Вече над 10 години използвам активно в работата си колориметър, за да калибрирам дисплеите, с които работя за верни цветове. В началото използвах уред на Spyder, но в последствие се насочих към такъв на водещият производител в тази област – X-Rite.
Минах през X-Rite i1Display Pro, след това през X-Rite i1Display Pro Plus и като ентусиаст, който обича всичко да му е актуално се спрях на новият Calibrite Display Plus HL.
Сменил съм марката ще попитате… Не, Calibrite вече е новото име, под което ще се продават колориметрите на X-Rite. Компанията бе създадена наскоро изцяло с цел да поеме предлагането и разпространението на специфичните за фото и видео потребители уреди и еталони. Разбира се X-Rite си остава основния двигател за разработка на уредите и съответните еталони. Не случайно ще забележете “Powered by X-Rite” изписано на колориметрите Calibrite.
Макар в практиката ми да не съм се сблъсквал с монитори и дисплеи от най-висок клас, както казах, обичам да съм подготвен и да използвам актуалният модел. Също така с появата на Calibrite, се появи и нов софтуер, който работи с колориметъра и това бе достатъчният гъдел, който ме накара да премина на ново устройство. Новост е и свързването към компютъра. Вече е стандарт USB-C, но в комплекта има преходник към стандартният и все още масово разпространен USB A.
Днес няма да правя ревю, просто ще споделя разликите между досегашният ми X-Rite i1Display Pro Plus и най-новият колориметър вече представен под името Calibrite Display Plus HL.
Я да мушна тук едно уточнение, докато не съм забравил. Calibrite разполага с три нови устройства за калибриране на цветовете. Това са Display Plus HL, Display Pro HL и Display SL.
Ок, няколко думи за новата джаджа:
Колориметърът Display Plus HL е флагманът на новата продуктова гама на Calibrite. От фирмата заявяват, че Display Plus HL е единственото устройство за калибриране, което измерва до 10 000 нита яркост. Получавате най-усъвършенстваното калибриране на дисплеи за пълния потенциал на гамата на всички налични mini-LED, OLED и Apple XDR панели, тъй като усъвършенстваният сензор HL (high luminance) позволява по-голяма точност на цветовете за настоящите и новите технологии за супер ярки дисплеи.
Display Plus HL покрива стандартите за излъчвано видео NTSC, PAL SECAM, ITU-R Rec.709 и BT.1886, както и тоналната крива за Rec.2020. Добра новина за видеографите с оглед колко активно навлиза видеото в ежедневието ни.
Аз като фотограф признавам, че и предходният си уред го използва в 99.98% от случаите само за фотографски цели, но сега може би ще се амбицирам в следващите месеци да разуча и момента с видео калибрирането…
Практическият тест протече върху два монитора – Asus ProArt PA278CV и дисплея на Mac BookPro 13 инча M2 поколение 2022 година. Както казах по-горе не разполагам с възможността да тествам (за сега) супер висок клас монитор.
С Asus ProArt PA278CV се заиграх и направих последователно калибриране първо с по-старата версия на колориметъра, после с новата. Най-вече за да видя разликата в работата на софтуера, който софтуер всъщност бе основното, което ме грабна за закупуването на новата джаджа.
Монитора е базов клас, но върши чудесна фотографска работа и това не е реклама а споделен опит. Да, не е супер ярък и контраста му е доста малък за съвременен монитор, но разпечатки на хартия показват резултати сходни до 1:1, което за мен лично е ок.
Добре. Стига алабалистики. Започнах първо с X-Rite i1Display Pro Plus. Свикнал съм със софтуера, работи стабилно и поне за сега все още има обновяване на версиите, но докога не знам. Винаги използвам усъвършенстваната версия за работа за да мога да използвам повече опции за настройка. Пускам една галерия в която се виждат отделните стъпки, защото няма какво да обяснявам толкова.
След като калибрирах с предходния уред, време е да пробвам и новото.
Нов софтуер, доста различно изглеждащ и време да се разучи и свикне да се работи с него. Супер новината е, че НАЙ-СЕТНЕ програмата не се нуждае от рестартиране на компютъра, както със софта на предходния модел. Адски ми е досадно това рестартиране признавам си.
Отне ми известно време да се ориентирам в програмата и в крайна сметка направих калибрация с новия софтуер. Определено е по-добър от предходния, но и отнема малко повече време когато се заиграете с фините настройки.
Съвременните фото монитори имат опция цветовете да се настройват хардуерно, както се настройва яркостта и контраста. По този начин монитора може да се използва и с други компютри без да се налага калибриране към конкретната видео карта, но все пак винаги е добра идея да се калибрира към конкретна видео карта.
