Кои са основните прилики и разлики, и коя в какви случаи да ползваме …
Всяка област си има вечният спор това или това. При ретуша на снимки това е Adobe Photoshop или Adobe Lightroom – коя е по-добра. Истината е, че верен отговор няма, тъй като двете програми са различни и ви дават различни опции за работа и систематизиране. Тоест най-точният отговор е ползвайте ги и двете, или просто се доверете на личното си усещане.
Хората, които вече имат опит знаят предимствата и на двете програми, и ги ползват по предназначение, за това в този пост ще се опитаме да обясним разликите за онази част от читателите ни, които не са запознати с тях.
Много от хората, без да познават Lightroom твърдят, че Photoshop е по-добра, просто, защото уж е по-интуитивната програма. Няма такова нещо – и двете програми искат известно време човек да се запознае с интерфейса и инструментариума. С Photoshop се работи по навик и много често този навик е причина да подценяваме другата програма, специално разработена за фотографи, които боравят с голям набор от снимки. За мен няма по-добра или по-лоша програма – аз ползвам и двете в определени ситуации. За това няма да ви убеждавам кое е по-добро, а просто ще се опитам да опиша основните разлики между двете.
Photoshop първоначално е създаден като програма за лесно и бързо редактиране на изображения. От 1990 г. насам се е превърнал във водещ софтуерен пакет с много функции и възможности, най-вече за нуждите на графични и уеб дизайнери, архитекти, аниматори, издатели, фотографи и 3D художници. Потенциалът на програмата е огромен и расте с всяка нова версия. Не само това което е заложено в нея, но и възможността за инсталиране на допълнителни плъгини увеличават нейната функционалност. Най-голямото предимство на програмата пред Lightroom е работата със слоеве, във всеки от които можете да работите с различен инструмент и да добавяте различна редакция към изображението.
Силата на програмата е толкова голяма, че е способна да направи от една снимка нереалистично изображение, което няма нищо общо с онова което сме заснели. В дизайна и рекламата това се ползва много често дори. И точно тук идва въпросът, който повечето хора пропускат, хвалейки програмата като по-добра за ретуш на снимки – това, че тя не е предназначена само за фотографи, а както по-горе казах за нуждите на широк кръг визуални изкуства. За това има богат инструментариум и именно той се харесва на хората – няма как иначе. Като човек учил графичен дизайн оценявам това високо, и освен за ретуш, често ще ме видите да работя с този софтуер правейки различни други неща в сферата на дизайна.
Ще поговоря за него малко повече, защото като че ли има леко недоразбиране какво представлява и какво може тази програма.
Пълното име на Lightroom е „Adobe Photoshop Lightroom“. Да думичката „Photoshop“ в името трябва да ви подскаже, че в този софтуер има частична извадка на някои функции от другата програма и добавени нови специфични такива, каквито Photoshop няма.
За онези свикнали да работят с Adobe Bridge (като софтуер за организиране и управление на файловете) може би програмата ще се стори леко позната, тъй като имат сходни функции. Предполагам, в някоя следваща среща да се спрем и на него. Тогава защо ни е Lightroom? Ами нека се върнем на него и неговите функции.
Lightroom създаден с основна цел – едновременното управление и редактиране на голям брой изображения. Тяхното редактиране, съхраняване и организиране на едно място, под формата на каталози и библиотеки. Photoshop е един много усъвършенстван инструмент за редактиране на изображения, но когато редактирате стотици изображения, организацията изведнъж се превръща в проблем, с течение на времето. Преди появата на Lightroom, повечето фотографи работеха с Photoshop като всяка снимка преди това се отваряше задължително в Adobe Camera RAW (което позволява отваряне, манипулиране и конвертиране на RAW файлове и до днес), а във Photoshop се правеха по-сложните и фини корекции. Малко тромава процедура, ако работите като сватбен фотограф и трябва да обработите по този начин 1000 снимки примерно една по една.
И така най-голямото предизвикателство е организиране на редактираните снимки и тяхното каталогизиране. Ето тук Adobe разбраха, че има нужда от софтуер, който да замести и обогати Adobe Camera RAW, като добави още малко функционалност и възможност за инсталиране на плъгини, но най-голямото му предимство да бъде възможността за работа с голям обем снимки. Така се появи Lightroom.
На кратко: Lightroom обединява функциите на Adobe Camera RAW и Adobe Bridge, и някои от функциите на Photoshop, за да работите по-бързо и организирано с много изображения.
В следващите 2 изображения съм показала двата основни изгледа на програма в които ясно се вижда именно каталога:
- можете да разглеждате на куп в меню Library (сравнено с Bridge)
- да преминете на конкретна снимка в меню Development, където всъщност се намират различните панели за корекции и можете директно да започнете обработка (при Bridge трябва да заредите файла в Adobe Camera Raw, за да започнете редакция).
Lightroom е софтуер за управление на изображения, който автоматично прочита метаданните на изображението (като например марка и модел фотокамера, дата /час, диафрагма, скорост на затвора, ISO, баланс на бялото и прочие, всъщност познатият ни EXIF и записва тази информация за всяка снимка в нова база данни, под формата на „каталог“. В допълнение, когато импортирате снимки в Lightroom, софтуера ви дава възможност да добавите допълнителна информация за всяко изображение (да задавате ключови думи, да задавате рейтинг по различни начини и др). По този начин много бързо може да направите частична селекция от снимки които да обработите, включително може да изберете да прегледате снимки правени само с определена камера или обектив, в случай че сте импортирали файлове от различни модели. Лично а тази функция често я ползвам по отношение на обективите. Този тип маркиране и индексиране не е достъпно в Photoshop, защото Photoshop не поддържа база данни с каталогизирани изображения.
