Sony SLT A77

Макар и излязла преди година време, чак сега тази камера успя да се озове в ръцете ми. Мисля днес да няма лирични отклонения и спомени от близко и далечно минала, но знам това е невъзможно и искате не искате, ще ви изтормозя тук там с някой замъглен черно бял момент.

Направо се хвърляме към първият такъв, защото, че кажа две… добре де повече от две думи за дизайна на камерата.

Визията се променя на черно бяла с лек сепия оттенък появяват се драскотини и петна от фиксаж като от стара лента лена и годината е някъде 1993, когато за пръв път се сблъсках с една камера с дизайн подобен на тази, която държа в момента – и понеже знам, че ще предизвикам ожесточен спор с това дали съм прав или не, за мен Sony A77 ужасно много прилича на Minolta Dynax 7xi… или добре… поне малко прилича по разлетия дизайн.

Прескачам ожесточените спорове и се връщам в 2012 година концентрирайки се върху А77. Причината за “разлетият” дизайн, освен че е красив се дължи на липсата на пента призма. Току що подадох жокер, че това е камера от SLT серията на Sony. За да не ви карам да се върщате на ревюто за Sony A57 и там да четете що е SLT ще си позволя един лек копи пейст, който започва сега:

“Sony възраждат технологията за полупрозрачно огледало. Да тази технология не е нова, използвана е успешно във филмови камери например от Canon като начин за повишаване броя на кадри в секунда. Sony я интегрираха в своята серия огледално рефлексни камери като заместиха традиционното “лупащо” както казваме на жаргон огледало с неподвижно. С това повишиха броя на кадрите до 12 за секунда при пълна резолюция, премахнаха изцяло вибрациите създадени от движението на огледалото и неговото удряне в горна и долна позиция, намалява времето за реагиране при натискане на спусъка както и така наречения “блекаут” (когато огледалото е в горно положение и блокира визьора. Също така позволява на АФ системата да фокусира непрекъснато. И накрая вместо да използват голяма и тежка пентапризма за визьора я замениха с компактен електронен OLED визьор с резолюция от около 1.4 милиона пиксела, голям зрителен ъгъл и 100% покритие на кадъра. това от своя страна води до олекотяване на камерата и подпомага “разлетия” дизайн който е запазил класическия DSLR вид.”

Пак казвам това е цитат относно SLT технологията и е хубаво да уточня, че електронният визьор на Sony A77 всъщност е с около 2,4 милиона пиксела, макар да не е както да се гледа през истински оптичен визьор дава страхотно качество. Друго предимство на камерите от SLT технологията е, когато снимат на притъмнена или доста тъмна обстановка да изсветлявата картината във визьора и така да може да се кадрира спокойно за разлика от камерите с оптичен визьор, където като е тъмно и… си на сляпо. Продължавам с хубавите страни на електронния визьор. Когато се снима на режим М в реално време може да се види крайната снимка дали ще е нормално, недоекспонирана или преекспонирана в зависимост от това каква експозиция сме избрали. Тази функция може да се изключва например в студиото където разчитаме на светкавици а не на постоянно осветление.

За да се виждат снимките, а преди това за да може и да се кадрира пожелание към камерата има прикачен и LCD дисплей с размери около 3 инча и резолюция от около 921 000 точки. Защо казвам прикачен? Защото наистина е прикачен с една много интересна система от… не знам от какво, защото някак инженерно образование ми липсва и затова като един качествен лаик ще кажа, че е закачен на система от нещо си там, което позволява на дисплея да се уникално подвижен в повече от една посока.

Малко почивка за преосмисляне на горното изречение и ще кажа с думи прости: подвижността на този дисплей позволява на обемисти хора като мен да снимат от невероятни ракурси, без да предизвиква насмешливи усмивки сред околните присъстващи.

Поради липсата на пентапризма и благодарение на това по-разлят дизайн, дисплея на камерата може да се разположи почти върху гнездото за светкавицата и по-този начин да имитира камера с шахтов визьор. Особено полезна екстра за почитателите на така наречената “коремна” фотография или пък за моментите когато сте на… на Охридското езеро например и искате да заснемете кадър все едно сте на ръба на водата без да се налага влезете в нея. Това е в отговор на  хората от Sony които предпазливо попитаха: “ тези снимки дето не се вижда брега как са снимани?”

