Елегантният Olympus PEN E-PL7

Покрай Коледните и новогодишните празници с времето, което ни е отпуснато за почивка обръщаме повече внимание на хората до себе си, приятелите и любимите си занимания. Едно от любимите ми занимания е фотографията. Обичам да снимам, абстрактно, когато пътувам или пък нещо вкусно. Който следи туристическия ни блог – Travel Photo Cafe знае рубриките за които доста често се налага да правя снимки къде по заведения, които са ми допаднали, къде в малки кокетни магазинчета или пък както споменах на някое и друго кулинарно творение. В такива случаи е добре ако имам под ръка фотоапарат, който да извадя на минутата. Апарат който да е винаги с мен, и присъствието му в дамската ми чанта да не е в тежест. Радвам се, че имах възможност през последните няколко седмици да снимам с едно такова бижу, което елегантно допълваше джунджуриите и аксесоарите ми в чантата – Olympus PEN E-PL7. Не бих го нарекла джобен, защото по качества далеч надхвърля категорията на тези фотоапарати, но по размери наистина е изключително компактен и удобен. В дамската си чанта го държа грижливо прибран в лека калъфка. Все пак знаете какво ли не има в една дамска чанта и е добре да има допълнителна защита.

Ще ми се да кажа няколко думи за този фотоапарат. Как го усещам, как снима. По някое време ще отстъпя стола на Джъмбо (който гледа някакъв филм в момента) за малко повече техническа информация.

Olympus PEN E-PL7 е компактен фотоапарат с възможност да му се сменят обективите. Аз имах възможност да го използвам със супер сгъваемият сребрист китов обектив Olympus 14-42/3.5-5.6, благодарение на който апаратчето е толкова компактно. Джъмбо си пада по черни фотоапарати, но моето Оли бе в млечно бяла феерия със светли нюанси на кафе тук там по корпуса или по точно на местата предназначени за хващане. И за десерт прекрасна бежова презрамка.

Корпуса е метален, а местата в които хващате фотоапарата са с ергономични подложки за пръстите и палеца и за гумирани за да не се пързалят. Хубаво е все пак да мислите за безопасността, като държите апаратчето на врата си или поне веднъж превъртяна презрамката през китката ви. Няма вградена светкавица. В комплекта идва с миниатюрна светкавичка която може да се постави на специално предназначено за тази цел гнездо разположено в горната част на Олито. Може да се закачи и по-голяма светкавица и да превърнете Olympus PEN E-PL7 в професионален репортажен апарат или пък да влезете във фотостудио и да се възползвате от работа с професионални светкавици.

Хвърлящият по едно око в монитора Джъмбо промърморва, че на това гнездо може да се закачи външен електронен визьор, благодарение на който може прецизно да се кадрира в прекалено светла обстановка и да… прецизен ръчен фокус (я да взема да го пратя за кафе досадника).

Олито е снабден с голям подвижен сензорен дисплей. Може да го позиционирате почти хоризонтално спрямо апарата или пък да го обърнете на 180 градуса надолу и да си направите така актуалното в момента “селфи” Повечето фотоапарати, до които съм имала достъп обръщат дисплея нагоре, а тук той се появява от долу. Честно казано не съм сигурна кой е по-добрият вариант. Ако дисплея се обръща нагоре то фотоапарата може да се постави на статив или маса и да се “селфирате”, но често светкавицата закрива голяма част от дисплея. Обръщате го надолу и няма проблем със закриващата светкавица, но… няма как да се закачи на статив… Хм…

Обаче сензорният дисплей ме радва много. Само докосвам където искам по дисплея и Олито фокусира и снима. Ще отбележа, че това се случва много бързо и рядко имах изпуснат момент.

Да се върна към туристическият ни сайт, за който често снимам малки кокетни магазини или сладкарници с акцент към декорация и продукти. Налага се да го правя бързо, защото все пак не съм сама и се опитвам да не притеснявам клиентите. Компактният вид на Олито и опцията да снимам през дисплея комбинирано с доста тихия затвор ме правят доста незабележима за околните. Добавям бързо една галерия която Джъмбо засне в едно фото магазини в Прага. По нова година заснех назаем малко идеи за декорация от известен мебелен магазин в София и пак останах елегантно незабележима.

Пътешествия. След всяко едно пътешествие се прибирам със стотици снимки и няколко торби емоции. Покрай тези няколко торби емоции се налага да нося и голяма фотографска чанта. След 10-12 часово обикаляне носенето на голям фотоапарат и обективи направо ме изтощава. При последното ни пътуване до Прага малко преди коледа също не ми се размина скитосването из кривите пражки улики. Този път увесила Олито на врата и в добавка една малка чанта където да седят телефон, портмоне и справочник за Прага… е да и нашите дребни женски нещица без които не можем.

