Sony A7r + Carl-Zeiss Vario-Tessar T* FE 24-70mm f/4 ZA OSS

Преди няколко седмици споделих своето усещане на първата безогледална камера на Sony с 35 mm стандарт сензор и сменяема оптика – Sony A7. Заедно с този модел се появи и по-многопикселна версия – Sony A7r. с него имах възможност да снимам за малко в началото когато и двете камери бяха в мен (за да направя паралел) и после за по-дълго. Днес няма да пиша пространно за Sony A7r. причината е проста, времето е ценно а на вън все още циганското лято мами с топли лъчи и багри. Другата причина е в това, че двата модела Sony A7r и Sony A7 са почти идентични. Имат няколко съществени разлики и затова ще се спра само на тях, а дъъъългото ревю за Sony A7 системата може да прочетете като загрявка сега, аз ще скокна да си направя едно кафе (нали сме Фото кафе) и ще ви чакам да се върнете.

Добре дошли отново. Днес ще споделя мнение за два фотографски артикула – фото камера и обектив. От казаното преди малко става ясно за коя фото камера ще стане дума, а от заглавието се допълва, че ще става въпрос и за професионалният “китов” обектив. Нарочно го слагам в кавички, защото този обектив Carl-Zeiss Vario-Tessar T* FE 24-70mm f/4 ZA OSS е доста далече от понятието китов… за момента това е най-доброто стъкло, което е проектирано специално за безогледални камери Sony с 35 mm размер на сензора.

Имах удоволствието да ползвам Sony A7r и обектива заедно и затова ще споделя мнението си общо за тях.

Нека започна със Sony A7r и основното, което предлага (надявам се прочетохте преди това ревюто за Sony A7).

• 36.3 мегапикселов сензор CMOS без АА филтър.
• E-байонет с поддръжка на следния тип обективи FE, E и A-байонет със специален адаптер.
• Bionz X процесор.
• Влаго, прахо защитено метално тяло.
• Мултифункционално гнездо за светкавица и аксесоари.
• 3 инчов накланящ се LCD дисплей с 1.23 милиона точки (640×480, RGBW).
• Електронен визьор – XGA (1024×768).
• Контрастно детекторен фокус с 25 избираеми точки.
• Технология за корекция на дифракцията.
• Серийно снимане от 4 кадъра в секунда.
• Full HD видео заснемане с 1080/60p и 24p; некомпресиран HDMI изход.
• Wi-Fi и NFC съвместимост.
• Възможност за сваляне на приложения от електронен магазин.

На първо четене основните разлики със Sony A7 са повече пиксели (36 срещу 24 милиона), липсата на АА филтър за по резки изображения и напълно металното тяло. Липсва фазовият фокус, с който Sony A7 се пъчи и фокусира осезаемо по-бързо. При започване на снимки се натъквам и на още една екстра, с която съм свикнал много – 1 во електронно перде. Като се замисля Sony A7r май е първата безогледалка на Sony от висок клас, при който тази полезна и време спестяваща екстра липсва. Предполагам знаете, че тази функция е създадена с цел да се улови по-бързо момента, който искаме да заснемем. При натискане на спусъка не е нужно затвора да се затвори изцяло първоначално и чак след това да започне да се отваря и да снима. Това се осъществява от 1 вото електронно перде. При Sony A7r както казах тази екстра липсва и това определено в някои моменти действа изпускащо на момента. Освен това води до едно леко досадно двойно “щракане”. Някъде в ревюто за Sony A7 се бях оплакал, че затвора е шумен, то тук шума пак го има и то два пъти… За щастие използвах камерата в шумна среда и колкото и да е странно голяма част от времето, с което разполагах я използвах, за да снимам репортажи от едно продължително събитие.