По-горе казах, че има добавени функции за редакция. Да, Lightroom съдържа набор от инструменти, които позволяват на фотографите да манипулират изображенията – всички функции на Adobe Camera RAW, маски, филтри, градиенти, клониране, сглобяване на панорами и прочие, плюс удобството да синхронизирате настройките на голям брой снимки, с близки изходни данни. Най-интересното нещо при Lightroom е т.нар. недеструктивна обработка – т.е. вие правите обработка на дадена снимка, а програмата ви показва само превю на тази редакция, без реално да нарушава суровия файл.
Най-интересната възможност е да създавате 1; 2; 10; 100 или хиляди виртуални копия на една снимка и всяко едно копие да обработите по различен начин. Това няма да натовари диска ви с хиляди реални копия на снимката. От тук насетне може да експортвате както в различно формати, размери, компресия и т.н.
Във Photoshop това става само по време на работа в Adobe Camera RAW. Да, винаги може да отворите RAW файла отново и благодарение на XMP файла който Photoshop генерира. В него са записани всички настройки, вие може да промените тези настройки. Загубите ли XMP файла, губите всичко каквото сте настроили по RAW файла. Затова имайте едно наум – не губете каталога на Lightroom и XMP файла на Photoshop. Честно казано каталога по-лесно се опазва стига да се сетите да му направите архив на сигурно място.
Така че виждате до тук колко различни са двете програми.
Препоръчително е да снимате в този формат, тъй като той носи най-много информация и ви дава възможност за много добра редакция, в която и от двете програми да работите.
В общи линии при функционалността и на двете програми тук се припокрива. Зареждате директно от каталога в Lightroom, или отваряте Adobe Camera RAW за Photoshop.
И двете програми ви дават възможност да правите множество корекции като: корекция на обектива, елиминиране на хроматични аберации, корекция на бял баланс, експозиция, цветове, черно бяло и още много. В последната си версия Lightroom добави и една екстра за по-добра редакция на перспективата и дисторсията.
Разликата тук – във Photoshop сами трябва да изберете в какво цветно пространство да работите (ProPhotoRGB (в последните версии вече е достъпно), AdobeRGB или sRGB), докато в Lightroom нямате опции за смяна по време на работа – там работното пространство по подразбиране е ProPhotoRGB – това е най-голямото съществуващо цветно пространство, което само при експорт може да смените, след като сте приключили с обработката. Хората мислят в перспектива. За да на ви отегчавам с цветни пространства, погледнете специалната статия, в която сме говорили, за това.
Някои фотографи вместо Lightroom заедно с Photoshop ползват Adobe Bridge, които както казах по-горе има подобни функции, но не е толкова усъвършенстван по отношение функционалността на каталогизирането, бързината и удобството за търсене на снимки.
От тук нататък идва специфичната обработка на снимката, която зависи от личното ви виждане на автор. Но дори да сте започнали да обработвате в Lightroom с голям набор кадри, то един десен клик върху дадена снимка ви дава възможност да отворите снимката във Photoshop (без да зареждате Camera RAW) с вече направените корекции и да я довършите, ако искате. Като при зареждане на снимката във Photoshop, ако сте си включили тази опция, програмата ви показва цветното пространство на импортирания файл и ви пита дали искате да го смените и с какво. Съветвам ви да си включите тази опция, особено ако се занимавате с печат. Комуникацията между двете програми е бърза и удобна, тъй като все пак са разработени от една и съща компания.
Лично аз предпочитам да обработвам първо в Lightroom заради неговата бързина и организираност, и само ако искам нещо специфично по дадена снимка я отварям във Photoshop.
Относно това коя версия да ползвате – личен избор. В последните години Adobe пуснаха облачна услуга за фотографи, която включва абонамент и за двете програми, мисля за 25лв месечно (към 2016г.). Инсталирането на програмата на компютъра е еднократно, при пускане на абонамента, след това само ъпдейтвате когато има налични. Един акаунт може да се ползва на 2 компютъра – идеята е за 1 настолен и 1 лаптоп (разбира се не и работещи едновременно), като облака ви върши работа за синхронизиране на каталозите от Lightroom, така че да са достъпни и на двата компютъра.
Ако имате навик да съхранявате файловете на външен диск е наистина удобство. Например обработвам снимки у дома на десктоп компютъра. Каталога автоматично се ъпдейтва в облака (е да нужен е интернет). На другия ден вземам лаптопа под ръка, заедно с харддиска, на който са оригиналите и отивам на почивка в планината. Пускам лаптопа, свързвам към интернет и външният диск и мога да продължа да работя там, от където съм спряла.
В общи линии е невъзможно да направим изчерпателно сравнение, но до колкото може да е каже „на кратко“ това са основните разлики между двете програми. Всяка има свои предимства и свои недостатъци, и за това употребата им в комплект дава най добри резултати, за търсещите функционалност и организираност.