По същество. И визьора и дисплея предлагат опцията за това какво да се вижда с цел подпомагане на фотографа: виртуален хоризонт, кадриращи рамки, хистограма в реално време или пък да изчезне всякаква разсейваща информация, за да се вглъбим изцяло в кадъра.

Освен горе изброената информация, преброих и 19 квадратчета, които ме наведоха на мисълта, че това всъщност са АФ зоните за фокусиране.

Значи камерата разполага с 19 АФ зони, а по дебелите книги пише, че 11 от тях са от кръстосан тип. Може би това количество е недостатъчно по съвременните критерии за достатъчност, но самия аз съм се улавял колко малко зони използвам. Многото зони всъщност са полезни при използването на следящ фокус за движещи се обекти и да тук Sony показват по-малко възможности спрямо конкурентни марки.

Режимите за фокус са класически: ръчен, следящ и единичен. Има опция за автоматично избиране от камерата дали да е автоматичен или единичен фокус. Режимите се избират посредством селектор в долната лява част. Камерата разполага с АФ мотор вграден в тялото, което позволява използването на всички стари минолтенски обективи както и някои нови Sony такива, в които няма вграден АФ мотор. Недостатъкът е скоростта на фокусиран – доста бавна. Разполагах с един Sony 50/2.8 makro, който докато фокусираше и ми порастваше брада… всъщност аз май си имам брада, но така де не разчитайте на бързина при обективи без вграден АФ мотор.

Не мога да се произнеса относно точността на фокуса, защото нямах голям набор обективи и ситуации за пробване. Освен 50 милиметровия разполагах и с един Zeiss 16-35/2.8, тоест два светло силни къси обективи, които трудно биха ми дали грешен фокус.

Оставам с усещането, че съм забравил нещо важно?!?!!?

Ами да забравих за матрицата. Отплеснах се с някакви дизайни и дисплеи и съвсем забравих един основен детайл отговорен за улавянето на светлината от обектива и превръщането и в запечатан момент.

APS-C „Exmor“ HD CMOS тип Баер решетка с размери 23.5 x 15.6 mm и 24.7 милиона общи пиксела, като от тях ефективни 24 милиона – с две думи картинка с размер 6000 х 4000 пиксела.

Малка почивка да си поема въздух (докато си поемам се почесвам по брадата и си спомням за времето, когато си взех камера с резолюция 3000 х 2000 пиксела и то съвсем не бе толкова отдавна).

Много мега пиксели. Щом от 18 мегапиксела разпечатам снимки с размер 70 х 100 cm, какво ли остава с 24 мега пиксела. Предполагам мога да заснема свой автопортрет и да го разпечатам в реален размер, залепя на пенокартон и поставя на стол в офиса и шефа като погледне през вратата да мисли, че съм на работа, а аз да си снимам на спокойствие някъде, където няма студ. Размечтах се нещо.

Високата резолюция носи добра детайлност, но и намалява размера на пиксела, а практиката ми до сега е показала, че малкия пиксел е по-склонен да шуми. Тук стигаме до момента, в който да кажа своето мнение за това до колко ISO камерата дава добри резултати. Стандартно камерата има заложено ISO между 100 и 16 000 с опция за намаляване до 50 ISO. Чисто субективно ми се струва макар 50 ISO да е по-ниско от 100, то картинката която се получава при 100 ISO е по-добра. Нямам обяснение защо, може да е само вътрешно усещане. А иначе за моите критерии 1600 ISO е границата на 100% използваемостта от там насетне започва компромиса, който се засилва с повишаването на ISO то. При достигане на максималното ISO 16 000 се забелязва осезаема промяна на цвета на снимката особено видимо в черното, което започва да добива леко червеникав цвят. Е да камерата има вградено шумоподтискане, което дава за по-капризните как да ги нарека… дигитално закърмени фотография по-безшумно изображение и дори при максимално ISO премахва червеникавият оттенък, но за сметка на финия детайл. Няма как природни закони. За мен като активно снимал на филмова лента така нареченият шум не е проблем той даже дава един вид благородство при големи разпечатки, но за съжаление модата диктува в момента всичко да е гладко из безшумно.

Камерата е снабдена със система за стабилизация на матрицата, предимство, което позволява всеки закачен обектив да е стабилизиран. Колко стабилизиран? Зависи от обектива и ръцете на снимащия. Защото например на мен доста ми треперят ръцете… май или пък явно натискам нервно спусъка вместо леко да го погаля. Недостатъка на стабилизираната матрица се проявява единствено при употребата на дълго фокусни обективи на 200 мм и то единствено, че не подпомага добре АФ системата.

