Ето, че дойде ред и на последния обектив от серията Loxia – Zeiss Loxia 85mm f/2.4. Ако междувременно излезе нова дължина, ще трябва да се върна да го коригирам, но за сега си остава най-дългият от 5 те в серията.
За тези, които отварят тази статия, без да са чели предишните, то предлагам да се разходите до предишните в следния ред: Zeiss Loxia 21mm f/2.8, след това до Zeiss Loxia 25mm f/2.4 и накрая до Zeiss Loxia 35mm f/2, като ще трябва да изгледате и следното видео, за да сте наясно с всичко за серията и защо тази статия ще се състои само от няколко абзаца.
А видеото следва:
Zeiss Loxia 85mm f/2.4 е ръчнофокусен обектив, покриващ пълноразмерна матрица и предназначен за фото или видео камери Sony серия А7 и серия А9.
Поставен на камера с APS-C матрица, се превръща от близък портретник до класически такъв, т. е. спокойно може да го използвате и на двата типа матрици, без да загубите от това.
Някой ще каже: този обектив не е много светлосилен. Да, така е. Максималната му диафрагма е 2.4, което за снимки тип фукане в интернет едва ли е удачно, но разпечатан на хартия в размер 60х40 сантиметра, то диафрагма 2.4 стои в пъти по-добре от свръх плиткия фокус на 1.8 или 1.4.
Притежава дизайн, качество и изработка, идентични с останалите обективи от серията.
Поради факта, че е най-дългият, има и най-удобна гривна за фокусиране. Ходът на фокуса е дълъг – 220 градуса, което го прави много прецизен. Бавен е, да, но фотографията е на първо място изкуство, а на изкуството му трябва време.
Препоръчвам задължително използване на „peaking”, а в някои ситуации с много близки обекти – и използването на електронната лупа.
Не съм сигурен колко добре ще се впише във видео заснемане, освен ако не става въпрос за диалог с минимално движение. Дълбочината на рязкост, както е видно от скалата на обектива, е доста плитка и едно мръдване може да извади обекта от фокус.
Оптична схема – класически зонар, създаден през далечната 1930-та година и актуален до днес. Неслучайно името идва от думата слънце, защото обективите по тази оптична схема са доста ярки.
Обективът притежава 7 елементи в 7 групи, като 3 от тях са специални.
Zeiss Loxia 85mm f/2.4 може би е най-качественият оптически обектив от цялата серия. В галерията по-долу може да видите снимки на чарт ISO 12233 на различни диафрагми в краищата и средата.
Практически е рязък по целия кадър както в центъра, така и в краищата на всички диафрагми, с лееееко изключение на 22, когато дифракцията на светлина си казва думата.
Дефокус и боке – много добри, изцяло в стила на Zeiss. Дефокусът не е толкова уникален като на Zeiss Loxia 35mm f/2, но за сметка на това имаме перфектна рязкост на фокусирания обект и красив дефокус, а и добро кръгло боке с остри ръбчета в случай, че попаднем на подходящия заден план.
Както казах преди, някои почитатели на „мазното” не са фенове на това, нека да го нарека „технически” чисто боке.
Zeiss Loxia 85mm f/2.4 определено не става за папарашко крадене на портрети от улицата. Перфектната му рязкост на максимална диафрагма ще ви накара почти винаги да снимате на нея, но знайте, че това води след себе си много прецизно фокусиране, с което честно казано бързо се свиква, особено когато се използва „peaking”.
Перфектен е за портрети на хора или животни, които са склонни да ви позират, като в този случай ще бъдете възнаградени от кадри със страхотен рисунък.
Сега няколко думи като обобщение за цялата серия.
- Снимах със Sony A7r Mk III, т. е. камерата, която ще е най-капризна откъм оптични характеристики, и както виждам, обективите се справят блестящо (е не всички, де).
- Стабилизацията на камерата и светлосилата на обективите ми помагат да снимам в по-лоши светлинни условия, без да вдигам ISO-то.
- Обективите са сравнително компактни – с тегло около 400 грама всеки и лесно се събират заедно с камерата в чанта тип месинджър.
- Еднакво добри са както за фото, така и за видео, а и са мислени да стават за видео с опцията за плавна диафрагма и зъбчат ринг (закупува се отделно).
- Ръчният фокус не е недостатък, а опция да помислите още малко, докато фокусирате, дали това е точното кадриране, или дали кадърът си струва.
- Може би съм пристрастен, но автоматичният фокус ни прави мързеливи и събира много кадри на картата…
Благодаря на Photosynthesis за възможността да изпробвам обективите от серията Loxia на Zeiss, а според слуховете – май ще имам възможност да пробвам и Zeiss Batis серията…
