Макро фотографията е изключително интересен дял от фотографията. Основно се третира като научен тип фотография, но все по-често започва да присъства и като арт такава.
От годините ми опит като фотограф, мога да кажа, че за да се занимавате с макро фотография, то трябва да имате голямо търпение, късмет, а и не малко теоретични познания.
Днес ще споделя няколко основни първи стъпки необходими за успешно заснемане на макро снимка. Ще се възползвам от архива на Photo Cafe по отношение на макро обективите и тук там ще пускам някой линк, защото там нещата са описани по-подробно, а и да се запознаете с “хардуера”.
Какво е макро фотография? Не, това не е снимане на “невидими” неща. При макро фотографията виждаме нещата все едно сме взели една хубава Шерлок Холмс –ова лупа и сме се вгледали отблизо върху някое… цвете (колко тривиално). Лупата дава възможност да видим, цветния прашец по тичинките, или жилките на листата, или пък голяма капка роса, или пчелата изпълваща целия кадър.
Снимането може да е лесно, но по-често изисква повечко усилия, а и специализирано оборудване. В най-добрия случай ще разполагате с набор от макро обективи, в бюджетния… с някои хитри дребни аксесоари.
Реших да разделя на две части тази статия, за да не става прекалено дълга като в едната част започвам с по-бюджетните решения, а в следващата акцентът ще са макро обективите и някои аксесоари и техники за прецизно снимане на макро фотография.
Започвам с:
Обръщащ пръстен
Първият и най-бюджетен вариант за макро фотография е да използвате така нареченият обръщащ пръстен. Класическият му вариант е резба 52 милиметра от едната страна и байонетно захващане, или резба М42 от другата страна. Този пръстен позволява обръщането наопаки на стандартен 50 милиметров обектив и по този начин превръщането му в макро такъв. Да, има 50 мм обективи, които са на 49 мм резба за филтрите, но те са доста малко на брой сравнено с класическите „петдесетки“.
Пръстена трябва да е съобразен с резбата или байонета на камерата, на която ще се поставя, за да може да се постави. Поразрових се по фото магазините и видях, че големия китайски народ предлага вече доста такива обръщащи пръстени (трябва да ги търсите под името Reverse Mount Macro Adapter Ring) на различни резби и байонети.
На теория няма ограничение какъв обектив ще се обърне, за да се снима макро, но практически, широкоъгълните не са добър избор. Затова и казах, че 50 милиметровият, който е и бюджетен е подходящ. Да, може да обърнете и „китовия“ … 18-55 мм да речем, но качеството на изображението няма да е толкова добро както на класическия 50 мм.
Системата с обръщане на обектив, малко напомня обръщането на бинокъл, само че тук обектива ви позволява да снимате много наблизо, а бинокъла прави все едно широкоъгълен поглед.
Обърнатия обектив може да ви даде макро увеличение до 1:2 в зависимост от неговата дължина. Недостатък е, че при повечето не може да контролирате отвора на диафрагмата и тя или е максимално отворена, или максимално затворена.
Проксарни лещи
Вместо да обръщате обектива, може да добавите допълнителна леща, която ще ви позволи да снимате отблизо. Тя се поставя там където се поставят светофилтрите и в зависимост от това колко е диоптъра ѝ увеличава повече, или по-малко.
Виждал съм проксарни лещи с увеличение 10 диоптъра, но не останах много очарован от резултата, макар доста да приближават. Краищата на кадъра не са резки, ок, ако снимате някоя биха в центъра на кадъра това не е особена драма, но при снимане на плосък оригинал, или текстура замазването е видно.
И тук както при всяко оптично стъкло има значение качеството и покритията. Евтините лещи макар да увеличават ще влошат допълнително изображението, затова и не ги слагам като най-бюджетно решение.
Макро пръстени
Това са метални пръстени с различна дължина, които позволяват да се увеличи работната отсечка на обектива и така той да може да снима от по-близка дистанция и така да получите макро изображение. С макро пръстени реално превръщаме стандартните обективи в макро такива.
Пръстените може да се открият в различни окомплектовки 2-4 броя и различни дължини от 2 до 36 милиметра (поне аз съм виждал до толкова). Най-често може да ги откриете в комплект от 3 броя с дължини 7, 14 и 21 милиметра, или пък 12, 20 и 36 милиметра. Могат да се използват самостоятелно, или да се комбинират за получаване на по-големи дължини. Има варианти, както за съвременни автофокусни обективи, така и за по-старите с ръчен фокус.
Както казах могат да се използват с класически твърди обективи, като: 50, 85 или 100 милиметра. Колкото по-дълга е комбинацията от пръстени, толкова по-голямо е макро увеличението. Може да се използват и с макро обективи, за усилване на работата им.
Работата с макро пръстени вече е на професионално ниво. Недостатък е, че ако нямате много опит ще ви трябва време да свикнете кой пръстен колко ви дава да се приближите до снимания обект и съответно какво е увеличението. Има формули за изчисление, ако искате да знаете предварително какъв тип мащаб ще получите, другия вариант е просто да пробвате различни комбинации от дължини.
Важно е да се знае, че използването на макро пръстени води до загуба на светлина. Колко по-дълъг е пръстена толкова повече пада светлината достигаща до матрицата (или филма). При снимане с камера, която има вътрешно кадрово измерване и постоянна светлина, то камерата сама ще отчете разликите. При използване на импулсно осветление, трябва да заложите загубата на светлина според дължината на пръстена. За да не се ровите във формули, може да премерите постоянното осветление със светломера на камерата с пръстен и без пръстен и ще видите каква разлика ще трябва да имате в предвид, когато използвате импулсно осветление.
Макро мех
Меховите наставки често започват там, където свършват макро пръстените – някъде от 36 милиметра и достигат до 150 и дори 240 милиметра. Вече трябва да сте си направили извода, че това е начин за екстремно силна макро фотография, достигаща до… да речем 5:1 или малко повече.
За разлика от макро пръстените, тук имаме много плавно разгъване на меха и съответно по-лесна и прецизна възможност за определяне на точната дължина според задачата, която сме си поставили. Може да използвате стандартно фото обективи, но някои фотографи използват обективи предназначени за копирни апарати, защото те са конструирани да са изключително резки и равномерни като изображение. В случая липсата на фокусиращ ринг не е от значение, защото тук подобно на копирния апарат фокуса се търси с разгъване на меха и движение към обекта.
При макро меховете важи същото правило за загубата на светлина, за което говорих при макро пръстените. Колкото повече го разтягате толкова повече светлина се губи.
Съществуват и висш клас макро мехове, при които има възможност за отклонение по оста на снимане с цел увеличаване дълбочината на рязкост и знам едно фото в София, в което разполагат с такъв, но за съжаление съм достигал само до подробно разглеждане, но не и снимане с такова чудо.
Това е подсказка за някои типове макро обективи, които следват, но за тях и какво трябва да знаем, когато се занимаваме с макро фотография, ще си поговорим във втора част.
