Флагманска системна светкавица Canon Speedlite EL-1

Макар да се появи преди по-малко от 4 години, Canon Speedlite EL-1 е актуалният флагмански модел. Има логика скоро да излезе негов заместник с оглед, че от японският производител промениха съществено гнездото за светкавица на своите фотокамери, правейки го доста по-функционално. От друга страна про класа камери все още запазват класическите контакти за комуникация така, че поне в близките няколко години ще е напълно използваема.

Отдавна не съм изпробвал системна светкавица, то като се замисля и студийна не съм тествал скоро, но ще поправя тази несправедливост, както му се казва.

В моята професионална работа почти непрекъснато снимах със светкавица. Дали в студиото, дали на някое събитие. Занимавал съм се репортажна фотография доста години, имайки предвид, че сватбената фотография в голямата си част е чисто репортажна. Светкавицата ми даваше светлина в годините, в които филмите с високо ISO и добро качество бяха около стойност 400 и с компромис 800. После в началните години на дигиталната фотография, където високото ISO също не бе много високо… едва появявайки се Nikon D3 ме „отпусна“ да заснема една сватба изцяло без светкавица, дори и в църквата… макар това да бе „ротондата“ в президентството, а там е доста светло.

Днес, когато ми се налага да снимам новини за Photo Cafe или партньорски събития също използвам системна светкавица заедно с опцията за високо ISO, за да имам добра дълбочина на осветление. С риск някой от колегите отричащи използването на светкавица днес и да се обиди на коментара ми… използването на светкавица днес не е самоцел, а творческа възможност и техника придобити с практика и пак практика. Няма как да отречем поне за сега системната светкавица, само заради това, че на ISO 6400 изображението е добро.

Това бе и идеята да пробвам актуалният флагман на Canon. В момента снимам с малко… е с доста по-стар флагман Canon Speedlite 600EX. Върши ми работа, но ако снимах по-активно бих направил ъпгрейд с Canon Speedlite EL-1 на първо място заради опцията, че актуалният флагман работи с литиево йонна батерия.

Класически ще започна първо с дизайна, а после ще се хвърля на техническите спецификации.

Дизайн

Canon Speedlite EL-1 определено е понаддала снага спрямо предходния модел. По-голяма глава, по-голяма талийка, че и на тегло – около 680 грама с батерията в нея. Макар по-големите габарити, ще кажа, че външният и вид е красив и определено ми харесва.

Няма да си изкривя душата и ще кажа, че от както пробвах светкавица с кръгла системна глава то аз вече предпочитам тази концепция с оглед колко аксесоари могат да се закачат сравнено с правоъгълната глава. Може би тази концепция някой ден ще се наложи…, ако както е тръгнало светкавиците продължат да съществуват.

Да се върна на дизайна. Метално краче за гнездо за светкавица с наложилото се вече влагозащитно уплътнение и система за заключване. В началото споменах за новото гнездо, което Canon започнаха да използват. За съжаление светкавицата не може да се постави директно на камери като Canon EOS R6 Mark II или Canon EOS 3 и другите с ново гнездо. Всъщност може, но трябва да премахнете гуменото уплътнение в основата на крачето. Така губите за съжаление защитата от проникване на влага и водни пръски. Може да се възползвате от нарочен адаптер Canon AD-E1, който решава проблема. Затова и в началото предположих, че има шанс за нова светкавица покриваща новия стандарт…

Корпусът е пластмасов с красив завършек имитиращ „вулканит“ На мястото за 4АА тип батерии вече се мъдри 14 W литиево-йонна батерия модел LP-EL. Тази батерия е сходна с класическата LP-E6, но е по-дълга и по-мощна. Може да се зарежда в стандартното LC-E6 зарядно.

Можете ли да използвате стандартната LP-E6 в случай, че оригиналната батерия и падне заряда? Не! Батерията е по-къса и освен това има механична защита, ако все пак решите да се пробвате.

Дисплея ми се струва малко по-малък от този на предшественика си, но пък е новата концепция да е тъмен със светли надписи. Определено е по-дискретен, когато се в притъмнена обстановка.

Концепцията за управляващите бутони е те да са по-малко на брой и да се управлява предимно със скролера и джойстика в средата на скролера. Аз съм свикнал различните режими да ги управлявам през менюто камерата. Струва ми се по-лесно и бързо, но някои персонални настройки се избират по-бързо през светкавицата. Така или иначе персонализирането е доста рядка дейност, след като сте го направили веднъж.

