Tamron SP AF 10-24mm f3.5-4.5 Di II LD Aspherical – гледа широко на света

Съдейки по заглавието днес ще говорим за ултра широкоъгълен обектив. Винаги съветвам фотографите да имат по един такъв тип обектив в чантата си. Да, пристрастен съм широкото и към по-нестандартния ракурс за снимане с ултра широк обектив. Умишлено усилвам перспективата в търсена на по-изразителен кадър. Днешният гостенин – Tamron SP AF 10-24mm, ме придружи на едно предколедно пътешествие до градът на стоте кули – Прага. В момента (на прага на 2 зимни месеца) макар и отминала Коледата, гледам през прозореца към падащият мокър сняг и това ми дава удобен аргумент, да не скитосвам някъде с камера в ръка, а да седна да позапиша някое и друго впечатление.

Tamron SP AF 10-24mm f3.5-4.5 Di II LD Aspherical (IF)е ултра широкоъгълен обектив от среден клас. Един от първите с новият дизайн на японският производител. Когато го хванеш в ръка, а и след известно време работа с него откриваш стабилност и здрава конструкция. Тежи около 400 грама. Корпуса е изработен от поликарбонат с усилен вътрешен скелет. Байонета за прикрепване към фотокамерата е метален. Гривната за управление на вариото е с хубав гумен пръстен покриващ почти половината обектив. Гривната за фокуса също е с гумен оребрен пръстен и е достатъчна удобна за работа дори и за хора с големи ръце. В добавка има и метрична скала показваща разстоянието до обекта (във футове и метри). Има резба за прикрепяне на филтри 77 mm. и байонет за сенник (идва в комплекта).Техническите спецификации ги пускам по-долу в таблицата, а за начало ще разкодирам дългото име на обектива.Предназначен е за фото камери с APS-C стандарт матрици, тоест такива при които има фактор на умножение х1.5 (1.6 за Canon) ако искате да разберете какво бихте виждали приравнено към 35 mm стандарт. Тъй като е ултра широк за подобряване на качеството на изображение в него има поставени асферични елементи и в добавка и LD (ниско дисперсионни) елементи. Максималната диафрагма е 3.5 в широкия край и 4.5 в дългия – тоест около диафрагма разлика. Системата за фокусиране е изцяло вътрешна, тоест няма промяна на размера при фокусиране и да, автофокусна е. Не е стабилизиран.

Това общо взето бих разбрал ако прочета името на обектива. за какви фотокамери става? Споменах размера на матрицата която покрива, ще добавя и типа на камерата – DSLR съответно Canon, Nikon, Sony A байонет и Pentax. За последните две марки липсата на стабилизация не е особен проблем, защото както (предполагам) знаете, те разчитат на матрична стабилизация.

Разходката ми с Tamron SP AF 10-24mm протече в компанията и на Pentax K30 фото камера.

За съжаление не сварихме много хубаво… абе… направо си хванахме дъждовно време, та не успях да направя голяма камара слънчеви снимки и през повечето време ми се налагаше да снимам на максимална или около 5.6 диафрагма.
Снимайки на максимална диафрагма се сблъсквам с проблеми като винетиране, което е видимо изразено при 10 mm и достига до около диафрагма разлика в краищата сравнено с центъра. Изображението в центъра е рязко, но видимо омеква в краищата. Може да се намали усещането за неострота когато да речем горните краища са небе а долу някоя по-равна повърхност. Друг вариант е да не се снима от екстремно близко разстояние.
При снимане на максимално широк ъгъл се вижда лека дисторзия, която в повечето случаи лесно се коригира и изчезва при някои от по-сериозните RAW конвертори.

