Слънчев вторник в средата на октомври. Навън е жълто, червено, златисто-кафяво и въобще чергарски шарено. Аз съм се тръшнал на стола пред компютъра и съставям опорни точки за изкачването на един Олимпийски връх и какво се случи по пътя на катеренето. С периферният си слух подочувам как в петък и събота ще вали и това мигом ме зарежда с енергия. Чао, отварям шкафа, грабвам първата ми попаднала под ръка фото камера и заминавам да снимам есен. Ще се видим в петък.
Дъжда и студа ни изненадаха, не е петък а четвъртък. Вали ситно и напоително. Няма проблем да изляза да снимам и без чадър, защото камерата, с която ще снимам, дъжда кротко лееш се не е някакъв рисков фактор. Предпочетох все пак да си остана на уютно с горещо кафе в ръка и да драсна ред-два.
Както вече се е разбрало от заглавието (майстор съм на завоалираните заглавия) Олимпийският връх е фото камера Olympus OM-D E-M1. За последно писах преди доста време за камера от OM-D серията и то по-скоро бе един майсторски боксов мач със Sony.
Olympus OM-D E-M1 е осезаемо различен от своя предшественик Olympus OM-D E-M5. Фронтално погледнато може да не се видят генерални разлики между двете камери (всъщност вижда се как “единицата” е чувствително понаедряла и с видими разлики в контрола на управление), но погледнати от горе се вижда голяма разлика в дизайна.
Единицата е станала много по-удобна за хващане сравнено с М5, на който трябваше да се монтира допълнителен грип. Да признавам вече не е супер компактната про камера каквато бе М5, но пак подчертавам удобството за работа е несравнимо по-добро. Сравнена с APS-C фотокамера Olympus OM-D E-M1 продължава да е в компактни пропорции.
Контролите за управление вече са разположени много по-удобно. На отворилото се място е преместен програмният диск като към него е добавено едно доказателство за принадлежността на Olympus OM-D E-M1 към топ професионалните камери – система за заключване. Защо споменавам този незначителен детайл? При топ камерите системата за заключване е винаги активна. За да преминете от един режим на друг е необходимо да разблокирате (с бутон) диска и да изберете. При Oly имате избор диска да е винаги отключен и повярвайте практически е почти невъзможно да “погрешка” да изберете друг режим, благодарение на мястото му върху корпуса и това, че е доста стегнат. За сигурност може да заключите диска на избран режим с натискане на бутона в средата на диска. Това удобство вече го видях копирано при една нова фото камера на друга марка (няма да издавам коя е) и очаквам скоро и при други (както гласеше рекламата от едно време).
Камерата се уредила с допълнителни бутони, които могат да бъдат променени като предназначение от фотографа, който я използва, в случая аз и набързо я персонализирах по свой вкус. Единственото, с което не мога да свикна е бутонът за включване. Честно всеки път го търся, макар да се намира директно пред погледа ми.
Спусъкът е разположен на издаденият грип и е много удобен за работа. При Olympus OM-D E-M1 батерийният пакет вече не се състои от 2 части а си е класически – един компонент. В него влиза една батерия и може да запазите батерията и във фото камерата като от менюто да укажете от къде първо да “дърпа” енергия.
Корпусът е от магнезиева сплав с висока степен на защита от вода и прах. Споменах, че е удобна за хващане и продължително снимане като за това спомага и гуменото покритие, поставено на важни места по корпуса.
Както при почти всяко ПРО тяло и тук липсва вградената светкавица. В комплекта обаче все пак се предлага малка светкавичка която да спаси положението. Поставя се на гнездото за светкавица, а ток и управление си взема от куплунга за аксесоари под гнездото. Добрата новина е, че тази малка светкавица не спасява само положението, ако се наложи да снимате на тъмно. Благодарение на нея може да се управляват безкабелно единични или група светкавици (Olympus или такива с TTL протокол на Olympus). При други марки такъв управляващ модул се купува отделно.
На гърба на корпуса са разположен набор от копчелък, къде под формата на джойстик, къде самостоятелно. Бутоните са ясно описани кой какъв е няма как да сбъркаш. Насочвам вниманието към дисплеят, който може да се накланя надолу и нагоре, като съответно това помага за снимки от нисък или висок ракурс. Ограничената му подвижност е проблем единствено при вертикални кадри от висок и нисък ракурс, но пък го прави много по-стабилен за другата му функция – управление с докосване (или тъчскрийн по народно му). Сега за момент скачам за момент към нещо което ми е важно и после пак влизат в стандартния път.
