След като говорихме за различните способи за заснемане на макро фотография, достигнахме и до някои практически съвети. Как е по-добре да снимаме макро, начини за увеличаване на дълбочината на рязкост и още нещо ако се досетя по време на писането.
Снимането на макро фотография изисква доста търпение. Добрия вариант е да се снима на ръчен фокус и на статив. Да, така сме доста ограничени, ако трябва да се действа бързо, но пък резултатите ще бъдат определено по-добри.
Снимане от ръка
Най-често използвания метод, когато сте се набутали в лехата на баба си и гоните пчелички и други бабалюги, или пък просто снимате тичинките на разцъфнали цветя. Разчитате на автоматичен фокус и здравината на ръцете (в случай, че няма стабилизация) си за да имате добър рязък кадър.
На какъв тип фокус се снима? Най-често единичен и по възможност на единична зона. Следящия фокус не е много подходящ, защото може да мръдне буквално в мига на натискане на спусъка. Използването на всички АФ зони също не е добра идея защото по подразбиране камерата фокусира по-най-близкият обект, а това може да не е вашия бръмбар.
Единичната зона е добро решение, но пък трябва да има начин за бързо местене, защото фокусиране, задържане на полуспусък и прекадриране, не са най-добрия начин за работа при макро заради твърде плиткия фокус. Хубаво е като кадрирате, фокусната точка да е директно върху снимания обект, което със съвременните безогледалки е доста лесно. Дори и в такива моменти макро обективите са склонни да „хънтят“ тоест безкрайно търсене на фокуса.
Препоръчително е да използвате 8-11 диафрагма и скоростта да е сравнително висока – 1/125 и нагоре. При ниски скорости компенсирайте с вдигане на ISO-то за да вдигнете и скоростта. Защо? При снимане на вън от ръка имаме 3 фактора които влияят на снимката: вятър, тремор и дишане.
Първи и абсолютен закон на гадостта за макро фотографа е, че излезе ли да снима навън задължително се появява вятър. Както се казва в големите юлски жеги като искам да се разхладя слагам макрото и слизам на двора да „снимам“ и задължително получавам свеж полъх.
Колкото и да сме млади, ръцете ни малко или много потреперват особено ако стискаме здраво камерата, това потреперване принципно се обира от стабилизацията, ако има такава.
Обикновено като снимаме ръцете ни са притиснати до гръдният ни кош за по-голяма стабилност. Когато дишаме и снимаме пейзаж, това няма да се усети, но при макро снимки си е отклонение с няколко милиметра, а при прекомерно плиткото поле, това си е проблем. Желателно е в момента на снимане да задържаме дъха си и леко да погалваме спусъка на камерата. Не препоръчвам да снимате с протегнати напред ръце. Да, ефекта от дишането го няма, но със сигурност има по-голямо потреперване на ръцете.
В случай, че снимате с дигитална фотокамера, може да си позволите да снимате в серия – 5-6 кадъра с едно натискане на спусъка, като така има по-голям шанс някой от кадрите да е перфектен като острота и точен фокус.
По-опитните фотографи предпочитат да снимат на ръчен фокус и с леко движение на тялото си да донастройват както се казва точността на фокуса. По-бавно е и изисква доста търпение, като пак е добра идея да се използва серийно снимане и то с електронен затвор, за да се намалят до минимум вибрациите.
Снимане от статив
Определено това е сериозният подход. Налага обаче допълнителни инвестиции. На първо място добър стабилен статив с възможност за странично разполагане на централната колона. В случай, че вашия статив не разполага с такава опция, то такъв тип странични колони могат да се закупят допълнително и да се поставят на основата на вашия статив.
Следващата стъпка е макро шейна. Това е приспособление, което с помощта на релса и болтове може да придвижвате много плавно напред, а според модела на шейната и настрани фотокамерата и така да я позиционирате перфектно. Понеже не е евтин аксесоар, може да компенсирате с по-дълга плочка (ако главата ви е Arca Swiss стандарт) да речем 100-150 милиметра, но няма да имате плавното и фино настройване…
Изключете стабилизацията и използвайте ръчен фокус. Увеличете мястото където фокусирате х5, или дори х10, вместо да разчитате само на пийкинга. Използвайте дистанционен спусък бил той кабелен, без кабелен, или както съвременните камери могат – през смарт устройство. В краен случай самоснимачка с 5 секунди закъснение, за да има време да се успокои камерата от натискането на спусъка.