Появяват се и хроматични аберации най-вече когато се снима в контражур да речем дърво – неговите клони. Възможно е да се изчистят в по-голямата си част в RAW конвертора.
Общо взето, когато имах възможност да снимам в хубаво слънчево време и съответно да избера по-затворена диафрагма, то доста от оптичните болести изчезнаха. Общо взето стойности като: 8-11 са перфектни за интериорно и екстериорно снимане. Не използвайте повече от диафрагма 16, след нея започва да се наблюдава дифракция на светлина което води до влошаване на качеството.
Скорост на фокусиране при толкова широк обектив е доста общо понятие. След 3 метра вече преминава в зона на безкрайност, но все пак е пъргав и бърз. За фокусиране се разчита на мотора вграден в тялото на фото камерата (нали помните, че снимам с версия за Pentax). Честно казано малко е шумничък, но това си е нормално за такъв вид АФ система. При лоши светлинни условия например нисък контраст се случва камерата да не премери точно фокуса, затова в мрачновати дъждовни дни имайте навика да “чуквате” 2-3 спусъка и да гледате внимателно през визьора, за да се уверите, че наистина сте на фокус.
Ръчният фокус е много приятен, защото не е електронен, а механичен и когато сте на ръчен фокус гривната не се върти безкрайно, а в определени граници, като усещането е подобно както при класически ръчнофокусен обектив.
Във версията за Pentax и Sony липсва бутона за бързо превключване от автоматичен към ръчен фокус, което хъм… сигурно е за наказание към ползвателите за това, че могат да се възползват от вградената си стабилизация. Това в рамките на шегата, простото обяснение е, че версиите за Canon и Nikon разполагат с вграден мотор а при Pentax и Sony се разчита на мотора вграден в камерата.
Нещо в добавка за АФ изхождайки от Pentax версията. По време на автофокус гривната за фокуса се върти. Внимавайте как държите обектива по време на снимка. Добре е да сте го хванали за варио гривната, а не за АФ гривната, защото ако я държите здраво и не и дадете възможност да се върти свободно, може да претоварите системата за фокус.
Към Tamron SP AF 10-24mm могат да се закачат светофилтри – например поляризатор. Челната леща не се върти при фокусиране, което означава безпроблемна работа с филтъра. Използвайте само “слим” версии за да се предпазите от “влизане” в краищата на кадъра. За да пазите обектива използвайте сенник и внимание вместо да държите непрекъснато UV филтър, колкото и висококачествен да е все пак има вероятност да намали общото качество на обектива.
След снимките. В 99% от случаите обработвам или започвам обработката на снимките си в Adobe Lightroom. Снимам винаги в RAW формат за да се възползвам от опциите за по-добра обработка. Използвам профила на Adobe за Tamron SP AF 10-24mm във версия за Pentax (има го в различни версии за всяка една от поддържаните камери). Включвам задължително чистене на хроматични аберации и слагам микроконтрастта (Clarity) между 25 и 30. Синхронизирам всички кадри заснети с този обектив с изброените по-горе настройки. След това започвам да си оправям всяка една (или ако са сходни заедно) с останалите инструменти на LR. Понякога променям и основните настройки, които съм синхронизирал – най-често променям ръчно плъзгачите за хроматични аберации или в зависимост от това дали камерата, с която съм снимал има АА филтър, или няма – променям Clarity. Това разбира се е някаква моя система на работа, която съм намерил за удачна. Конкретно за Tamron SP AF 10-24mm от екипа на Adobe са се справили много добре с дисторзията при широките ъгли и видимото винетиране. Хроматичните аберации при висококонтрастни сцени за съжаление не могат да се изчистят максимално и винаги остава нещо, ако решиш да се правиш на следовател. Меките ъгли и общата нерязкост в краищата няма как да се коригира софтуерно.
За среден клас бюджетен обектив, Tamron SP AF 10-24mm f3.5-4.5 Di II LD Aspherical (IF) е добър избор. Подходящ е за интериор и снимане на градска среда. При снимки на пейзажи с богатство на фини детайли трябва да вземете под внимание, че краищата на кадъра няма да бъдат перфектно остри.