и снимате през визьора, отколкото на дисплея. Поне моето усещане е такова. Изолирани сте от околния свят и се концентрирате само върху самата снимка, която можете да видите готова, без да откъсвате поглед от визьора.
