Чудя се как да започна … Първоначално трябваше да е ревю за макро обектива, но в крайна сметка реших да споделя как се снима дим. Когато за първи път пробвах все пак реших да проверя в мрежата дали няма информация за постановката – под shooting smoke излизаха доста ревюта но разбира се не успях да намеря много преведени. И така оставих нещата на принципа на пробата и грешката.
След няколко не толкова успешни опита накрая упоритостта ми се увенча с успех. Освен желанието и малките трикове се оказа, че за да заснемеш хубав дим си е нужно и подходяща техника. Със сигурност ще подчертая, че най-важното в този случай е осветлението. В началото си мислех, че е доста трудно – ами беше. Когато нямах нужното осветление – просто това е ключовата дума тук. После става интересно и лесно, като детска игра. Димът е интересен обект за снимане. Още преди да започна да се интересувам от фотография съм се възхищавала на снимки с пушек. Когато започнете да наблюдавате всеки малък детайл от постоянно променящия се дим… в един момент ще ви се прииска да включите камерата ( ако имаше такава опция разбира се) на режим “безброй кадъра в секунда”, за да уловите всяка форма.
Второто, което ми беше добре дошло в случая – любимия ми стабилизиран 105mm f/2.8G AF-S VR Micro NIKKOR. Не съм попадала на много ревюта на обектива, въпреки че не е нов модел… и за това се радвам, че имах удоволствието да го пробвам по празниците заедно с Nikon D3100.
От както съм фен на марката не се сещам да е имало друг обектив, който да искам да тествам с такова нетърпение, но това си има причина – обичам макро. Комбинацията дим – макро 105 ми се отрази мнооого добре. И по тази причина ще си позволя да споделя няколко думи за него, въпреки че Джъмбо би могъл да каже доста повече по въпроса.
Леко обемист и с относително високо тегло, обектива оставя усещане за стабилност и напълно оправдава размерите за работата си. Снабден с технология за намаляване на вибрациите (VR) – голям плюс особено за макро режим. Докато снимате ще останете приятно изненадани колко е тих мотора му. В допълнение IF системата за вътрешно фокусиране ви осигурява постоянна дължина на обектива и позволява ползването на поляризиращи филтри или макро кит светкавици, каквито ползвахме по време на снимките.
Така си гарантирате безпроблемна работа независимо дали работите с автофокус или ръчен режим. Автофокусът е много бърз и работи изключително добре, особено на дълги разстояния, но когато снимате много от близо по-добре превключете на ръчен – това предпочетох за дима лично аз. Ако снимате нещо малко и фино AF може да се обърка и да предпочете да фокусира върху задния или предния фон. Минималното предметно разстояние е около 31см (1:1). Въпреки отбелязаната максимална диафрагма не очаквайте в макро режим да отворите повече от f3-f4. За сметка на това нанокристалното покритие и ниско дисперсионния елемент при лещите намаляват хроматичните аберации и вътрешните отражения.
И така стъпка по стъпка …
Ако се поровите в Интернет за снимки на дим ще намерите достатъчно, които да ви изумят – с формите, с цветовете си, на бял или черен фон. Когато разглеждам такива снимки винаги ми е правило впечатление преливането на много цветове. Имало е случаи, в които това съм го постигала с photoshop – за сметка на почти никакво качество. Но сега реших да заложа изцяло на техниката на снимане, така че да не се налага после да обработвам много.
По принцип димът е капризен “модел” и труден за опитомяване. Не е контрастен, постоянно се движи и мени формата си, което го прави труден за фокусиране. Но нека това не ви отчайва – има си малки трикове:
1. Фонът. Осигурете си плътен черен фон – черно кадифе или голям лист хартия с черен цвят. За предпочитане е да снимате на черен фон, защото когато по-късно построите осветлението, ще накарате дима да изпъкне по-добре. Ако искате дим на бял фон – това го оставете за photoshop. Пробвах да снимам дим на бял фон, но резултатите на бяха удовлетворителни. Димът е сив и на черен фон има отчетлив рисунък, иначе потъва и се слива с фона.
За дим най-добра работа ще ви свършат ароматните китайски пръчици.
2. Осветлението. В общи линии това е по-сложната част, защото не всеки има възможността да разполага с такова. Ако нямате макро кит светкавици или друго студийно осветление и вградената светкавица може да ви свърши работа. Тогава рискувате със силна насрещна светлина, която не само ще ви освети дима, но ще направи и фона отчетлив.. и после ви чака доста чистене във photoshop. За да избегнете това използвайте задно осветление – от страни на фона поставете лампа (може и да е от типа щъркел), която насочете към дима. В случая това осветление няма пряко отношение. Така че дори да не сте с вградената светкавица използвайте го. Ролята му е да открои силуета на пушека, за да търсите фокус по-лесно и да отдели фона. Основното и водещо осветление ви идва от светкавицата. В случая за мой късмет с Джъмбо бяхме взели един макро кит на Nikon – Commander kit R1C1, с цел ревю. До сега не беше снимал дим, пък аз знаейки какво осветление ми трябва ..направо си го изпросих, надявайки се че ще свърши добра работа, и се оказах права. Преимуществото – можех да го разположа странично задно на дима – по принцип това е и най-добрата постановка за снимане на дим. Страничното осветление дава добър рисунък и контраст, което ви е нужно при снимки с дим, a фонът потъва. Комплектът e снабден с 2 светкавици SB-R200, които можете да управлявате независимо една от друга, посредством Commander SU-800 или с вградената светкавица на фотоапарата, стига той да поддържа функция за такова управление. Това ви позволява да контролирате силата на светлината от всяка страна. Особено удобно когато използвате цветните филтри, които също са част от комплекта. Така можете да постигнете много интересни цветни резултати. С две думи това ви е рисуващото осветление. Ако имате възможност да пробвате такова не се колебайте да експериментирате.