Знаете почти всяка безогледална камера с визьор има опцията автоматично да превключва от дисплей на визьор като усети, че нещо се доближава до визьора. Логично е това нещо да е окото на фотографа, но много често заради прекалено чувствителен сензор дисплея се изключва защото е прекалено близо до тялото ви или пък пипате с прът по него. При Olympus OM-D E-M1 това е решено много елегантно. В момента в който повдигнете нагоре дисплея и сензора за превключване се изключва. Признавам уникално удобно е. Вече нямате притеснения при снимане на “коремна” фотография или опцията за “докосни и снимай”.
Качеството на дисплея е много добро. Резолюция от около 1 милион точки. Вижда се добре дори и при силно слънце, макар че честно казано нямам особени наблюдения – предпочитам да гледам през визьора.
Споменавайки визьор… не… още е рано за визьора. Продължавам с “тъч” опциите. Olympus OM-D E-M1 има два режима за фокус и снимане с докосване на дисплея: при първия фотографа докосва, където иска по дисплея, фокусната точка се озовава там и камерата фокусира, а за фотографа остава да натисне спусъка и да снима. При режим номер две докосвате дисплея, фокусната точка е там, където се докоснали, камерата фокусира и задейства затвора. Веднага ще добавя, че момента между докосване на дисплея, фокус и задействане на затвора е уникално кратък. Вярно не е нещо ново за Olympus камерите (още когато тествах PEN 3 и се дивях на скоростта на фокусиране).
Фокуса с Olympus OM-D E-M1 с праймове или обектив от серията Pro е изключителен бърз и безкомпромисно точен. Все пак ако решите, че прецизността на АФ системата не ви харесва то може да направите настройка на всяка една от 37 те фазови АФ точки. Пак повтарям на всяка една, като може да настроите камерата да има различни стойности в широката и в дългата част на обектива. Ако ще се занимавате с това (за мен излишно) упражнение, то се ориентирайте към професионални системи за калибрация като описаните тук.
За бързината и точността се грижи системата “Dual Fast AF” която съчетава в себе си контрастно детекторен метод и фазов фокус. По-горе споменах 37 фазови точки, но всъщност имате на разположение и 81 – решетка от 9х9 контрастно детекторни АФ зони. Тези зони са използваеми само с микро 4/3 тип обективи. При използването на класически 4/3 тип обективи с преходник, са активни само 37 те фазови АФ зони.
Как може да се възползвате от АФ зоните?
- Всички зони и камерата преценява къде да е фокуса.
- Група от 9 (в краищата 6 или 4) движещи се, където искате с приоритет на централната в групата.
- Единична избираема АФ зона.
- Единична избираема АФ зона с намален размер – за по-прецизен фокус (подходяща за макро)
Споменах, че фокусът е бърз. Имал съм моменти, когато съм в помещения с нисък контраст и най-вече осветление от жълти крушки, където фокуса започва да се затруднява. В такива моменти се забелязва колебание, хънтене и понякога грешен фокус. АФ асистента би спасил положението, но не винаги се включва защото намира околната светлина за достатъчна. В такива моменти предпочитам да премина на ръчен фокус, разчитайки на Peaking функцията и програмируемото увеличение на фокусираният обект. Отварям една скоба с уточнението, че ръчният фокус е изключително удобен със Zuiko pro 12-40/2.8 за който ще стане дума в едно по-нататъшни представяне.
Да се върна на визьора, който пренебрегнах за момент улисан в обяснения за фокуса. Както се досещате визьорът е електронен. Резолюцията му е почти 2,4 милиона точки и гледането през него е в повечето моменти по-добро от колкото през визьора на DSLR. Няма да вадя тези в защита на това мое мнение, просто пожелавам да погледнете през визьора на Olympus OM-D E-M1 и ще се убедите сами.
Напоследък снимам почти само с безогледални камери и вече не се впечатлявам от факта, че в реално време мога да видя прегорелите или недоекспонирани участъци от снимката, приложените филтри или пък дори ако кадърът ще е преекспониран и недоекспониран. Хващам се, че всъщност съм разглезен и поглеждайки през класически SLR установявам как всичко това ми липсва. И като последен пирон веднага добавям и факта как след като направите снимка я виждате веднага във визьора и не се налага да отлепяте око от него и да гледате на дисплея. Опцията за показване на готовия кадър във визьора може да се изключва. Смяната на визьор дисплей става автоматично (сензор) или с бутон (ако искате да пестите ток). Над визьора се намира гнездото за външна светкавица, както и куплунг за аксесоари. За да се гарантира безпроблемна работа при дъждовални условия задължително гнездото и куплунга трябва да са покрити с предпазни капачки.
