Sony FE 50mm f/1.2 GM, с който имах възможността да си поиграя докато ваканцувах е хем супер светлосилен обектив, хем не е три литров буркан за туршия. Разкодирайки името му, веднага се забелязва, че е предназначен за безогледалните камери на Sony с размер на сензора 35 mm стандарт, както и че е от най-високата серия – G Master. Разбира се може да се постави и на безогледална фотокамера Sony с APS-C размер матрица, като тогава ще се превърне в страхотен портретен обектив 75 mm f/1.2
Фотокамера… да, също така е напълно използваем и за видеокамерите на Sony с байонет FE.
Макар да имах доста време на разположение да си играя с него, всичките ми познати модели се бяха спасили на морска, или планинска прохлада, затова в частта портрети импровизирах с колеги и понеже ми допада черно-бяла фотография, съответно си поиграх малко с обработката. Всъщност това е единствената обработка, която съм правил. Знаете, стремя се да показвам реалистичните възможности на техниката, затова се стремя обработката да е сведена до минимум и да не касае основи възможности на тестваната техника.
Дизайн
По дизайна посрещат по работните възможности изпращат. Първият поглед винаги е важен. Аз съм естет човек и хубавия дизайн ме впечатлява, както като линии, така и като функционалност.
Sony FE 50mm f/1.2 GM има класически дизайн, който не е твърде минималистичен и най-вече е функционален създаден за професионална работа.
Пускам едно видео относно дизайна, за да може докато гледате да си спретна едно ледено лате и после продължаваме.
Мдааа фен съм на Sony A7c, но наистина този обектив му е възголемичък. Грипа на новите А7 е несравнимо по-удобен с по-здрав захват и стабилност. Това го казвам с оглед опцията да се ползва на „кропнато“ Sony, което си е с размерите на Sony A7c.
Стабилизация
Sony FE 50mm f/1.2 GM няма стабилизация. Само вече стари модели, или много бюджетни такива няма стабилизирани матрици. Казвам го с идеята, че обектива не е от най-леките, изморява ръката и е нужна стабилизация, независимо че в доста от случаите снимаме на висока скорост заради голямата му светлосила.
Поставен на кроп сензор се превръща в 75 mm приравнен, което означава, че е желателно да не слизаме под 1/100 sec. – правилото за снимане от ръка.
Фокус
Притежава четири ХА линейни мотора за максимално бърз фокус. Да, бърз е и е тих. Все пак имах моменти когато съм доста близо до обекта да речем половин метър фокуса малко да е по-бавен и на моменти да изпуска. Разпознаването на очи работи идеално, но явно в твърде близка ситуация с обекта фокуса се усеща по-бавен.
Аз винаги използвам DMF функцията, а ръката ми е на фокусната гривна и бързо мога да реагирам с дофокусиране. При разстояния над един метър фокуса работи безупречно и пъргаво. Следенето на движещ се обект в кадъра бил той бесен домашен любимец също е ок, само дето е хубаво да се използва и по-висока скорост, а не като мен 1/50…
Не съм го тествал във видео режим, просто защото нямам навици признавам.
Оптика
14 елемента, събрани в 10 групи. От тях три ХА (екстремно асферични) за минимизиране на дисторзията и подобряване на цялостната рязкост.
Колко е рязък е дежурен въпрос за съвременните обективи. Не е първият от GM серията обектив с който имам възможността да се запозная по-отблизо. Още преди да заснема лабораторните тестове знаех, че ще е рязък от край до край дори и на максимална диафрагма и да така се оказа. Сухо звучи, без фанфари и фойерверки, но щом има в името си GM то няма място за изненади.
Може да разгледате кроповете от таблицата. Те са правени без никаква включена корекция за чистене на аберации и винетиране. Гледани на фотохартия почти не се забелязва разлика между центъра и краищата при максимална диафрагма. Да, има усещане за много лек безфокус, но това е по-скоро заради винетирането.
Заради големия отвор на диафрагмата при максимално затваряне, не забелязвам и наченки на омекване на изображението, заради дифракция на светлина. Подчертавам, че съм пробвал с 24 МП камера, затова се застраховам, че при 61 МП-та е възможно да има омекване на изображението при диафрагма 16.
Честно казано при диафрагма 1.2 полето на дълбочина е толкова малко, че идея си нямам кому е необходима такава рязкост по краищата… все пак бонус е да я има за случаите, в които ще се наложи. Също така Sony демонстрират, че могат да правят качествена оптика наравно със старите оптични фирми.
Оптични грешки
Има, макар и минимални. Споменах по-горе, че примерите са без никакви корекции. Забелязва се винетиране, но и тик ще спомена, че за толкова години не съм попадал на обектив без винетиране, особено ако е свръх светлосилен. Хроматичните аберации са почти невидими и лесно се коригират. Забелязвам и лека дисторзия тип възглавничка.
