В продължение на десетилетия фотоапаратите предлагат автоматични режими на експозицията за бързина и удобство. Едно време се е налагало фотографите сами да настройват експозицията според времето и условията в които снимат – независимо дали дават превес на скоростта или пък настройват диафрагмата според това което ще снимат. Сега апаратите имат същите тези режими на снимане, само че взимат решението за настройките вместо вас – вие само трябва да решите коя от двете да ползвате. Но коя да бъде все пак – има си някои тънкости които е добре да се знаят.
С цел да се постигне изображение, което да има добра яркост, нито прекалено светло или прекалено тъмно, количеството светлина, което достига камерата трябва да се контролира. Това което контролира светлината в камерата е диафрагмата – отворът (aperture) на обектива, през който светлината трябва да премине преди да достигне до филма – известно още като f – позиции на обектива.
Начинът по който функционира диафрагмата много наподобява функционалността на зеницата на човешкото око. Зеницата на очите се разширява и свива за миг в зависимост от интензивността на светлината. По-малък отвор на диафрагмата пропуска по-малко светлина в камерата, аналогично при по-голяма влиза повече светлина. Малко по объркващи са позициите на f, тъй като зависимостта им е обратно-пропорционална на отвора на диафрагмата. По-малките стойности на f означават по-голям отвор на диафрагмата и съответно повече пропусната светлина и обратното. Един пример, повече светлина ще достигне до филма или сензора при настройка на диафрагма f 2,8 от колкото при f 5.6. Ако искате сами да определяте на каква диафрагма ще снимате, то този режим на снимане при фотокамерите често е отбелязван с „А” (а с някои изключение и като Av). Въпреки, че може да се използва във всички случай, най-често е предпочитан режим за снимане на портрети и пейзажи.
При портрети е добре да се разбере какво е DOF (дълбочината на рязкост) и има ли то почва у нас. Да си поговорим за дълбочината на рязкост, докато си почиваме на чашка кафе преди да продължим със сложната материя нататък. И така дълбочината на рязкост или както някои колеги му казват „дофа“ е понятие използвано във фотографията. С него се обозначава пространството пред фотообектива между най-близкия и най-далечния обект, който е на фокус в кадъра. Дълбочината на рязкост намалява при по-отворена диафрагма и се увеличава при по-затворена диафрагма. При широка (или още казано при отворена) диафрагма се постига меко боке и няма да имате проблеми при снимане от ръка понеже необходимата скорост за правилна експонация нараства (разбира се не важи за среднощни снимки или в някоя пещера). От друга страна, при пейзажните снимки, затворената диафрагма е предпочитана от фотографите именно заради повечето детайли и подробности които показва. Ще вмъкна една малка забележка: Прекалено отворените и затворени стойности на диафрагмата влошават общата рязкост на снимката. Особено силно важи за прекомернo затворените диафрагми, където започва да се наблюдава явлението дифракция.
Малко лирично отклонение – що е боке. Боке е ефект който много се харесва на фотографите, които обичат творческите изображения. Терминът идва от Япония и означава „размазан”, „неясен”. Точно в това се крие и ключът към снимките с такъв ефект. При тях основният обект е с перфектен фокус, докато фонът е силно размазан. Край на отклонението.
Освен диафрагмата, другото което определя навлизането на светлина в апарата е скоростта на затвора. Скоростта на затвора, както и диафрагмата, има редица стандартни настройки – позиции. Скоростта се измерва в секунди или части от секунда, които определят колко дълго затвора ще е отворен. Скоростта е равна на онази продължителност от време, през което затвора остава отворен, след като натиснете бутона, за да снимате. В действителност позициите на скоростта са дроби – 1 / 60, 1 / 125, 1 / 250, 1 / 500, и 1 / 1000 като тези дроби са части от секундата и тук са кратките скорости. В един момент дробите изчезват защото времето от части от секундата става пълна секунда и започва да расте нагоре. Стандартно повечето фото камери имат експозиционни скорости (или времена) от 1/4000 сек. до 30 секунди. При професионалните камери краткостта на скоростта достига до 1/8000 а при някои единици камери и до 1/16000 сек. Снимането с приоритет на скорост е перфектно за спортни събития – бързи скорости, за да запечатате движението (както например е замръзнал джипа в скок) или пък бавни скорости когато искате да акцентирате върху динамиката на движението (джипа с размазана гора около него). Преди да забравя ето споменавам: при фото камерите приоритета на скорост се бележи най-често с буквата S (или Tv).
За да има правилна експозиция е необходимо да се намери точната диафрагма според избраната скорост или пък скорост според избраната диафрагма. Те се променят в линейно съотношение или по-просто казано ако се намирате в ситуация в която за точно експонирана снимка светломера на камерата е избрал скорост 1/250 сек. и диафрагма 8, то ако искате да отворите диафрагмата на 5,6 трябва да увеличите скоростта с една стъпка нагоре до 1/500 сек. Обратното ако искате да затворите диафрагмата на 11 за да получите по-голяма дълбочина на рязкост, то трябва да намалите скоростта с една стъпка – 1/125 сек.
През последното десетилетие техниката много се промени положително предлагайки наистина почти неограничени възможности. И все пак основните принципи на фотографията не са се променили още от годините на възникването и – в това число и принципите на работа на скорост и диафрагма . Един пример – През 1858 фотограф от Халифкас – Джон Уотърхаус – изобретява познатата и до днес система Waterhouse. По негово време това са били тънки пластини метал с издълбани в тях различни размери дупки – кореспондиращи с днешните диафрагмени отвори, сменяли са се ръчно и след това е била настройвана скоростта, така както днес го правим, но принципа остава един и същ.
В съвременните апарати отделните режими на снимане – с приоритет на диафрагма или скорост – ви дават контрол само върху едно от двете и бихте постигнали завидни резултати стига да познавате добре законите на фотографията. Спокойно може да изключите автоматиката и да минете на изцяло ръчен режим като по този начин освен със скоростта и диафрагмата, може да експериментирате и с ефекта на преекспониране или недоекспониране. Експериментирайте.
Относно бокето, всъщност, мога да добавя, че формата му зависи от броя на ламелите на обектива – колкото са повече, толкова повече бокето е с форма на правилен кръг.