Макар да твърдят, че нямат нищо общо TTArtisan и 7Artisan имат доста общи черти в обективите, които произвеждат. Солидно изработени, метал и стъкло, сходни дизайни и оптични схеми, и предоставят добро качество за парите, на които се предлагат. Да, има трески за дялкане тук там по оптиката.
Днес продължавам обективната серия, която съм подхванал последните няколко седмици и този път на гости ми е обективът TTArtisan 21mm f/1.5 версия за Canon EOS R система.
На какво е закачен, може би е и първа подсказка какъв тип матрица може да покрие този обектив – 35 mm стандарт, или както обичам да и казвам „Лайка формат“. Може да го откриете на байонети: Canon RF, Nikon Z, Sony FE, Leica L, Leica M.
Както казах покрива Лайка формат, тоест и APS-C за байонетите, които предлагат такава опция – Nikon Z, Sony FE и Leica L в случая. Приравнен ще дава зрителен ъгъл като 31.5 mm обектив – близо да класическия стрийтър.
TTArtisan 21mm е стандартен широкоъгълен обектив, с доста голяма светлосила – максимална диафрагма от 1.5. честно казано в повечето случаи обективи с такъв зрителен ъгъл по-скоро са с диафрагми около 2, или дори 2.8, затова ми бе интересно да видя, какво мога да получа от тази екстра светлосила.
Класически започвам с:
Дизайн
TTArtisan 21mm f/1.5 има различен дизайн за някои от байонетите, за които е предназначен. При Sony FE профила на обектива е еднакъв от байонета до предната леща. При Canon RF, Nikon Z и Leica L е по-разширен в основата, където е байонета, сравнено с челната леща. Това идва от различният като размер байонет на камерите. Sony са с най-малък като диаметър, затова и дизайна позволява чиста цилиндрична форма…
Интересно е модел, предназначен за Leica M байонет. Мога да кажа, че дизайнът е направо различен сравнено с този за останалите безогледалки. Тук си имаме копиране на „Лайковия“ дизайн на обективите, с техните маркировки и сенника в предната част. А да… и е почти два пъти по-скъп, макар вътре в обектива да имаме същата оптична схема, както при останалите байонети. Предполагам това е с оглед по-малкото бройки, които ще се продадат за Leica…
Изработка – здрав метален корпус, тежък и усещане за солидна изработка. Няма защита от влага и прах. За сега производителя не инвестира в тази екстра, стремейки се да държи цената по-бюджетна може би. Силно изпъкнал челен оптичен елемент и малък вграден сенник тип лале. Метална капачка покрива сенника и е на принципна на триенето за да си остане на мястото. Честно казано макар да изглеждат добре този вид капачки, аз имам фобия, ще лесно ще я загубя. Тук притесненията са по-малки, защото и капачката е по-малка от там и лека, но знам ли с времето финия филц от вътрешната страна би се износил и тогава…
При TTArtisan 21mm f/1.5 обаче имаме една много интересна допълнителна екстра, която виждам честно казано за първи път – адаптер за поставяне на филтри. Споменах, че челният елемент е доста извит, а около него има малък сенник, който не позволява закачането на филтри. Производителят обаче е направил адаптер който се завинтва малко зад сенника и позволява закачането филтри с размер 72 mm. (извинявам се, че не го снимах, но го забравих у дома). В случай че имате фобия от загубване на капачката като мен, може да държите този адаптер завинтен непрекъснато и да си сложите класическа пластмасова добре захващаща се капачка. Да, обектива няма да е толкова компактен и с красив външен вид, но пък ще е защитен надеждно.
Красив минималистичен дизайн. Добър за управление е на фокуса с голи ръце, но малко хлъзгав, когато сте със зимни ръкавици – оребрението на фокусната гривна е доста плитко. Гривната за диафрагмата е с по-добро сцепление. Ясно гравирани и след това запълнени с боя маркировки по обектива.
Приблизително еднакви размери и тегло (около 412 грама без адаптера).
За Leica M модела нещата са по-различни и като размери и като тегло, а дори и няма тази опция за поставянето на филтри, защото дизайнът е подчинен на друга концепция.
Фокус
Плавен изцяло ръчен и сравнително къс, все пак това е широкоъгълен обектив. За съвременните безогледални фотокамери използването на ръчен фокус не е голям проблем. На разположение имате пийкинг и увеличаване на фокусното поле. За моите камери пийкинга е настроен винаги в червено, за да го виждам добре, а ако използва увеличение на зрителното поле, то може би около х5 ми идва най-добре. Има моменти, в които пийкинга не върши работа, особено, когато няма добър контраст, затова е хубаво в такива моменти да се използва увеличение на полето за наистина точен фокус.
Ще напомня пак, че когато фокусирате трябва винаги да сте на максимално отворена диафрагма, защото иначе ще се объркате заради дълбочината на полето.
Всъщност това е големият недостатък на тези бюджетни ръчнофокусни обективи. В тях няма процесор, който да дава информация на камерата какъв обектив е закачен и на каква диафрагма е в момента, както и няма система за автоматично управление на диафрагмата. Затова се налага да фокусираме на отворена диафрагма, и чак след това да затворим на стойността, на която искаме. За съжаление това губи допълнително време.