Фотоапарата е удобен за туристическа фотография. Не се набиваш на очи, а същевременно получаваш висококачествени снимки. Благодарение на стабилизацията във фотоапарата имах възможност да направя не малко снимки на нощна Прага. Понякога използвах и дребни хитрини, подпирайки апаратчето на някоя ограда или стена, но дори и от ръка имах безупречни кадри заснети на 1/10 сек. Недостатък на китовия обектив е че е доста тъмен, а аз не исках да снимам на повече от 800 ISO (джъмбо ме посъветва така). Когато вече ставаше доста тъмно се възползвах от Olympus 25/1.8 обектива, който бях взела като добавка към Олито. Много приятен обектив и мисля в скоро време на страниците на Фото кафе ще има пространствена статия за него.

За снимането с Олито. Може да снима като стандартен фотоапарат в смисъл има си там всички режими PSAM – от пълен мързел от страна на снимащият до пълен контрол пак от страна на снимащият. Решавате да се забавлявате и забавлението е веднага на лице. На разположение имате 13 или 14 арт ефекта с които чувствително да промените визията снимката в реално време. Помня преди няколко години, когато си играх с Olympus XZ1 колко бях въодушевена от арт ефекта “драматични тонове” и от “диорама” страхотни ефекти дават само с едно натискане на спусъка и добрата новина е, ако снимате в РОУ то ще имате запазена чиста снимка на джепег допълнително ще имате снимката с приложеният ефект. Това е валидно за всички АРТ ефекти. Понякога е трудно да се ориентираш кой точно е ефектът, който ще ти хареса най-много и затова има опция, при която натискаш спусъка, фотоапарата прави снимка и едновременно с това записва още 14 снимки всяка с различен ефект. След това е необходимо само да избереш коя искаш. Спестява доста време и малко поизяжда място на картата.

Фото история? Да, в няколко варианта, като те възбуждат креативно мислене за това как да се извлече максималното от дадена история. За да я създадете просто трябва… Хей няма да развалям удоволствието да разберете сами как се получава.

Включена HDR функция

Още една интересна възможност е снимането в HDR режим. При него Олито с едно натискане на спусъка прави по няколко кадъра с различни експозиции, наслагва ги и така се получава снимка, при която хем небето е добре експонирано, хем сградите, които снимате не са потънали в мрачни сенки. Този режим е добре да се използва при хубаво осветление и както се казва трябва да задържите дъх докато натискате спусъка и апарата снима. При ниска осветеност задължително е употребата на статив, освен ако не гоните някакъв специален абстрактен ефект.

Времето, прекарано в пътешествие бе ограничено, затова не съм се разхождала много по възможните ефекти и снимки. Екипа на Фото кафе се е заел с идеята да направим отделно ревю на арт ефектите, фото историите и другите забавни опции които предлагат новите Оли фотоапарати.

За мен от Olympus PEN E-PL7 остава приятното усещане за малък фотоапарат с големи възможности, който лесно намира място в ежедневната ми чанта. Идеален за наближаващият ми рожден ден (намек към Джъмбо, на който отстъпвам мястото да ви напълни главата с технически спецификации).

Такааа минавам диагонално текста по-горе ориентирайки се какво е споменала и какво не, по-красивата половинка от кафето. Май няма никакви спецификации които да дадат представа за възможностите на камерата. Заемам се веднага да поправя този пропуск и ето набързо основни характеристики на Olympus PEN E-PL7:

Olympus PEN E-PL7 както подсказва името му е от елегантната PEN серия, като се явява наследник на Olympus PEN E-PL5. Здрав и компактен, което дава възможност да е с вас почти ежедневно. В зависимост от комплектацията може да дойде с един от двата 14-42 китови обективи. Елена вече спомена, че при нас се появи с компактният вариант при който управлението на вариото е вграден в обектива мотор – плавно и удобно особено за случаите в които се снима видео. За да има плавно движение скоростта на зумиране е леко бавна и трябва малко търпение, ако искате да “набиете” докрай, за да приближите обекта, който снимате.

Ръцете са ми големи и рядко някоя компактна фотокамера се чувства удобно, но пък открих друг начин за снимане с Olympus PEN E-PL7 – държа го с лявата ръка, където той ляга в дланта ми, а с палец и показалец управлявам вариото. Почти не използвам спусъка, а разчитам изцяло на тъчскрийн в режим докосни и снимай. Ще се повторя, като споделя колко много харесвам тази екстра и искрено се радвам, когато имам фотокамера с така. В добавка ще се похваля със специални ръкавици Olympus, които ми позволяват в мразовитите напоследък дни да продължа да снимам през тъчскрийна (имат специално покритие на пръстите). Ако нямате такива ръкавици може да сте с обикновени и да използвате стилус за капацитивен дисплей на смартфон, но с ръкавички си е къде, къде по-удобно. Не сте фен на тъч управлението, то може да снимате с класическо избиране на АФ зона – една из между 81 те на разположение или да ги групирате в група от 9 зони и с помощта на джойстика да наместите там където искате да е фокуса.

