Olympus OM-D E-M1 III се появи преди няколко месеца като наследник на Olympus OM-D E-M1 II, който се появи през 2016 година или типично за флагманска камера – в година с олимпийски игри.
Честно казано бях изненадан с оглед на това, че година по-рано се появи Olympus OM-D E-MX1, който поне за мен е топ флагмана на Оли.
Единственото ми обяснение е с това, че потребителите на марката са свикнали с компактни камери и ако не са портретисти, или ловци на дивата природа, то вграденият вертикален спусък не ги кефи… така или иначе ако решат да имат вертикален спусък то лесно могат да си го поставят. Замисляйки се, служебното М1 съм му слагал вертикалния спусък само когато съм имал продължителна фотосесия с монтирана светкавица на камерата.
Накратко Olympus предлагат вече два флагмана и всеки сериозен фотограф може да избере камерата която ще е добра за него.
На страниците на Photo Cafe може да намерите статии за всички Оли флагмани, а днешната ще е по-скоро съпоставка между Olympus OM-D E-M1 II и Olympus OM-D E-M1 III – какви са разликите, защото функционално имат доста общи неща.
Дизайн
На първи поглед и двете камери изглеждат абсолютно еднакво. Размери, тегло, форма… може би само надписа “Mark III” на предната част на корпуса веднага подсказва кой модел кой е.
Влаго и прахо защитени са като всъщност защитата от влага е защита от вода – може да снимате на не много силен дъжд (с про обектив), сняг и като казвам сняг издържат на замръзване до около -14-15 градуса.
Основната промяна е в някои бутони и появата на микро АФ джойстик, за по-удобна смяна на АФ зоните (появи се мисля за първи път в M1X).
Микро джойстика е поставен на мястото на бутона “инфо” който е преместен на мястото на “меню”, а самото “меню” се е качило в горната част на корпуса в ляво за да съм по-точен. Бутона за Аф зоните е сменен с опция за ISO по подразбиране, но… Olympus винаги са имали опция да се препрограмират повечето бутони с друга функция. Харесва ми директен бутон ISO, както и микро джойстика.
Най-забавното ми е, че от програмният селектор е изчезнал режима “iAUTO” защото… флагманска камера със супер автоматичен режим… нали…
Сензор и процесор
Макар и 20 мегапикселова като предшественика си, Olympus OM-D E-M1 III разполага с нов сензор (идентичен с M1X), който има подобрена динамика, особено в разработката на сенки.
Естетсвено и нов процесор – TruePic IX благодарение на който има по-бърза оперативност и по-ниски нива на шум при високо ISO.
ISO
Всяко ново поколени има по-добри стойности сравнено с предходното. Също така оценката дали една снимка е “шумна” си зависи изцяло от лична преценка.
За мен като фотограф снимал много години на лента, както се казва имам висока поносимост към шум стига да е монохроматичен а Olympus OM-D E-M1 III ми дава точно такъв дори при максимално 25 600 ISO.
За професионални цели смятам че 3200 ISO е напълно използваемо още повече когато снимката бъде отпечатана на хартия.
В галерията по-долу, ще намерите заснети черно бял и цветен чарт, без никакви корекции, както в камерата, така и в обработващата програма.
За преценка както винаги печатам кропове по които определям какво е моето усещане за шум.
АФ зони и фокус
И двете камери имат идентична АФ система – 121 хибридни (контрастни и с откриване на фаза (от кръстосан тип)) зони, като при Olympus OM-D E-M1 III освен, че има нов подобрен алгоритъм на фокусиране има опция да се променя с повече групирането на точките.
Например: може да изберете да имате 11 вертикални АФ зони, които да местите по кадъра, може да са хоризонтални, може да си направите 5х4, 3х7,4х1… въобще таблицата за умножение е на ваше разположение в избор измежду 121 зони.
Необходимо е да влезете в менюто за да си направите нужната конфигурация, иначе натискайки микро АФ джойстика в някоя посока за да го активирате то с двата скролера може да избирате измежду класическите групирания, или типа на АФ зоната, тук няма нищо ново.
