Доста често напоследък, ми се налага да обяснявам как да си настроим цветовото пространство в Adobe Photoshop / Lightroom и кое изобщо да ползваме.
Основните цветови пространства във фотографията са: ProPhotoRGB (най-голямото), AdobeRGB и sRGB. Към момента най-често в практиката си работим с вторите две, тъй като ProPhotoRGB все още (към дата на статията 2016г.) не се поддържа нито в камерите, нито от монитори и принтери. В статията по-долу ще се опитам да покажа от къде и как да си настроите пространството в програмите, и няколко пояснения.
Нека първо отбележа едни малки цифрички, които обикновено се установяват след калибриране на монитора:
Цветна температура – 6500 Келвина,
Яркост 120 кандела,
Гама 2,2.
Добре е да работите на калибриран монитор, за да може да виждате максимално реално цветовете на изображенията си. За съжаление, никога няма гаранция как вашите изображения се виждат на чужд монитор, точно поради тази причина – не знаете какъв е и дали е калибриран. Дълга тема, за която сме подготвили отделен пост – можете да му хвърлите един поглед тук.
Ще започна с Lightroom, тъй като там нямате много работа. При тази програма по време на работа не можете да сменяте цветовото пространство. Там по подразбиране се работи само в ProPhotoRGB. Смяната става при експорт, в зависимост от това за какво запазвате снимката – монитор, печат и прочие.
Това става, когато при настройките за експорт изберете едно от пространствата. (Menu – File – Export) в Lightroom presets – File settings. Защо там е така сме говорили по подробно също в отделна тема.
За препоръчване е, ако експортвате за интернет да бъде sRGB. Ако ще печатате поинтересувайте се какъв е принтерът. Има принтери (повечето на EPSON и високия клас Prograf на Canon примерно), които могат да печатат в AdobeRGB. По-старите модели принтери, както и старите лаборатории във фотостудията все още работят само в sRGB. Така че за принт винаги се консултирайте с този при когото ще печатате. Може да ви се наложи да дадете файл в CMYK дори ако ще се прави някакво списание или каталог. Него обаче ще ви се наложи да експортнете от Photoshop, така че минавам към него.
Какво се случва, обаче ако решим да обработваме в Adobe Photoshop? Там за разлика от Lightroom можем да задаваме предварително работното цветово пространство, както и да го сменяме по време на работа.
Ако зареждате първо Adobe Camera RAW можете още от там да настроите в какво пространство да работите.
Има обаче и генерално настройване на цветовото пространство за програмата. Извеждате го от Меню Edit – Color settings. Тук имате няколко неща на които да обърнете внимание:
- RGB – по подобие на Adobe Camera RAW ще видите, че имате голям избор на цветови пространства, вкл. и ProPhotoRGB в последните версии. Ако не сте си играли изобщо с тези настройки, обикновено по подразбиране програмата е настроена за sRGB. Аз предпочитам да работя в AdobeRGB, тъй като често печатам на принтери работещи с това пространство. Но ако не сте сигурни какво правите и работата ви ще се гледа предимно на монитор – работете в sRGB. Сега … има и едно цветово пространство – MonitorRGB, което може да ви заблуди, че е предназначено за монитори. Да така е, но то отговаря на цветовия профил на вашия монитор, и не е гаранция, че файл в това пространство отворен на друг монитор ще бъде идентичен като цветове. Така че не ви го препоръчвам.
- CMYK – т.нар. процесни цветове при печата. Едва ли ще ви се наложи да ползвате това работно пространство, тъй като то е предназначено за работа най-вече от дизайнери и предпечатари, които се занимават с различни видове печат за каталози, списания и прочие. Предимно изделия в големи тиражи, където се търси по-ниска цена (примерно офсетов печат). По подразбиране Photoshop е настроен за US стандарт, но е добре да знаете, че в Европа има установен стандарт за него – Coated FOGRA 39.