Споменах за по-голямата глава. Тя е подвижна нагоре от -7 до 90 градуса. По спецификации го дават до 120 градуса, но аз нещо само до 90 я разгънах, може би трябва пак да натисна заключващият бутон, за да го освободя до 120… тук е моя грешка, че не съм проверил. По хоризонтал се върти на 180 градуса, което е повече от достатъчно за тези, които незнайно защо снимат с насочена назад светкавица…

По-голямата глава позволява по-добро охлаждане и съответно серия от до 160 светвания на пълна мощност без прегряване. Да, за целта има и охлаждаща система с вентилатор.

Предната част на главата е съставена от нещо като стъклопакет включващ в себе си акрилна повърхност, стъкло и френел. Рефлектора е подвижен в самата глава и покрива диапазон от 24 до 200 милиметра фокусно разстояние. В случай, че сте сложили по-широк обектив може да използвате допълнителен разсейвател който се издърпва от горната част на главата.

Тук е момента да споделя, че най-сетне този разсейвател е направен лесен за изваждане. Колежките фотографи не им е драма, защото често са с поддържа маникюр, но аз, като съм си резнал ноктите ми е голяма мъка ваденето на разсейвателя. Освен разсейвателя излиза и добре опознатата отражателна карта, която може да използвате, когато не снимате с директна светкавица.

В главата освен импулсната лампа могат да се открият и две малки LED лампи – топла и студена, които могат да светят в диапазона от 3000 до около 8000 келвина, но в груби стъпки. За тях по-надолу.

В предната част може да се открие сензорното око на „А“ режима, както и IR прожектор, който да подпомага фокуса. Скрити под капачета намерих вход за външно батерийно захранване и PC конектор за кабелно запалване. Май не попаднах на USB-C конектор с който би се зареждала батерията в светкавицата или да се обновява фърмуеъра.

Стига толкова дизайн да видим какво може Canon Speedlite EL-1.

Основни акценти

• Батерия LP-EL, вместо 4АА тип.
• Клас L на устойчивост на атмосферни влияния, не е случайно сложена червената линия върху светкавицата.
• Може да работи и управлява както с радио, така и с оптичен предавател, или приемник.
• Спектрален анализатор измерва и показва най-добрите радио канали за използване.
• Ръчна настройка на мощността до 1/8 192.
• Вътрешен охлаждащ вентилатор, за случаите със серийно снимане.
• Осигурява 50 снимки с пълна мощност преди прегряване без нуждата от вентилатор или 170 снимки с пълна мощност с използване на вентилатор.
• Централният бутон за управление работи и като 4-посочен джойстик.
• Най-бързото презареждане досега, 0,9 секунди при пълна мощност!
• Кабелен терминал за синхронизация.
• Входно гнездо за външно захранване.
• Голям и добре осветен LCD дисплей.
• LCD дисплея показва приблизително заряда на батерията с пиктограма, а в менюто може да го видите в проценти.

Работни режими

Разполагате с пълен набор: класическият А режим, когато светкавицата сама управлява според зададената диафрагма силата на импулса. TTL, когато камерата управлява изцяло светкавицата. М – ръчен режим при който няма автоматика, а вие може да определяте каква част от импулса да използва светкавицата и един нека го нарека „арт“ режим – стробоскопичния. Последния режим има доста ограничено използване. За цялата си кариера като фотограф съм го използвал един единствен път на концерт на „Щурците“… някъде 98-99-та година. Малко е бавен за работа, защото изисква изчисления за броя на импулсите и времето и т.н.

Някой ще попита защо се поддържа още „архаичния“ А режим? Лично мен ме радва. Има моменти особено на закрито в които този режим се справя по-добре от TTL режима. Споделям изцяло от личен  опит.

Имал съм моменти, в които съм снимал сватби в модернистични зали решени почти изцяло в черен стил. TTL-а се лъжеше, докато А режимът бе почти безпогрешен. Затова се радвам, че все още намира място във флагмански модели. Има смисъл от него, а на който не му харесва, просто може да не го използва.