3. Експозиция. За да уловите и замразите движение по принцип ви е необходима по-голяма скорост. Снимайки със светкавица е хубаво да се използва максималната синхронна скорост, която позволява апарата. В случая всички снимки са със скорост 1/160s, защото това е максималната синхронна скорост на Nikon D3100. Работете с бленда между f11-f16, но не повече. Необходима ви е дълбочина на полето в границите на движението на пушека, така че фона да остане потънал. Настройте на минимална чувствителност (напр. 100 ISO), за максимално качество. Вероятността да го увеличите е малка, тъй като едва ли ще ви нужна повече светлина.
4. Фокусът. Това е забавната част. До тук сте работили по настройване на камерата и осветлението, и сега идва момента да снимате. Аз лично предпочетох да работя изцяло в режим Manual (ръчен), за да мога да контролирам ситуацията. Това важи и за фокуса. При мен все пак беше обусловено и от факта, че ползвах 105mm f/2.8G AF-S VR Micro NIKKOR. Ако снимате дим с китов или широкоъгълен обектив няма проблем да снимате на автофокус. Първите ми опити са снимани точно така. Само че при новата широкоъгълна оптика хода на фокуса е къс и сравнително бързо ще проследи дима и ще намери фокус, особено ако пушека е по плътен. При макро обектив и то 105мм този ход е по-голям и честно казано ще ви изнерви. Но пък с него ще можете да “влезете” в дима и да се опитате да снимате по-детайлно. При възможност използвайте статив. И нека факта, че ще имате и снимки с леко размазан дим не ви смущава – ако сте го уловили в интересна форма той също си има своя чар.
Излишно е да казвам, че е добре да снимате в RAW.
5. Кадриране. Не съм сигурна, че има прекалено за обясняване. Мисля всичко казано до тук ви убеди, че димът е доста капризен. Има безброй красиви форми, които си заслужава да бъдат уловени. Короната му (ако мога така да я нарека) е най-красива, така че ориентирайте кадъра натам. Дали ще е вертикален, хоризонтален или квадрат – това ще ви го подскаже самия дим. Композицията също – често при снимки с дим е по диагонала, тъй като това е най – често в посока движение на дима. (надявам се правите разлика между композиция и кадриране). Всъщност тези снимки попадат в стил “абстрактна фотография”, и едва ли някой ще тръгне прекалено да ви критикува за това. Освен това винаги може да кропнете във photoshop ако искате, или ако нещо не ви харесва. Опитайте се все пак да покажете интересни форми. Тук могат да ви дойда на помощ и различни предмети, с които да си поиграете преминавайки през дима.
6. Обработка. Това е последната част – пиша я по-скоро за обща информация. Когато свалите всичко на компютъра ще разберете дали резултатите са задоволителни. В общи линии на малкия дисплей недостатъците са скрити и когато вдигнете снимката в реален размер започват един по един да лъсват. Е, в случая се опитах да споделя един метод, с който такива недостатъци са минимални – дори шума не е дразнещ, а е в границите на нормалното. И ако това е така снимките ви не се нуждаят от много корекции. Когато обработвате снимка свикнете винаги първо да я преглеждате в Camera RAW и ако има нужда от корекции да ги извършвате там – качеството е много по-добро. Photoshop в случая е само ако искате някакъв ефект. Първото, на което трябва да спрете вниманието си – успели ли сте да отделите добре фона. Ключовата дума за обработка на снимки с дим – Levels. Това е основният режим, с който ще работите. А до колко интензивно ще го ползвате зависи именно от плътността на фона и плътността на пушека. Силуета на дима трябва да контрастира на фона, за да се откроява добре. Поиграйте си с плъзгачите на Levels/Point Curves още докато сте в Camera RAW.
След това заредете снимката във Photoshop, за да я довършите. Ако искате да направите черен пушек на бял фон просто инвертирайте – Photoshop – Image – Adjustments – Invert. Като дублирате леъра можете да си поиграете още с цветовете и контраста, да смесите леърите по различни начини за да постигнете някакъв ефект – въпрос на вкус. За тези ефекти умишлено не говоря много, защото те са наистина въпрос на вкус и преди всичко въпрос на навик за работа с Photoshop. Лично аз избягвам прекалената обработка – само Levels. Харесвам студените нюанси на дима и повечето оставям така. За целта на ревюто обаче съм използвала гореспоменатите цветни филтри, за да покажа ефекта, който иначе би ви отнел доста повече работа в шопа. В общи линии с това приключва работата ви.
На мен винаги ми доставя удоволствие да снимам дим. Общо ги наричам моите “Отвличания” – “Diversions”, защото наистина се отнасям докато се занимавам с тях. Ако тръгнете да търсите логика откажете се – всеки вижда и усеща такъв тип снимки различно. За това аз просто показвам красотата и формите на нещо иначе толкова малко и незначително. Може да видите цялото ПОРТФОЛИО
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
