С няколко думи що е то системна светкавица – част трета

Добре ето ни и в третата част в темата ни за системните светкавици. Тук ще се спра на още няколко функционалности с които са оборудвани средния, или по-скоро топ класа.

Основно светкавиците се делят на 3 класа и това в кой клас попадат зависи от на първо място водещото число, колкото по-голямо, толкова по-висок клас светкавица. После следва времето за презареждане, след това режимите на работа, високоскоростна синхронизация, връзка между отделни светкавици, подвижност на главата, здравина, защита от лошо време и да добавим дължина на импулса.

Мисля да се спра на актуалните светкавици, които се намират на пазара, като няма да споменавам конкретни марки, а общо взето неща, които повечето светкавици имат.

Главата на светкавицата

Съвременните светкавици от среден и висок клас се състоят от корпус разделен от две части – батериен блок с електроника, дисплей и панел за управление, и глава тип рефлектор с импулсна лампа в нея.

Цялата светкавица се закрепва върху фотокамерата с помощта на стандартизирана (вече еднаква за всички камери) стойка, като най-новите модели разполагат със система за бързо заключване, за разлика от по-старата версия със затягане на винт.

При някои марки връзката между камерата и светкавицата е защитена с допълнително гумено уплътнение срещу проникване на влага.

Навярно някои от нас помнят едни хубави метални фенери от детството ни, които като въртяхме рефлектора и лъча светлина ставаше по-концентриран, или разлят. Така е и при светкавиците. В главата импулсната лампа се движи напред –назад в нея като по този начин разширява, или намалява ъгъла на светене.

Защо? Много просто. Ако една светкавица свети непрекъснато с ъглов обхват, покриващ да речем зрителният ъгъл на 35 милиметров обектив… когато закачим 85 милиметров, то ще имаме излишно разпиляване на светлина, няма да ни е нужно да осветяваме толкова много при положение, че обектива ни хваща по-малко. Обратното, ако сложим един 20 милиметров обектив… тогава ще се окаже, че краищата на кадъра няма да са осветени.

Това е наложило да се направи система за покриване на всякакви ъгли. От една страна при дългофокусни обективи, “пести” светлина и самата светкавица става по-мощна, от друга страна няма притеснения, когато се снима с широка оптика.

Едно време това е ставало ръчно, като се налагаше според това с какъв обектив снимаме да дърпаме, или прибираме рефлектора. Освен това диапазона бе ограничен някъде 24-70 милиметра.

Сега системата за местене на главата в рефлектора е механизирана, а камерата взема информация от обектива, за да позиционира лампата така, че да покрие зрителния ъгъл, който сте избрали. Диапазона на съвременните топ светкавици е разширен от 24 до 200, а с добавяне на нарочен разсейвател, може да покрие 14, или дори 12 милиметров обектив.

Разбира се, колкото по-широк ъгъл покрива, толкова водещото число спада, респективно колкото по-малък ъгъл покрива, толкова по-голямо става водещото число.

Главата на светкавицата може да се движи. В зависимост от модела тя може да се върти около оста си до 270 градуса наляво-надясно (някои по-нови модели изоставят концепцията с толкова въртене и се въртят само надясно до 180 градуса), също така нагоре до 120 градуса (най-новите) и надолу до минус 7-10 градуса.

Тези движения се подчиняват на идеята да няма само директно светене на светкавицата, а да имаме възможност да използваме някоя стена, или таван за отражение, или някакъв аксесоар, с който да подобрим осветеността.

От многогодишната си практика като събитиен фотограф, мога да кажа, че движението на светкавицата в комплект с аксесоар, корено може да промени визията на една снимка, но това е много дълга тема на разговор.

Водещо число

Много важен фактор, който ни показва каква е мощността на светкавиците. При студийните светкавици мощността се измерва в джаули, или ватсекунди, тук поради подвижността на лампата имаме понятие водещо число и то е променливо, както писах по-горе в зависимост от това какъв зрителен ъгъл се осветява.

Все пак всеки модел светкавица има едно водещо число, по което да се ориентирате. Производителите на светкавици напоследък пишат максималното такова каквото може да постигнете. То най-често е при най-малък ъгъл на покритие (120 или 200 милиметра в зависимост от модела). Това е малко хм… манипулативно, защото в повечето случаи снимаме в диапазона 24-70 милиметра, а там водещото число спада наполовина.

Какво ни говори все пак водещото число. За тези, които са снимали едно време без компютри и автоматика, това бе ясно като бял ден.

Обикновено водещото число се смята при ISO 100 и показва на колко метра при определена диафрагма ще имаме точна експозиция.

Накратко: ако при ISO 100, диафрагма 8 на 4 метра от вас имате точна експозиция, то водещото число е 32. От тук лесно може да сметнете според разстоянието каква диафрагма да сложите, или според диафрагмата на какво разстояние ще имате точно количество светлина. Диафрагма 16 – 2 метра, диафрагма 2 – 16 метра.

Както казах вече, напоследък фирмите пишат водещото число при максимално положение на рефлектора 200 милиметра. Рядко се случва да снимаме със светкавица с 200 милиметров обектив, но пък е добре да знаем, че ако водещото число е 60 (както при новите модели от топ клас) то да речем при диафрагма 2.8 (да речем снимате със 70-200/f2.8) разстоянието ще е 60:2.8 около 21 метра… впечатляващо а?

