Nikon Z f мисля бе първата камера на Nikon, в която се появи функцията за снимане с изместване на пиксел. Това позволява разширяването на „малката“ според някои фотографи резолюция от 24 мегапиксела да бъде увеличена до 96 мегапиксела. Това изглеждащо четворно увеличение всъщност е двойно… Може и да не съм прав. Отваряйки снимка 24 мп във Photoshop и я увелича до 200% то тя става идентична като размер със снимката от 96 мп. Затова и казвам двойно по-голяма резолюция.
Pixel Shift функцията, както вече се е наложило да се казва като удобно вносно название, не е нещо ново. Води началото си някъде от към 1993-та година, но е по-скоро експериментален проект. За първи път чух за тази функция при Hasselblad H4D-200MS където 50 мегапикселовият гръб правеше 4 кадъра с отместване от един пиксел и създаваше 200 мегапикселово изображение.
По-късно някъде 2015-та година Olympus и Pentax се възползват от стабилизиращата система на матрицата и създават Pixel Shift функцията, каквато я познаваме днес. Nikon последни (2023г.) от големите марки интегрираха тази опция в своите камери. Казвам множествено число, защото ъпдейтът 2.0 за Nikon Z8 донесе тази функционалност на камерата и в портфолиото на Nikon, вече има два модела, поддържащи Pixel Shift.
Не е за първи път посредством фърм ъпдейт да се вкара нова функционалност на дадена камера. Защо тогава Nikon не вкарат в по-старите си модели функцията затвора да „пада“ пред матрицата при изключване на камерата??? Въпрос на 2 програмни реда и показване, че компанията се грижи за клиентите… не губя надежда това да се случи.
Сега да се върна на Pixel Shift функцията. Nikon Z f е камера на годината на Photo Cafe. След като има Pixel Shift функция, защо да не я изпробвам. В предишна статия съм писал за „Фокус стакинг“ функцията и мога да кажа, че останах много доволен от нея. Случва се да я използвам понякога, когато се нуждая от голяма дълбочина на полето, снимайки продуктова фотография.
Преди да правя тест на камера не чета инструкцията за употреба. Искам да усетя дали е лесна за работа. Когато обаче една камера остава за дълго време в мои ръце задължително прочитам инструкцията. Да, малко по диагонал, защото има доста познати неща. За Pixel Shift функция обаче прочетох стъпките доста внимателно преди да се захвана с пробването ѝ.
Основни стъпки
Първо. Трябва ви статив. Бих казал много добър и стабилен статив. Ако искате да получите добър резултат, то това е възможно само при абсолютно неподвижна камера. Аз заложих на най-стабилното което имам – Benro Mammoth, комбиниран с трипозиционна механизирана глава.
Стабилизацията на Nikon Z f не работи, когато се използва Pixel Shift функция. Това е и причината да се снима от статив.
Второ. Не е задължително, но според мен е добре да минете на изцяло ръчни настройки, дори и белия баланс. Така си гарантирате, че всички кадри ще са еднакво експонирани и с еднакъв бял баланс.
Да, пробвах на А режим с фиксирана диафрагма и на автоматичен баланс. Честно казано не видях проблеми, но принципно обичам да се подсигурявам.
Ръчен или автоматичен фокус? Работи и при двата варианта, както прецените. Аз снимах с Nikkor MC 105 f/2.8S и заложих на автоматичен фокус, разчитайки на доказалата се АФ система на Nikon, но използвах Pin AF точка като най-прецизна.
Дистанционно управление? Не необходимо. Може да програмирате закъснение след натискане на спусъка, кога да започне да снима камерата. Аз стандартно го поставих на 2 секунди, може да отложите до 10 секунди
Забележка: ако имате активирана самоснимачка, Pixel Shift функцията няма да бъде активна в менюто. Изключете самоснимачката за да премине в работно състояние.
Отделно от това може да имате интервал между самите кадри с цел да се „успокои“ камерата, ако е имало някаква вибрация. Мисля, че няма смисъл с оглед, че камерата снима на електронен затвор и сама активира серията от кадри…
Pixel Shift опции
Разполагате с 4 възможности: две да снимате и да запазите стандартната резолюция, и две, в които да снимате, получавайки 96 мегапиксела. Накратко имате две опции, но в две различни резолюции.
Първата опция е заснемането на 4 кадъра с отместване на пиксел. Камерата ги прави с цел да подобри цветопредаването. Знаете, че почти всички съвременни дигиталки използват система от филтри (баер решетка) пред матрицата. Това в някакъв свръх реализъм може да доведе до разминаване с реалните цветове. Снимайки 4 кадъра с отместване пред всеки пиксел застава различен филтър и така на теория би имало подобрение на цвета.