Компактният китов обектив е малко тъмен – 3.5 – 5.6 и при слаба светлина започва да се бави с фокусирането. Това го забелязвам, когато се опитвам да снимам привечер или да речем в някоя катедрала (катедралите кой знае защо не се славят с много светлина). При поставяне на светъл твърд обектив не наблюдавам чувствително забавяне при понижена светлина. Като качество на изображението има какво още да се желае от китака. Не съм пробвал как е с по-големият китов обектив с механично управление на вариото, но с компактният представител изображението в краищата на кадъра не е толкова рязко както в центъра да речем. Тези проблеми личат може би, когато се снимат пейзажи с много фини подробности, докато в градска среда и снимане на архитектура не са толкова видими. Истински качествено изображение може да получите, като използвате някои от твърдите обективи като M.Zuiko 25/1.8; M.Zuiko 12/2 или M.Zuiko 45/1.8 те са достатъчно компактни, за да ви позволят да се лишите от китака и същевременно да запазите малката чанта за носене.

ISO чувствителност. По подразбиране Olympus PEN E-PL7 има стойности на ISO от 200 до 25 600 с опция да се снижи до 100 (Low). За себе си съм установил, че най-добри резултати се получават в диапазона 200-800 ISO и даже съм включил камерата на автоматично ISO точно в този диапазон. За случаите когато не ми стига светлина вдигам до 3200 и това е моя праг който се опитвам да не надвишавам. Няма как да кажа, че не се забелязва шум при високо ISO. Ще уточня, е той е много приятен – филмов монохроматичен. Може да се заблудите за качеството на снимката при високо ISO (напр. 800) гледайки я на дисплея на камерата, но отваряйки я компютър ще видите всъщност колко по-добра е. Задължително снимайте в RAW формат и не използвайте опцията за чистене на шум – тя се справя добре, но се губи финия детайл. Разпечатахме няколко снимки от нощна Прага, снимани на 800 ISO в размер А3+ и смело бих заявил, че резултатите са много добри.

За да подкрепи работата на камерата при по-ниски нива на ISO, на помощ идва стабилизираната матрица. Ефективността на стабилизацията зависи и от уменията на снимащият. На мен ми потреперват ръцете признавам и май доста нервно натискам спусъка, но видях снимки правени от Елена на скорости доста под 1/30 sec без да има никакво размазване на изображението. Статив би бил неоценим помощник в гоненето на перфектното качество. Така е, стига да се сетите сутринта да го вземете и да имате героизма да го мъкнете поне 10 часа на гръб… за мързели като мен все ще се намери някоя ограда или капак на кола, от където в комбинация с моя смартфон ще се пробвам да направя перфектната снимка.

Казвайки смартфон уточнявам, че няма да снимам с него, а ще управлявам през Wi Fi. Връзката става изключително лесно. Сваляте безплатният софтуер на Olympus от съответният “Аппстор”. Активирате Wi Fi то на камерата намирате го през телефона и след това през софтуера, инсталиран на телефона сканирате QR кода, който се е появил на дисплея на камерата и вече имате връзка. Няма писане на пароли и други подобни мъки.

От телефона (или таблета) имате възможност за пълен контрол над камерата: снимачен режим, скорост, диафрагма, серийно снимане, фокус, ISO и още… За вечерни снимки от статив… а… то май не носех статив, та значи за поставена на ограда или капак на кола шанса да размърдате камерата, натискайки спусъкът е нулев. След като направите снимката можете веднага да я споделите в социалните мрежи.

Преди да я споделите може да се възползвате от опцията за обработка на снимката. Да кажем, че в бързината сте забравили да пуснете любимият си арт филтър. С две-три натискания на бутон “меню” и джойстика може да приложите, който искате от 14 те, а дори и всички 14 филтъра като при това ще запазите оригиналният кадър. Може да постигнете и мулти експонация от сливането на няколко кадъра или пък просто да направите леки цветови корекции, да обърнете в JPEG и да пратите снимка на клиент за първоначален оглед.

Ще припомня, че това ровичкане из менютата на камерата и обработване на снимки както и самото снимане хабят доста голям ресурс от батерията. Бързам да уточня, че Olympus PEN E-PL7 е доста по икономичен от към батерия сравнено с да речем топ модела Olympus OM-D E-M1, който определено си е лаком. Склонен съм да изкажа мнение, че една батерия би ви стигнала за разумно снимане за един ден, но ще се застраховам, като ви посъветвам да имате втора батерия под ръка. Не тежи и не заема място в чантата ви.

За стила ми на снимане един Olympus PEN E-PL7 със закачен на него M.Zuiko 25/1.8 би бил един ежедневен спътник.