- Последните настройки за Gray / Spot не ви съветвам да пипате много. Най-добре ги оставете както са – в повечето случаи стоят по подразбиране на 20%. Това са настройки, които са по-важни и имат пряко отношение към печата. Първата GRAY отговаря за процентите на разливане на точката при печат и прочие. Горе споменах при калибрирането гама 2,2. Ще ви направи впечатление, че в падащото меню за избор на цветово пространство го има като опция. Има случаи в които може да се ползва, примерно за черно-бяло – някои печатари дори предпочитат, когато печатат ЧБ фотоизображения, да се конвертира към Gama 2.2. SPOT реално не ви касае, тъй като това е настройка за едни специални цветове. Нека все пак обясня какво е SPOT цвят. Ако сте чували паразитния израз “пантонски цветове“- това е. SPOT цветовете са предварително установени цветове, които се използват изключително при печата, тъй като не винаги основните (процесните) цветове там могат да възпроизведат огромното разнообразие от нюанси. Големите фирми производителки на мастила и багрила подготвят огромни каталози от готови прости (SPOT) цветове за такива случаи. Най-често SPOT цветове ще срещнете при брандинга на фирми, тъй като там цветът на логото примерно, винаги трябва да бъде точно определен цвят и нюанс, независимо какъв печат и хартия се използва. Това се постига с тези цветове. Най често са сведени до употребата на не-повече от 2-3 цвята (именно лого или друг малък акцент), тъй като е скъпо удоволствие. Т.е. не си въобразявайте, че ще отпечатате фотография чрез SPOT цветове – ще ви излезе златна. Най-голямата фирма производител на качествени такива цветове е ПАНТОН, и за това споменах израза „пантонски цвят“ – превърнало се е в нарицателно. Разбира се палитри с такива цветове са достъпни във всички дизайнерски и графични програми, като изходни при подготовка на файлове за печат, и можете да ги разгледате. По тази причина за всеки SPOT цвят можете да видите стойностите в CMYK / RGB. Т.е тук нямате работа да си играете ако не сте запознати с технологията на печата, за да не стават изненади и грешки.
И тук нещата, на които трябва да обърнете внимание са 2 – имате 3 падащи менюта (в които указвате какво да прави програмата по подразбиране) и 3 точки, в които чрез чекове да извеждате предупредителни съобщения. Активирането на тези функции ви позволява голяма гъвкавост за управление на цветовете. Ще започна с падащите менюта:
1. При падащите менюта на RGB, CMYK или Gray програмата ви пита какво да прави по подразбиране с цветовите пространства на файла, който зареждате, независимо дали има или няма прикачен такъв (в случаите, в които не сте поставили чекове на Ask when opening):
- OFF – Не ви съветвам да оставяте тук настройките да са OFF. Какво прави програмата при тази настройка? Възможно най-малко. Игнорира управлението на цветовете за новосъздадени документи и файлове, чийто прикачен цветови профил не съответства на основното цветово работно пространство. Ако отваряте файл с прикачен цветови профил, съответстващ на работния (вече сте го настроили в предишната точка Working space), то програмата запазва този профил. При OFF е любопитно, че в полето с предупрежденията можете да изберете да активирате единствено съобщението за Несъответстващ профил (Profile mismatches). Останалите са неактивни, точно защото тази настройка ограничава управлението на цветовете. В крайна сметка това ще се отрази и на запазването на файла – ще го спомена по-нататък.
- Preserve embedded profile – Запазва прикачения цветови профил на файла, който отваряте, дори той да не съответства на основното работно пространство – полезно в случаите, в които отваряте файл с прикачен профил в по-малко цветово пространство от работното. Това е може би най-подходящата настройка, препоръчвана и от самите Adobe. Позволява най-голяма гъвкавост при управлението на цветове. Както ще видите и от screenshot-те и аз предпочитам да работя с нея.
- Convert to working space – Автоматично конвертира цветовия профил на файл, който отваряте към основния, който сте настроили.
2. Предупредителните съобщения – на няколко пъти вече споменавах такива. Това са настройките за това какво да ви показва и пита програмата когато отваряте даден файл за обработка. Позициите отново са три:
- Profile mismatches – Ask when opening. Това е съобщение, което ви показва, че файлът има несъответстващ прикачен профил. Ако нямате чек на Ask when opening, когато отваряте файл програмата ще ви предупреждава за това, но ще прави каквото сте задали като настройки в Color management policies. Ако сте поставили чек, програмата ще ви даде възможност да избирате какво да правите – дали да запазите профила или да преобразувате към друг цветови профил чрез Convert to profile.
