От няколко месеца насам съм горд собственик на Sony RX100 II. Сигурно не е най-добрата идея да се изфукаш с придобивка, но днес просто ми остана малко време и реших да споделя едно бързо мнение за него.
Sony RX100 II e базиран на същият компактен, приятно матов и стилен дизайн като съществуващият до сега Sony RX100 модел. Метален корпус. Приятен на пипане с гумена ергономична подложка за палеца. Не е най-удобната камера за държане в ръка. В предната част на корпуса липсват гумени подложки е затова се налага да се хване здраво ако е с една ръка. Препоръчвам да се държи с две ръце, определено ще ви е по-удобно и задължително дясната или лявата ръка (зависи къде сте си сложили каишката) да минава през каишката. Често снимам репортажи и веднъж в тарапаната ме бутнаха и камерата изпадна от ръцете ми, но увисна на китката ми.
Новостите на първи поглед:
Разполага с нов 1-инчов CMOS сензор със задно осветяване, подобрена функционалност, добавено Wi-Fi и удобство за бърза връзка с NFC и най-сладкото (за мен) подвижен дисплей.
Малко технически словореда.
20 мегапикселовият сензор – Exmor R в RX100 II е първият в света 1-инчов CMOS сензор със задно осветяване, разработван някога. Той е приблизително с 40% по-чувствителен в ситуации със слабо осветление в сравнение със сензора поместен в Sony RX100 модела, като същевременно се намалява шума в цялостната картина.
ISO чувствителност – имах възможност да тествам ISO то в съвсем реални условия. Както споменах по-горе понякога използвам Sony RX100 II като репортерска камера, при откриване на изложби, където оставам дискретен (а и ме поглеждат колегите с леко пренебрежение) и мога да уловя подходящи моменти. Разчитам на светлосилният обектив и стабилизацията, които взети заедно компенсират по-малкият размер сензор. Стремя се да снимам максимално до 800 ISO, защото установих, че до тогава се запазва много добро качество на картинката. Когато снимам на някое приятелско събиране не ми пречи да вдигам и до 3200 ISO, малко се усеща замазване и загуба на детайл, но купонджийските снимки гонят момента, а не качеството. Всъщност дори и на максимално ISO от 12 800 се получава… би казал прилична снимка. Ще подчертая, че тогава личи агресивната намеса на шумопочистващият софтуер и доста фини детайли направо се разтапят като сняг в средата на февруари в Пампорово (все пак сега сме 2014 година трябва да запомним топлата зима)
Новият сензор в комбинация с оптично стабилизираният светлосилен f/1.8 Carl Zeiss Vario-Sonnar T* (индексът Т* е показател за високо качество на обектива) варио обектив, създават изключително резки и реалистични фотографии, както и Full HD видео при почти всякакви условия на снимане – от светли дневни сцени до нощни пейзажи и всичко между тях. Ъгловият му обхват, приравнен към 35 mm стандарт – 28-100 mm. лошата новина е, че при 100 mm светлосилата на диафрагмата пада на 4.9 Харесва ми как около обектива има гривна, която се върти. През менюто могат да и се прикачат различни опции, но често предпочитам да я ползвам в режим DMF (автоматичен и ръчен фокус едновременно) или функция – “стъпково увеличение”, която позволява на потребителите незабавно да изберат всяко от петте популярните фокусни разстояния: 28, 35, 50, 70 или 100 mm.
