Преди няколко седмици подхванах темата (в рубриката ни “Неформално за фотографията” и на страниците на Photo Cafe) за системните светкавици или иначе казано светкавиците, които най-често закачаме върху фотокамерата. Поговорихме от историческа гледна точка как са възникнали от такива с магнезиев прах, до днешните електронни модели.
Съвременната електронна светкавица работи с батерии. Най-често размер АА и в зависимост от размера на светкавицата с 2 или 4 броя и пожелание на потребителя те може да са алкални или акумулаторни (никел металхидрид). Фирма Godox предлага модели с нарочна акумулаторна батерия (литиево полимерна) което е едновременно удобство и не чак толкова.
Стандартните АА батерии може да ги откриете дори в някой забутан селски смесен магазин и риска да останете без светкавица, когато ви свършат батериите е малък (казвам го от личен опит).
Светкавиците със специална акумулаторна батерия работят само с тази батерия и за да не се окажете в небрано лозе по средата на събитието е добра идея да имате поне една резервна (зависи от стила ви на снимане). Добрата страна на акумулаторната батерия е, че може да я зареждате по всяко време, няма памет и при добро желание може да я заредите от енергийна банка.
Колко ще издържат един комплект батерии (или акумулаторната) зависи изцяло от това какво и как снимате. В ревютата за светкавици съм упоменавал горе долу какви са очакванията за брой светвания при пълно разреждане, но има значение и какви батерии ползвате като тип, като марка, каква е мощността на светкавицата… много неща.
Обикновено за професионален клас светкавица с един комплект батерии се дават, че може да направи 150-200 светвания на пълна мощност (с алкални батерии дюрасел например). С акумулаторни 2800 mA, горе долу могат да се постигнат същия брой светвания.
Предимствата на акумулаторните батерии, че зареждат доказано по-бързо от алкалните и с времето при дори грижи ви излизат многократно по-евтини, а и са доста по-екологични. Предназначени са за сериозно ежедневно снимане иначе се саморазреждат и по-бързо умират.
За снимащите рядко със светкавица, по-добре да си вземат “икейски” комплект от 10 батерии, хем евтини, хем изкарват доста, хем винаги прясно заредени.
Като последна точка, не оставяйте батериите в светкавицата, когато не снимате. Винаги има шанс макар и минимален да изтекат и да се наложи посещение на сервиз.
Основни режими за работа
Зависи от типа и класа на светкавицата. Почти няма съвременна светкавица която да е без автоматичен режим. Всъщност има… предназначение са изцяло за така наречените “стробисти” и… това е тема на друг разговор.
Както казах съвременните светкавици имат поне един автоматичен и поне един ръчен режим. Колкото по-висок клас е светкавицата, толкова е по-мощна и с повече снимачни режими.
А режим
Любим мой режим и първият автоматичен такъв. За мое съжаление почти не присъства в съвременните светкавици (мисля, че само Canon продължават да го слагат в топ моделите си).
Принципа на работа е лесен: при натискане на спусъка светкавицата започва да свети, светлината достига до обекта, отразява се от него и се връща обратно към светкавицата, където има сензор, който поглъща отразената светлина и когато се “насити” с достатъчно светлина, прекъсва светенето на светкавицата… Ама че изречение стана. На живо не го усетих да е толкова дълго.
Както и да е всичко това се случва за части от секундата, затова няма как да хванем повечко ли свети светкавицата, или по-малко.
А режимът се нуждае от малко асистенция от страна на фотографа. При по-старите модели имаше опция да се изберат 3 диафрагми (например 2.8; 5.6; 8) – избирате диафрагма, указвате на светкавицата (заедно с ISO-то) и тя си се грижи за останалата част от автоматизирането.
Вече не е нужно да преценявате на колко от вас е снимания обект, ако той попада в диапазона на работа на автоматиката, то светкавицата ще си свърши своята задача добре.
При по-новите модели А режимът е още по-автоматизиран и директно чете от камерата каква диафрагма е сложена (не сте ограничени само 2-3 избора) и на дисплея ви изписва спрямо избраната диафрагма в какъв диапазон от разстояния може да снимате.
TTL режим
Това е актуалният съвременен автоматичен режим. Разликата му с А режима, е че вече камерата управлява светенето на светкавицата. Принципът е идентичен с измерване на отразената светлина като сензора, който мери вече се намира в камерата, взема с под внимание автофокусната точка измереното разстояние до обекта и принципно в повечето случаи дава по-добра експозиция от А режима.
Лесно се използва, когато камерата е на Р режим, защото тя сама преценява според обстановката каква скорост и диафрагма да избере.
Често при професионалния клас светкавици може да откриете два режима: балансиран и усреднен, като балансираният е по-новият и при него се отчита наличието на голям контраст в кадъра (например булка с голяма бяла рокля, която би заблудила стандартният TTL и лицето и ще излезе недоекспонирано)
По-ниските класове светкавици обикновено имат само един TTL режим и той е от типа усреднен.
Двата типа автоматични режими пестят много от времето за снимане, защото вършат много от работата мигновено, вместо отнемащото секунди ценно време ръчното определяне на точната експозиция.
Ръчни режими
Все пак системните светкавици продължават да имат и класическият ръчен режим на (може да го видите белязан с буква М). При този режим може да намалявате ръчно силата на светене на светкавицата като при някои модели намаляването стига до 1/256 част от импулса.
Светкавицата взема информация от фотокамерата за това на какво ISO сте и на каква диафрагма и спрямо мощността, която сте избрали ви показва на какво разстояние от вас ще имате точна експозиция.
Аз съм го използвал в случаи, в които снимам фирмено събитие и по-конкретно посрещането на гостите. Знаете сега е модерно гостите, които идват да се снимат пред специална стена (най-често със спонсори). Понеже почти не мърдам, избирам ръчен режим на светкавицата, за да знам, че всеки път ще имам еднаква експозиция (както казах автоматиката има склонност да се лъже при големи контрасти (черни костюми или много светли рокли…)).
Ръчен режим използвам понякога и в студиото, когато допълвам системната си светкавица към студийното осветление. Използвам това, че е малка и лесно може да се постави на места, където голямата студийна трудно би се побрала.
Стробоскопичен режим
Интересен режим, с който може да получите множество изображения на движещ се обект в един кадър. Като по-млад фотограф си играх на един концерт на “Щурците” където снимайки с мигаща светкавица, освен шантави снимки, но се включих като участник в шоуто (поне така ми се чу от възгласите в залата).
Трябват си малко сметки (хубаво е да е и на статив камерата) за да може да направите добре експонирани снимки. Общо взето за специални ефекти.
Тъй като все още навън е слънчево и топло няма да ви отнемам много време и още няколкото неща, които останаха ще ги опиша в трета част.
