Автор: Проф. д-р Стефан Серезлиев
В света на идеите сякаш трудно се откриват нови неща – от Райската градина до наши дни фундаменталните идеи в развитието на света следват своето постоянно битие и тази, на пръв поглед, чаровна консервативност ги обгръща с наметалото на едно постоянно творческо предизвикателство.
В света на концепциите, тъкмо обратното – динамиката е завладяваща и неустоима. Всеки момент се раждат безброй концепции и тяхната орисия е между „от Осанна до Разпни го“ – вкусът на публиката се преплита с високите творчески критерии в странни Гордиеви възли, като разсичането им е въпрос на потенциала и капацитета на творческата личност.
Изложбата „13“ в пространството на „Академия Дая“ – художествени фотографии на известния талантлив и обичан фотограф доц. д-р Александър Нишков може да бъде
Очевидна е многопластовата инспирация и връзката на твореца с предишната му артистична изява в галерия „Ракурси“ през януари 2021 г. – „Temptation“ 100 x 100 cm, канава, вдъхновена (както сам авторът посочва) от творчеството на Никос Казандзакис (романа „Последното изкушение на Христос“) и знаменитата му филмова адаптация от Мартин Скорсезе, а и без съмнение – от бляскавия саундтрак, създаден специално от Питър Гейбриъл.
Позоваването в творческата практика крие колкото перспективи за безкрайна творческа интерпретация, толкова и скрити рискове от невъзможност за концептуално развитие, т.е. да се остане в лабиринта на една илюстративност, независимо от художествените й качества.
В творбите на Ал. Нишков с удоволствие може да се открие открития му стремеж към нов тип творческа интерпретация, която не е еднопланова в определена посока (архетипна, културна, митолотична и пр.), а по-скоро търсеща да гради нови мостове между художествените цитати и нови хоризонти от значения.
Забележителна е творческата интеграция между отделните елементи на формално и съдържателно ниво в цялостната изложба, като същевременно авторът въвлича всеки посетител в една своеобразна игра между конкретни денотации, свързани през печата на времето, с различни конотативни предизвикателства, базирани на палитра от съвременни културни кодове и символни системи.
И още нещо: цялата творческа интеграция не е постигната само през отделните творби – тя се постига в една своеобразна, колкото реална, толкова и имагинерна среда (пространство), където посетителят е въведен, но и оставен (не напуснат) да бъде съпричастен с творческия подход на автора да разкрива очакващите ни тайни на съвремието през библейските цитати.
В този смисъл, заслужава да се поздрави авторът за творческата му интерпретация да се приближи (колкото му е необходимо) както до романа, така и до филмовия разказ и музиката чрез напускането на последователността от фотографски изображения и ново художествено конструиране и своеобразна последователност от слоеве от пространствени „кадри“, през които публиката има възможност да интерпретира и съпреживява посланията на автора през личната си смислова парадигма.
Или с други думи, авторът може да бъде поздравен за подхода си да реализира творческо деконструиране на специфичната символика – така, както е в романа, филма и музиката, като я трансформира в един изпълнен със значения мултилог, идващ от дълбините на архетипа и очакващ утрото на новия хоризонт.