Хм, не си направих опорни точки и продължавам да скачам от точка в точка. Да взема все пак да нахвърля някакви основни характеристики макар време да не остана.
Основни спецификации, които ще намерите изписани на кутията или пък на етикета в магазина.
- 16 мегапикселов MOS Four Thirds формат сензор без АА филтър.
- Байонет тип микро 4/3
- Елементи за фазов фокус върху сензора.
- Двойна система със скролери за контрол над камерата.
- ‘5-axis’ стабилизация по 5 оси с възможност на настройка на режима (‘S-IS Auto’)
- Диапазон на ISO от 200 до 25 600 с опция за намаляване до 100 ISO
- До 10 кадъра в секунда серийно снимане.
- 1.04 милиона точки 3 инчов LCD дисплей накланящ се.
- Електронен визьор с резолюция от 2.36 милиона точки, 0,74х увеличение.
- Вграден Wi Fi за връзка със смартфон или таблет за дистанционно управление или прехвърляне на снимки.
- Защита от прах, заливане с вода и замръзване (до -10 °C)
- True Pic VII процесор.
- 1/8000 sec. максимална скорост на затвора, 1/320 sec. синхронна скорост.
- Вход за външен микрофон
- Гнездо за кабелна връзка със светкавица.
- Peaking функция за по-добра работа при ръчен фокус.
- Два режима HDR с предварителен изглед във визьора.
Със сигурност изпускам още неща, но надявам се да се сетя по-нататък в процеса на барабанене по клавиатурата.
Крайно време е да се спра на създателя на изображение (образно казано) негово величество електронният филм – сензора (матрица). След заглъхването на фанфарите ето и инфо: системата микро 4/3 е наследник на добре познатата от DSLR Olympus системи. Размерите на сензора са: 17.3 х 13 mm – тоест кроп фактор х2. Резолюцията на сензора е 16 милиона пиксела. Липсва АА филтър което помага за получаване на по-резки изображение и понякога, макар до сега не ми се е случвало – ефект моаре. Поради стечение на обстоятелствата се оказа, че съм изпробвал Olympus OM-D E-M1 само с висок клас обективи. Неговата про “китова мазачка”, 60 макро и праймове като 12 или 45 mm. получените кадри освен с перфектен фокус винаги бяха резки без да изглеждат изостряни.
Все още съм на вълна сензор и затова споменавам един от големите козове на Olympus OM-D E-M1 – 5 осевата стабилизация. Признавам идея нямам как работи. Виждал съм на живо матрицата в нейното гнездо и до каква степен е подвижна в какви ли не посоки. Факт е че стабилизацията е много добра при ниски скорости, дори и в моите треперещи ръце. Единствено съм имал проблем с размазване на обект в снимка просто защото самият обект се движи и на 1/5 sec. няма просто как да го замразя. За избор на стабилизация има няколко режима: по вертикал, по хоризонтал, всички посоки, изключена или автоматично (по усет) избираема от фото камерата. аз използвам последният режим и с риск да се повторя – работи чудесно. Да има смисъл от останалите режими, особено хоризонталната стабилизация подходяща при снимки на… хм… на състезание където проследявате успоредно движещ се с вас обект.
Нататък. Системата за почистване на прах. По спомени мисля първи Olympus въведоха такава система и до сега продължават да имат най-добрата. Имах Olympus OM-D E-M1 на разположение почти 3 месеца и не ми се е наложило да чистя матрицата признавам си.
Врътвам за малко да видя “опорните точки”. Да, серийно снимане. При серия със скорост 10 кадъра в секунда буфера поема 37 кадъра в RAW формат и след това започва да снима с 2 кадъра в секунда до запълване на картата. За комбинация RAW+Jpeg Fi кадрите са около 32-34 и горе долу след напълване на буфера започва да снима с около 2 кадъра за секунда. При снимки на Jpeg Fine кадрите са около 50, а след запълване на буфера… вече знаете. Може да изберете и по-ниска скорост на снимане – 6 кадъра в секунда, като тогава се качва с около 50% броят на заснетите кадри. За тестовете използвах карта SanDisk SD EXTREME 16GB UHS-I 300X 45MB/S. и ми прави впечатление колко бързо прехвърля буфера към нея, затова и препоръчвам да използвате висок клас карти памет. Големината на буфера нарежда камерата в едно от челните места, изпреварвайки доста DSLR камери от висок клас.
