Зенит възроди свои легендарни обективи, които познавахме от зрелият до упадъчния период на соца.
Сигурен съм много БГ семейства притежаваха култовата фото камера Зенит Е с още по-култовият обектив Хелиос 44-2, но… днес няма да говорим за него, той не е сред възродените…
Какво пуснаха Зенит?
- Zenitar 8 mm FishEye f/3.5
- Zenitar 16 mm FishEye f/2.8
- Zenitar 50 mm f/1.21
- Zenitar 85 mm f/1.4
- Helios 40-2 85 mm f/1.5
Не знам дали ще успея да пробвам всичко, но на рибешките обективи със сигурност няма да им се размине и ето днес ще започна със Zenitar 8 mm FishEye f/3.5
Вмъквам бързо едно уточнение каква е разликата между кръговия фиш като например Zenitar 8 mm FishEye f/3.5 и пълнокадровият, като Zenitar 16mm FishEye f/2.8
И двата вида покриват 180 градуса, но… първият (8 mm) по хоризонтала, а вторият (16 mm) по диагонала.
Поради тази причина първият няма как да покрие кадър с пропорции 3:2, а по-скоро покрива кадър с пропорция 1:1 и в този квадрат всъщност се вписва като кръг, или още по точно като сферично изображение, докато 16 mm изпълва без проблем кадър със съотношение 3:2 и от там – пълнокадров.
Понеже обичам да е максимално объркано споменатите по-горе милиметри важат за “лайка” формат матрица – тоест 36 х 24 милиметра. Поставени на APS-C или Micro 4/3 двата споменати фиша ще имат съвсем друга визия.
Zenitar 8 mm FishEye f/3.5, създаван в епохата на лентовата фотография, както стана ясно покрива средата на стандартният “лайка”формат.
Възродената версия се предлага на байонети F и EF, тоест за Nikon и Canon, а ако искате да го сложите на безогледална камера, както направих аз, трябва да се снабдите със съответния адаптер.
Тъй като обектива няма никаква специална електроника, може да се възползвате от евтините китайски предложения и да го поставите на коя и да е от безогледалките с “лайка” формат (фулфрейм).
Аз го забучих на тазгодишната официална камера на Photo Cafe – Nikon Z6, използвайки оригиналният FTZ преходник от байонет F на байонет Z.
За дизайна
Мога да кажа малко: солидна хеви метал изработка. Много гладко фокусиране, стегнат ринг на диафрагмата.
Огромна челна леща, за съжаление без никаква опция за защита, когато се снима. Споменах, че Zenitar 8 mm FishEye f/3.5 вижда на 180 градуса, което от своя страна не позволява монтирането на никакъв дори и минимален сенник.
Да, челната леща, когато не се снима е защитена със здрава метална капачка, НО шанса да я загубите на 10 та минута след закупуването на обектива е 99% вероятен, както се случва с подобен тип капачки.
Накратко капачката разчита само на един фин слой кадифе, за да се уплътни и закрепи към обектива, но ако носите камерата си на врата или рамото лека полека се изхлузва и ако “дрънне” на хасфалтя е добре, че я чуете, ама на тревата… та… наистина внимавайте много с тапата, че резервните са малко като онзи филм на Том Круз.
Отнесох се, затова продължавам напред.
Макар да има доста прилики с по-старата версия, при новият Zenitar 8 mm FishEye f/3.5 има осъвременена визия особено в частта с ринга за фокуса и диафрагмата, които не са гумени, а метални с добро оребрение, позволяващо добра работа с и без ръкавици.
В добавка има и голямо лого на Зенит като цялостен завършек на обновеният дизайн.
Оптична схема – 8 елемента в 6 групи, като е използвано модерно многослойно просветляване за намаляване на вътрешните отражения.
Ринг за фокусиране. Необходим само като решите да снимате от много близки разстояния, да речем под 50 сантиметра, защото над 50 сантиметра практически всичко е на фокус. Да, няма автофокус, но… за какво ли е честно казано. Само ще увеличи размера на обектива и цената му.
Сега понеже почти забравих и вмъквам една много важна подробност за снимащите с фотокамери при които е стабилизирана матрицата.
Обектива няма електроника с която да си комуникира с камерата и затова ЗАДЪЛЖИТЕЛНО влезте в менюто където е описанието за използване на обективи без процесор и задължително задайте фокусно разстояние 8 милиметра. Това ще даде представа на камерата какво има закачено на обектива и ще подаде нужната информация към стабилизацията.
Така ще си спестите чесането по главата – какво аджеба се случи, че уж имам стабилизация а кадъра се клати като столичен трамвай.
Още малко за фокуса
Споменах, че снимам с безогледалка и нямаше как да не се възползвам от функцията за потвърждение на фокуса – “пийкинг” която ми бе особено полезна в случаите, в които исках да снимам на почти минимален фокус с цел да докажа, че и с 8 милиметров фишай може да се получи интересно бокенце.
Да обектива не е много светлосилен – “едва” 3.5, но с подходящо кадриране и акцентиране се получава добре дефокусиран заден план или пък боке.
Тук трябва много да внимавате, защото има шанс да “халосате” челната леща в обекта, който снимате докато търсите минималното фокусно разстояние.
Сега… хроматични и други аберации
Да има особено в краищата на кръгчето те са силно изразени и доста трудни за премахване, ако сте твърдо амбицирани да ги махнете. Честно казано не ми пречат толкова а на моменти когато и слънцето влиза в кадър се получава и интересна дисперсия на светлина която осветява тъмната част на кадъра и създава допълнителен ефект.
За съжаление не можах да пробвам Zenitar 8 mm FishEye f/3.5 с класически DSLR модел и не съм на 100% убеден дали ще има разлика в осветяване на тъмните части на кадъра от тези, когато съм с безогледалка и преходник.
Най-добре се снима с обектива, когато е на диафрагма 8, дои тогава го слагам на безкрайност и в 99% от случаите не пипам гривната за фокусиране, защото буквално всичко е на фокус.
Zenitar 8 mm FishEye f/3.5 си има остротата достатъчна за такъв свръх широк обектив. Интересното е, че нямам фрапираща загуба на острота при диафрагма 22 каквато ми се е случвало с други обективи и затова не рядко се изкушавам да получа дифракция на светлина когато имам слънце в кадър.
Как се снима
Лесно и трудно. Нестандартната визия, която дава кръговият фишай не е подходяща за всякакво снимане. За мен като градски пейзажист може би е лесно начинание, защото аз много обичам да снимам с насочен към небето обектив и да се стремя да извия по абстрактен начин покривите на сградите, които ме заобикалят.
Признавам, че често снимам нагоре, защото с толкова широк обектив, ако снимам нормално хващам и част от себе си… я крака… я корем, както се вижда на снимката в дясно…
Не обичам да снимам хора и да ги окарикатурява, както често правя колеги сдобили се с 8 или 16 милиметров фиш.
Стремя се дефекта от изкривяването да го превърна в ефект и както казах не се притеснявам от хроматичните аберации или дисперсията на светлина.
Zenitar 8 mm FishEye f/3.5 изисква малко повечко грижи като съхранение и снимане, защото както споменах челната леша е голяма и незащитена, а капачката лесна за губене.
За десерт една галерия с примери как може да се използва този обектив. Може да ви направи впечатление, че има по няколко снимки от едно място, но е нарочно с цел да се покаже как само завъртане в някоя посока променя картинката.