Всички тези грешки се коригират много лесно, или в самата камера (ако снимате в Jpeg), или в RAW конвертора (аз използвам Lightroom). Може да видите примери с без включена корекция и с включена корекция.
Признавам остава малко винетиране при максимална диафрагма и след използване на корекция. Ако решите може да доизчистите с предвиденият за целта плъзгач. В случаите в които сте снимали потрети на максимална диафрагма, не мисля че има смисъл да коригирате въобще винетирането, а някои колеги дори ще засилят ефекта.
Sony FE 50mm f/1.2 GM все пак е професионален работен обектив, с който не се снима само на 1.2 диафрагма. Максимално добрите за работа са в интервала 2.8-11 като при тези стойности ще имате максимална рязкост и минимални винетиране.
Вътрешни отражения
Сега… снимките, които правя не са с някакъв особен арт ефект. Чисто тестови са, за да усетя как работи техниката. Казвам, го, защото понякога получавам упреци, че снимам едно и също и е тривиално. Да, така е. снимайки едно и също с различна техника имам нещо като база за сравнение. Затова винаги търся директно снимане срещу слънцето на отворена или затворена диафрагма, затова и едни и същи архитектурни ансамбли. Особено обективите се стремя да ги подложа в брутални светлинни условия (не физически).
Това бе лирично отклонение. Sony FE 50mm f/1.2 GM има добро просветляване на лещите и технология на покритие, което е запазена марка на Sony. Все. Пак с бая зор, кривене и умишлено търсене успях да вкарам малко засветки и отражения в кадър, но да те са малко, с оглед колко по-жестоки вътрешни отражения съм виждал. Може да видите примери при максимална и минимална диафрагма (предполагам ще се ориентирате).
При нормално използване на обектива още повече с неговия дълбок сенник е почти невъзможно да се получат вътрешни отражения, или призраци.
Дефокус и боке
Диафрагмата на обектива се състои от 11 заоблени ламела. Това позволява да се запазва закръглеността на бокето дори и при стойности 4, а в някои случаи и до 8. Направих една серия (от ръка и малко импровизирана) с класически тест на боке с листа на дървета и минаващо през тях слънце. Може да добиете представа, как се запазва закръглеността на бокето.
Самото боке е относително гладко, без изявен остър ръб (какъвто аз харесвам повече) и според критериите на боке класиците, Sony FE 50mm f/1.2 GM има почти превъзходно такова. Разбира гладкостта на бокето се подпомага от финия дефокус и малката дълбочина на рязкост при максимална диафрагма.
Дефокуса няма какво да го коментирам. В галерията има примери. Съжалявам, че не успях да намеря свободна позната да се разходим из гората да поснимаме малко бокенца на търкаленца. Лято е…
Още малко за диафрагмата. Нямаше как да не пробвам толкова много ламелна диафрагма и дифракция на светлина. Писах по-горе, че е почти незабележима, но пък я какво готино слънце прави, когато то попадне в кадър. Един съвет: почистете си добре матрицата, ако сте фенове на дифракцията.
Sony FE 50mm f/1.2 GM
Каква му е идеята? Това е висококачествен професионален обектив, който хич не е евтин. Не е компактен, не е и лек (малко под 800 грама). Не е изявен портретчик. Стандартни 50 милиметра.
Пречупен през моя начин на работа, аз често работя точно с такава дължина. Дори на кроп телата предпочитам да използвам 35 mm обектив, за да имам сходна на 50 mm визия. За мен е любима дължина и дава много добро качество като рязкост.
В случая свръх светлосилата е един вид бонус – допълнително изразно средство. Признавам си възползвах се от случая да заснема нужни ми продуктови снимки за други статии (ето пример за една) и се възползвах от добрия дефокус и боке. Да, поразглезих се напоследък с малките леки обективи, но пък с този ми се възвърна една позабравена страст – боке фетишизма. Преди десетина години снимах много с обектив 50 mm f/1.1 и то сама на максимална диафрагма, добре, че с времето се нормализирах леко.
Има един сериал по НВО – „Историята на прислужницата“ няма да го коментирам, но понеже там има доста кадри с много плитък фокус, а сред камерите забелязах използването на Sony A7s ме навежда на мисълта, че може като едното нищо да е използвана в комбинация със Sony FE 50mm f/1.2 GM… от друга страна обектива се появи април 2021 година, което значи, че това ми предположение не е вярно. Все пак идеята е, че заради декликащата опция на диафрагмата този обектив става без проблем за видео продукции, давайки красиво боке и приятен дефокус.
Sony FE 50mm f/1.2 GM за разлика от класическите портретчици (от 85 мм нагоре) е идеален за снимане на двойни портрети в хоризонтален вариант (например сватбени, или влюбени двойки), като фотографа може да запази сравнително близка дистанция със сниманите и да им дава наставления.