Затворът на единицата е изключително тих. Може би най-тихият механичен затвор на фона всички безогледални камери които съм пробвал. На оживено събитие или дори в тиха зала почти никой не разбира, че снимам. Максималната му работна скорост е 1/8000 sec. (при М5 бе до 1/4000sec.), факт подчертаващ принадлежността му към топ камерите.
Продължавам с разходките из вътрешността на Olympus OM-D E-M1. Няма да се спирам подробно на всички фотографски възможности, с които разполага камерата. Няма да ми стигне търпението, а на вас времето. Да PSAM функциите са налице, за къде без тях. Освен това има богат набор готови снимачни шаблони, както и 14 АРТ филтъра. Последните също видяхме за пръв път при фотокамерите Olympus, в последствие и при други марки. Днес няма да кажа нищо за АРТ филтрите. Писал съм в предишни ревюта за тях, а и съм си наумил да направя отделна тема само за тях, защото разполагат с много настройки и възможности. Ще е скоро обещавам! Ще пусна все пак една мини примерна галерия за основните арт филтри
Дали да не спомена нещо и за ISO чувствителност?! По-малкият размер на матрицата микро 4/3 води до по-високи нива на шум. Olympus OM-D E-M1 предлага като диапазон от 200 до 25 600 ISO с възможност да се слезе и до 100 ISO, например ако снимате в студио. За себе си съм открил златната среда в интервала 100-800 ISO и в повечето време камерата седи на автоматично ISO. При стойности над 1600 шума се вижда по-осезаемо, но остава монохроматичен. Всъщност заради приятното зърно като от високочувствителен филм мога да снимам дори и на 3200 ISO защото на разпечатка А3+ формат създава усещане за филмова фотография. Цветен шум се забелязва при много високи стойности 12 800 и 25 600, но лесно се изчиства в Adobe Lightroom или Adobe Camera Raw. За снимащите в Jpeg могат да се възползват от корекцията на шум вътре в самата камера. За себе си бих използвал слабо или средно коригиране на шума защити там най-малко се „замазва“ финия детайл.
Няма как да не спомена за любимият ми автоматичен HDR процес. Често споменавам, че последната ми страст е фотографията за пътешественици. Съчетава две любими мои занимания: скитосване и снимане. В повечето случаи на път не разполагам с много време, да разпъна статив и да направя серия снимки (М1 разполага с такава бърза опция) с различна експонация, които после да сглобя в добро HDR изображение. Разчитам с едно натискане на спусъка камерата да свърши тази работа вместо мен. Признавам не винаги резултата е перфектен.
Как действа HDR при Olympus OM-D E-M1? Камерата заснема бърза серия 4 кадъра с различна експонация. След това автоматично сглобява и записва снимка в Jpeg формат. Има два варианта: по-силен и по-слаб. Аз лично предпочитам по-слабият – HDR 1 при който и възможността от неуспешно изображение е доста минимизирана. Във визьора камерата прави опит да ви представи в реално време как би изглеждал кадъра и успява в повечето случаи.
При двата режима се получават снимки, които изглеждат естествено и не будят първосигнално впечатление за изкуствено, както изглежда при някой тип HDR снимки. Често използвайки опцията, бях задал да един от предните функционални бутони при натискане директно да превключва на HDR1 вместо да влизам в настройките и от там да задавам. Когато не ми се снима HDR просто натискам пак бутона и се връщам на стандартен фото режим. С думи кратки: изключително бързо и лесно е.
Следващият режим който не мога да пропусна е активното лайввю при така наречената В скорост. Тук има избор из между два режима в зависимост какви идеи имате. Режимите са: LiveTime и LiveCompisite. Признавам, не съм ги изпробвал задълбочено, само като функции. И двата режима са създадени за любителите на нощна фотография и рисуването със светлинни четки (фенерчета). Това не е задължително условие. В “тубата” могат да се намерят доста клипове за това как и за какво се използва конкретно LiveComposite (който е по-новата функция). Като се позатопли пак времето и намеря някой светлинен художник (или пък при новогодишните фойерверки) ще пробвам да направя някой и друг светлинен шедьовър.
Менюто на Olympus OM-D E-M1 е лесно разбираемо. Преведено е добре на български и с подсказки (които лесно могат да се изключат с натискане на бутон info). Има неща, които много ми харесват като например: опцията за форматиране на картата да е на първо място при влизане. Другата опция е тази за триене на кадър с едно натискане на бутон. Малко е опасна като опция, но за свикнали като мен пести време.
