Ако трябва да изброя оборудването, което присъства в почти всяко фотографско студио, осветителният статив със сигурност ще бъде сред първите неща в списъка. Независимо дали използваме студийни светкавици, LED панели или COB LED прожектори, в един момент всички стигаме до необходимостта осветлението да бъде поставено на определена височина и под определен ъгъл.
Повечето фотографи използват класическия осветителен статив – сравнително лек, бърз за разгъване и удобен за пренасяне. Той представлява комбинация от три крака, свързани към обща основа, и централна разгъваща се колона. Самите крака имат допълнително укрепване и е добре винаги да бъдат максимално разкрачени за по-голяма стабилност.
Читателите на книгата „Влез в студиото“ може би помнят колко държа на безопасността на техниката и на това как трябва да минава кабелът на осветителното тяло, поставено на статива. За тези, които още нямат книгата, ето една добра причина да си я вземат, защото в нея ще открият още доста студийни хитринки.
Всъщност класическият осветителен статив не е запазен само за фотографията. В кино и видеоиндустрията също се използва за осветителни тела. Разликата е, че там той вече е значително по-масивен, често е оборудван с колела в края на краката, а централната колона може да се повдига механизирано с манивела, за да издига тежки прожектори.
При по-сериозните видео и кинопродукции обаче много по-често се среща друг тип стойка, известна като C-Stand. За човек, който не е работил на снимачна площадка, тя изглежда малко странно – масивна метална конструкция, три крака със специфична огъната форма, тежка централна колона, grip глава и закачена към нея дълга пръчка, приличаща по-скоро на шпага. Малко… странно обяснение. Всъщност тази „дълга пръчка“ (колко лаишки звучи…) е рамо, но на жаргон сред родните киносреди отдавна се нарича шпага, затова и аз ще използвам този наложил се термин.
Честно казано, предпочитам някои аксесоари да бъдат наричани с утвърдения професионален жаргон, вместо да използвам транскрибирани английски думи, които може и да звучат по-познато за по-младите потребители. C-Stand обаче вече толкова трайно се е наложил като термин, че едва ли има смисъл да търсим негов български заместител.
Първоначалната реакция обикновено е, че това просто е по-тежък и по-професионален вариант на обикновения осветителен статив. Всъщност двете конструкции са създадени с различна философия и не е задължително едната да бъде по-добра от другата. По-важният въпрос е какво ще държим, къде ще работим и колко често ще местим оборудването.
Тъй като гледам предимно от камбанарията на фотограф, а не на кинаджия, за какъвто съм учил, днешният разговор ще бъде насочен най-вече към практиката ми като фотограф.
Малко история
Наименованието C-Stand идва от Century Stand. Този тип стойка е тясно свързан с развитието на киното и с необходимостта около снимачната площадка да се закрепват не само осветителни тела, но и всякакви средства за оформяне и контрол на светлината.
С разрастването на кинопродукциите около прожекторите започват да се появяват все повече отражатели, дифузии, черни флагове, рамки, екрани и различни аксесоари. Те трябва да бъдат поставяни прецизно, стабилно и задължително извън кадъра. Обикновеният осветителен статив невинаги е най-подходящото решение, особено когато тежестта трябва да бъде изнесена встрани.
През 1974 година Matthews Studio Equipment представя първия Century Stand със сгъваеми крака. Тази конструкция се превръща в основата на съвременния C-Stand и до днес се използва почти без съществени промени. Появяват се различни височини, основи, покрития и разновидности, но основната идея остава непроменена.
Това е любопитен контраст със света на камерите и осветлението. За няколко десетилетия преминахме от филм към цифрови сензори, от халогенни прожектори към LED системи и от ръчен към автоматичен автофокус. C-Stand-ът обаче изглежда почти по същия начин, както преди половин век. Очевидно има инструменти, които още в началото са били измислени достатъчно добре.
Някой веднага може да ме обори, че и класическият осветителен статив не се е променил особено. Все още разполага с централна колона и три крака, но именно тези опорни крака през годините са претърпели доста промени с цел разширяване на възможностите му.
Всъщност нека продължим с малко повече за…
Класическият осветителен статив
Това е стативът, с който работят повечето фотографи и видеографи, включително и моя милост. Причината е съвсем практична, както споменах по-горе – лек е, сравнително компактен, разгъва се бързо и не натоварва излишно багажа при работа извън студиото.
При сватба, събитие, портретна фотосесия или мобилно продуктово студио често се налага осветлението постоянно да променя позицията си. В подобна ситуация малкото тегло не е компромис, а сериозно предимство. Един човек може да премести едновременно статива, осветителното тяло и модификатора, без да разглобява цялата постановка.