Сравнено със Sony A7 не е най-добрата идея за репортерско снимане. Споменах за затвора, сега да кажа и за малко по-бавният фокус. Не е осезаемо такъв. На моменти при бързо движещи се хора, в по-лошо осветление или прекалено равно такова, изпитва затруднения и забелязвам “хънтене”. При студийни, интериори (с добро осветление) или пейзажни снимки, обаче нямам никакви проблеми с бързината и най-вече точността на фокуса.

Реално погледнато Sony A7r не е мислена за бърза камера, а за камера с висока резолюция подходяща за спокойна работа.

Високата резолюция освен фин детайл води и след себе си малко повече шум при високо ISO. Сравнено със Sony A7 шума е малко повече при ISO стойности над 1600, в смисъл тогава започва да има лека видими разлика. При по-ниски стойности Sony A7r не отстъпва на Sony A7, а дава и както казах по-добра детайлност.

Камерата има диапазон на ISO чувствителност от 50 до 25 600, както и две степени за корекция на шума. До 3200 ISO почти нямам забележки. В смисъл има лек шум, но той е монохроматичен и не дразни. Стои добре на печат А3+ Над тази стойност започва да се появява цветен шум който може да се изчисти в LR. стойностите на 6400 са със силно изявен цветен шум, но детайла се запазва. Ако искате да коригирате шума и цветността му, то може да използвате вградената в камерата опция за корекция. Аз снимам без корекция за да пазя детайла, но ако се наложи бих се доверил на по-ниската степен за корекция. При по-високата се вижда очевидно изчезване на финия детайл.

Както казах разликите между Sony A7, Sony A7r и дори Sony A7s (с която снимах преди няколко дни) са минимални, а функционалността и начина на работа с менюта и бутони на 99% идентична. Няма значение физически коя от камерите ще хванете. Единствено по менюто могат да се открият някои минимални разлики.

Сега малко и за Carl-Zeiss Vario-Tessar T* FE 24-70mm f/4 ZA OSS. За по-кратко ще го наричам обектива, защото докато му изпиша абревиатурата и става време за 3 та бира… кафе де…

Първото, което прави впечатление е минималистичният дизайн, наложен от Цайс за обективите, които прави за Sony. Изглежда строг и изчистен и разбира се в класическо черно. Когато го хванеш в ръка се усеща колко здраво и солидно е направен. Няма хлабавини. Всички въртящи се части се движат с перфектното съпротивление. Поставянето му на камерата и щракването на байонета е страхотно. Макар да не съм привърженик на толкова минималистичен дизайн, оценявам факта колко добре се връзва с камерите от серия 7 както и на досегашните от фамилия NEX. За себе си виждам един проблем. Гривните за вариото и за фокуса са метални с линейно набраздяване. Няма гумено покритие. На моменти пръстите ми се приплъзват (когато съм се поизпотил). Пробвах как е усещането с вълнени зимни ръкавички и там сцеплението е доста малко, ако снимате през зимата е добре да използвате много меки кожени ръкавици (по-добри са от специалните ръкавици със силиконови топчета, които се продават като фото аксесоар). Нещо като евентуален съвет. Обективът е с много фина оксидация, която не обича метални предмети да се трият в него. Ако искате да запазите красивата му черна визия, то задължително го дръжте в предпазен калъф или отделение с мека повърхност и не позволявайте да се трият други обективи в него.

Carl-Zeiss Vario-Tessar T* FE 24-70mm f/4 ZA OSS е обектив с оптична стабилизация сравнително компактен (заради светлосилата му от f/4) и покриващ сензор с размер “лайка” формат. Все още продължавам да се чудя как инженерите от Sony вкараха този сензор зад Е байонета. Да се чудя и да не се чудя, факт е. Май е време да споделя нещо повече за качествата на обектива.

Както казах механично е страхотен. Като оптика е “наблъскан с доста асферични елементи (5 на брой) и един с покритие намаляващо дисперсията. Изключително рязък е в центъра и така до почти 2/3 към краищата на кадъра, но самите краища осезаемо спада рязкостта. Най-голяма рязкост наблюдавам при диафрагма 11. Дифракция на светлина се наблюдава при диафрагма 22. Това е за снимащите в RAW. За снимащите в JPEG се грижи камерата с нейната технология за намаляване на ефекта от дифракцията. При Sony A7 ефекта на дифракция е по-незабележим заради по-малкия брой и съответно по-големи пиксели.