Менюто не може да се управлява през тъч функцията на дисплея. Трябва да се разчита изцяло на бутоните, но мисля с бутоните е доста удобно. Ако говорим за менюто излизащо на дисплея във фотографски режим, то да, фотографското меню може да се управлява както с бутони, така и с докосване на дисплея.
Има неща които хич не ми допадат. Няма опция, като натисна бутон “меню”, да отваря от последното място, на което съм бил – винаги ме връща в началото. Когато съм в режим гледане на меню сензора на визьора продължава да е активен и често заради неволно движение или ако доближа камерата до себе си той се активира, включва на визьор и съответно ровичкането из менюто се проваля. Тези две неща си ме ядосват не малко. За първият проблем (за мен) още не съм намерил лек, но вторият реших лесно – накланям леко дисплея надолу и така дезактивирам сензора на визьора… Надявам се това да е полезен съвет.
Връзка с компютър и смартфони. След последния ъпдейт на фърмуеър до версия 2.0 камерата може да се свързва с USB кабел към компютър и да бъде командвана дистанционно или снимките да се изпращат директно в компютъра. Необходимо е инсталирането на софтуер и 4-5 метров хубав USB кабел. Тази постановка е идеална за студийна среда. В случай, че снимате навън, по-добре е да се насочите към Wi Fi връзка със смартфон или таблет. Връзката става изключително лесно. Сваляте безплатният софтуер на Olympus от съответният “Аппстор”. Активирате Wi Fi то на камерата намирате го през телефона и след това през софтуера инсталиран на телефона сканирате QR кода който се е появил на дисплея на камерата и вече имате връзка. Няма писане на пароли и други подобни мъки. От телефона (или таблета) имате възможност за пълен контрол над камерата: снимачен режим, скорост, диафрагма, серийно снимане, фокус, ISO и още… За вечерни снимки от статив този начин на управление е идеален, защото може да се възползвате от компактността на камерата и да не носите голям и масивен статив, а управлявайки през телефона, шанса да размърдате камерата, натискайки спусъкът е нулев.
Момента със снимане на видео. Макар да съм учил за оператор, то някак не можах да се запаля по видеото и продължих да снимам фото. Olympus OM-D E-M1 не може да се похвали с 4К видео и разнообразен набор от кадри за секунда, но спокойно може да снимате Full HD 1920 х 1080 в 30р кадъра. От японската фирма не са заложили на видео възможностите поне по мое мнение. В тяхна защита ще кажа, че са обърнали голямо внимание на основните функции на Olympus OM-D E-M1 – да е фото камера.
За времето, когато Единицата бе в мен активно я използвах най-вече като средство за заснемане на репортажи. Имаме новинарски раздел в Кафето и доста от новините в последните месеци са направени с Олито. За репортерска камера се държи много добре. Бърза, с точен фокус. В комплект с “китовата мазачка” Zuiko pro 12-40/2.8 може да снимате спокойно на 2.8 без да се притеснявате от липса на острота, а добрата стабилизация, ще ви позволи по-ниски стойности на ISO. Когато и монтирам светкавица поставям и допълнителният „батери грип“ за да я балансирам по-добре, а и вече започват да ме гледат все едно съм професионален фотограф. Понякога “страдам” от липса на внимание, защото не съм с голям и черен апарат. Хората от Olympus Чехия дори шеговито са направили специални аксесоари, за да не губите усещането, че снимате с професионална камера. Едното е фототухла, която се закача със специални каишки към камерата, увеличавайки теглото и обема й подобно на DSLR, а другото е каска със сигнална лампа, на която пише “професионален фотограф”. Така няма шанс да бъдете пренебрегнати заради дребосъка, с който снимате сериозно събитие.
Освен за репортажи Olympus OM-D E-M1 става и за тревъл фотография. Нямах възможност да я разходя до някъде повече от Photokina в Кьолн, но за пореден път оцених предимството на всички безогледални системи – могат да се носят в малки фото чанти, което за пътуване със самолет от ниско тарифна компания е страхотен коз.
Задължително препоръчвам да имате резервна батерия. Нещо което ми направи впечатление е невярното индикиране за състоянието на батерията. В менюто има опции за настройка, но нещо не можах да се преборя и често бях нащрек, когато започнеше да показва, че не е на 100%. Още един съвет. Сменете стандартният ремък, с който идва камерата с някой по-тънък лек и елегантен. Съвсем сериозно.
Със сигурност мога да кажа още много неща. Както обещах за някои от тях ще направя отделни теми, а други неизказани, може би няма да забравя да ги кажа, когато стигна до по-малкия брат на Olympus OM-D E-M1 – Olympus OM-D E-M10