Ляво – Не е чекант. Съобщава ви за несъответствие в прикачения профил, но не ви позволява да избирате както да правите.
Дясно – Чекнат. Съобщава ви за несъответстващ профил, но ви пита какво да правите с пространството.
- Missing profile – Ask when opening. Както в предната ситуация ви съобщава кой файлове са в този случай с липсващ профил. Ако е отметнат и настройките в Color management policies не са OFF ви дава възможност отново да избирате дали да промените работното пространство, чрез присъединяване към профил. Тук обаче методът на преобразуване е Assign profile. При импортиране на файл с липсващ профил, ако не е чекнат прави онова което сте задали в Color management policies. Не случайно ви казах там да не оставяте настройките на OFF, защото игнорирате много от управлението на цветовете.
- Ask when pasting е последната настройка, която ви извежда същите предупредителни съобщения когато копирате и пействате файлове.
Само в случаите, когато при отваряне на файл, прикаченият цветови профил съответства на работния, програмата може да не ви извади предупредително съобщение.
От къде обаче идва този прикачен цветови профил, за който толкова говоря? От начина на експорт или запазване на изображението. Когато сте приключили с каквато и да е обработка на файла и дойде време да го съхраните, в Save as настройките е добре да има отметка на ICC profile. След него ще бъде изписано цветовото пространство, в което ще запазите файла. Той ще съответства на работното пространство, в което сте обработвали до момента или в което сте конвертирали файла. Тоест добра подсказка е, ако след многото редакция по файла не сте сигурни в какво цветно пространство сте. Така че тук гледайте – именно тук стават грешки. Често пъти или не слагаме отметка на профила или не виждаме, че пространството е различно от това, което ни е нужно за целите и после се питаме защо цветовете не са, каквито искаме.
Ще има случаи, в които чекът на профила ще е празен или полето изобщо ще бъде неактивно. Това са случаи когато в Color management policies всички настройки са OFF, или пък по време на редакция сте работили в цветен режим при който профил не може да бъда прикачен. Веднага давам пример – моят любим LAB color режим. Да това е режим, който моментно променя разбирането на цветовете докато обработвате. Великолепен метод е за изостряне и за много други функции, но тъй като е ЦВЕТЕН РЕЖИМ програмата не го възприема като пространство и не може да го съхрани. В този случай полето при Save As направо ще е неактивно. Така че след обработка винаги гледайте да се върнете в RGB режим, за да можете да съхраните цветния профил, който ви е нужен.
Т.е. следете в Save as отметката да е поставена по подразбиране. Наложили се вие да я слагате допълнително това означаава, че някъде по време на обработка нещо с управлението на цветовете не е точно. Дали са настройките в General management или друго – върнете се да проверите. Да, поставяйки отметката ще кажете на програмата да прикачи някакъв профил, но дали това ще стане коректно няма гаранция. За това внимавайте още от самото начало на работа да си проверите настройките за цветовите пространства.
Единствено при запазване чрез Save for Web – файлът винаги се съхранява в sRGB. Така се скриват и метаданните на снимката , но може да сте сигурни, че става за интернет, където цветовете по подразбиране са sRGB.
В общи линии първоначално човек малко се обърква какво се случва с тези настройки, тъй като комбинациите са доста. Аз лично винаги поставям чек на предупредителните съобщения, защото още при отваряне мога да контролирам какво да правя с цветовото пространство. Color management policies никога не ми е OFF и както казах предпочитам да работя в AdobeRGB. Настроийките в Color management policies обикновено е Preserve embedded profile – позволява ми най-голяма гъвкавост.
Какво се случва, ако искате да смените цветовото пространство на вече отворен файл? Разбира се, че можете да го направите от менюто, извеждайки Edit – Convert to profile или Assign profile. Вече веднъж ги споменах при предупредителните съобщения, не случайно. Може да ви се струва, че като действие са едно и също, но в действителност Преобразуване и Присъединяване са два различни метода за управление на цветните пространства, които при неразбиране често създават главоболия.
За да не става прекалено дълго, ще ги разгледам в отделна тема. Само ще кажа за сега (за онези които не са запознати много с цветовите пространства) да се внимава с употребата на тези функции, тъй като двата метода преизчисляват цветовете по различен начин.
