Едно от нещата, които правя, когато тествам даден обектив е да намеря някъде да тествам какво боке прави. Тази интересна опция се отдава лесно на по-дългите и светлосилни обективи и не чак толкова лесно на по-широкоъгълните.
Причината е чисто физична в работата на лещите, от които е конструиран обектива.
Освен бокето, дългите обективи има и склонността да разфокусират по-добре задния план заради малкото си поле на дълбочина. Практикуващите фотография дали са го учили, дали сами са го открили – знаят, че колкото сте по-близо до снимания обекти, а обектът е по-далече от фона, толкова по-разфокусиран е задният план.
Отдалечавайки се от обекта то и дълбочината на полето нараства, така че разфокусирането се губи.
Ах да… важна е и светлосилата на обектива, или колко голяма е диафрагмата му. Понятието светлосилен обектив се прилага към обективи с диафрагма 2.8 и надолу.
Класически разпространените светлосилни обективи са с диафрагма 1.8 или 1.4, а покарай безогледалните фотокамери бум бележат супер светлосилни обективи с диафрагма 1.2;. 1.1, или 0.95.
Друга важна черта е размерът на кадровото прозорче – за по-просто и съвременно – размера на матрицата / сензора. Колкото по-голям е сензорът, толкова по-голям ще е и дефокуса, респективно малкият сензор ще е с по-малък дефокус при идентични диафрагми.
Малко математика
Например, ако имаме 35 мм стандарт сензор (36 х 24 мм) и обектив 50 милиметра със светлосила 2, то за да получим същият дефокус при APS-C матрица (23х16 мм) трябва да поставим обектив приблизително 35 милиметров обекти със светлосила 1.4, а за micro 4/3 трябва да използваме 25 милиметров обектив със светлосила 1 (или 0.95).
Ако изпълним тези условия то ще може да снимаме да речем човек с план портрет от едно и също разстояние и ще има еднакъв дефокус, независимо от това с каква камера снимаме.
От тук идва и предимството на големия сензор за любителите на плиткия фокус – може да използваме супер светлосилни обективи, за да постигнем плитък фокус, а за по-малките матрици, просто физически това няма как да се случи (погледнете сметките по-горе)
Разбира се плиткият фокус е много ефектен на екрана на телефона или в социалките гледани на монитора, но при печат особено на голям размер нещата не са чак толкова добри и понякога може да си е чист дефект.
Все пак за бокето
Няма да споря по този въпрос, защото си има почитатели на едната и другата крайност, а и днес не става въпрос за плиткия фокус, а за бокето.
Бокето се влияе от отвора на диафрагмата, и както казах по-светлосилните обективи правя по-интересни “гевречета” или “търкалца” в кадъра, НО трябва да се постараете да ги уловите.
Не всеки заден план е склонен да прави търкалца. Те се получават най-вече от светли точкови източници в кадъра били те от слънце между листа или малки светлинки – например светлинни гирлянди.
Прозорците на сградите са твърде големи да са точкови източници, освен ако не сте на “Копитото” и София е под вас в светлинки (ако случайно въздухът е чист).
Не случайно портретистите обичат да снимат леко контажурно с гора на заден план, защото хем се получава интересно боке от слънцето минаващо през листата, хем в самия дефокус има структура от дърветата.
Като градски пейзажист също търся детайли, които да снимам от близо да получа дефокус и боке в задния план. По коледните празници ми се отдава много добре, защото има светлинна украса, която е много фотогенична. В някои моменти не търся дори фокус, а експериментирам с тотално разфокусиране – ето в тази статия има примери с такъв ефект.
Качеството на бокето е лична преценка
С времето и с обективите, които пробвах установих, че различните обективи правят различни търкалца в бокето. При някои са по-красиви, при други са пълна скръб.
Това зависи от дизайна на оптичните елементи, както и от оптичните им качества. Забелязвам тенденцията по старите да обектив да правят по-интересно боке, сравнено с по-новите. Фирмата Lomography пуснаха серия обективи Petzval, които са точно с ретро оптика и имат много интересно боке, аз лично съм пристрастен към обектива, за който пуснах линк по-горе.
Сегааааа общо взето, когато се говори за боке и търкалцата от него има разделение на 3: равномерни като плътност търкалца, каквито според бокеманиаците е най-доброто. По-пътни в средата и избледняващи към края търкалца – не добро боке и боке с ясно изразен остър пръстен по края на търкалцата – тук някои го приемат някои не.
По-редовните читатели знаят, че аз харесвам точно това с острия пръстен, защото когато имаме навързани много бокенца се получава като наниз от пендари и съответно имаме интересна структура.
Забелязал съм, че обективите на Zeiss дори и новите правят такова структурно боке.
Друго нещо е как се изменя формата на търкалцата от средата на кадъра към края. Забелязал съм, че обективите с по-хомогенна рязкост от средата към края запазват и закръглеността на търкалцата, докато при обективите, в които нямаме чак толкова добра рязкост по краищата се получава едно свиване на търкалцата от дини в пъпеши. Разбира се може и дизайна на оптиката да оказва влияние, както и дали обектива се ползва на голяма, или по-малка матрица.
Уж щеше да е кратко
Цялото писане бе, че тези дни свалих най-сетне коледната украса и си казах, я да спретна един боке тест на старата руска оптика дето е толкова модерна в момента.
Събрах няколко Хелиос-а и Индустар-а и тук там още нещо дето намерих из колекцията на музея, опънах една фонова система накичих с гирлянди и щракнах по едно фото с всеки един от обективите на максимална диафрагма.