Зад обектива се крие електронен затвор с ТТ данни: 30 секунди до 1/2000 sec. абсолютно тих е и може на воля да снимате без да ви усетят. В нашенските църкви, където снимането е превърнато в печеливш бизнес за служителите в черно спокойно може тайно да си правите снимки благодарение на тихия затвор и подвижният дисплей. Не пускайте светкавица, за да не ви хванат. Да има вградена светкавица достатъчно мощна да заснеме група приятели на 3 до 6 метра (в зависимост какво ISO сте избрали). Няма механично ключе което да я активира. Разчита се изцяло на софтуерна команда (избира се от ротиращият скролер на гърба на камерата)
Фокус – не бих казал, че е светкавичен. Фокусира относително бързо. Често забелязвам едно леко търсене 2-3 пъти напред назад около обекта. Тоест не забелязвам безкомпромисно “заковаване” от раз на фокусираният обект. Фокусирането е по контрастен способ. Може да се избира из между класическите за Sony режими: фокус по всички точки, централна зона, свободно избираеми зони, по лице или по лице с усмивка. Свободно избираемите зони са 25. Относно зоните имам лек конфликт защото не мога да схвана логиката на Sony относно зоните. Минавайки в режим на избор на зона от мен, с помощта на джойстика местя квадратчето, което оказва къде ще фокусира камерата. Това квадратче може да се мести сигурно в 90% от кадъра и… хм, за да го преместя от крайно ляво в крайно дясно аз правя 17 “цъкания” с джойстика, а за да отиде в най-горна позиция от най-долна… 11 пъти. Забелязвам, че квадратчето се мести с половин стъпка вместо с цяла, но въпреки това пак не ми излиза сметката. Хич ме няма в математиката и затова продължавам нататък.
В допълнение, новата RX100 II камера е снабдена с Wi-Fi за връзка с компютър или смартфон и е първата по рода си камера Sony, която използва NFC (Near Field Communication) технология, предоставяйки допълнително удобство мигновено с едно докосване, за безжичен трансфер на съдържание между устройства. Новата интелигентна функционалност за дистанционна връзка позволява на потребителите кадрират и контролират снимането директно от техните свързани смартфони или таблети. Като iPhone потребител гледам скръбно и със завист NFC опцията, защото тя за момента не е достъпна за такива като мен.
Камерата разполага с ярък, детайлен (някъде около 1.2 милиона пиксела резолюция) 3 инчов LCD дисплей с регулиране на наклона нагоре (до 84 градуса) и надолу (до 45 градуса), като позволява по-голяма свобода за композиране на кадри от високи и ниски ъгли. Прекалено съм свикнал с подвижният дисплей и затова толкова се кумех гледайки предишният модел. Заради подвижния дисплей Sony RX100 II е понаедрял малко и не влиза в кожения калъф, който бе направен за Sony RX100. Влиза ама… Добра идея е да си вземете коженото калъфче. Много “фешън” изглежда и предразполага да си носите камерата винаги с вас дали в чанта или на рамо.
Новост е гнездото за светкавица, което всъщност позволява на потребителите освен светкавица да добавят допълнителни аксесоари, включително електронен визьор и Clip on-LCD монитор. Електронният визьор намалява компактността на камерата, но пък ще се хареса на хората свикнали да визират, отделяйки се от околният свят.
Sony RX100 II разширява възможностите за снимане на Full HD видео с добавянето на 24p за пресъздаване на филми в кинематографичен стил.
Менюто на камерата е както на всички нови камери от серията RX и наследилите фамилия NEX – А7 и A5000 (понеже днес се снабдих и с A6000 то забелязвам, че тенденцията за ново меню се запазва).
Батерията не е с голям капацитет и честно казано един ден интензивно снимане не мисля, че ще издържи. На мен не ми се е случвало да я търся, но за мен това е ежедневна камера която не натоварвам с много снимки за ден. Често има дни в които тя е с мен, но не правя и един кадър. Неизменно седи в ежедневната ми раница в която често има и по-сериозна фото камера. Смятате това да е семейната ви фото камера? Инвестирайте в допълнителна батерия няма да ви натежи и на бюджета и на джобовете ви.
Sony RX100 II може да бъде идеалната семейна камера. Размерите и нямат да ви дадат основание да се колебаете дали да я вземете или да пъхнете още един сандвич в раницата – ще има място и за двете опции. За по-сериозните фотографи това може да е неразделната ежедневна камера. Перфектно се снима тайно и неангажиращо с нея а качеството е сходно с APS-C камера от висок клас. За фукльофци като мен естествено е освен като камера да си я носят и като моден аксесоар в кожената си калъфка.
Благодаря за полезното ревю. Допринесе много в избора ми на камера! Благодаря!
Никъде не намирам информация има ли камерата българско меню?