Epson L800 качество на повече от достъпна цена

Преди няколко месеца, когато направих първите тестове на фото принтера Epson R3000, бях стигнал до решението да обзаведа „Фото кафе“ с принтер, с който хем да си движа документацията, хем да го използвам за тестовете, когато гледам шум и детайл на обектив или фото камера. Принтера на който се спрях е Epson L800.

Първата ми среща с него бе преди година някъде на едно изложение. Сигурно около час се въртях около щанда на Фактор гледах и слушах обяснения към клиенти които се интересуваха. Известно време след това, на Фотоваканция 2013 имах възможността да се запозная по-отблизо с Epson L800, да задам въпроси за мастила, цени и медии. Видях доста тестове и решението узря. Сега след няколко месеца използване на принтера, мисля, че имам добри макар недостатъчни наблюдения, които днес намерих малко време да споделя.

Epson L800 е мастилено струен принтер с външна система за непрекъснато зареждане на главата с мастило, тоест мастилото седи във външен резервоар и посредством система от гумени маркучи до главата се доставя нужният цвят. Като казвам външен резервоар, може би трябва да уточня, че става въпрос за 6 резервоара – принтера работи с 6 мастила: жълто, черно, магента, светла магента, циан, светъл циан и… а… станаха 6. Не съм запознат много с историята дали има друг такъв тип потребителски принтери с толкова мастила и фабрична система за непрекъснато подаване. Факт е, че всичко това събрано на куп дава много ниска себестойност на отпечатъка – фактор, който живо ме интересува. В кафето правя доста тестове на фото камери. Една от тезите които защитавам е, че снимка се гледа разпечатана, а не на монитор. Със сигурност Epson R3000 щеше да ми дава максимално желаното качество, но признавам си бюджетът ми едва ли щеше да издържи.

Epson L800 освен че е само А4 формат, би трябвало заради по-малкият брой мастила да дава по-ниско качество от някой принтер с 8 цвята. Реално погледнато при А4 от L800, сравнено с разпечатки А4 с Epson R3000 трудно откривам някаква разлика. Особено ако ми дадат цветна разпечатка на един хубав пейзаж. Защо казвам цветна? Ще призная – фантастичният черно бял печат на Epson R3000 тук….  Нека така да го кажа, черно бялото не е силна страна на Epson L800. Веднага добавям, че преди да го купя от Фактор специално ми го наблегнаха на няколко пъти и аз се съгласих с тази подробност.

Резолюцията на печат е 5760 х 1440, използва Dye тип мастила и може да печата до А4 без никакви бели полета.

Веднага след като го разопаковах разпечатах…

Какви ги говоря?!?! След като разопаковах принтера първо трябваше да се погрижа да ги заредя с мастила. До сега винаги е било лесно и чисто: разпечатваш мастилницата и я щракваш на указаното място в принтера. Сега знаейки какво съм прасе се подготвих, бюрото на Фото кафе да заприлича на картина на Джаксън Полак. За щастие тази цветна прогноза не се сбъдна. Зареждането с мастила е изключително лесно и с малко повече внимание не е нужно да си слагате дори предпазни ръкавици. Единствено ви трябва една салфетка от руло кухненска хартия и малко спокойствие.

Мастилата за принтера идват в бутилки от по 70 ml. Запечатани са и подредени точно по реда в който се сипват в резервоарите. Процедурата е следната: следвайте инструкцията, залепена на горната част на принтера. Внимателно махайте гумените тапички на резервоара (за да не ги скъсате, макар да са доста здрави). Разпечатайте бутилката с цвета, който ще заредите и внимателно отчупете горният и край (не го изхвърляйте, това е тапа, с която да запушите бутилката, ако се наложи). Обърнете и поставете в отвора на резервоара бутилката (има ограничители, които не позволяват гърлото на бутилката да влезе прекомерно). Не разчитайте много на гравитацията, а леко започнете да стискате бутилката (леееееко, не сме на парти с водни пистолети). След като съдържанието на бутилката се изпразни подсушете със салфетка гърлото и на резервоара и на бутилката. Затворете ги – едното с тапата другото с гумената тапа и оставете бутилката на страна, още не сме приключили с нея. Повторете процедурата още 5 пъти. След като заредите всички резервоари, внимателно разгънете кухненската кърпа, с която те подсушавали, рамкирайте я и може да я подарите на домакина на някой важен политически прием. Гарантирам, ще ви вдигне акциите.

