Преди няколко седмици подхванах една тема за макро фотографията, по-точно за необходимите аксесоари и обективи, за да снимате макро фотография. За тези, които са се отдали на ваканционни настроения и са пропуснали, ето линк към предходната статия.
След като направих тур из между: обръщащите пръстени, проксарните лещи, макро пръстените и макро меховете днес е ред и на специализираните макро обективи.
Определено те са най-добрият и бих казал лесен начин за хммм стандартна макро фотография… стандартна визирам най-често срещаната, а не микро фотографията да речем.
Споменах какъв е принципът на работа при макро пръстена и макро меха – обектив и с отдалечаването му от фокалната равнина (матрицата за по-разбираемо), се увеличава и увеличението, което може да постигне. При използване на пръстени е много досадно това, че трябва да “въртиш” различни комбинации, за да постигнеш търсеното увеличение. При меховете предлагащи плавна промяна, увеличението вече е доста голямо, което от друга страна не се използва толкова често.
При повечето от съвременните макро обективи, предлагащи се на пазара имаме хем стандартна функционалност като всеки един класически обектив, хем макро съотношение до 1:1.
Какво означава макро съотношение?
Комбинацията от цифри показва какво увеличение може да даде даден обектив. При повечето стандартни обективи, независимо с широк ъгъл, или телефокусни, макро съотношението варира между 1:4 до 1:8 – накратко нямат никакъв макро ефект.
При специализираните макро обективи отношението е 1:2 в по-редки случаи и 1:1 в по-чести. Как да разчитаме тази комбинация от числа?
При съотношение 1:2 означава, че ако например снимаме с камера с размер на кадъра 36 х 24 милиметра, то максимално може да запълните кадъра със 72 милиметра от снимания обект. 1:1 позволява да снимате 36 милиметра от обекта, затова е и 1:1 размера на матрицата ще отговаря на размера на снимания обект. Ако снимате с по-малка матрица например APS-C то снимания размер ще е около 22-23 милиметра, а ако е с микро 4/3 – 17 милиметра.
Ако променим предната цифра, както Canon имат един модерен макро обектив, който е 1.4:1, при него увеличението е по-голямо. Ако пак снимаме със стандартната 36 х 24 милиметра матрица то ще може да заснемем 25 милиметра (вместо 36) от снимания обект.
За пример пускам една снимка от статията за Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro в която може нагледно да се види разликата.
Съществуват и обективи с още по-голямо увеличение като например Canon MP-E 65mm f/2.8, който има макро съотношение 5:1, но този обектив е създаден изцяло само за макро фотография, започвайки от 1:1 и стигайки до 5:1 Всъщност този обектив е все едно да използвате макро мех, а класическите макро обективи с отношение до 1:1 са все едно с макро пръстени.
Типове макро обективи
Макро обективите не са със строго фиксирана дължина. Да, няма широкоъгълни, а по-скоро започват от диапазона нормалния обектив и нагоре, до към 180-200 милиметра. Съществуват версии специално правени за по-малък размер матрици като APS-C и Micro 4/3 и съответно са в такива милиметри, че приравнени да са идентични с тези за големите матрици. Например 40 мм за APS-C отговаря на класическите 60 мм за 35 мм стандарт матрица, 60мм за APS-C е сходен с 90-100 за 35 мм стандарт.
Предимството на по-дългите като милиметри обективи, е че с тях може да се снима малко по-отдалече, докато при тези с по-малко фокусно разстояние, има опасно от засенчване на снимания обект заради твърде голямото приближаване. Предимство на по-късите обективи си остава по-голямата дълбочина за рязкост, нещо което по-дългите пък нямат.
Както споменах макро обективите освен в макро режим могат да се използват и като съвсем стандартни обективи, предлагайки идентични качества спрямо други обективи със същата фокусна дължина. Например доста фотографи използват 100 милиметровите макро обективи и като портретни такива и така комбинират 2 в 1 функции. Да, макро обектива може да няма оня мек рисунък, какъвто би имал специален портретен обектив, но въпреки това може да даде добър дефокус и боке.
Canon затова са заложили и допълнителна боке опция в своя най-нов макро обектив – Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro.
Как се снима с макро обектив
Изключително лесно бих казал. При съвременните макро обективи не се налага да се превключват разни копчета и да се въртят допълнителни гривни, просто се приближавате към обекта и снимате, колкото по-близо, толкова по-голямо увеличение… разбира се до лимита който има обектива.
Може да забележите, ако използвате автоматичен фокус, че обективът може да започне да фокусира по-бавно, или дори на моменти да губи фокус и да го търси, въртейки от край до край фокуса. Първото се дължи заради по-големият път който изминава фокусиращата група елементи, а втория заради намален контраст и от там възможност за прецизна работа на фокуса. Затова някои обективи имат така наречените лимитатори – ключове, които ограничават фокусирането в определен диапазона като например: целия диапазон, от 50 см до безкрайност и от 25-30 см до 50 см. Това последното е когато сте съвсем близо до снимания обект. Лимитатора позволява да се ограничи “хънтенето” или безкрайното въртене в търсене на фокус.
Сериозните макро фотографи предпочитат фокус на ръка, макар да отнема повече време и изисква спокойствие. Все пак автоматичния фокус си е предимство, а ако има стабилизация била тя оптична или матрична е добра идея да се използва.
Важно е да знаете, че и при макро обективите се губи светлина когато снимате в макро режим, подобно когато снимате с макро пръстени.
Конструктивно макро обектива представлява сбор от един стандартен обектив, който все едно се придвижва в макро пръстени. Когато не снимате макро оптичната група се намира близо до матрицата съответно не се губи светлина. Когато снимате в макро оптичната конструкция се придвижва напред в обектива, съответно се отдалечава от матрицата и от разстоянието се губи светлина. Затова не се учудвайте, че на макро обектива пише (например) 2.8 светлосила а в режим макро се оказва че светлосилата е 5-5.6 – физиката няма как да с заблуди.
Дълбочина на рязкост
И в предишната тема коментирах, че при макро фотографията дълбочината на рязкост е изключително малка. Има решения как се коригира този проблем, но за тях, както и за някои основни техники на снимане при следващата ни среща.