Нещо ми стана тясно в корпуса на камерата, който всъщност забравих да спомена е от магнезиева сплав с влаго и прахо защита от висок клас. Като такава защита освен батерийния пакет с вертикален спусък, който се монтира допълнително, но дори и топ клас светкавицата на Sony имат такава. И така стана ми тясно в корпуса да се разходя около него.

Споменах светкавица и ето изкачил съм върхът на пирамидата (сега ме лесно заради разлетия корпус) и оглеждам внимателно гнездото за светкавица. Всъщност то си е стандартното за Sony наследено от Minolta. Това гнездо понякога е недолюбвано от потребителите на марката, защото налага да се купуват преходници, за да могат да се използват радиосинхронизатори за външни светкавици или да се ползват специално конструирани. Този проблем най-често се появява при общи събития, например някой пленер по портретна фотография и се окаже, че комплекта студийно осветление идва със синхронизатор за стандартно гнездо за светкавица. При А77 този проблем не е толкова болезнен защото като камера от висок клас си има РС конектор (това не е връзка за с компютър) благодарение на който може да се “палят” светкавици с кабел или пък радисинхронизатора да се подкара с кабел. Мъничка екстра, но много полезна.

Максималната синхронна скорост е 1/250 сек. Камерата освен с тази скорост разполага и със скорости от 30 секунди до 1/8 000 секунда.

Управлението на камерата лесно. Освен удобен за хващане, дизайнера на камерата е помислил и за лесното управление. Голям набор от бутони и управляващи контролни дискове.

Режимен – с класическите PSAM режими + добавка панорама, видео, снимачни шаблони и още някои и други, за които не се сещам.

Освен него има преден и заден контролен диск, с които се управляват скоростта и диафрагмата. И както казах голям набор бутони за най-важните функции като +/ – корекция, ISO, бял баланс и още… като липсва най-важният бутон – за избор на файловият формат за запис. Защо ми липсва? Ще се оплача с факти малко по-долу.

Няма да досаждам с PSAM режимите, защото вярвам всеки, който снима по-сериозно знае кой какво прави, затова пък ще обърна малко внимание като закачка, че все пак това е камера от висок клас, а има едни интересни любителски вградени ефекти.

Относно вградените ефекти, които всъщност бяха опция само на компактните фото камери, на които нежно казваме сапунерки, мога да кажа, че са полезни за времето, в което снимащият го е обхванал всемирният мързел и не иска да се занимава с постпродукция. С две думи, ако не ви се виси пред компютъра с някоя програма за обработка на изображение, използвайте вградените ефекти. Те са доста на брой и разнообразни като видове. Може да видите някои примери сравнено, като съм добавил и тук там някой “чист” кадър. Могат да се използват само когато камерата е настроена да снима на jpeg.

За разлика от фото ефектите, панорамата и HDR (разширена динамика) са полезни повече от колкото бих се замислил. Да в момента говоря за камера от професионален клас (пак казвам това е мое мнение) с която е малко непрофесионално да “пестим” време с готови програми, но от друга страна Sony за пореден път доказват колко качествено може да снима режима панорама и HDR.

В светлата част на деня поне на мен ми спестяват носенето на статив, който макар и карбонов и компактен, е понякога досаден за носене. Няма как режима панорама да замести на 100% правенето на панорама със сериозна панорамна глава и нейното сглобяване със специализиран софтуер, при което да се получат наистина добри панорамни разходки, но пък дава свободата от ръка да се направи за по-малко от 2 – 3 секунди 180 градусова панорама. Хубавото е, че режима за панорамно снимане е изнесен на програмния диск със снимачни режими и не се налага да се влиза в менюто да се избира. Просто завъртаме диска и… снимаме. Ако искате нещо различно от заводската настройка – дали вместо от ляво на дясно да започва от дясно на ляво или пък да направите вертикална панорама, то трябва предварително да настроите от менюто предпочитанията си.

