Canon EOS R1 се появи през 2024 година, година, в която се провеждат олимпийски игри. Така от японския производител запазиха дългогодишната си традиция да пускат флагманска камера на всеки 4 години и то да е в олимпийска година. Предходният флагман появил се през 2020 година, носеше името Canon EOS 1Dx Mark III и бе последният от така нареченият DSLR тип.
Замисляйки се, Canon последни извадиха на пазара безогледален флагман. Да, те запълниха празнината за своя бранд в тази ниша с Canon EOS R3, но винаги се е твърдяло, че това не е 100% флагманска камера. Колкото и да е странно причината за това бе, че Canon EOS R3 работи с два типа различни карти, докато флагманите по принцип не си позволяват този компромис.
Разликите между Canon EOS R1 и Canon EOS R3 са много малки. Връщайки се назад в лентовата епоха, когато съществуваше 3-та серия и там разликите с 1-ва серия бяха малки и често 3-та серия бе постоянната втора камера за случаите, в които трябва да се замести основната.
В днешно време Canon EOS R3 е модел, който може да води напълно самостоятелен живот, без да бъде нечий заместник. На мен лично ми харесва повече, по-секси излъчване има и определено е по-красива, макар от далече да не се отличава от Canon EOS R1. От друга страна Canon EOS R1 веднага се усеща като камера, с която да влезете в бой още в момента, в който я хванете в ръка, но всъщност подготвил съм едно сравнително видео между двете камери, какво ги отличава на външен вид. Гледайте, после ви чакам пак тук за да видим какво ни дава Canon EOS R1 и като фотографски възможности.
Извинявам се, ако ми личи пристрастието, колко ми харесва повече Canon EOS R3. Все пак съм снимал много повече с тази камера, отколкото с Canon EOS R1. Благодарен съм, че имах възможността да изпробвам флагмана на реални условия, за които е създаден, макар и за няколко часа. Да, на “Red Bull Ring” не можах да снимам болиди от F1, но все пак позаснех доста бързи коли и се радвах на всички екстри, които ми предложи фокуса.
Фокус
Мога да кажа безкомпромисен и с това да изчерпя всичко. Ако трябва да съм честен, няма съвременна камера от среден и висок клас, която да има някакъв проблем с фокуса. Изкуственият интелект навлиза и в АФ системите. Те се самообучават с всяко снимане. Преди това имат заложени алгоритми извадени от заснемането на реални снимки.
Ако трябва да говоря за фокуса на Canon EOS R1, то няма да ми стигнат 10 страници писане или 3 часа говорене. Ще го кажа как е на теория, защото аз нямах възможност да го пробвам в реална ситуация.
Една от впечатляващите опции е това фокуса да преценява, кой е наистина сюжетно важният обект и да го следи него. Особено в спортове, в които имаме много обекти „вплетени“ един в друг – футбол, баскетбол… Фокуса ще потърси обекта, който играе с топката е ще следи неговите движения. От фотографа остава да кадрира и да натиска спусъка.
Гледах как се случва това на заснето видео от един от спортните амбасадори на Canon. Фотографа също бе много впечатлен връщайки се в началните си години на кариерата започвайки с Canon EOS 300D.
За себе си, излизайки на пистата на “Red Bull Ring” реших първо да си играя с фокуса с око. Както казах във видеото, той е много „по-напред с материала“ сравнено с Canon EOS R3. Разликата се усеща дори и от фотографи, които за първи път хващат и двете камери.
Трябва си време да се свикне да се снима по този начин. Може би е подходящ за малко по-бавни спортове от автомобилизъм… да речем футбол, плуване, баскетбол и т.н. След няколко опита реших да се доверя на класически следящ фокус по цялата зона със зададена функция за търсене на автомобили. После ми стана скучно от „замразените“ коли, свалих скоростта и след няколко опита се справях с панинга все едно съм го правил години наред.
