Жиро стабилизаторите или нека го кажем както вече се е наложило – гимбъл системите не са нещо ново. Използват се все по-масово и една от причините е падането на тяхната цена.
Помня първият си гимбъл, който взех преди около 5 години. Бе за дребна камера тип GoPro и ми струваше над 800 лева с отстъпки и данъчни преференции, а днес за толкова (че и по-малко) мога да си взема последен модел стабилизатор, който може да носи килограм и половина товар без затруднение – тоест среден клас DSLR с 24-70/2.8 обектив.
Zhiyun-Tech Weebill-S е стабилизаторът, който имах възможността да изпробвам тези дни. Признавам, че опитът ми с толкова големи гимбъли е малък, защото в моята работа по-често използвам телефона си за директен стрийм към социалките и съответно по-компактен стабилизатор.
Често получавам запитвания от читатели на “кафето” за тук там някой проблем със стабилизирането на такава система, затова спретнах едно леко дълго видео с бърз изважданинг на джаджата и как основно се стабилизира преди да се използва.
Около 10 минути… горе долу толкова време отива за първоначално стабилизиране на Weebill-S. Може и по-бързо с натрупване на опит и ако разбира се възползвате от опцията за заключване на раменете.
Във видеото бях отключи всички рамене с цел да балансирам камерата, както при класически стабилизатор, но при Weebill-S опцията със заключване на раменете помага първо за по-бърз и лесен баланс и второ за случаите, в които пренасяте системата.
Аз се възползвах и от още един момент, не е най-удобният, но за бързо щракване на фото снимки става. Заключвам рамената и снимам през визьора на камерата, както все едно няма гимбъл под нея.
Накратко, ако гимбъла почне да писука жално, като го включите, погледнете дисплея му и туко виж се окаже, че някое рамо е заключено.
Още веднъж ще споделя, колко е важно да бъде балансирана добре камерата преди да използвате системата. Това може да ви предпази от “разтрисане” на камерата, когато правите някое по-рязко движение или при поставяне на маса / статив – какъвто е и основния проблем за който получавам запитвания.
Още един хубав жокер за Weebill-S – двойната плочка.
Споменах каква е идеята на двойната плочка – става за директно поставяне на някои видео глави на Manfrotto или Benro, а Arca Swiss е ясно, че става на всяка глава от тази система.
Какъв е жокера?
След като балансирате добре системата и ЗАТЕГНЕТЕ добре всички стяги държащи шините за баланс, то може да отключите малката плочка от голямата и да свалите камерата.
Както казах с малката плочка са достъпни всички Arca Swiss глави, а освен това бързо може да я щракнете на голямата плочка на гимбъла и веднага да почнете да работите, защото баланса е запазен (е да, ако не сте развинтвали малката плочка от камерата през това време).
Много полезно и спестяващо време и в комбинация със заключващите се рамена е страхотно удобство. Единствен недостатък… при балансиране се размества шините по рамената и вече не може да се прибере във фабричната опаковка.
Накратко, ако снимате често с една и съща камера с един и същи обектив, то вземете си чанта побираща гимбъла (няма да ви трябва голяма) за да може да го прибирате, без да се налага да разместване настроените вече шини. Фабричната опаковка макар и здрава е по-скоро само за транспорт до магазина.
Дизайна на Weebill-S е заимствам от доста по-големият брат – Crane 3S – там за първи път видях концепцията с дръжка зад дисплея на камерата, но на достатъчно разстояние, за да може да се кадрира спокойно.
Weebill-S е заема този дизайн като по този начин става по-компактен и на моменти по-удобен за носене от класическата концепция с дълга дръжка.
Показах във видеото как може да се използва по класическия начин със завъртян статив в основата, или като го постави в задната част на гимбъла – особено подходящо ако ще следим движение от ниска и още по-ниска гледна точка.
Използвайте една от двете комбинации, защото “пистолетната дръжка” на която са контролите за управление е доста малка (поне за мен) и държейки здраво гимбъла неминуемо натискам джойстика за движение и по този начин си развалям кадъра. Искате ли стабилност и прецизно управление задължително снимайте с две ръце, с една бих снимал само ниски кадри с монтирана дръжка в задната страна.