След всичко написано ще добавя, че горните редове ще важат за 99% от потребителите едва когато им се наложи да напълнят наново някой изпразнил се резервоар. Принципно Фактор доставят до своите клиенти Epson L800 зареден с мастило, а от клиента се изисква да го включи в компютъра си, да инсталира софтуера, който идва и още 1-2 стъпки. На бутилките с мастило има код от цифри и букви (13 на брой) които трябва да се запишат в софтуера който управлява принтера. Без тях принтера няма да тръгне – нещо както софтуер не тръгва без сериен номер. Това е прави с цел да се гарантира използването само на сертифицирано мастило. Epson дава гаранция за функционалност и надеждна работа единствено при употреба на оригинални мастила и сертифицирани медии. След малко, надявам се да не забравя пак ще се върна към резервоарите и мастилата, а сега да довърша първоначалното зареждане.

На Epson L800 му трябват около 20 минути (при мен бе по малко време) за да напълни системата от маркучи и да тества главата. На дисплея на компютъра може да следите статуса и наличността на мастило в мастилницата.

След като принтера каже “готов”, печатането може да започне.

Да се върна пак преди 2 кафета когато започнах да обяснявам за черно белият печат. Избрах си снимка, настроих профила според хартията, която исках да печатам, заредих А4 формат, натиснах принт и зачаках. Снимката излезе от принтера с много лек червеникав нюанс. Черно бяла, но с нюанс. Макар да бе изсъхнала още докато я вземах от принтера забелязах, че след двадесетина минути червеникавият нюанс изчезна, снимката стана по-неутрална, но пък се появи много лек зеленикав нюанс. Общо взето съм имал такива снимки, когато копирах черно бели филми на цветна хартия (в минилаба). Пробвах и с друг тип хартия и там забелязах същата тенденция на “узряване” на крайното изображение. Явно е, че при печат на снимка хартията доста се напоява с мастило и макар повърхността да е суха, в основата мастилото все още е влажно. При цветни разпечатки също забелязах че им трябва малко време от принтера до окончателният вариант. Добавям и едно уточнение: това „зреене“ (съхнене) се налага само ако сме печатали на максимално качество. Предполагам, че при 25 градуса в стаята нещата ще са доста по бързи. При нас поддържаме здравословните 19 градуса на въздуха и това може би е една от причините за по-бавното изсъхване. Накратко ЧБ наистина не е най-силната черта на Epson L800 при директно сравнение с Epson R3000. За печат в цвят обаче Epson L800 си печата и свирука. Бях се снабдил с демо пакет различни хартии и се възползвах да направя серия тестове. Това е полезно упражнение, защото: 1 во намираш (пробваш) хартиите, които биха ти свършили работа и 2 ро с тестовете намираш кои точно профили за коя хартия са най-удачни. Защо го казвам 2 рото? Един лек пример: 255 грамова гланцова хартия може да се печата на два профила (Epson Glossy или Epson Premium Glossy). Разпечатката има леки разлики в цвета, при единият профил снимката е по-топла от колкото при другият. Трябва да изберете за себе си кой профил да използвате за в бъдеще. Същото е валидно и за останалите медии, които имат опция за печат с 2 или повече профили. Понеже не печатам всеки ден по няколко десетки листа хартия, за да помня наизуст, направих за себе си таблица коя медия с кой профил ми харесва най-много. Инвестицията в един такъв демо пакет си заслужава да си направите база данни и от там да пестите хартия.