При мониторите за лаптопи единствената опция е за настройка на яркостта и нямате възможност да пипате цветовете или яркостта, но и лаптопите, нека си признаем не са създадени за професионална обработка на изображения. Да, имат страхотни дисплеи, но ако ще обработвате просто ги включете към професионален външен монитор.
Да се върна на калибрацията. Първото нещо което забелязах много по-прецизната възможност за работа с RGB каналите, което важно за хардуерната цветова настройка. Може да разчитате и на профила, който ще коригира разликите, но е винаги по-добре да дадете максимално добра база от където да тръгне калибрирането.
При софтуера на Calibrite определено работата с настройките на отделните канали на RGB изисква повечко търпение, защото са по-чувствителни и се налага често да се преминава от един канал към друг само и само да се мръдне с една степен.
Резултатът е, че постигнах точните 6500К само с „ръчкане“ на RGB каналите, а при предходния софтуер, той бе доволен дори и на 6592К, което си е компромис.
По отношение настройката на яркостта и с двата софта трудно постигам точните 120, защото явно стъпката за яркост на монитора ми е по-голяма и все съм или 119, или 121, но тук драмата не е голяма, в повечето случаи предпочитам да остана на 119 кандели яркост.
Срещнах обаче сериозен проблем с настройка на яркостта. До скоро стандартната яркост бе 50% от скалата на яркост на монитора. Виждам, че DELL започват по подразбиране да слагат 70% яркост.
Така или иначе софтуера и Asus ProArt PA278CV не се разбраха. Не успях да докарам исканата от програмата яркост защото отклоненията бяха доста високи. Например: про 80% яркостта не стигаше, при 81% бе свръх много. Реших да заложа на 50% яркост които си бях ползвал и свикнал до сега и продължих. Може би по-нататък, когато попадна на топ клас ярък монитор ще пробвам пак и ако трябва ще се върна за допълване.
Останалата част от калибрацията си протече нормално не забелязах да има чак 30% по-бърза работа сравнено с другия софт… според мен са си почти идентични.
Резултатите. Веднага се вижда по-прецизно показване на несъвършенството на монитора. RGB кривите са по-видно разделени отколкото показаните с предходния софтуер. Да, хардуерно ги докарах да са много точни, но все пак това не е достатъчно.
И тук не се показва в проценти какво е покритието на монитора към различните цветови пространства, НО… все пак графично е изобразено покритието и може да го сравните спрямо sRGB, Adobe RGB, Pro Photo или P3. Профила на монитора е в синьо и се вижда, че Asus ProArt PA278CV покрива на моменти повече от sRGB и на моменти се вижда къде има проблем с цветопредаването.
Може да разгледате галерията.
Пускам и галерия от калибрирането на дисплея на Mac BookPro M2. Споделих, че там имам настройка единствено за яркостта. Резултатите въпреки това са доста впечатляващи. Висок контраст и почти пълно покритие на актуалното в момента цветово пространство Р3
Ето и още една галерия.
Въпроса с „ъпгрейда“
Display Plus HL е актуалният нека го наречем флагман за фото и видео цели сред колориметрите. Подчертавам колориметри, а не спектрофотометри. Ако искате да сте в крак с най-новото и да използвате нов софтуер, то преминаването си заслужава. Може би разширените възможности за настройки насочени към работещите с видео е също добър коз. За фото частта обаче вече споменах, че в моята практика още не съм срещнал монитори които да имат нужда от толкова мощен колориметър. Да, тепърва ще има, но за сега мисля, че и X-Rite i1Display Pro Plus ще си върши идеална работа (ако го имате) и ще е актуален още няколко години.
Сега и частта която няма общо със статията, но има общо с Photo Cafe. Някои от вас знаят, други още не, но през 2022 година, ние – екипът на „Кафето“ създадохме една книга, насочена към фотографите искащи да направят своите първи стъпки в студийната фотография.
Ще откриете, какви са различните светлинни източници, с каква светлина светят, как да я измерите, как може да рисува и как да създадете своето първо студио. Може също да си я прочетете като леко четиво, написано изцяло в стила на Photo Cafe, а и купувайки тази книга вие подпомагате съществуването на сайта, който вече 11 години ви дава надяваме се полезна информация от света на фотографията.
Всъщност като се замисля съм отделил известна част от книгата точно по въпроса защо трябва да калибрираме мониторите си, тоест може да откриете още по днешната тема.