На практика не открих разлика, която да ми се набие в очите. Може би при снимка на нещо с много цветове и нюанси да се усети разлика, но нещата, които заснех, не ми донесоха видима такава.
Втората опция е освен подобряването на цветовете, но и намаляване на шума. За целта се заснемат 8 кадъра. Мога да кажа, че тук има осезаем ефект. И може да се види на цветната таблица. Веднъж съм снимал на 12 800 ISO, а другата снимка е с включена опция за 8 кадъра отместване и запазване на резолюцията.
Същите две опции ги има и при снимане вече за висока резолюция. Разликата е, че тук вече са 16 и съответно 32 последователни кадъра. Тук също не виждам промяна в цветовете, но да шума се чисти, а и да няма шум, видно е как небето става равно и изчезва зърнистостта.
Комбинирането на файловете
Трябва да го направите извън камерата в софтуерна на Nikon – NX Studio. Дори и държите да снимате в Jpeg, Pixel Shift функцията превключва автоматично в NEF (RAW) формат, без право на обжалване…. и по-добре.
Когато заредите NX Studio и потърсите папката със снимки, ще видите, че тези, които са снимани с отместване на пиксела имат отметка. Освен това, ако изберете опцията за сглобяване на Pixel Shift кадри, програмата автоматично открива сериите и ви дава избор, кои от тях да съберете в един общ RAW файл, носещ името NEFX.
Разбира се преди това може да обработите файловете от серията, която ще сглобявате. Важно е да обработите само един, да речем първия от серията, а после да копирате обработката върху останалите. Другата опция, както аз правя всъщност, тъй като изходният файл също е RAW да го обработя него като краен продукт.
NEFX се отваря с роу конвертора на Photoshop или LR, стига да имате актуални версии. Предпочитам да ги използвам тях вместо NX Studio, защото са по-бързи и с повече възможности. Никонският софтуер използвам само за сглобяване на кадрите.
Разглеждайки резултатите
Пускам няколко визуални примера. Може да видите защо камерата трябва да е абсолютно неподвижна, или сниманите обекти да са. Най-малкото помръдване води до видими артефакти. Затова и на този етап използването на Pixel Shift функцията е възможна само в студио или на закрито в интериор. Първото нещо, което се опитах да снимам бе цвете. Оказа се неуспешно, защото бях забравил вентилатора в студиото включен. Съответно преповтарях серията макар и в последствие да не я използвах.
Снимайки навън стабилизирах статива, закачайки фотографската си раница на куката в основата. За всеки случай, макар да разполагам с много стабилен статив.
Гледайки резултатите… бих казал, че не съм особено доволен. Сравнявайки оригинален единичен кадър на 24 мп с такъв направен от 4 или 8 кадъра, запазвайки същата резолюция, то снимката вече не е толкова рязка, както е единичният кадър. Да, усеща се изчистване на някакъв шум, но няма промяна в цветовете и снимката определено се нуждае от изостряне.
При снимане в 96 мегапиксела имам същото усещане. Финия детайл не е загубен, но е „мек“. Нарочно интерполирах единичен кадър до 96 мегапиксела, за да сравня двата кадъра. Не виждам срив на изображението при толкова голяма интерполация. Изображението макар и интерполирано остава някак по-рязко от това заснето с Pixel Shift функция. Да, по-грубо е някак, но би издържало печат в голям формат. Използвайки някой от новите AI софтуери за интерполация мисля бих постигнал още по-добри резултати от единичен кадър.
Отделно от това при кадрите с Pixel Shift виждам назъбвания при успоредни на матрицата линии. Може да видите в снимките по-долу, които са от интерполиран 24 мп кадър и оригинален нека да го кажа 96 мп кадър.
Чистенето на шума от високо ISO… при положение, че ще снимам на статив то аз така или иначе ще избера най-доброто ниско ISO и в случая нямам нужда от тази екстра.
Като за първи опит Pixel Shift функцията при Nikon Z f не е особено използваема. Други марки развиват тази технология вече почти десетилетие и резултатите им са много добро, като дори може да се снима от ръка, защото камерата съумява хем да използва Pixel Shift функция, хем да работи и матричната стабилизация.
Ще чакам ъпдейти на камерата, с подобрения, защото мисля такива ще има.
Следват примерите, които може да сравните, като движите плъзгача наляво, или надясно. Ще поясня отново. в лявата част кадъра е интерполиран до 96 мегапиксела, в дясната част е заснето с отместване на пиксела. Може да усетите по това, че изображението не е толкова рязко и… някои артефакти