Не е добра идея да се експериментира, с каквато хартия ви е попаднала под ръка. Търсите фото качество – използвайте предназначение за това фото хартии, дали мат, или гланц изборът е ваш. Печатате документи за офиса? Класическата “копирна” хартия е перфектният избор. Използвам рециклирана, която има лек жълтеникав оттенък, но за документи това не оказва влияние. Пробвал съм и разпечатка на снимка на хартия за документи. Избрах профил за матова хартия. Резултата не бе особено добър. Някои части от снимката бяха горе долу нормално наситени, други направо си бяха бледи. Забелязах и частична загуба на рязкост – всичко това сравнявайки го с разпечатка на оригинална матова фото хартия. А да, обърнете листа и ще видите как снимката се вижда и (малко абстрактно) отзад.

При Epson L800 за разлика от Epson R3000 няма опция за право движение на хартията, затова не могат да се печатат много дебели медии. Разполагах с хартия 290 грама и тя минава без проблем. За максималното тегло хартия погледнете в спецификациите.

Печат на CD/DVD дискове – принтера идва с приставка за печат на дискове. Може да печатате както стандартни, така и малки и дори правоъгълни тип визитна картичка. Изключително лесно е. На приставката за печат има инструкция с картинки, следвате ги за да заредите правилно диска в принтера, след това сядате на компютъра и с програмата за печат на дискове предлагана от Epson за нула време сте готов за печат.

Изображението на диска е със сатенен гланцов вид и при окончателно изсъхване (5 до 10 минути (за всеки случай)) можете дори да си направите експеримента да го топнете във вода. Идеята не е да миете диска, а просто да се уверите в надеждността на разпечатаната медия.

Отново ще повторя, че за да имате този резултат трябва да използвате оригинални мастила и оригинални дискове. Epson не дават гаранция за печат на дискове които не са сертифицирани от тях. Признавам, ще ви излезе малко по-скъпо, но ако работите с клиенти няма да се червите от срам за това, че снимката на диска се е размазала или избеляла след известно ползване.

Epson L800 се води потребителски клас, но е подсилен както се казва да се прави с голямо количество печат. Най-често колеги го използват да печатат снимки 10 х 15 сантиметра. По тестове от Epson мастилата биха стигнали за около 1800 снимки, добавяйки и хартията необходима за печат то една снимка 10 х 15 би излязла някъде между 9-10 и 25-27 стотинки (в зависимост типа използвана хартия). За А4 формат избора на медии е по-голям, като включа и арт хартиите и там цената може да варира доста повече, но за хартията, която аз използвам най-често – Gloss 255 едно копие ми излиза около 80 стотинки. Това са само примерни цени по мои наблюдения, без да питам кръчмаря и общо взето са валидни за времето, когато пиша тези редове.

Скорост на печат. Тук все още не мога да се преборя да достигна скоростта на печат зададена в спецификациите. Предполагам, че фабрично скоростта се мери със специални картинки с определена площ заетост.  За да разпечатам А4 снимка в зависимост дали печатам с бели полета или без времето е между 4 и 5,2 минути. Печата без бели полета по принцип е по-бавен заради спецификата на механизмите, които придвижват хартията. При печат на документ (например фактура), горе долу лист се разпечатва за около 9-12 секунди. Ще добавя, че все пак става въпрос за цветен документ, черно бяла разпечатка имам усещането, че се разпечатва по-бързо. Не е производителността на някой ЧБ лазерен принтер, но пък я няма и досадната миризма на препечен тонер, а и аз искам фактурите и документите или дори писмата, които пращам до партньорите да са с приятна за окото визия (макар моята счетоводителка само да ми мърмори колко е безсмислена тази “суета”).

За скоростта на печат с 10 х 15 направих специално тест. Имам такава хартия защото родата непрекъснато иска снимки от пътуванията които правим. Хората все още обичат да разгледат снимки и да си ги предават един на друг насядали около масата докато се пийва и мези. Затова и последните два месеца наваксвам с желанията на близките ми хора.