Не съм се задълбавал повече с това да изследвам дефокуси хроматични аберации и дисторзия. Просто ми бе любопитно, защото едва ли ще имам физическото време да седя 2 часа във Виена на някоя от главните улици и да сменям обектив след обектив в по задълбочено търсене на качествата на бокето. Казвам Виена, защото там по коледа е уникално за любителите на търкалца в кадър.
Снимал съм с Nikon Z6 с преходници Pixco съответно за К байонет (+ приставка за м42 резба) и М39 резба (за лайка обективи). Нарочно избрах лъскава камера за да провокирам отблясък на светлината, от там и как е контраста на обектива при да кажем лек контражур.
Светлинките са лед гирлянди, някои от тях мигащи, затова не винаги са еднакво количество светлинки в кадъра. Широчината на фона е около 3 метра, а височината около 1.5 метра, което се оказа недостатъчно като размер за тестване на обективи под 50 милиметра, или дори на обективи предназначени за старите руски телеметрици ФЕД, или Зоркий.
Пускам по 4 кадъра – 1 общ и 3 отрязъка, с което се надявам да добиете обща представа. Фокуса винаги съм се старал да е на надписа “Индустар” при 10 кратно увеличени на зоната за фокусиране. Разбира се на новият ми студиен статив Benro Tortoise (минути за реклама и линкове).
Ще се опитам да добавя и по някоя дума за обективите, но не обещавам.
За всички имали нерви да прочетат до тук, признателен съм ви, вие сте истински фенове, сега следват няколко снимки.
Хелиос 44-2 – обективът на първият Зенит с който снимах и не рядко съм го използвал къде на някой SLR, къде сега на безогледална фотокамера. Харесва ми дизайна му, както и факта, че при определено положение мога да си играя плавно с диафрагмата му.
Прави ефекта на “завъртяно” боке. Има остри ръбчета на търкалцата, като последните запазва кръгла форма почти само в центъра.
Хелиос 44М-4 е подобрена версия на 2-та с опция за скачаща диафрагма. Почти не забелязвам разлика в картинката от двата обектива.
Хелиос 44К-4 е версия за Pentax K байонет. Би трябвало да е абсолютно идентичен с “М” версията, но забелязвам лека разлика в големината на бокето – търкалцата са малко по-големи (поне така ги усещам) и по-плътно. Този обектив определено е с малко по-добър.
Хелиос 44М-6 подобрена версия на 4 та серия. Нещото което забелязвам са по-добри покрития на лещите и намаляване на вътрешните отражения и ореолите създадени от светлинките.
Зенитар К2 създаден е за камерите Зенит произвеждани след 90 те години на миналия век и както е видно от името е на Pentax K байонет. Малко е странен като дизайн. Смален е като размер и е от не много приятна на пипане пластмаса. Вече не е 58 мм както са Хелиос обективите, а е на класическите 50 мм.
Мисля че е сходен като оптични качества и боке като Хелиос 44М-6
Индустар 50-2 е версията М39 или М42 резба за огледалнорефлексни фотокамери в случая за Зенит. По-евтин от хелиосите, по-компактен и с по-малка светлосила – 3.5 срещу 2 за Хелиос. Бройката, която имам, като гледам има склонност да халира около търкалцата, и да има вътрешни отражения, също така дори и с по-затворена диафрагма усещам по-малко рязкост от Хелиос-те.
Както може да видите прави по-дребно боке, независимо че снимаме от същото разстояние както с Хелиос или Зенитар обектив.
Много ми се щеше да изпробвам Индустар 22 за огледална рефлексна фотокамера, с какъвто идва най-първия Зенит, но за съжаление не му работи фокусната система на този, който имам и така си остана неопипан.
Към М42 вкарвам един японски Auto Revueon 50 f/1.7 при който може да видите как бокето е леко изтумбено в единия край и на момент прилича на очна ябълка гледана отстрани. Има склонност да върти бокето като Хелиос обективите, а по-голямата светлосила прави и търкалцата по-големи.
Още една класика на М42 – Pentacon 50 f/1.8 с който обектив обикновено идваха хубавите модели на Praktica. Преценявам, че е с по-добри качества от Зенитар 50 f/2 и като острота и като боке.
Следват 3 обектива на М39 резба, но предназначени за телеметрични фотокамери. Първото което трябва да спомена е, че при тях най-близкия фокус е 1 метър, докато при SLR версиите е 50 см.
Това веднага си проличава на снимките защото се налага да се отдалеча от снимания обект съответно няма как да се отдалеча заедно с обекта от фона за да запазя полето, защото за целта установката която имам трябваше вече да е 3 х 4 метра…
Така или иначе след този тест се убедих, че е по-добре да използвам SLR тип обективи вместо такива за телеметрик… бокето не е толкова впечатляващо.
И няколко снимки, за да прецените, аз няма да вземам отношение, освен че индустар 50 докато за SLR версия се ядва то за телеметрична е пълна скръб.
За десерт един Pentax Takumar 135 f/2.5 тук факта, че обектива има малък зрителен ъгъл ми позволява да експериментирам с различна далечина на обекта от фона, но с еднаква от камерата, с която снимам.
Първата снимка е снимана, като обекта е на метър от фона, втората на 2 метра и се вижда какво сгъстяване има на бокето. Това може да се получи и при 50 милиметров обектив, но просто ни трябва много голяма светлинна стена и достатъчно разстояние.
Ще изпробвам обектива и като портретник, защото ми е много интересен с това голямо халиране как ще се държи при снимка на човек на светло, но за това напролет.