Съгласен съм, че така трудно се гонят фърчолети и други лазещи зверове, но е точния метод за добро макро, особено ако все още снимате на лента.
Дълбочината на рязкост
Както споменах в предишните статии, независимо каква техника за снимане на макро използваме дълбочината на рязкост е много малка. Тук се намесва физиката и няма как да я пренебрегнем защото просто снимаме от много близко разстояние. Можем да затворим диафрагмата. В един момент отново се намесва физиката и прекомерно затворената диафрагма води до дифракция на светлина. Ще припомня, че колкото по многопикселна е една фотокамера и с по-малък сензор, толкова по-бързо изпада в дифракция при малки стойности на диафрагмата.
Не е случаен факта, че смартфоните имат само една диафрагма, защото с техните „нюню“ сензори ще има дифракция дори при леко затваряне на диафрагмата. В статиите, когато съм тествал обективи и съм имал възможност да ги пробвам на да речем 24 МП и 45 МП (на 35 мм размер сензор) то при 24 МП мога да затворя с една диафрагма повече – 16 докато при 45 МП на 16 вече има видима дифракция.
Затова не се използвайте прекомерното затваряне на диафрагмата с цел да подобрите дълбочината на рязкост, ще съсипете общата острота.
В лентовите години, когато реално филмите имаха около 8 МП резолюция можеше спокойно да се затваря и на диафрагма 32, но сега независимо, че някои обективи имат такива диафрагми не препоръчвам употребата.
Актуалните начини за повишаване дълбочината на рязкост (поне тези за които се сещам и използвам) са два: тилт обектив и заснемане на много кадри с променен фокус и тяхното събиране със софтуер.
Тилт обектив
По-скоро ще го откриете като тилт-шифт обектив, защото почти не съм виждал само „накланящ“ се обектив, както буквално се превежда тилт. Този тип обективи могат да се накланят спрямо оста на снимане и освен, че могат да създават интересни ефектни, но и все едно имитират поставяне на обекта в успоредна равнина спрямо фокалната на камерата. Това от своя страна води до увеличаване на зоната на рязкост.
Понеже така и не намерих макро снимки снимани с тилт обектив… затрил съм ги явно нейде, или са останали при клиент, та давам пример с не чак толкова макро, но пък разхладителен пример, като само мащаба е по-голям, а принципа е същия.
Няма как да наклоним прекомерно обектива, защото ще избягаме от кадъра. Принципно при така наречените „карданни“ камери, вие може да сте ги чували и като „мехови“ може да се прави много голяма дълбочина на рязкост, но те са друга бира…
В такъв случай на помощ идва софтуера, който позволява да правим:
Стакната макро фотография
Не съм сигурен коя е точната дума да се преведе „стакнат“ нещо като събран… може би. Ок това е техника при която се заснемат поредица от кадри на един и същ обект с постепенно преместване на фокуса от началото му към края, а в последствие с помощта на софтуер всички снимки се събират, изваждат се само елементите на фокус и се изгражда цялостна картинка на предмета, на фокус от край до край.
Не е нова техника. Практикува се от снимащите екстремна микро фотография където те използват микроскопски обективи и макро шейна с изключително фино придвижване.
Много от съвременните фотокамери имат в менюто си опция за заснемане на поредица от снимки, които после да бъдат събрани от софтуер. За целта трябва да имате макро обектив с автоматичен фокус. Така с натискане на спусъка, камерата ще заснеме серия кадри без вие да се тормозите, които кадри после да съберете. Да, трябва да вложите малко енергия в овладяването на този тип снимане, защото и тук се изисква малко четене, а понякога и експериментиране.
Накратко това бяха идеите за първи стъпки в макро фотографията, надявам се поне с мъничко да съм ви запалил и да пробвате с някой от изброените тук и в предишните статии методи за заснемане.