TTL режима от своя страна се усъвършенства непрекъснато. При съвременните безогледални камери матрицата разчита лица, очи, мери в цвят, разделя контрасти и има заложен алгоритъм на база на десетки хиляди перфектни (за производителя) фотографии. Разликата да снимате на TTL  с DLSR камера и с безогледалка е огромна. Грешките са минимални и (по мое мнение) единствено заради качеството на самата светкавица. Няма да си кривя душата. По-скъпите светкавици грешат по-малко…

Не направих много тестови кадри с Canon Speedlite EL-1. Нямах толкова време, но все пак я пробвах на черен и бял фон за висок контраст, като се стремях фона да заема голяма част от кадъра, а човешкото лице малък. Резултата бе много добър, макар да снимах с Canon EOS R – камера на вече 6 години.

При ръчния режим впечатляващото е, че може на „накъсате“ импулса до 1/8 192… Защо? Освен надуване на мускули с цел да покажем техническа възможност не виждам никакъв смисъл. Да, дължината на импулса при t0.1 е много кратък – 1/40 400 sec. Какво от това?! За да имате светлина за обект намиращ се на един метър и обектива ви има максимална диафрагма 1.4, то трябва да вдигнете ISO-то на 1600. Може да имате от тия новичките свръхсветлосилни обективи с диафрагма 1… тогава може да си позволите да снимате на 800 ISO. Може пък за случаи на макрофотография, но пък там често се използват много затворени диафрагми и къс импулс същи не е нужен. Както и да е. Съществува като опция (нещо като 1 милион ISO) може да се използва в някакъв момент.

Сила на светене

Измерих със светломера си (Sekonic Speedmaster L 858) какво ще получа като дължина на импулса и диафрагма съответно при t.01 и t0.5 (каква е разликата съм описал в книгата си „Влез в студиото).

Светломера е позициониран на 1 метър, рефлектора на светкавицата е на 50 mm. ISO 100, скорост на затвора 1/125 sec. Резултатите са: част от секундата, време, и диафрагма. При различни положения на лампата в рефлектора, резултатите се променят, но за да измеря всичко щеше да ми отнеме сигурно два дена, а и кой, че чете толкова цифри.

Изписвам стойностите на диафрагмата, така както ще ви ги покаже светломера – 8.0.8 означава диафрагма 8 и 8 десети, тоест почти 11. Съкращенията за времето съответно са: us – микро секунди и ms – мили секунди

 

Разстояние – 1 m. 100ISO 1/125 sec.	t0.1			t0.5
	Част от секундата	Време	Диафрагма	Част от секундата	Време	Диафрагма
1	1/324	3.09ms	22.8	1/926	1.04ms	22.8
1/2	1/977	1.02ms	16.9	1/1080	923us	16.9
1/4	1/1960	511us	11.9	1/2340	428us	11.9
1/8	1/3420	293us	8.0.8	1/4400	227us	8.0.8
1/16	1/5420	185us	5.6.8	1/7940	126us	5.6.8
1/32	1/8230	112us	4.0.9	1/13100	76.5us	4.0.9
1/64	1/12300	81.0us	2.8.8	1/26100	38.3us	2.8.8
1/128	1/15900	63.0us	2.0.9	1/37000	27.0us	2.0.9
1/256	1/20200	49.5us	1.4.9	1/49400	20.3us	1.4.9
1/512	1/23400	42.8us	1.0.8	1/55600	18.0us	1.0.8
1/1024	1/27800	36.0us	0.7.9	–	–	0.7.9
1/2048	1/31700	31.5us	0.7.0	–	–	0.7.0
1/4096	1/40400	24.8us	–	–	–	0.5.0
1/8192	1/40400	24.8us	–	–	–	–

Както се вижда моя светломер не може да измери стойности при най-малка мощност. Може би някой индустриален би могъл, но за целите на фотографията толкова малка сила на светене просто е неизползваема… си мисля.

Иначе гледайки таблицата е видно, ще при малка мощност имаме и къс импулс, което би ни помогнало да замразим разплискване на вода, или пък брашнен облак (доста използван при модно фотосесии).

По спецификации дават водещото число на светкавицата да е 60. Може, но при 200 mm положение на главата в рефлектора, когато силата на светлината е максимално концентрирана. При 50 mm е видно, че водещото число е 32. Всъщност е напълно достатъчно за репортерски цели с оглед , че най-често използвания обектив  е 24-70 а полето на работа е 1-3 метра. Поне от моя опит в областта. В комплекта има допълнителен омекотяващ разсейвател, който препоръчвам да се използва, защото дава по-добра светлина, когато се снима с директна светкавица а и намалява цветната температура с мъничко… всъщност май е време да споделя и за цветната температура.