При максимална диафрагма се наблюдава винетиране. Най-силно е изразено при 24 mm където достига почти до диафрагма. Винетирането изчезва при диафрагма 8

При 24 mm обектива е склонен да прави буренце в случаите, когато се снима от доста близо, а в диапазона след 35 mm се получава ефекта възглавничка. При разстояния над 2 метра този проблем е почти незабележим. Добрата новина (отново), е че за снимащите в JPEG всичките тези оптични проблеми се коригират от самата камера. За снимащите в RAW бих препоръчал конвертора на Adobe Photoshop и Adobe Lightroom. Едно кликване на чекбокс е и прави чудеса.

Поставен на Sony A7 усещам по-бързата му реакция и фокус сравнено с китака – Sony 28-70mm F3.5-5.6 FE OSS. При Sony A7r както казах се усеща по-бавен фокус при по-бързо движещи се обекти. Въпреки това в месеца на фотографията всяка вечер в продължение на 2 седмици снимах репортажи в различни светли или полутъмни зали на високо ISO и почти нямах изтърван момент. Кадър без фокус да, но заради по-бавната реакция на Sony A7r, а обекта вече е мръднал на някъде. При любопитство може да разгледате галерията с новини от месеца на фотографията.

По отношение точност на фокуса тук нямам какво да кажа. Фокуса на безогледалните камери винаги е точен заради естеството им на фокусиране (върху матрицата). Правил съм си експерименти за бек и фронт фокус с професионална скала и фокуса винаги е бил точен, без отклонения.

Стабилизацията на обектива е много добра. За туристическият ни сайт Travel Photo Cafe обикаляме из кокетни заведения, опитваме кухнята и пишем впечатления и правим снимки разбира се. Често не нося статив и разчитам на стабилизацията за да не вдигам прекомерно ISO. В допълнение и камерата която носех Sony A7r, може да се похвали с добра динамика и това ми помага да снимам изцяло на естествено осветление без да имам силно прегорели или недоекспонирани участъци.

Не съм имал възможност да тествам обстойно камерата в студио, но на една презентация изпробвах в импровизирана обстановка със студийно осветление как изглежда портрет. При тази резолюция имаше такава детайлност, че както се казва и моделът с перфектна кожа би имал нужда от посещение при дерматолог…

За мен като фотограф пътешественик голямата резолюция ми дава добра разработка и възможност да кропна кадъра когато не ми е стигнала дължина на обектива или просто съм кривнал хоризонта.

Наскоро в допълнение към основният ми фотографски интерес се появи и Sony Vario-Tessar T* FE 16-35mm F4 ZA OSS, за да задоволи страстта ми към екстремно широкото, но за него по-нататък.

Накратко Sony A7r е идеален за любителите на фин детайл, работещи в студио или снимащи природа и градски пейзаж. Трябва да се свикне с двойното щракане и малко по-бавното улавяне на момента, за сметка на рязко изображение.

Carl-Zeiss Vario-Tessar T* FE 24-70mm f/4 ZA OSS е обектива който собствениците на А7 серията трябва да имат. Определено е на доста по-високо ниво като качество на сглобка и картина сравнено с Sony 28-70mm F3.5-5.6 FE OSS. Има някои оптични недостатъци, но те са добре коригирани дали в камерата (за JPEG) или в RAW конверторите на Adobe.

Макар да е “тъмен” според някои боке маниаци, то аз успях да направя снимки с много приятно боке, което мисля си не бихте казали, че е постигнато с варио обектив.

Да не забравяме и добрата му защита от лошо време (каквато има и Sony A7r) което ще ви позволи да снимате в тихите тъжни есенни дъждове.