Lytro Light Field Camera е своего рода революционна камера с добра идея, но за съжаление и с много нерешими проблеми. Когато се появи през 2012 година имах невероятното желание да я изпробвам и да пусна ревю тогавашното младо Photo Cafe, но ето трябваше да минат 11 години за да се сдобия с това творение и възможността да си поиграя с него.
Първият модел, този с който се сдобих е предлаган в две версии с 8GB и с 16GB памет. Може да се открие в мисля 7 различни цвята, като нашата се води „HotRed” и е версия с 16GB памет.
Камерата е насочена изцяло към любители фотографи и революционното в нея е опцията да промените къде да бъде фокуса след като вече сте направили снимката. На хартия звучи много добре, но на практика нещата не са чак толкова възможни. Но за това ще говорим по-нататък в статията.
По традиция започвам първо с:
Дизайн
Корпуса представлява правилен паралелепипед с размери 112 х 41 х 41 милиметра и е разделен на две части: едната е с алуминиево покритие и в нея се помещава оптиката, а другата е с гумирано покритие и в нея се е наместил (предполагам) сензора, батерията и всичката нужна електроника. Теглото е около 214 грама
Lytro Light Field Camera разполага с два бутона в гумираната част – за включване/изключване и спусък. Също така и с тактилно поле за управление на вариото.
Дисплеят с размер от 1.52 инча е с управление с докосване и през него могат да се изберат всички останали функции, за които ще говоря малко по-надолу.
Под капаче в гумираната част на корпуса се крие Micro USB порт, през който камерата се зарежда или се свързва към компютъра.
Първоначално камерата се е предлагала само със защитно капаче за обектива, в последствие и с кожена калъфка. Цената е била съответно около 399$ за 8GB и около 499$ за 16GB версията.
В алуминиевият корпус е разположен 8 кратен варио обектив. Приравнен към 35mm стандарт, то този обектив покрива зрителен ъгъл от 43 до 340mm – тоест от нормален до прилично дългофокусен обектив. Максималната или по-скоро единствената диафрагма е f/2 и се запазва по цялата дължина на вариото.
Като фен на широкото ми се щеше да е с по-голям зрителен ъгъл, но…
Управление
Основно Lytro Light Field Camera разполага с два режима на работа – автоматичен и отчасти ръчен. За автоматичният е ясно, при ръчният режим може да играете с две настройки: ISO и скорост. Съответно ISO диапазона е от 80 до 3200, а скоростта от 8 секунди до 1/250 сек.
В добавка има и ND филтър, който според мен е чисто софтуерен, а не физически и може да се настройва до +8.5 единици/стъпки. Все пак на ярко слънце тази 1/250 при диафрагма 2 може да се окаже твърде бавна.
Играейки си с тези две настройки може да променяте осветеността на снимката или пък да се стремите да снимате на ниско ISO с цел по-добро качество.
Камерата обаче няма предвидено гнездо за статив и честно казано става малко трудно снимането на до 8 секунди експозиция, освен ако не импровизирате с поставяне на маса или хм… някаква щипка.
Липсата на гнездо за статив, а съответно предлагане на много ниска скорост на снимане е доста недомислено…
Има опция за заключване на експозицията. Просто докоснете и задръжте пръста си на дисплея върху обекта, който искате да е акцентът, а след това свалете пръста и прекадрирайте, запазвайки измерената върху обекта експозиция. За да отключите просто чукнете по дисплея отново.
Няма настройка на резолюцията или белия баланс, както и формата за запис. Той е RAW и съответно подлежи на сериозна обработка.
Сега… когато снимате с Lytro Light Field Camera освен на авто или ръчно може да избирате и други два режима които имат отношение за местенето на фокуса в последствие. Режимите съответно са наименувани „ежедневен“ и „творчески“.
Ежедневният режим е удобен за работа, когато сниманите обекти на преден и заден план са в по-голяма и лесно разграничима дистанция. Творческият е когато обектите са по-близо и в последствие на със софтуера позволява и повече настройки за фокус-дефокус.
Нямам обяснение, защо в ежедневен режим вариото е ограничено до диапазон 43-150mm, а при творчески имаме възможност за използване на целия диапазон 43-340mm.
Вариото се управлява през татктилно поле в горната част на корпуса близо до дисплея. Недостатък е, че неволно може да го пипнете и да придвижите вариото без да разберете. Оказа се, че няколко снимки съм направи на 60mm вместо на максимално отворено – 43mm.
Революционната концепция
Lytro Light Field Camera както е видно от името разчита на така нареченото „поле на светлината“.
В процеса на снимане тази камера не прави „снимки“ по начина, по който го прави стандартната дигитална фотокамера. Принципът е на улавяне на информация за това къде се движи светлината. След това тази информация може да се превърне в снимка или, по-точно, в серия от снимки с различни точки на фокусиране.
Магията, ако мога така да я нарека се получава чрез поставяне на матрица от микролещи пред сензора, която разпръсква входящата светлина в зависимост от ъгъла, под който е дошла. Тази информация може да се използва, за да се изчисли къде би попаднала светлината, ако фотокамерата е фокусирала по различен начин.
Основен недостатък обаче е, че получената допълнителна информация за източника на светлина е за сметка на разделителната способност на изображението.
Накратко край на снимките със сбъркан фокус, но какъв е крайният резултат?