Чак толкова прецизно фокусиране е необходимо в моменти, в които искате да се възползвате от голямата светлосила на обектива и снимате от доста близко разстояние например, когато се опитвате да се правите на боке майстор. При по затворени диафрагми, може да се окаже, че в един момент всичко е на фокус.
Ето например погледнете на снимката колко е голяма зоната на рязкост на TTArtisan 21mm f/1.5 буквално ако избера една оптимална диафрагма да речем 8, то в интервала между 1.2 метра до безкрайност всичко ще е на фокус. Просто вдигам, кадрирам и снимам, без да се налага да фокусирам.
Сега разбирате ли защо мрънкам, когато обектива който тествам няма метрична скала и зона на рязкост…
Оптика
13 елемента, събрани в 11 групи. Сред тях асферични елементи и такива с висок индекс на пречупване. На няколко пъти споменавам за силно изпъкналия челен елемент, това е така заради компактният дизайн на обектива.
Въпреки това той е много добре коригиран и почти не се забелязва дисторзия. „Теста“ с тухлената стена е от около 2 метра и да, може би има съвсем леко „буренце“, но толкова незначително, че когато се опитам да го коригирам с инструменти в Adobe Lightroom, то по-скоро развалям изображението.
Да, има винетиране, което може да се коригира с дърпане на плъзгача между 40 и 60 стъпки в зависимост на каква диафрагма сте снимали и какво сте снимали.
Когато снимате на максимална диафрагма, дори и до стойност 4 се забелязват тънки хроматични аберации, които лесно се чистят, с изключение на тези в зеления спектър. Общо взето това си е трудна лечима болежка при широка оптика с голяма светлосила, преди няколко седмици имах този казус с друг много по-скъп обектив. Принципно не дразнят много освен, че „развалят“ кремообразността на бокето, за която ще говоря след малко.
Забелязвам леко цветно винетиране в маджента по краищата, ефект известен като “Color Corner Shift”. Може да го видите изразен в пейзажите с много небе в кадъра. Както казах оптиката си има тук там някоя и друга треска за дялкане. Може да се коригира, правил съм го навремето като снимах с Leica M9. За съжаление софтуера не работи с новите Mac-ове с М1 процесор, затова не съм пробвал да коригирам.
И още малко за челния елемент – изпъкнал, а сенникът е малък. Възможно е в определени моменти да имате засветяване и с това намаляване на контраста заради малкия сенник. В галерията има такива снимки, нарочно ги оставих, но признавам, че и леко търсех този ефект.
Като рязкост на максимална диафрагма има разлика между центъра и краищата… както се казва маже си в ъглите. При диафрагма 4 и нагоре вече се представя равномерно. Общо взето 5.6-11 е най-добрия работен интервал.
Профили за TTArtisan и 7Artisan все още не съм видял да се предлагат от Adobe, затова ще се наложи да си създадете сами такива, или да пробвате с профили на други сходни обективи.
Диафрагма и bokeh
10 ламела като не са заоблен тип, тоест затворите ли след максималната диафрагма и бокето ще е вече назъбено. Знаете, че предпочитам нечетен брой ламели, заради заигравка със слънчевите лъчи. Тук любимият ми ефект-дефект дифракция на светлина не бе толкова ефектен…
Бокето (bokeh) е интересно, когато успеете да намерите близък обект за снимане и подходящ фон който да го създаде. В случая при мен бе самоцел за да видя какво е.
За боке експертите може би няма да бъде добро с оглед, че е остро с ръбчета по „търкалцата“. На мен обаче точно този тип боке ми допада макар реално понякога да разсейва погледа с неговата структура. Не се посвених и да включва вътрешни отражения от обектива за да вкарам допълнителен, леко призрачен елемент в кадъра.
TTArtisan 21mm f/1.5 не е боке трепач обектив, но при добро желание може да се постигне добър ефект. Съжалявам, че най-близката фокусна дистанция е едва 50 сантиметра и няма как да вляза още „по-навътре“ в кадъра за създаването на по-голям ефект от широкия обектив и неговата светлосила.
Пускам една галерия с отсечки от един кадър за да видите по-ясно типа на бокето.
За финал
TTArtisan 21mm f/1.5 е компактен, но не толкова лек обектив. Солидно изработен с голяма светлосила и ръчен фокус. Има някои недостатъци от оптична гледна точка, някои се коригират с едно кликване на мишката за други си трябва малко повече занимавка. Трябва да настроите камерата си за работа с обектив без електроника (опцията да снима без обектив в менюто), както да кажете на стабилизиращата система (ако има такава) колко милиметра обектив сте закачили, за да може да работи ок.
Подходящ е както за интериори, така и за пейзажна фотография. За звезди не съм съвсем сигурен с оглед маженето по краищата на максимална диафрагма.
Снимайки на диафрагма 8, която смятам за оптимална е достатъчно да поставите метричната скала на около 2 метра и всичко в интервала 1.2 до безкрайност ще е на фокус.
Възползвайте се и от адаптера за филтри, а при следващата среща може би точно за филтри ще си говорим.
