Тази година традиционната последна статия няма да е типичния обзор на годината, а ще е нещо което е много в духа на Коледните празници.
Който ни следи знае, че от няколко години насам имаме традиция да посещаваме Виена по време на нейните коледни базари и да се зареждаме с много празнично настроение, и разбира се снимки. Традицията не ни подмина и тази година, но емоцията беше по две, тъй като истинският повод да отидем в австрийската столица беше един проект обединяващ фотографията с благотворителността.
снимка Веселин Стефанов
Още през пролетта нашите приятели от Блогът на българите в Австрия и в частност Елица и Роси, които бяха инициатори и вдъхновители на идеята, ни поканиха да станем част от от един проект, който освен че провокира българската общност в Австрия да покаже в снимки настоящият си дом, но и имаше благородна кауза.
„Австрия в моя обектив“ – това беше обединяващото име на фотографската изложба, снимките за която получавахме на три етапа по три теми, всяка от които описваше Австрия – „Едно виенско кафе“, „Всичко е музика“ и „Австрия – земя на планини, земя на реки“. Умишлено не използвам думата конкурс, тъй като тук всеки участваше не за награда, престиж или отличие, а за удоволствие и за кауза. Макар че заедно с Роси Недялкова (фотограф) и Георги Зюмбюлев (дизйнер), които от години живеят във Виена, бяхме нагърбени да направим финалната селекция за изложбата, с малко подкрепа и от страна на публиката, която също можеше да гласува.
Наистина беше вълнуващо да видя колко много хора се обединиха просто от добрата идея и се забавляваха, далече от родината си. Най-хубавото във всичко това, освен благотвoрителността е, че се родиха нови приятелства. Приятелства, които остават и отново и отново ще ме връщат във Виена.
снимка Веселин Стефанов
Откриването на изложбата беше прекрасно. Любезни домакини бяха Българският културен дом „Витгенщайн“, а на церемонията имахме уникалното удоволствие да слушаме на живо великолепните братя Владигерови. Наистина, наистина великолепни. Свириха не просто със сърце, но и направиха една удивителна импровизция като съпровод на прекрасното изпълнение на пантомимния етюд на Мариана Де Мео. Освен тях Фронтменът на австрийската група Wurstfabrik Мартин Хофбауер също застана зад каузата със своята музика.
М да, отдавна не бях присъствала на такова откриване на фотографска изложба. Вълнуващо, емеционалнао, елегантно и с голяма доза носталгия за всички присъстващи. Носталгия по традициите, с които всеки един е израстнал тук и е пренесъл късче от тях в новия си дом, но заредени с много енергия и надежда за посрещане на един топъл празник. В каквъто всъщност се превърна и цялата седмиця през която бяхме във Виена.
Всичко и всички зад една благородна кауза в основата накоято стои д-р Анелия Хохвартер, за закупуване на локомат за България. Всички участници и журито се съгласихме да продадем благотворително снимките от изложбата, и не съм изненадана, че имахме чудесен резултат още на самото откриване. А моето удоволствие, освен приятелствата и журирането – моето любимо занимание – да подготвя снимките за печат. Тук е моментът да се похвалим, че цялата изложба, която обединяваше общо 56 снимки в размер 50х70см и 70х100см отпечатахме в България, в принт студио Photocenter, на които безкрайно благодаря за безупречната работа, отново!
Както се казва „По Коледа ставават чудеса!“ и аз си мисля, че всъщност всеки един момент, който ни подарява такива преживявания е едно малко чудо. Мисля, че и не случайно решихме откриването на изложбата да запазим за навечерието на най-светлия празник в годината, когато Виена се превръща в коледна приказка.
И споменавайки това, разбира се че си оставихме няколко дни време да се потопим в атмосферата на коледния дух с няколко обектива в ръка. Този път обаче решихме да вкараме и малко АРТ нотка, и да не сме толкова сериозни. Като АРТ-ът беше в изобилие, не само заради обективите, но и заради времето което посветихме (най-накрая) на изумителните виенски музеи за изкуства. Честно, казвам ви, грехота беше толкова години посещавайки града, да не влезем никъде. Е, тази Коледа си го причинихме – 3 дни, 15 музея и много, много коледно настроение, което пренесохме у дома. Като за финал и добре свършена работа си казахме Наздраве! с шампанско Шлумбергер, на място в най-старата изба за шампанско във Виена.
Колкото до резултатите от техниката с която снимахме, очаквайте скоро ревютата на страниците на Фото Кафе, но не и преди да си пожелаем успех през новата 2020г.
Благодарим ви и тази година, че бяхме заедно на страниците на Фото Кафе.
Снимки: Архив Melange Bulgaren, официален фотограф на събитието Веселин Стефанов.