Снимане
Преди 10 години определено щеше да ми е по-лесно. Малкият дисплей може да е добър за млади хора не носещи очила, но за полвековен дъртак като мен с +2 диоптъра си е живо предизвикателство. Самият дисплей не може да се похвали с голяма яркост и резолюция. В резултат на това не винаги виждах дали камерата е фокусирала и то където искам, а когато снимката е на тотален безфокус, никакъв софтуер и светлинно поле не могат да я спасят… както установих.
Липсва ми стабилност заради начина по-който трябва да се държи камерите и при по-ниски скорости, заради липсата на стабилизация това се усеща.
Батерията държи доста. Направих около 60 тестови снимки в рамките на един ден и бе спаднала с около 10%.
Компактна е и лесно влиза в широк джоб, но задължително когато снимате връзката на камерата да е около китката ви, защото алуминиевият корпус е леко хлъзгав.
Сядайки на компютъра
Поснимах с камерата в есенна София. Преди това се уверих, че мога да извадя и обработя снимките. Това бе свързано с доста опити, поради простата причина, че около 2018 година фирмата Lytro бе закрита, съответно поддръжката на софтуера спряна, а новите операционни системи не обичат стар софтуер.
На MacOS Sonoma така и не тръгна, на MacOS Mojave тръгна, но така и не „видя“ камерата, за да се свалят снимките. Накрая на един Windows 7 софтуера хем тръгна, хем видя камерата, но пък скоростта на работа бе като от годините на камерата…
Добре, качих последният актуален софтуер, който може да работи и с двата модела Lytro камери: Lytro Light Field Camera и Lytro Illum, която е с по-висока резолюция и съвсем друга концепция за корпус. Някои от опциите в софта бяха предназначени за по-новия модел камера.
Свързвайки камерата с компютъра освен, че батерията започва да се зарежда, но и мога да преточа снимките. Гледайки снимките в галерията на програмата на първо четене са ужасни и размазани. Оказва се, че трябва да претърпят първична обработка, за да може да станат годни за по-нататъшна.
Софтуера предлага сходни за обработка инструменти, както повечето RAW конвертори от преди 7-8 години. Интересното, е че не ми дава възможност за камерата която тествам да прилагам автоматична обработка. От чисто любопитство. Самата снимка не предлага голям динамичен обхват. Малко мръдване на слайдерите с настройки доста драстично променят снимката. Няма я тази плавност, която позволяват програми като LR например.
Другото, което ми прави впечатление, че шаблоните за белия баланс, не отговарят много на реалността, но пък автоматичният бих казал се справя прилично добре.
Инструменти, каквито до скоро нямаше в RAW конверторите – поставяне на фокуса, където искате (това май и сега го няма) и задаване на различна дълбочина на дефокуса, нещо, което сега с AI е доста постижимо.
Опцията за поставяне на фокуса е малко в сферата на досиетата Х, тоест има опция има настройки, но докато схванеш, кое как работи, а и да имаш късмета да е правилната снимка, защото установих, че и тук като в рекламите супер функционалността важи само при някакви идеални условия.
Дълбочината на фокуса може да се регулира както от инструмента за фокус, така и от виртуалната диафрагма. Lytro Light Field Camera както споменах има постоянна диафрагма 2, но в софтуера може да я промените в диапазон от 1 до 16. Да, от 1.
Има някакъв ефект при избирането на диафрагма, но когато затваряте. Когато се опитате да отворите под 2, то по-скоро ефекта е както софтуерно го правят телефоните.
Снимката е с резолюция 1080 х 1080 пиксела. Преди 10 години, когато мониторите бяха 2К и по-малки, може би е ок, но при 4К монитор си е направо мъка да се види какво има на нея и обработи. Софтуера позволява увеличение, но не знам кой програмист е решил, че трябва да се увеличава радиално към центъра, без да има възможност да видиш какво е по ъглите.
Освен като снимка, изображението може да се оформи като късо клипче 5-10 секунди с прилагането на видео ефекти с промяна на фокуса, или тъп зумиране и да се експортнат съответно за споделяне в социалките.
Казвайки експорт, тук има няколко опции повечето от които вече са неизползваеми. Освен в стандартен Jpeg или Tiff има опции за 3D снимка на анаглифен принцип и във формати, които позволяват обработка на светлинното поле в други програми, каквито аз не открих, или по-скоро не си дадох толкова голям зор.
Снимката
Както писах по-горе опцията да си играете с фокуса води до малка резолюция и хм… снимка с качество сравнено с първите дигиталки от 90-те години.
Навсякъде, където има по-ярка светлина се виждат назъбвания, а при контражур може да видите зверски бандинг. Колко зверски? Зависи колко е силна насрещната светлина. Накратко разочарованието е повече от голямо, особено ако съм налял 500 гущера.
Може би става за любителите на Ломо фотографията, но пък те не обичат чак толкова дигиталната жилка.
Lytro Light Field Camera е била създадена с идеята да бъде нещо революционно. За съжаление нямам поглед върху Lytro Illum, където е възможно да са пооправени нещата, но факта, че тази система издържа около 6 години е красноречив за възможностите. Има слухове, че дори Apple в началото са преговаряли за работа в областта на фотографията, но може би след като са видели снимки са разбрали, че дори техният модел от 1994 година предлага по-ясни и качествени снимки от революционната Lytro Light Field Camera…
Финално мога да кажа, че съм изключително доволен от възможността най-после да изпробвам тази камера. Беше ми забавно и се чувствах като изследовател с оглед, че съживявам нещо което в дигиталният свят е много старо. Ще бъде добър експонат в музея на Photo Café.