Относно HDR, Sony все още остават единствената фирма, която предлага класическо правене на HDR с клин от 3 кадъра с едно натискане на спусъка. Е да при всички марки може да се направи клин с 3,5,7 или 9 кадъра с едно натискане на спусъка, но при условие че е избрано серийно снимани и с уговорката, че получаваме отделни кадри, които после да “съберем” със специализиран софтуер. При камерите Sony нещата се получават автоматично – избира се HDR, кадрира се, натиска се спусъка и моменти след това имаме снимка с повишен динамичен обхват. В предишни ревюта съм споменавал доста за тази функция и затова няма да си тормозя читателите които все още са издържали до тук с досадни повтарящи се изречение. Само ще добавя, че и тук както при останалите модели опциите за настройка на динамика са от 1 до 6 стопа и както, че и тук за съжаление трябва да се минава през досадното минаване през менюто за да се превключи от RAW на Jpeg за да се активира функцията. Всеки път при всяка камера се чудя, защо Sony не са изкарали един бърз бутон за промяна на файловия формат. Всъщност може и да има, но кой ти чете инструкцията за употреба.

И “панорама” и “HDR” бих казал са ми любими функции. И за двете съвета ми е да се ползва статив, но ще си призная аз почти не го правя (освен когато снимам нощни снимки). И връщайки се назад във времето когато учителя по математика ме питаше: “Иванчо, милилитър, децилитър, литър… какво следва?” то аз уверено отговарях “Тапата”… та добавям тапата – тези два режима са идеални за статични снимки и кошмарни, когато в кадъра има движещи се обекти (лек пример може да видите в ревюто за Sony A57, където един велосипедист имаше неблагоразумието да мине пред камерата ми точно като бях в творчески процес на заснемане на панорама).

Както говорихме по-рано, тази камера е от семейството на SLT, което и позволява внушително количество кадри за секунда. Колко? Впечатляващо доста – 12 (дванадесет). Супер. И сега лошата вест… буфера събира само 14 кадъра, което означава, че първата секунда ще уловите 12 момента, а втората… само 2. Хубавото е бързо развиващата технология и подозирам в един последващ модел буфера да бъде увеличен многократно и тези 12 кадъра да могат да се използват за повече от секунда и мъничко. Освен супер бързата скорост, камерата може да снима и с 8 или пък с 3 кадъра за секунда до напълване на буфера. Според дебелите книги буфера на А77 всъщност е 14 кадъра при пълен размер в RAW, Избора на Jpeg вместо RAW не променя нещата и броя кадри събран в буфера остава. При увеличаване на компресията ако се снима в Jpeg може да се увеличи броя на кадрите до 17-18. Това води и до влошаване качеството на снимката. При снимки с 3 кадъра за секунда, буфера съумява да се поизпразни и продължителността на серията в секунди нараства до около 20-22, но много зависи и от бързината на използваната карта.

И сега елегантно се прехвърлям на видео режима използвайки една хитра хватка.

А77 е фото камера. Съвременна фотокамера. Всяка съвременна фотокамера вече е и с опцията да снима видео. Е добре почти всяка, но А77 е от тези, които го могат и то го могат с доста добри опции. Преди да навляза към тях да спомена за хитрата хватка, с която преминах от една тема в друга: серийното снимане. Какво общо има видеото със серийното снимане. Много общо бих казал стига да има желание за малко компютърна работа.

Sony A77 може да снима освен със стандартните 25 кадъра (казвам кадри макар правилното да са квадрати, но покрай един спор… както и да е) за секунда видео, може да снима и с 50 кадъра за секунда и преди да ме е прекъснал някой добавям – прогресив. Да прогресив, а не през редово (интерлейс). Тоест всяка секунда се заснемат 50 кадъра пълна резолюция и така в продължение на до 29 минути или всъщност ограничението е 2 GB файл. За ентусиастите, които искат да смятат: 50 кадъра за секунда се нуждаят от 28Mb/s. Да се върна на темата. Ако не стигат 12 те кадъра за секунда, то може да се използват 50 кадъра за секунда като просто седнете на компютъра и с помощта на обработваща видео програма извадите нужният ви кадър.

Няма как да няма уловка – тя е: 1920 х 1080. Резолюцията на Full HD формата в който снима А77. Снимките, които ще извадите от заснетият клип ще са с резолюцията на клипа. Всъщност това са 2 МП, което за един репортер не са никак малко при положение стойността на уловения момент.

Приключвам с лиричното отклонение за повишаване скоростта на серийно снимане и се завръщам към видеото.