Класическите модели обикновено разполагат с три еднакво разположени крака и телескопична централна колона. При някои модели от по-висок клас разкрачът може да се променя, а единият крак да се регулира независимо – да се удължава по подобие на централната колона. Това позволява стативът да бъде поставен върху стълби или наклонен терен.
При малко повече въображение той може да бъде позициониран и близо до стена, където стандартният симетричен разкрач би създал проблем. Да, централната колона вече няма да бъде вертикална, а леко наклонена към стената, но все пак може да ви осигури едни, да речем, 50 сантиметра повече място в малко помещение.
Тук веднага ще вметна, че ако имате C-Stand под ръка, няма да има нужда от подобна гимнастика…
Основната задача на класическия осветителен статив е да държи осветително тяло над собствената си основа. Докато тежестта остава приблизително по вертикалната ос и не надхвърля възможностите на конструкцията, той се справя отлично.
Проблемите започват, когато поставим голям софтбокс, тежък халогенен или COB LED прожектор или изнесем оборудването встрани чрез рамо. Центърът на тежестта се измества извън основата и дори сравнително масивен статив може да стане нестабилен. Тогава вече са необходими пясъчни торби, допълнително укрепване и доста повече внимание.
Какво всъщност представлява C-Stand?
C-Stand-ът е част от така нареченото grip (помощно) оборудване. Това означава, че основната му задача не е непременно да носи лампа, а да закрепва и позиционира всичко необходимо за изграждането на осветителната схема.
На снимачна площадка върху него може да има например:
- черен флаг за спиране на светлината
- дифузна материя
- отражател, или както му казват в киното – бленда
- малка рамка или голяма когато се използват два C-Stand-а
- неголям прожектор или светлинна тръба
- микрофон
- режисьорски монитор
- различни скоби и аксесоари
Тъкмо затова C-Stand-ът е тежък. Масата му не е неприятен страничен ефект, а част от конструкцията. Стоманената основа и централната колона осигуряват нисък център на тежестта, а характерните крака позволяват няколко стойки да бъдат поставени много близо една до друга.
Трите крака обикновено са разположени на различна височина. Когато на снимачната площадка има множество C-Stand-ове, краката им могат да се застъпват и буквално да се „гнездят“, вместо всеки статив да изисква собствен свободен кръг около себе си. В малко студио това може да се окаже много по-важно от максималната височина.
Другата характерна част е grip главата. Честно казано, не знам как бих я превел удачно на български, затова ще използвам английското ѝ име. Тя позволява закрепването на рамо, флаг, рамка или друг аксесоар под почти произволен ъгъл. Така тежестта може да бъде изнесена встрани, а самата стойка да остане извън кадъра.
Разбира се, трябва да се подчиняваме на законите на физиката и гравитацията. Ако закрепеният аксесоар е прекалено тежък или прекалено дълъг, колкото и масивен да е C-Stand-ът, в един момент той неминуемо ще се наклони и ще падне. Понякога дори имам чувството, че пясъчните торби са проектирани така, че да прилягат идеално върху краката на C-Stand-а. Независимо че е по-тежък от аналогичен класически статив, това не означава, че можем да го натоварваме безконтролно.
На снимачна площадка рядко може да се види C-Stand с поставено върху него осветително тяло. Това обаче не означава, че не може да държи осветление. Може, стига теглото и начинът на монтаж да са съобразени с конкретния модел. В киното обаче голяма част от тежките осветителни тела се поставят върху специализирани тежкотоварни стативи за осветление, докато C-Stand-овете оформят светлината около снимачната площадка.
Най-краткото обяснение вероятно би било следното: класическият осветителен статив държи основно лампата, а C-Stand-ът може да държи почти всичко около нея.
Един тип C-Stand ли е всъщност?
След като човек започне да се интересува от C-Stand, много бързо открива, че под това име всъщност се крият няколко различни конструкции. На пръв поглед всички изглеждат почти еднакво – масивна стоманена колона, три характерни крака, grip глава и подвижно рамо (шпага). При по-внимателно разглеждане обаче се оказва, че отделните модели са предназначени за различни условия на работа.
Класическият Turtle Base
Най-познатият вариант е така нареченият Turtle Base C-Stand. Името идва от възможността централната колона да бъде отделена от основата, което улеснява транспортирането и съхранението. Именно този тип стойка най-често може да бъде видян в професионалните кинопродукции.
