Цветовите пространства във фотографията

Започваме една поредица свързана с това как да печатаме добри снимки и как да работим с цветовите пространства. Наши партньори на отделните етапи ще бъдат „Esstetic Print“ и човека който седни зад него – Ники Динов, както и екипа на Фактор БГ.

Днес тръгваме от буква А, за да продължим уверено към следващата стъпка.

Започваме именно с цветовите пространства във фотографията, какво представляват и защо са важни за нас?

Цветовото пространство като цяло е специфична организация на цветове, която в комбинация с устройство за възпроизвеждане (монитор, принтер, хартия и т.н.) ни позволява да представим нашата фотография по възможно най-добрия начин. Пътят от камерата до монитора или хартията обаче, за да изглежда снимката ни добре, е съпътстван от редица междинни процеси, които можем да обобщим кратко с „Управление на цветовете“. Познаването на тези етапи, макар базово, може да ни спести доста главоболия.

Говорейки за управление на цветовете, няма как да минем без да споменем две широкосрещани понятия във фотографията – CIELab и ICC профил. CIELab е цветово пространство създадено още през 1976г. в следствие на редица изследвания на Международната комисия по осветление, за начина по който възприемаме цветовете. Това пространство се превръща в стандарт когато говорим за цветове и често пъти служи за междинно при конвертиране на цветове.

ICC е съкращението за Международен цветен консорциум, основана от 8 компании през 1993г., които създават стандарти в системите за управление на цветовете. Резултатът от тези стандарти е утвърждаването на ICC профила. ICC профилът е вид база от данни, която характеризира всяко устройство за възпроизвеждане на цвят. С други думи, за да стане-разбираемо, ICC профилът е речникът, без който не можем да преведем информацията за цветовете от езика на камерата, към езика на монитора или на принтера, така че те да се визуализират добре на всички устройства или хартии. Два примера: Когато калибрираме монитора си се създава такъв ICC профил, конкретно и само за него, взимайки под внимание характеристиките заложени от производителя, така че да виждаме изображенията максимално правилно. ICC профил може да бъде създаден и за всяка различна хартия, по много сходен начин. Причината да създаваме този профил е, че всяко устройство или хартия има различни характеристики, които влияят върху начина на възпроизвеждане на цвета. Нужно е да има стандарт, който да се следва, за да могат да се минимизират различията във възпроизвеждането. ICC се намесва точно тук.

Предлагам ви да хвърлите един поглед на статията ни за калибриране на монитори, където малко по-подробно обясняваме приципа на работа и създаване на ICC профил.

След като споменахме тези в важни неща нека преминем и към конретната тема на поста ни.

В дигиталната фотография основно използваме три цветни пространства – sRGB, Adobe RGB и ProPhoto RGB.

Тази графика представлява абстрактен математически модел на тези цветни пространства. Веднага се вижда, че sRGB е най-малкото пространство, с което можем да работим. Adobe RGB и ProPhoto RGB ни позволяват да предадем много повече цветове.

На практика нашите фотоапарати винаги прилагат към дигиталния файл sRGB или Adobe RGB профил, в зависимост от това, каква настройка сме избрали. Това има значение, когато снимаме в JPG. Ако снимаме в RAW, той няма цветово пространство и в тоз ислучай при отваряне на файла в RAW конвертора трябва да изберем едно от трите пространства.

Ако кликнем на линка в полето очертано с червено се отваря следния прозорец:

И можем да изберем едно от трите пространства.

Как да настроим и работим с цветовите пространства във Photoshop сме писали в Да настроим цветовото пространство във Photoshop

Как да преценим кой модел да използваме?

На първо място трябва да решим какво ще правим с тази фотография. Ако ще я използваме за интернет или ще я отпечатваме във фотоателие, разполагащо с минилаб, sRGB e строго препоръчително. Ако обаче искаме висококачествен принт и възнамеряваме да използваме мастилено струен принтер с повече цветове, Adobe RGB е добър избор.

Високия клас принтери и хартии могат да възпроизведат Adobe RGB почти на 100%. Има и много монитори, които също показват тези цветове. От личен опит бих препоръчал да работите в Adobe RGB, което ви дава достатъчно богатство на цветовете и ако още не сте решили какво ще правите с дадената фотография лесно можете да конвертирате към по-малкото пространство sRGB.

Използването на ProPhoto RGB е най-добрия избор, но изисква повече познаване на целия процес до печата. ProPhoto RGB все още не се поддържа от камерите, мониторите, принтерите и хартиите, но въпреки това ако умеете да го използвате ще получите наистина спиращ дъха принт. Не случайно работното пространство на Lightroom е ProPhoto RGB.

Защо Lr са избрали това да е основното пространство и как да управляваме цветовете там може да видите в друга наша статия посветена на темата:

• Цветовите пространства в Lightroom

Често се налага да конвертираме от едно пространство в друго. Правилната конверсия ни позволява да запазим цветовете без драстични загуби. Смятам, че на всеки е ясно, че от по-голямото може да се премине към по-малкото пространство, но обратното няма смисъл. Още малко по темата отново в отделна статия:

• Преобразуване на цветови профили в Ps: Convert или Assign

За съжаление практиката показва, че много често записваме файла без профил, който да указва в кое пространство е обработен файла. Изпращайки такъв файл за печат естествено няма да получите правилните цветове и проблема не е в принтера. Ако хвърлите поглед към първия линк за пространствата във Photoshop, там съм обяснила как да съхраним цветен профил към снимка. В Lr това става автоматично и там поне за сега няма кLrак да сбъркате – просто трябва да обърнете внимание какво е пространството. Също съм го споменала в статията за Lr.

Надявам се статията да бъде полезна на всички читатели на Фото кафе.

Ще се радвам ако споделите в коментари вашия опит и проблеми, с които сте се сблъскали по тази тема.

С помощта на Николай Динов – Esstetic Print