Sony A7 една голяма крачка

Sony направиха голямата крачка, пускайки на пазара без огледална камера с размер на матрицата 35 mm стандарт, или по известно като “Лайка стандарт”. Всъщност по едно и също време Sony обявиха 2 камери – Sony A7 и Sony A7r, съответно с 24 мега пикселов сензор за А7 и 36 мега пикселов сензор за А7r. Изхождайки от имената (подозрително еднакви) установявам, че на външен вид двата модела са абсолютно еднакви и единственото което ги различава е матрицата (или сензора… казвам го защото забелязвам как споменавам ту едното, ту другото). При по-задълбочено разглеждане се откриват и други разлики, които могат да се видят в таблицата с основните характеристики.

Поради големия интерес от колегите, едвам успях да уредя във Фото кафе да се появи един от моделите и по-конкретно Sony A7.

Когато правех статията за Sony RX1, споменах как това е нещо като тестер за бъдеща камера със сензор 35 mm и сменяема оптика. Няма и година след това мое предположение и се появиха камерите от серията А7. Да, не са първите без огледални камери в света с 35 mm сензор (тук първенството държи Leica с модела си М9), но са първите с бих казал много достъпна цена.

Да започна все пак с представянето на Sony A7. Предупреждавам ще е в доста разбъркан ред, за да избягам малко от шаблона.

Какво е Sony A7? Без огледална камера от добре познатата серия NEX… хъм май името NEX вече влезе в историята, а всяка нова камера на Sony било тя без огледална или SLT тип носят името Alpha (съкратено А). Както и да е. Байонета за прикрепване на обективи е добре познатият Е тип (тоест байонета на NEX). Това само по себе си е добра новина: могат да се използват всичко досегашни обективи на Е тип байонет… с малка уговорка: в режим “кроп“ – APS-C формат. Изразено в цифри при Sony A7 резолюцията спада от 6000 х 4000 на 3936 × 2624 пиксела (тоест от 24 на 10 МП). За Sony A7r, който е с 36 МП при използване на досегашните Е тип обективи, резолюцията спада до 16 МП. Това е така, защото досегашните обективи са конструирани да покриват APS-C формат сензор и няма как да запълнят новият по-голям 35 mm стандарт. И двата модела камери имат опцията автоматично да кропват сензора от 35 mm към APS-C, когато им се постави някой от досегашните Е тип обективи, с цел да се избегне черното кръгче и респективно постродукционното изрязване на кадъра от потребителя.

От само себе си се разбира, че Sony са създали, ново поколение Е тип обективи, които безпроблемно покриват 35mm стандарт матрица, без проблем от край до карай. Тези обективи… Ха забравих да спомена за един обектив от досегашните Е тип, който почтиии… покрива новата матрица. Казвам почти, защото все пак при едно положение се забелязва видимо винетиране (почерняване краищата на кадъра) та този обектив… ХМ ще го запазя за по-късно уж за по-голям съспенс.

Тест с обектив 10-18/4 при положения: 10; 12; 14; 14; 16; 18 в ляво без корекции от камерта, в дясно с корекции

Новите Е тип обективи. За сега са малко и крайно недостатъчно, броят се на пръстите на едната ръка: голямо варио 70-200/4; стандартно варио 24-70/4 (Zeiss) още едно стандартно варио 28-70/3.5-5.6; 35/2,8 (Zeiss) и 55/1.8 (Zeiss).

Попрекалил съм с мрънкането. За една нова система всъщност има добър стартов комплект, който с времето ще се запълни. Добавям веднага и опциите, ако имате обективи за SLT или SLR камери на A тип байонет, може с помощта на адаптер да го поставите на Sony A7 с почти пълно запазване на функционалността. Използването на адаптери не спира до тук. Практически всеки обектив създаден да покрива 35 mm стандарт независимо от марката и байонета, с точния адаптер може да бъде поставен на Sony A7. Уговорката е, че камерата няма как да управлява фокуса и диафрагмата. Сумарно погледнато броят на наличните обективи нараства до… голямо число. На мен на първо четене ми липсва хубав супер широк обектив какъвто имам за моя NEX 6, а именно – Sony 10-18mm f/4 OSS. Да когато го поставя на новата Sony A7, камерата автоматично минава в кроп режим и ето пак си имам любимият обектив, но губя резолюция. Гонен от чисто любопитство реших да вляза в менюто и да изключа опцията за кроп режим. Резултата при положение 18 mm почти ме обнадежди, но започвайки да отварям вариото, усмивката изчезваше от лицето ми. Все по големи черни полета навлизаха от краищата на кадъра. За момент да се примиря, че ще мога да го използвам само в кроп режим и ми хрумна да махна сенника на обектива. Изведнъж изгря слънце, тоест значителна част от черните полета изчезнаха. Предпазливо започнах да затварям вариото и на 12 mm имах почти чист кадър много лека идея за винетиране (която камерата чистеше софтуерно). При 13 mm нямаше и помен от винетиране и обектива си бе напълно използваем. Ето, че имах обектив от досегашният Е тип, който с добър компромис приемам, че почти покрива новата голяма матрица. Трябва да бъда честен и ще добавя, понеже не е конструиран да покрива голяма матрица се усеща екстремното кривене в краищата и замазването на ъглите. Когато гоня максимално качество все пак снимам в кроп режим и се простирам според 10 те МП, иначе снимам на пълен размер матрица при в диапазона 14-16 mm с компромис за ъглите, но пък 24 МП. Защо 16 а не 18 mm? Странно но на 18 mm се появява пак винетиране в ъглите.