Колкото и да е странно за мен като фотограф снимащ в 99% от случаите на единичен фокус, предпочитането е да снимам с група от 9 АФ зони и да си ги местя с гладпоинта, който споменах във видеото. Само който е изпробвал на живо тази опция може да усети, колко е добра. Това е като да спретна едно чудно фрикасе и да ви убеждавам през екрана какъв мек вкус има. Подозирам обаче, че тази екстра ще си остане поне за сега само за флагманските камери…
Светлочувствителност ISO
Безспорно един от важните показатели. Canon EOS R1 макар и същата резолюция, предполагам разполага с по-обновена версия на матрицата сравнено с Canon EOS R3. Освен това има по-мощен процесор и нови алгоритми за коригиране на шума, от които аз не се възползвам. Снимам винаги с изключени всякакви подобрения, каквито ми предлага камерата.
Обхвата ISO е с малко разширен спрямо Canon EOS R3. С една стъпка. Дали има смисъл от тази стъпка? Не. Снимането на 409 600 ISO не носи някаква полезна информация. Има изображение, но то е по-скоро като за абстрактен арт, но не и да предам снимка на клиент. За видео като се замисля, къде картината се движи постоянно, може и да е използваемо, но за фото… поне за мен не.
Макар и с по-нов сензор и процесор, почти не откривам разлика с Canon EOS R3. Работния диапазон от 100 до 6400 ISO е напълно безкомпромисен. Снимането на 50 ISO е по-скоро за случаи, в които използвате свръх светлосилна оптика. Няма как да различите кадър на 50 и на 100 ISO. Без колебание бих предал снимка на клиент правена на 12 800 ISO, а ако е отпечатана на хартия и снимка правена на 25 600 ISO. За мен това са границите. Не веднъж съм споменавал, че всеки фотограф сам за себе си ще определи границите си.
Пускам серия отрязъци в целия диапазон на ISO с уговорката, че отпечатано на хартия, дори гланцова, може да зададете една стъпка по-нагоре като граница.
Серийно снимане
Canon EOS R1 може да прави серия от 12 кадъра в секунда с механичен затвор, колкото може и Canon EOS R3. Това ми е малко странно с оглед, че Canon 1Dx Mark III можеше да прави 16 кадъра с механичен затвор. Дали това снижение е направено с цел да се щади живота на техниката за по-дълго време, или ще се разчита на снимане предимно с електронен затвор?!
С електронен затвор кадрите при Canon EOS R1 достигат до 40, срещу 30 за Canon EOS R3. Може би някой ще вметне, че Canon EOS R3 имаше опция да прави по 200 кадъра в секунда… да така е, но с уточнението, че това се случва за ¼ част от секундата и не е ясно какво ще уловите.
Canon EOS R1 от друга страна разполага с така нареченият “Pre-Shoot Burst Mode” режим, при който серийното снимане започва още при натискане спусъка наполовина. Кадрите започват да се записват в буфера и при натискане на спусъка се прехвърлят към картата кадрите заснети половин секунда преди натискане на спусъка. Накратко, печелите 20 кадъра преди да сте натиснали спусъка. За портретна фотография няма особен ефект, но за динамични сцени, дори и за едно хвърляне на букета, може да уловите момента, преди да сте „трепнали“.
По отношение на буфера… от Canon споменават за възможност за около 1000 кадъра преди да се запълни. Колко бързо ще се изпразни зависи изцяло от качеството на картите, които сте поставили в камерата. Споменах във видеото защо е нужно да са еднакви.
Малко или достатъчно са кадрите в секунда? Няма отговор на този въпрос. В един момент оставам с впечатление, че е чисто надуване на мускули. Както казва мечо Пух: „колкото повече, толкова повече“. Напоследък се пробвам да снимам птици и така наречения „Pre-Shoot” ми допада, защото нямам усета на закоравелите птичари, които имам чувство знаят как ще реагират птиците и натискат спусъка навреме.
Глобален затвор?
Canon EOS R1 няма. Принципно Canon имат такава технология, виждал съм я още през 2018-та година на последната Photokina. Чел съм, че тази толкова чакана технология все още има проблеми с динамичния обхват за разлика от актуалните сензори. Може би от японският производител искат постигането на максимално добри стойности преди интегрирането на сензор с глобален затвор. Това са мои разсъждения.
На “Red Bull Ring” снимах с електронен затвор. Място на картата колкото искаш, беше ми паднало да се правя на „Анка картечарката“. Снимах коли движещи се с над 200 км. в час. Не забелязвам да има на снимките проблем от така наречения „шутер роулинг ефект“.
Технологията на глобалният затвор настъпва. Предполагам следващият флагман ще бъде вече с такъв затвор.