Като препоръка: прочетете внимателно водещото число при колко ISO и какъв зрителен ъгъл се смята, защото може да се окажат, че светкавици на различни фирми, могат да се окажат с едно и също водещо число, но сметнато по различен начин…

Скорост на презареждане

Колкото по-мощна е една светкавица, толкова повече време би отнело да се презарежда. Честно казано не е така. Топ светкавиците не случайно са по-скъпи защото вложените компоненти в тях позволяват по-бързо презареждане.

Случвало ми се е да сравнявам висок и среден клас светкавици като батериите, които използвам са идентични и топ светкавицата макар и по-мощна зарежда за по-кратко време.

Това е важно особено събитийните фотографи. За тях бяха създадени и системи с допълнителен батериен пакет (чантичка, която се носи през рамо), който даваше допълнителна скорост за заряд, за случаите, в които се снима на серия.

Установил съм, че NiMH акумулатори, зареждат по-бързо от алкални батерии, но пък са с по-малък капацитет и е нужно да имате минимум два комплекта, а освен това си има драми със заряда… При новите модели все повече се използва концепцията за литиево йонни батерии, които позволяват зареждане/дозареждане по всяко време, което си е удобство.

Високоскоростна синхронизация

В предишни статии съм обяснявал какво е синхронна скорост – това е максималната скорост със светкавица, която може да има даден фотокамера.

Варира от 1/30 сек за старите филмови камери, до стандартно 1/250 сек за повечето топ камери и с някои изключения 1/320-500 сек.

За затворени помещения тези стойности не са драма, но какво правим, ако снимаме посред бял ден и борим слънцето, особено, ако сме с някой светлосилен обектив и искаме да го използваме като такъв.

Тук на помощ идва високоскоростната синхронизация. Тази опция е приложима когато камерата и светкавицата могат да я използват, защото има камери, или светкавици, които неподържат такъв тип синхрон.

При високоскоростната синхронизация, може да снимаме с до 1/8 000 част от секундата, което ни позволява да борим слънцето, или да използваме по-широка диафрагма, но трябва да знаете, че мощността на светкавицата спада с много.

Съвременната светкавица с дисплей ще ви покаже разстоянието до обекта и обърнете внимание, защото то ще е доста по-малко от това с което сте свикнали.

Безкабелно свързване

Не е нова опция определено. Съществува може би от както има електронни светкавици. В началото е било просто – фотоклетка, която реагира на светлина от друга светкавица и пали тази към която е включена. Скоростта на светлината е такава, че никой не може да усети разлика между запалването на две, три, или повече светкавици с фотоклетки.

Със създаването на TTL системата за измерване (споменавал съм я в предишната статия) се пови възможността да се управляват светкавици или група от светкавици от камерата с която се снима.

Хубаво е да знаете, че TTL системата е специфична за всяка отделна марка фотокамери. Няма как да използвате светкавица в TTL режим предназначена за Nikon на Canon или Sony да речем. Погледнете крачетата на светкавиците и гнездата на камерите. Макар и гнездото да е стандартно за всички светкавици, то по подобие на ключ имаме контакти с различно разположение. Дори и да съвпада понякога, то електронният протокол е различен.

 

 

Да, има фирми като Olympus, Panasonic и Leica, които за известен период от време имаха еднакви протоколи за TTL и съответно можеха да работят със светкавици от колегиалните марки, но като гледам, май и Panasonic и Leica промениха контактите в гнездата си така че…

Да се върна на безкабелното свързване. Дълги години то бе с помощта на светлина като една управляваща светкавица, свързана с фотокамерата управляваше със светването си останалите подчинение светкавици, не свързани с камерата и разхвърляни по снимачното поле.

Системата стигна до такива висоти, че можеха да се управляват до 4 групи светкавици с различен брой светкавици във всяка група.

Основен недостатък – ако подчинената светкавица не виждаше управляващата, или импулсът е слаб, може и да не сработи. Фактор е и разстоянието, както понякога и силното слънце.

Лека по лека в новите модели топ светкавици освен светлинното управление, се появи и радио връзка, при която неудобствата описани по-горе изчезнаха, а и се разшири възможността за кодиране, в случай че сме на място с други ентусиасти, снимащи с по няколко светкавици.

Това, че имаме радио връзка не означава, че не трябва да се съобразяваме с TTL съвместимостта.

Може би ще развия тази тема някой ден в нарочно предаване в “Неформално за фотографията”

Дължина на импулса

Тази опция не е необходима на събитийния фотограф. Насочена е по-скоро към студийните, или стробистите, които искат да замразят бързо движение.

Колкото и да ви се вижда странно, но синхронната 1/250 е бавна скорост за случаите, в които искаме да “разпрашим” вода, да хванем например индийци замерящи се с цветен прах, или някоя девойка с буйно въртяща се коса, при която искаме да видим всеки косъм.

За целта са ни необходими скорости като 1/10 000 и нагоре. По принцип, това е черта на много скъпите студийни светкавица, но и системната може да се похвали с възможност за къс импулс, в случаите когато работи на ръчни степени.

Колкото повече намаляваме силата на светкавицата, толкова повече се скъсява и дължината на импулса, като може да достигне до 1/25 000 сек. и повече. Уловката е: къс импулс=слаба светкавица. За тейбълтоп фотография като “ловене на капки” става, но за фешън сесии… доверете се на студиен звяр.

Накратко, наистина много накратко, това е най-общото за системните светкавици. Както се вижда те са доста мулти функционален инструмент, с който ако се учите да работите добре, ще имате и добри резултати.