Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD за професионална употреба

Трябва да кажа, че Tamron за пореден път изненадаха с обектив. Да, фокусният диапазон не е нещо ново за фирмата, но е за първи път за безогледална система и е с брутална бих казал светлосила.

Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD e предназначен за камери с E и FE байонет, тоест безогледалните Sony. Покрива 35 мм стандарт матрица, но спокойно може да се използва и на камери с APS-C матрица (52.5-225 милиметра приравнена дължина).

Предполагам веднага ви е направило впечатление максималната диафрагма 2. Разбира се това е само в най-широката част на обектива, но е факт. По-надолу ще споделя как се променят стойностите на различните фокусни разстояния.

Голямата светлосила обаче води и до едно леко… в случая едно тежко неудобство… Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD тежи 1165 грама, почти колкото един професионален 70-200/2.8 обектив.

Обективът е толкова търсен, че имах буквално няколко дни да си „играя“ с него, затова помолих и колегата ми Бони Бонев, който мисля е един от първите фотографи в България, който се сдоби с него да прати няколко снимки, а и си поговорихме за усещането от работата с Tamron-а.

Дизайн

Мога вече да кажа класически за Tamron дизайн, добре познат от досегашните представители създадени за безогледалните Sony. По-масивен, по-голям и по-тежък… както стана вече ясно. Корпусът е от поликарботнатна пластмаса и го усещам подобрен спрямо серията на 2.8 диафрагма.

Гривните за управление на вариото и фокуса са широки с добре набраздено гумено покритие, което позволява добро сцепление дори и ако са ви мокри ръцете, или снимате с вълнени ръкавици.

По корпуса на обектива ще откриете няколко бутона и селектора, както заключващ ключ и USB-C порт. Селекторите са: за превключване от автоматичен на ръчен фокус и за избиране на една от 3 персонални настройки, които могат да се направят с помощта на допълнителен софтуер. Бутоните (3 на брой) са свързани с този селектор и спомагат за персонализиране и работа с автофокусната система. USB порта служи за връзка със софтуера, както и за бъдещи фърмуеър ъпдейти.

Както винаги (не само при Tamron) липсва фокусна скала. За мен като професионален фотограф снимащ често на минимално фокусно разстояние е леко дразнещо.

Сенника също би ми харесал да е по-дълбок, но от конструкцията на обектива е видно, че няма как да се случи.

Голямата светлосила, води и употребата на големи филтри в случая на 82 мм резба.

Фокус

Тестова камера ми беше Sony 7c, макар да е доста малка камера за този доста голям обектив все пак не изпитвах някакъв особен дискомфорт. Все пак някое Sony A7 III или IV, или пък Sony A1 с каквото снима Бони Бонев ще са доста по удобни за работа.

Да се върна на фокуса. Бърз, тих и точен. Не чувам дразнещ шум от мотора. Почти няма хънтене, но понеже аз бях решил да тествам боке и дефокус, снимайки пролетни цветчета от близо имах моменти на “липса” на фокус, просто защото се бях приближил доста повече от минималното фокусно разстояние (33 см). Сега разбирате ли защо мрънкам за липсата на метрична скала…

Пробвах лов на котки и гълъби при първите сработи фокус по око за животни, при гълъбите явно ми бяха по-далечни, или пък за ради ракурса (горен) се наложи да си пусна всички точки да ги гоня.

За фокус по очи на хора… всъщност това си е функция на камерата, а аз просто проверявам дали работи с този обектив, който все пак е марка различна от производителя. Да Tamron и Sony имат пълна съвместимост на функциите.

Оставам с усещането обаче на моменти за „замисляне“ преди да хване фокуса. Нещо като премигване на фокуса. Тоест няма го рязкото безкомпромисно заковаване изведнъж, а все едно леко се донагажда. Бони спомена, когато си говорихме, че на моменти има усещане и за смущения със следящия фокус. Аз снимах в много хубави ярки слънчеви дни и не усетих нещо сериозно, но гледайки галерията снимки, които ми изпрати е възможно и да е заради по-ниския контраст.

Новост е, че благодарение на нарочен софтуер може да добавяте екстри към фокуса, каквито екстри всъщност може би ще зарадват повече снимащите видео, но за това някъде към края на статията.

Оптика

21 елемента, събрани в 15 групи. От тях 4 с ниска дисперсия на светлина и 3 формовани асферични.

Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD има много ниски нива на хроматична аберация. Размер на косъм. Лесно се коригира дали ръчни, или с профила на Adobe наличен в актуалните версии на Camera RAW и Adobe Lightroom. Препоръчвам задължително използване на профила, защото обектива все пак има дисторзия и винетиране в добавка към минималната хроматична аберация.

По отношение на дисторзията в 35 милиметровия край тя е доста минимална и е от типа „буренце“. Поглеждайки към 150 милиметровия край дисторзията е по-изявена и е от типа „възглавничка“.

Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD при положение 35 mm

Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD при положение 150 mm

Винетирането е видно само при първите две максимални стойности, тоест 2-2.8 при 35мм и 2.8-4 при 150 мм. От там нагоре не се забелязва. Ще подчертая, че стойностите на винетиране не са големи и в портретен режим по-скоро са допълнителен ефект.

Използването на профила коригира почти напълно всички оптични проблеми, които могат да се открият в Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD. Пускам примери с корекция и без на двете крайни дължини, за да се ориентирате.

Рязкост

В дългата част на обектива определено имаме по-добра рязкост отколкото в широката му част. Видно е от MTF кривите, които могат да се намерят на страницата на производителя, а и го тествах в лабораторията на Photo Cafe.

При 150 милиметра може да се види, как имаме съвсем леко спадане на рязкостта от центъра към краищата, докато при 35 милиметра е видно, че има разлика между центъра и краищата, която разлика започва да намалява едва при диафрагма 8 и нагоре.

Примерите са без никакви корекции и намеса на профила, за да бъде честно. Иначе прилагайки профила, както казах по-горе изчезват дисторзия, хроматична аберация и винетиране, но профила няма как да изостри краищата.

Забележка. Тестовете се правят при сравнително голяма близост между камерата и скалата. В работни условия където разстоянията са по-големи не се наблюдават такива разлики в рязкостта.

Диафрагма

9 ламела заоблен тип. Общо взето си е вече стандарт в про обективите диафрагмата да е от такъв тип. Разбира се веднага се пробвах с дифракция на светлина и слънце в кадъра за да видя как се държи и да весело слънце с много лъчи ясно открояващи се.

Заобления тип ламели позволява почти заоблено боке дори и при стойност 4, но при 5,6 вече започват да се забелязват леки зъбчета в бокето.

Как се променя диафрагмата? Както писах по горе обектива е с променлива диафрагма, като нейният диапазон започва от 2 и стига до 2.8 в дългата му част. Съответно 2 е на 35 милиметра и малко над 35 милиметра. Наближавайки 50 милиметра става 2.2, а на 50 милиметра вече е 2.5, от там до около 70 милиметра става 2.7, а при 85  до 150 милиметра вече е постоянно 2.8.

Хубавото е, че връщане от дългата част на обектива към широката, диафрагмата автоматично започва да се отваря до максималната си стойност, освен в случаите в които сте на изцяло ръчен режим и сте задали стойност по-висока от 2.8.

Дефокус и боке

Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD притежава голяма светлосила, което позволява приятен дефокус независимо от дължината и доста добро боке. Да, бокето има склонност да се проявява в тип „котешко око“ – леко сплескано и с остри ръбове към краищата на кадъра, но по-често е сравнително кръгло и плътен пълнеж.

Както се казва става за портрети както в цял ръст (35 мм) така и класически (150 мм).

TAMRON Lens Utility™

Софтуерът, който може да ви даде още възможности позволявайки настройки на фокуса. Трябва ви компютър с инсталиран софт, надежден USB-C кабел и обектив като Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD, който има вграден USB-C порт.

Вече не ви е нужна така наречената “TAP” конзола и с това се спестява някой и друг лев.

Освен бъдещи ъпгрейди може да настроите няколко неща по фокуса като например: фокус между два предмета и при натискане на един от бутоните на обектива (ако помните – 3 на брой) функцията е активира и фокуса плавно се сменя от единия на другия предмет, вместо да правите това на ръка. Полезно за видео операторите. Може да се настрои и скоростта на смяна, като с помощта на селектора може да си настроите 3 различни скорости.

За снимащите с ръчен фокус, може да изберете колко да се върти фокусиращата гривна – от 90 до 360 градуса. Важно е за моментите в които например сте закачили механизирано управление на фокус към обектива и искате повече прецизност (голям ъгъл) или повече скорост (малък ъгъл).

Има и още функции, но ще оставя бъдещите собственици да ги открият сами за себе си.

С още няколко думи

Сега… ако трябва да съм честен с оглед на работата ми като събитиен фотограф то 35-150 мм не е моята работна дължина. 24-105 би ми легнала по-добре. Обаче когато се появи Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD забелязах много силен ентусиазъм от събитийно снимащите и реших, че явно съм извън тренда.

Бони Бонев ми изпрати чудесна галерия (която редуцирах малко) сватбена фотография, където се вижда, че сваля този обектив рядко от камерата си.

Голямата му светлосила може би му дава предимство пред това да имаш в чантата си два от тенорите на Tamron – 28-75 и 70-180. Все пак си трябват здрави ръце, защото да припомня обектива тежи 1165 грама, а напоследък се поразглезих с леки и компактни обективи.

В момента Tamron 35-150mm f 2-2.8 Di III VXD е най-желаният нов обектив, а аз оставам на линия да видя с какво друго ще ни изненадат от японския производител.