Изпитвали ли сте носталгия по нещо от детството си толкова силно, че след години това да бъде причина за пътя по който поемате? Ако да, то знаете какво е усещането.
Днешният ни гост е великолепен фотограф, и дължи любовта си към фотографията на един детски спомен. За този спомен, дългият път и успехите си говорим “интимно” с Калин Костов – с нотка носталгия до някъде ,по ретрото от времето на лентовата фотография.
Калин е един от най-добрите ни фотографи в жанровете портрет и голо тяло. Носител е на редица награди и медали от международни конкурси под егидата на FIAP. До тук го води споменът от първият му допир с фотографското изкуство, по време на един кръжок по фотография.
“Спомням си, че бях някъде 5-6 клас и силно се впечатлих от руската техника, и по конкретно от камерите с шахтов визьор. Тогава си мислех, че това е върхът на техниката и успях да се докосна до магията, която се случваше в тъмната стаичка”.
След дълъг период на затишие, когато завършва училище, Калин идва в София, за да работи. Първият DSLR попада в ръцете му някак като в приказка, подарък от негова приятелка, която го намира изгубен някъде в Италия на екскурзия. Това е и камерата която отключва онзи спомен за кръжока и го провокира да погледне на фотографията по-сериозно, и да започне да изучава техниките и светлината, най-вече естествената.
“Като всеки начинаещ минах през всички жанрове, но мисля че ключов момент в избора ми беше един пленер на Бодиграфия. Най-голямото ми предизвикателство беше да се отпусна да снимам голо тяло, защото исках да покажа красотата му по един различен но артистичен начин. Започнах да се уча да снимам и в студио, макар да предпочитам да работя повече с естествена светлина. При голо тяло много важно е комуникацията фотограф-модел, за да може да се получи химия. Споменът за кръжока ме накара да започна да снимам и на лента, и умишлено да “виждам” света в черно-бяло. Така неусетно реших да инвестирам в лентова камера. Някак си никога не ми е харесвало да щракам на посоки. При 36 пози си ограничен и трябва да обмислиш добре кадъра. Сега снимам на лента много интензивно, не само заради тръпката. Това ме дисциплинира. Искам да знам, че ако нещо не се е получило вината не е в камерата, монитора, хартията, печата или прочие, а в мен.”
Позволяваме си да покажем една наистина богата, голяма и интимна галерия от великолепните снимки на Калин Костов.
