Canon EOS R6 Mark II се появи в началото на ноември 2022 година, а аз имах удоволствието да се докосна до него ден по-рано. Макар да изглежда 1:1 с предшественикът си Canon EOS R6, то веднага забелязах разлики изразяващи се в ключа за пускане на камерата и появата на още един превключвател.
Тези дни снимах едно затворено събитие и имах възможността да изпробвам най-сетне Canon EOS R6 Mark II в реална обстановка. За съжаление няма как да пусна снимки от събитието, но пък реших, че е време да спомена какви са новостите при втората версия на 6-та серия.
Дизайн и управление
Както казах вече двете камери са напълно идентични, до толкова, че размери и тегло са 1:1. Дизайнерски и функционално промяната на първо четене е в това, че ключът за включване вече не се намира в лявата част на камерата, а е преместен в дясната под задният ротиращ скролер.
Това ключе вече има три позиции: изключена, заключена и включена. При първата е ясно, камерата е в изключено положение. При втората – заключена – камерата блокира функцията на задния и този на гърба скролери, но запазва активността на предният скролер, както и на допълнителната гривна, ако обектива, който използвате има такава. Мини джойстика за фокуса също е блокиран, но ако използвате опцията за местене на АФ точки с палец, движейки го по дисплея, то тази функция остава налична.
Накратко нещо се блокира и нещо все пак е свободно леко шеговито да го кажа. Принципно има смисъл защото все пак може да укажем всеки скролер какво да променя и така да знаем, че някои функции могат да бъдат защитени от неволно разместване.
Последната позиция на превключвателя е “включено” тоест камерата е 100% функционална. Дали нямаше да е по-добре така нареченото “заключване” да е последна позиция. На първо четене да, но на практика, особено когато бързаме, доста, често щраквайки превключвателя го закарваме директно в последна позиция. Може би това е била идеята на Canon-ци да го подредят по този начин.
От сега казвам, че си трябва време да се свикне с новата позиция на включвателя на камерата. На предишното и място сега има друг и се улових на няколко пъти в началото, че искам с него да пусна камерата.
Новият превключвател е добре забравен стар, който превключва от фото на видео режим. Идея си нямам защо при първите безогледалки от R серията, този механичен превключвател изчезна, за сметка на разни комбинации от бутони, или разполагането му на програмният скролер…
Тук се завръща и го оцених на момента с оглед, че събитието изискваше снимки и видео клипове почти един след друг, макар хич да не си падам по такива 2 в 1.
Този прост превключвател ми позволява да запазя програмният режим, който съм избрал за снимките да е същият и за видеото, вместо да избирам дали че снимам фото/видео и после на какъв режим.
Да, досадно е като си свикнал с предходната версия Canon EOS R6 че се бъркаш с ключа за пускане на камерата, но се свиква… на втория ден.
Относно дизайн и директна функционалност това са разликите, сега да хвърля поглед на:
Матрица / сензор
Canon EOS R6 Mark II разполага с нов 24 мегапикселов CMOS сензор. Макар и идентична резолюция с настоящият флагман Canon EOS R3, то сензорът на Canon EOS R6 Mark II не е от типа BSI (задно осветяване), нито е “стакнат”. По високата резолюция е по-скоро защото потребителите на пазара са свикнали с 24 мегапикселови модели, а освен това помага и за видеото (за това по-нататък).
По детайлни снимки, но пък и малко по-висок шум на високи стойности ISO. Знаете, повече пиксели означават по-малък физически размер, още повече че матрицата е класически тип.
Аз не забелязах особени разлики при снимането на високо ISO, но на мен не ми се наложи да снима на повече от 6400 ISO, с оглед, че обичам да използвам светкавица при събитийно снимане (не като основна, а по-скоро като запълваща светлина).
Все пак направих традиционните тестове в студиото на Photo Cafe и може да ги разгледате по-долу.
Няма да се уморя да повтарям, че преценката за това колко една снимка е “шумна” зависи от доста фактори, но аз за себе си, когато преценявам първо гледам как е излязла на печат, а после започвам да отчитам останалите фактори.
Макар да е с по-висока резолюция респективно физически по-малки като размер пиксели, не забелязвам новата камера да има осезаемо по-голям шум от предшественика си. Снимки до 6400 ISO са използваеми абсолютно на 100%, а с компромиси и според това какво е снимано до 25600 ISO. При по-високи стойности се забелязва обезцветяване и загуба на детайл, но определено личи, че е работено в посока подобряване на изображението.
Серийно снимане и фокус
За фокуса… идентичен с Canon EOS R6, като мисля, че имаме подобрение по-скоро в менажирането на АФ точките и появата на различни АФ групи, но тях ще оставя сами да си ги разучите.
Canon EOS R6 Mark II има идентична скорост на снимане при механичен затвор, каквато има и Canon EOS R6 – 12 кадъра в секунда. При електронен обаче нещата стават двойно по-бързи 40 срещу 20 кадъра.