Възможността основата да се отделя позволява по-компактно подреждане на оборудването в транспортните колички, а при нужда различни колони могат да използват една и съща основа. За големите снимачни екипи това е удобство, което ежедневно спестява време.
Другата популярна разновидност е Rocky Mountain Leg C-Stand, известен още като Sliding Leg C-Stand. При него единият крак може да се регулира по височина.
На теория това изглежда като малка подробност. На практика обаче позволява стойката да бъде поставена върху стълби, бордюри, наклонен терен или всякакви други неравни повърхности, без да се губи стабилност.
Подобно решение отдавна е добре познато при качествените фотографски осветителни стативи, но при C-Stand се среща значително по-рядко и обикновено е характерно за моделите от по-висок клас.
Недостатъкът е, че колоната не може да бъде отделена от основата и така C-Stand-ът не става толкова компактен при транспортиране.
Кой вариант е по-подходящ? Тук няма универсален отговор.
Ако работата ви е основно в студио, Turtle Base вероятно ще бъде по-практичното решение. Ако обаче често снимате извън студиото – върху стълби, тротоари или неравен терен – регулируемият крак на Rocky Mountain Leg може да се окаже значително по-полезен.
Лично аз бих се насочил именно към модел с регулируем крак. Признавам, не снимам често извън студиото. Фен съм обаче на идеята оборудването ми да предлага повече възможности. Както е казал Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече.“
В случай, че често се налага да транспортирате оборудването и мястото е кът, то „костенурката“ си остава по-точният избор.
Защо киното предпочита C-Stand?
При фотографска сесия често местим светлината, докато търсим правилната позиция. В киното една сцена може да се подготвя дълго, след което цялото оборудване да остане на мястото си с часове.
При подобна работа ниското тегло престава да бъде основен приоритет. Много по-важно е флагът да не промени позицията си, дифузията да остане на точната височина и изнесеното рамо да не започне постепенно да се отпуска.
C-Stand-ът позволява и изграждането на значително по-сложни постановки. Освен стандартното рамо (шпага), към него могат да бъдат закрепени различни скоби, държачи, адаптери и рамки. На практика един качествен C-Stand може да изпълнява десетки различни задачи.
Макар да се повтарям, няма да се уморя да го казвам – гравитацията дебне навсякъде около нас и само чака да се отнесем с нея пренебрежително. Затова, независимо че C-Stand-ът е тежък и стабилен, значение имат посоката на рамото (шпагата), позицията на краката и използването на противотежести.
Хромиран или черен?
В кинопродукциите традиционно най-често се срещат хромирани C-Stand-ове, докато във фотографските и телевизионните студиа незнайно защо по-често се предпочитат черно боядисани модели.
За предпочитанието към хромираните стойки се разказва една интересна практическа история… или може би легенда. Според нея блестящата метална повърхност помага на оператора и асистентите по-лесно да забележат крак, рамо или grip глава, които случайно са попаднали в кадър. Черната стойка може да се слее със сенките и да остане незабелязана върху малък монитор, докато отражението от хромирания метал по-лесно издава присъствието ѝ.
Това обяснение звучи напълно логично, макар че трудно може да бъде посочено като единствената или първоначалната причина за използването на хромирано покритие. По-сигурното практическо предимство е неговата издръжливост. Един професионален C-Stand непрекъснато се затяга, удря, поставя в транспортни колички и работи в далеч не деликатна среда. Качественото хромирано покритие понася подобна експлоатация много добре.
Светлият метал също така се забелязва по-лесно от хората, които се движат по затъмнена снимачна площадка. При множеството кабели, стойки и хора това има значение и за безопасността.
Черното покритие има своите предимства. То е по-дискретно, създава по-малко нежелани отражения и е подходящо, когато стойката трябва да остане близо до снимачната зона, без да привлича внимание. Именно затова черните модели са толкова популярни във фотографски студиа, телевизионни продукции, сцени и при различни събития.
Я се замислете – във вашето студио класическите осветителни стативи какъв цвят са?
Тук няма категорично по-добър избор. Хромираният вариант е традиционен, по-видим и изключително устойчив, докато черният е по-незабележим и се вписва по-естествено в контролирана студийна среда.
Кога бих избрал обикновен осветителен статив?
Класическият осветителен статив остава по-разумният избор, когато:
- осветлението често се мести
- работим самостоятелно или с малък екип
- носим оборудването на терен
- използваме компактни светкавици, LED панели или по-леки COB LED осветители
- транспортният обем и теглото са важни
- поставяме светлината основно над центъра на стойката.