При него както и при фото режимът са използваеми стандартните PSAM режими. В момента, в който от контролния диск изберете видео режима на дисплея на камерата се появява меню с опция за избор из между някой от PSAM режимите с кратко обяснение кой кога и за какво би ни свършил работа. М режимът е наистина тотално ръчен като се има предвид, че и фокуса става абсолютно ръчен. За Р и А режимът е ясно, но на мен ми хареса S режима, защото ми позволи в реално време да правя някои “сватбарски” ефекти, които можех да правя едно време, когато снимах с класическо видео камера от типа Sony PD 150. Какъв е ефектът? Тривиален, но ефектен – бавен затвор. Когато настроите скоростта на снимане да е по-ниска от 1/30 започва да се вижда как заснетото движение леко се размазва. Намалявайки скоростта увеличаваме размазването и… става една яка сюреалистична мацаница. Всичко да е с мярка ще добавя.

Вече говорихме за максималните кадри за секунда (за Европа са 50р за щатите 60р) освен тях възможностите са за: 25р или 24р при Full HD при използване AVCHD. В допълнение една хм… резолюция, която май Sony си я ползват – 1440 х 1080 с 30 или 25 кадъра секунда и класическите 640 х 480 с 30 кадъра за секунда и формат MP4.

С обработваща видео програма може да се използва опцията за 50 кадъра за секунда не само за вадене на снимки в бърза серия, но и да се направи клип със забавено движение. Заснема се на 50, а след това се пуска на 25 кадъра за секунда и се получава с 50 % забавяне на движението, без да се загуби от качеството както би се получило, ако вместо прогресив (50р) камерата имаше през редово (50i). По отношение на качеството е добре да се снима на максимално такова макар да заема доста място. Независимо от опцията за максимално качество се вижда леко замазване на детайла особено видим когато в кадъра има дървета с хиляди дребни листенца. Да не забравя и хубавата опция на стабилизираната матрица да стабилизира освен фото, но и видео режима.

По отношение на аудиото: вграден стерео микрофон, а за по-сериозно снимащите и искащи освен добро видео да имат и перфектен звук има предвиден вход за външен микрофон.

Като обща оценка на видео режима – много добър най-вече заради пълните ръчни настройки и 50р опцията.

Все още на видео вълна не намирам подходящият “транзишън”, затова преминавам направо към следващата интересна опция – GPS.

Вграден GPS. До сега такава екстра съм имал към някои от компактните камери, с които съм снимал, но не и към сериозна огледално рефлексна камера. При тях е имало опция за включване на външен GPS, докато при А77 си е вграден и не се налага да доплатя за външно устройство. При вграденото устройство не се налага допълнителна синхронизация защото данните се записват веднага в реално време за разлика от външните и не свързани с кабел към камерата GPS модули. Може би ще съм пристрастен към наличието на тази екстра, защото съм свикнал последните години всичките ми снимки от пътувания да са с координати и като ги показвам на приятели да се вижда точното място, където съм я направил.

Когато тествах А77 не съм държал включен GPS, а през цялото време, защото нямах резервна батерия под ръка, а този вид устройства са доста лакоми за енергия и трябва да се има предвид нуждата от допълнителни батерии, ако искаме за цял ден снимаме да има активен GPS. За скитник като мен една батерия принципно не би била достатъчна. Все пак тук липсва оптичният визьор и за да погледна през камерата и да преценя дали кадъра, който виждам ми харесва се налага да я пусна. Според мен е малко по-лакома на енергия сравнено с аналогична камера с оптичен визьор

Наличието на модула в камерата не я превръща в навигационен уред и няма вградени карти. Изключително и само за записване на геотаг данни върху снимките е.

Нещо за накрая.

Като се замисля това е ужасно кратко и повърхностно преглеждане на камера от такъв клас. От друга страна по-добре да оставя на ползвателите да се изненадват дни наред с възможностите вместо да си губят времето с четене на тритомно издание. Това е закачка разбира се.
Не съм забравил да спомена и впечатление за това как снима камерата. Все пак до сега изреждах само суха техническа спецификация. Като камера с такава висока резолюция се нуждае от много добри обективи за да има с какво да се запълни тази резолюция. Прави ми впечатление как почти нямам прегорели участъци в снимките и как е необходима наистина минимална намеса с обработваща програма. Най-много я пробвах като пейзажна камера и за тази цел се справя страхотно с голяма детайлност. Съжалявам, че не разполагах с някой свръх широк обектив, защото обожавам да снимам широко. опитах се да компенсирам липсата на фирмен обектив с обективи от друга марка ама пустият ми късмет обяви не наличност на обективи за А байонет. Харесва ми липсата на „рипането“ на огледалото което ме доближава много до снимането с безогледална камера – почти без вибрации. С две думи – ще задоволи доста претенциозен фотограф с възможностите и екстрите които предлага.

До снимане.