Раменете са големи което позволява безпроблемно ползване профи клас DSLR камери като Nikon D850 или Canon 5D Mark IV с техните профи 24-70/2.8 Аз използвах Nikon Z6 с Nikkor Z 24-70/4 поради липса на по-тежка оптика.
Според характеристиките, стабилизиращата система е с много по-ефективни мотори и работа сравнено с предшествениците, за което няма как да дам мнение… усещам я че работи добре, качвайки и слизайки стълби и леко подтичвайки в слонски тръст из коридорите на сградата.
Не получих нито веднъж разтрисане, а джойстика управлява раменете плавно и без резки скокове, каквито съм забелязвал по-ранни и малки версии, тоест всичко бе много плавно.
Не съм тествал дали се бият стабилизиращите системи. Знаете Nikon Z6 е с матрична стабилизация, но аз имам навици в момента, в който сложа камерата на статив да я изключвам… е ти тук направих така и не съобразих да пробвам какво би се получило с включена матрична стабилизация. При следващ тест ще пробвам.
По отношение на режимите на работа мисля, че единствената новост за мен спрямо опитите ми с предишни гимбъли е това, че може да се заключи накланянето нагоре/надолу и да се движи само по хоризонтална панорама, тоест предпазва от неволно накланяне (джойстикът е мек) докато панорамирате.
Все пак ето основните работни режими:
6 режима на работа
- Пълнообхватен POV режим – позволява 360 ° синхронно движение на трите оси, което гарантира, че вместо да се изравнява по време на движение, камерата ще остане заключена в положение.
- Vortex режим – 360-градусово заснемане около оста за панорамиране, докато останалите оси на гимбъла следват неговото движение за изключителна динамика на видеото.
- Режим Go – максимална скорост на следване за екстремни спортове.
- PF режим – камерата се изравнява хоризонтално, при завъртане на гимбъла в посока наляво и надясно. Тази функция е полезна при hyperlaps снимане.
- F режим – камерата следи движението на гимбъла.
- L режим – държи обекта на фокус, когато имитирате dolly и jib движения.
Освен това може да се възползвате и от приложението, инсталирано на вашия телефон за още опции и най-вече за прецизиране работата на гимбъла по отношение на точната стабилизация. Освен това може да го използвате за дистанционен екран или дори за дистанционно управление.
Всъщност Weebill-S идва в про окомплектовка с предавател на HD сигнал към външни устройства, както и с фолофокус, който може да управлява вместо фокуса вариото. този комплект не бе в мен и може би ще е интересен за последващ тест за случаите в които е необходимо по-сериозна намеса в творческия процес със следена на фокус или цялата система от разстояние.
Weebill-S има вградена гривна за управление на фокус, но трябва да се подключи със съответния кабел към камерата и едно от рамената (има скрит micro-USB порт), а мисля, че при някои модели Sony камери може да дърпа захранване от батериите на гимбъла (тип 18650 две на брой, които по спецификации издържат около 14 часа работа на гимбъла).
Погледнете таблицата за съвместимост на камери и обективи, за да видите кои камери с какви обективи са безпроблемни за работа, дали се налага премахване на очната гума да речем и дали може да се възползвате от електронния фокус.
Weebill-S е наречен малкия гигант с оглед на компактния дизайн и това, че може да носи доста полезен товар. Поне на първо четене няма за какво да се хвана, че не ми допада освен малката дръжка с контролите за управление, но пък си има решение за снимане с две ръце, едно от които е доста примамливо за феновете на ниската гледна точка.
Заключването на рамената позволява по-лесен баланс, а свалящата се плочка възможността бързо да махаме или слагаме камерата на гимбъла, без да губим баланса.
Опцията за про вариант с HD предавател и фолофокус също е бюджетна и би свършила работа на да речем сериозни студентски курсови работи, където да могат да се сработят фокусник и оператор, а защо не и за по-сериозни филмови продукции.