За сватбен фотограф, мобилно студио или човек, който сам носи цялото оборудване, няколко C-Stand-а могат да се превърнат в сериозно логистично наказание. Те са тежки, заемат място и не са особено приятни за пренасяне по стълби или на големи разстояния.
В подобни моменти, макар никога да не ми се е налагало да нося няколко C-Stand-а наведнъж, със сигурност съм си мърморил: „Не съм предполагал колко много хамалогия има във фотографията.“
Кога C-Stand започва да има смисъл?
Предимствата му започват да се виждат, когато:
- работим основно в студио
- използваме флагове, отражатели и дифузии
- товарът трябва да бъде изнесен встрани
- около една сцена трябва да бъдат разположени много стойки
- осветителната схема остава неподвижна дълго време
- стабилността е по-важна от преносимостта
За фотографа C-Stand може да се окаже особено полезен не толкова като стойка за основното осветление, колкото за държане на флаг, отражател или дифузия. Вместо да търсим асистент, който да държи отражателя през цялата фотосесия, можем да го позиционираме прецизно и да освободим още един чифт ръце. С въздишка ще кажа, че все пак живият статив винаги е по-ефективен, когато става въпрос за отражател и насочване.
C-Stand-а е подходящ и когато трябва да поставим малък източник на светлина над снимачната сцена, а самата стойка да остане встрани. Именно тук рамото и grip главата дават възможности, които обикновеният осветителен статив не предлага без допълнителни аксесоари.
Стабилност не означава неуязвимост
С риск да досадя, но за мен безопасността винаги е на първо място. Ето още няколко думи за това, че колкото и да бързаме, трябва да работим внимателно.
Тежкият C-Stand създава усещане за сигурност, но това не означава, че може да бъде натоварван безкрайно. Изнесеното рамо работи като лост и дори сравнително лек аксесоар може да накара централната колона да се наклони, а след нея и цялата конструкция да падне.
Позицията на товара спрямо краката също е изключително важна. Изнесеното рамо (шпага) трябва да бъде насочено към един от краката, а не между два от тях. Пясъчната торба също не е украса, а част от правилното използване на стойката.
При работа с рамо grip главата трябва да бъде ориентирана така, че тежестта да подпомага затягането ѝ, вместо постепенно да я развива. За това обаче ще поговорим по-подробно в отделна статия.
Тези неща не съм ги чел в учебник. Това е занаят, който съм научил в практиката си от колеги, доста по-вещи от мен. И, за съжаление, е имало моменти, в които сам съм откривал „топлата вода“, след като съм гледал как стативът пада…
Финално и личен поглед
Може би най-голямата заблуда е, че C-Stand е просто по-професионалният наследник на обикновения осветителен статив. Всъщност двата инструмента решават различни задачи.
Класическият осветителен статив е създаден за бърза, мобилна и сравнително лека работа. C-Stand-ът е част от цяла система за изграждане и контрол на по-сложна снимачна среда.
Затова в едно добре оборудвано студио съвсем нормално могат да присъстват и двата вида. Леките стойки държат осветителните тела, които често сменят позицията си, а C-Stand-овете носят флагове, отражатели, дифузии и различни изнесени аксесоари.
Признавам, че досега съм използвал C-Stand сравнително малко. Основната причина е съвсем прозаична – качествените модели не са евтини в сравнение с добрите осветителни стативи с променлив разкрач. Освен това последните са по-леки, по-лесни за местене и напълно достатъчни за голяма част от фотографските задачи. Когато снимам сам или постоянно променям осветителната схема, точно тази мобилност е по-ценна за мен.
Напоследък, покрай навлизането на стативите и оборудването на Kupo (да не го бъркате с нашенското име Киро), имах възможност да си поиграя известно време с C-Stand.
Студиото на Photo Cafe е сравнително малко и си признавам, че някои от осветителните ми стативи не са разпънати в максималния си разкрач. Един читател на книгата „Влез в студиото“, който дойде в студиото по работа, веднага го забеляза и ми каза:
„Ти съветваш стативът винаги да е максимално разкрачен, а сам не го спазваш.“
Честно казано, доста се засрамих.
Затова замених част от класическите стативи с C-Stand-ове. Така, хем имам значително по-голяма стабилност, хем заеманото място е по-малко, отколкото при някои от осветителните ми стативи.
Замислил съм и няколко последващи статии, с които да ви запозная с различните grip аксесоари и начина им на използване. Колкото повече мисля по темата обаче, толкова повече се убеждавам, че това би било много по-подходящо като видео.