Не е само тази екстра, но тук вече както при Canon EOS R7 имаме RAW Brust режим, който започва да снима половин секунда преди пълното натискане на спусъка. Разликата е, че при Canon EOS R6 Mark II имаме 40 вместо 30 кадъра за секунда както е при Canon EOS R7 и това, че може да се избира дали функцията за половин секунда предварителен запис да е активна, или не.
Когато включите на този режим, камерата снима само на електронен затвор и с 40 кадъра в секунда. Има анимиран индикатор който показва състоянието на буфера и как той се запълва докато светне в червено. После може да избирате из между получената серия кадри.
Експериментирах, снимайки в RAW и cRAW (предпочитаният от мен формат е cRAW) и съответно получих приблизителни серии от 160 кадъра в RAW и 240 в cRAW. Респективно приблизително време от 4 или 5 секунди непрекъснато снимане. Снимките заснети преди пълното натискане на спусъка бяха 11 и 16 съответно.
За да е още по-вярно пробвах и на по-високо ISO. Първата серия направих на 100, а последвалата на 3200 ISO. Припомням, че колкото е по-високо ISO-то, толкова е по-голям размера и на файла, независимо от това какъв тип е.
Снимайки на RAW, ISO 3200 получих около 100 кадъра вместо 160 когато снимах на 100 ISO. За cRAW реших да не мъча техниката, защото резултата ще е сходен.
Фактор за размера на файла, от там и колко кадъра ще събере буфера оказва и какво се снимка, както и каква карта памет се използва. Признавам си грешката най-бързата ми карта да си седи у дома, докато аз правя тестове в студиото. Вместо карта с 300MB/s. аз пробвах с по-стара – 100MB/s. която дори не е UHS-II. Затова смятам, че резултатите може да са доста по-високи както за RAW Brust, така и за стандартното серийно снимане с оглед, че Canon EOS R6 Mark II разполага с две бързи UHS-II гнезда за карти памет.
Снимането в RAW Brust създава едни големшки файлове от порядъка на 1,6-2,5 GB, които съдържат в себе си всички заснето RAW-ве. Може по всяко време да преровите серията и да експортнете всеки един кадър в Jpeg, Hiec или RAW (за предпочитане).
Недостатък е че този пакет не може да се отвори на компютъра… например да се източи в Adobe Lightroom да речем и там на голям екран да се избере точния кадър. Аз поне не успях. Файла независимо, че е именуван CR3 си е просто файл с големина 2.5GB и е „неподдържан“.
Накратко, ако ще се възползвате от тази възможност на камерата се запасете с големи и повечко карти памет. А да… и очила ако ще се зверите в 3 инчовия дисплей и търсите точния кадър. Може и през визьора разбира се.
Видео разлики
Canon EOS R6 Mark II предлага запис на видео докато свърши картата памет, за разлика от Canon EOS R6, който снима до 30 минути без 1 секунда и спира записа. Ако разполагате с SDXC тип карти то файлът ще е един, а с SDHC карти записът ще се разбива на по 4GB. Просто по-новите и големи карти подържат NTFS формат на работа.
При снимане в 4К вече няма кроп. При Canon EOS R6 той бе х1.07 – минимален но го има.
Повече квадрати в секунда при снимане във Full HD 180 срещу 120, но с условието, че в менюто, там където е гаечният ключ на втора страница като видео система сте избрали NTSC вместо PAL, защото при PAL максималните квадрати в секунда са 150…
За събитието което снимах ми трябваха Full HD клипове затова и снимах такива. Установих, че съм забравил да пусна цифровата стабилизация, но матричната се справи изключително добре.
Финално
Canon EOS R6 Mark II е оптимизиран така, че да се превърне в перфектна хибридна камера. Еднакво добре може да снима фото и видео. Да, не е със страхотната матрица на Canon EOS R3, но и цената на камерата е доста по-достъпна. За ползвалите Canon EOS R6 ще трябва време да свикнат с новите превключватели. За дебнещите момента, вече ще има опцията да го хванете половин секунда по-рано, но и си пригответе големи карти.
Снимащите видео освен по-бърз каданс при Full HD и без кроп при 4К ще подшушна, че Canon EOS R6 Mark II е с новото мулти функционално гнездо за светкавица (при Canon EOS R6 е класическо), в което има допълнителни контакти за включване на допълнителни професионални аудио аксесоари, а защо не в скоро време и външен рекордер без кабел.
Сега и частта която няма общо със статията, но има общо с Photo Cafe. Някои от вас знаят, други още не, но през 2022 година, ние – екипът на „Кафето“ създадохме една книга, насочена към фотографите искащи да направят своите първи стъпки в студийната фотография.
Ще откриете, какви са различните светлинни източници, с каква светлина светят, как да я измерите, как може да рисува и как да създадете своето първо студио. Може също да си я прочетете като леко четиво, написано изцяло в стила на Photo Cafe, а и купувайки тази книга вие подпомагате съществуването на сайта, който вече 11 години ви дава надяваме се полезна информация от света на фотографията.