Затвор
Двойно повече кадри сравнено с предшественика – около 400 000 тествани. За любителите на дълги експозиции затвора може да седи отворен до 6 часа (3 за предшественика), но предполагам тук вече ще ви трябва батериен пакет, защото една батерия едва ли ще издържи толкова.
Може да избирате измежду напълно механичен, с първо електронно перде, или абсолютно електронен.
Има подобрение на фокуса по лице и по око, като вече те се разпознават от по-голяма дистанция.
За десерт е добавена функцията Starry Sky AF насочена към астрофотографите, като може да я програмирате да е с приоритет на бързината, или на точността. С оглед, че снимайки нощно небе, не бърза за никъде… за съжаление в София ми е невъзможно да пробвам тази опция и не мога да дам мнение.
Стабилизация
Стабилизацията на Оли ме измързеливи да нося статив. Всъщност нося си, но един GorilaPodсреден размер, ако закъсам чак толкова.
При Olympus OM-D E-M1 III стабилизацията стига до 7 EV единици или 7,5 в комбинация със стабилизиран обектив, а за тази стабилизация съм споменавал в ревюто за M1X.
За тестовете освен с камерата разполагах и с новия лек про обектив 12-45 f/4 и снимах спокойно из нощна София от ръка.
Признавам, че всъщност примера който ще покажа тук го снимах с една друга Oly класика – Olympus M.Zuiko 17 f/1.8, но просто тази вечер бях излязъл с тази комбинация камера обектив.
Снимката е снимана от ръка и е с експозиция от 2.5 секунди, което смятайки правилото за снимане от ръка си е почти 7 стопа, а както и друг път съм казвал аз нямам най-стабилните ръце.
Показвам снимака с кроп да се види по надписа на табелата, че няма размазване.
Висока резолюция
Новата по-добра стабилизция, позволява режима за висока резолюция да се използва вече и от ръка. Условието все пак е да се снимат неподвижни обекти, на не много ниска скорост и да застанете стабилно.
Има условия: трябва да изберете от менюто дали снимате от ръка или статив. При снимане от ръка резолюцията е 50 мегапиксела, а при снимане от статив – 80. Хубаво е да го знаете. Може да отложите началото на снимането с до 30 секунди (макар и една е достатъчна) с цел да се намали разклащането в следствие натискане на спусъка. Не бързайте и задръщте дъх, ако снимате от ръка. Вземете предвид какъв е поставения обектив, защото при по-дългофокусен, може и да не се получат перфектно нещата.
Live ND
Olympus обичат “Live” нещата. След уникалната функция Live Composite при която може да спечелите часове забавления със снимки през нощта и подходящи светлинни източници, то Live ND подава ръка на обичащите да снимат на дълги експозиции през деня.
Най-хубавото е че дори необходимо е камерата да е на статив, да кадрирате и да изберете измежду 5 стъпки от 2 до 32 ND, и да натиснете спусъка. Olympus OM-D E-M1 III събира няколко изоражения, които събира в едно и създава ефекта на използване на ND филтър, без физически да имате такъв.
Благодарение на стабилизацията, може да направите снимка от ръка (е разбира се срабилна ръка) за която са необходими доста секунди…
Има няколко ограничения, които трябва да се знаят. Първо, максималната скорост на затвора е 1/30 с настройката на ND2 и половин секунда с ND32. Трябва да сте в среда, в която няма твърде много светлина. Ще работи добре в гора например с някой поток, но на силна дневна светлина… по-скоро ще трябва да използвате истинки ND филтър.
USB порт
USB-C както може да се очаква пез който не само може да зареждате батерията си било то от зарядно, или енергийна банка. Новост е, че може да изпозлвате и енергийната банка по време на снимане и ако е достатъчно голяма да се възползвате от 6 часовата опция затвора да седи отворен, за случаите в които снимате звезди например. Хубаво е да имате голям банка за тази цел :)
За Olympus OM-D E-M1 III
Накратко това е новото при камерата. Има някои страхотни добавки, които много ме изкушават да пенсионирам вече 8 годишното М1… сравнявайки го с М1 Мк II също има опции които си заслужават ъпгрейда.
Работата е дискретна заради тихия затвор, камерата е лесно преносима, а прайм обективите на 1.8 не се усещат в чантата.