Колориметрия

Когато взех колориметър за работата ми в студиото, реших да изпробвам моята стара Canon Speedlite 600EX RT и хлъцнах, когато колориметър отчете около 6600К цветна температура. Ок, казах си нещо не съм настроил както трябва, я да видя как се държи студийната светкавица – 5500К… разходих се до един колега, премерихме неговата системна светкавица и пак 6500К приблизително, значи няма грешка.

При Canon Speedlite EL-1, която я пробвах почти чисто нова цветната температура е около 6700К и варира с малко при различна мощност. След толкова години, чак сега разбрах, защо когато използвам светкавица, снимките са малко по-студени (синкави) от очакваното. Вече го имам предвид и залепих лек коригиращ филтър на старата ми светкавица за да я стопля.

Canon Speedlite EL-1 идва в комплект с два понижаващи цветната температура филтри. Чисто визуално се вижда, че са с различна наситеност. Направени са от плексиглас и се щракват лесно на главата на светкавицата. Дифузьорът, за който споменах по-горе, е направен така, че да покрива цветния филтър и така могат да работят заедно.

Направих няколко замервания с колориметъра (Sekonic C-800 SPECTROMETER) при максимално ниска мощност, при 1/32 (често използвана) при пълна мощност, с дифузьор и в комбинация с дифузьор и цветни филтри, което е добра опция за моята работа.

Може да ги видите в галерията

Вижда се че цветната температура леко варира в зависимост от дължината на импулса. При толкова високи градуси Kelvin, 500 градуса не дават видима разлика, затова нека приемем, че няма да видим промени в цвета. Да, с малко варира индекса CRI, но пак в минимални граници от няколко десети.

Големия проблем виждам в използването на по- плътният понижаващ филтър. За мен, като дългогодишен фотограф е логично този филтър да намалява цветната температура на светкавицата до 3200К, тоест когато снимам в среда с топло халогенно осветление. Да, ама не. Цветната температура пада до 2800, което всъщност не е драма… проблема е, че пада и индекса за качество на светлината CRI на 86, което никак не е добре. Вижда се, че загубата на червен цвят е силна, затова не препоръчвам използването на този аксесоар.

От друга страна по-слабия понижаващ филтър няма такива проблеми. Установих, че той сваля цветната температура до 5550К – тоест до класическата дневна светлина, да, намалява с малко CRI, но го препоръчвам да седи постоянно поставен на светкавицата заедно с дифузьора, за да имате добра светлина, когато снимате хора. Това разбира се е мое мнение.

Ако искате светкавицата ви да свети с 3200К то добавете към по-слабия понижаващ филтър един сертифициран „85“ или иначе казан пълен „CTO“ и мисля, че имате по-добър резултат от фабрично предложения плътен филтър.

Пилотно осветление

Вече не е новост системните светкавици да имат вградени LED лампи, чиято основна идея е да бъдат пилотно осветление. Това е полезно за фотографите обичащи да си редят осветление с малки преносими светкавици. Това бе модно преди 10 години, но сега при положение, че има добри студийни светкавици с батерия, по-мощни и с повече възможности за аксесоари…

При Canon Speedlite EL-1 има не един а два LED-а. Топъл и студен. Това позволява да имате светлина с променлива цветна температура в диапазона приблизително от 3000 до 8000К в 5 странни бих казал стъпки.

CRI-то е около 95, но какво от това. За импровизирано видео не е подходящо с оглед, че на метър разстояние мощността ви дава диафрагма 1.4 при 100 ISO и скорост 1/30 sec.

За пилотно осветление е ок, но за видео… затова и не виждам смисъл от тези два диода, след като един (студен, или дневен) би вършил достатъчно работа.

Canon Speedlite EL-1

Светкавица за професионална употреба, с класически дизайн. Казвам класически, защото напоследък започва да се връща дизайнът с кръгъл рефлектор. Това позволява закачване на повече аксесоари и разширяване възможностите на светкавицата.

Не съм се спирал на опциите за безкабелно управление а тук те са с радио или по оптичен път. Това си е за самостоятелна статия, която ще спретна някой ден.

Бързо зареждане, много импулси благодарение на литиево-йонната батерия. Вярно, че 4АА батерии могат да се купят дори и от бакалията на забутано село, но пък почти няма забутано село в което да няма как да заредите акумулатора на светкавицата, а и резервен никога не е излишен.

С няколко думи това е с какво този модел си заслужава ъпгрейда спрямо предходния флагман.