Много ми е лесно: селектирам нужните снимки с програмата на принтера, зареждам хартия и пусна да се печатат. Не бързам за никъде затова и не съм засичал време. Сега пуснах специално един тест и ето какво отчете: за отпечатването на 10 листа без бели полета на максимално качество (quality), времето от натискане на бутона принт до излизане на 10 те копия бе точно 18 минути. При настройка за максимално бърз печат (speed) с бели полета времето от натискане на “принт” до излизане на 10 те копия бе 4 минути и 40 секунди. Ще вмъкна, че и на режим без бели полета времето се различаваше с 10-20 секунди. От тези времена трябва да се извадят около 20 секунди – времето за трансфер на снимките до принтера и подготовката за печат.

Винаги избирам максимално качество на печат. Малко по-бавно се печата и може би се изразходва повече мастило (съдейки по по-бавното съхнене сигурно се изразходва повече). Не намирам видими разлики между високо и нормално качество. Ок! Има при много вглеждане в конфликтни полу тонове. При бързият печат там се забелязва повече “шум”. За размер 10 х 15 може би най-подходящ е бързият печат, освен ако нямате много претенциочен клиент. Направете си тестове, разгледайте ги добре на дневна светлина и преценете сами за себе си на кой режим ще печатате.

Още не съм проверил дали от много седене, без да се използва, ще има някакъв проблем със засъхнали мастила или запушени дюзи. Най-дългият период на не работа бе около 2 седмици и не ми се наложи да правя никаква “размразяваща” хватка преди да почна да печатам. Лист хартия, натискам принт и си получих копието. Нещо важно. И Epson L800 както всеки друг мастилен принтер не обича прекомерна жега или запрашеност. Когато не използвам принтера го покривам с полиетиленов плик (обеща ли са ми да ми направят покривало ама кога ли ще е). Жалко, че фабрично не е предвидено покривало. И още нещо – принтера идва без USB кабел. Защо ли се учудвам. В случая за мен бе добре дошло защото е позициониран доста далече от компютъра и така или иначе купих 5 метров кабел. Хубав кабел! За такова разстояние не се скъпете за добър кабел. Щеше да е хубаво да има вграден Wi Fi, но уви тази хубава екстра липсва. Така и така съм започнал с важните неща. Относно доливането на мастило. Когато видите, че някоя мастилница започне да намалява, не бързайте да я допълните. Принтера има брояч който следи изразходваното мастило. Когато наближи период, в който се очертава мастилото да свърши, започва да се появява предупредително съобщение. Не доливайте веднага, това съобщение ви предупреждава да си подготвите бутилка с мастило под ръка. Когато мастилото се изчерпа то тогава може да долеете или по-скоро да налеете новата бутилка. След това принтера ще ви прикани да въведете уникалният 13 символен код който е написан и ако всичко е ок може да продължите работата си. Какво ще се случи, ако не изчакате мастилото да свърши, а долеете мастило, просто защото не обичате да гледате полу празен резервоар? Принтера ще си отчете, че е изразходвал 70 ml. (независимо, че резервоара е пълен защото сте долели) и ще поиска да налеете мастило и нов код. Така в един момент може да се окаже, че имате пълен резервоар и не работещ принтер. Бъдете търпеливи и наливайте мастило само когато е наистина нужно. Ползвайте оригинални мастила. Една бутилка е около 19 лв. и стига за много разпечатки, не е нужно да купувате винаги пълен комплект мастила – продават се поотделно.

Epson L800 – е принтер, който може да си позволи всеки ентусиаст, също и професионален фотограф. Във възможностите му е както да се използва за домашен принтер, така и да се прави бизнес с разпечатки. Дали ще разпечатате снимки от събитие, корица на DVD албум и дори самият DVD диск, качеството ще е на много високо ниво, а цената ще е по-ниска от постигнатото качество.

За повече информация и цени може да се обръщате към официалният партньор на Epson – FACTOR.BG