Пробвах веднага и класическият Sony E 50mm f/1.8 OSS за NEX, но уви той откровено не покрива голямата матрица и бях принуден да го ползвам само в кроп режим.

Така и така споменавам матрицата няма как да не спомена, че съм изумен как въобще са успели да вкарат матрицата зад този малък байонет. Първи поглед към камерата без обектив веднага прави впечатление как матрицата едвам се събира. От Sony са си свършили работата и с помощта на микро лещи са успели да постигнат косо падане на светлината върху матрицата, както в средата, така и в краищата при тази невероятно къса работна отсечка. Самата матрица разбира се е Exmor CMOS с разширена площ на пикселите. При версията Sony A7r освен по-голямата резолюция, няма и low-pass филтър с цел търсене максимална острота на детайлите. Не е пропусната и системата за почистване от прах с микро вибрации и в добавка анти статично покритие. Матрицата не е стабилизирана (както и във всички досегашни камери NEX) и се разчита на стабилизацията в обективите. Да имате едно на ум: както казах по-горе, освен новите обективи за Е тип байонет, може да се използват и досегашните директно без преходник. Трябва да прочетете в упътването на камерата кои от тях ще им работи стабилизацията и на кои не.

За обработката на информацията, която постъпва от матрицата се грижи процесор Bionz X. той е от последно поколение и дава 14 битов RAW файл на фотографа за по-нататъшна обработка. Заложени са алгоритми за подобряване на финия детайл, намаляване дифракцията на светлина, както и коригиране на шума само на специфични зони от кадъра (където е нужно) вместо еднакво на целия кадър.

Ще напусна за малко тясното пространство на Sony A7 и ще я разгледам от вън.

Веднага ми става ясно защо ми бе толкова тясно вътре. Камерата е много компактна. Реално погледнато тя е с размера на моя NEX 6. Добре малко по-висока е заради визьора, който е изнесен както при класическа огледално-рефлексна камера. Хващайки я в ръка не откривам почти никаква разлика в захвата, който съм свикнал до сега. Може би малко по-комфортно защото между грипа и обектива има повече място и пръстите ми се чувстват по-удобно сравнено с NEX 6.

Спусъкът ми е на малко неудобно място, а там където искам да бъде има поставен преден ротиращ селектор. Този селектор е една добра новост и подчертава професионалната насоченост на Sony A7. Запазени са задният ротиращ селектор както и този на гърба. В добавка има добавен селектор за бърз +/- корекция на експозицията. Селекторите са стегнати и принципно няма опасност от случайно разместване на настройките, но пък от друга страна има отрицателно влияние върху звука, когато се снимат видео клипове – чува се притракване, когато се върти кой и да е от селекторите. Продължавайки да разглеждам попадам на добавени допълнителни функционални бутони. Тайно поглеждам в книжката на камерата, макар да съм си забранил да правя това (винаги четете инструкцията за употреба, аз не го правя нарочно, за да усетя колко е достъпна за работа камерата) и прочитам: разполагате с 9 бутона, на който може да присъедините 46 функции. Накратко може да персонализирате Sony A7 на 100% по свой вкус.

Общият дизайн на камерата е запазил предишните черти на NEX серията. Почти няма плавни преходи – все едно дизайнера с отсечени движения е скицирал първичният дизайн и после леко е смекчил линиите. На моменти ми се струва леко грубоват на фона на плавните линии при SLT серията. В никакъв случай няма да кажа, че дизайна е грозен, напротив. Съдейки по една друга камера, която активно използвам – Pentax K30 – такъв тип дизайн си е изцяло минималистичен по японски и не винаги се приема веднага от нас, свикналите на плавния италиански дизайн.

Скелета и част от корпуса на Sony A7 е изграден от магнезиева сплав. Предният панел е от пластмаса (при Sony A7r и предният панел е от магнезиева сплав). Корпуса, всички бутони и селектори имат уплътнения срещу проникване на влага или прах. Единственото слабо място според мен е байонетът. Липсата на гумени пръстени около байонета на обективите (каквито има при други марки) би позволило проникването на прахови частици в камерата.

Визьор – XGA OLED Tru Finder (около 2,4 милиона пиксела резолюция) с подобрен контраст и възможност за регулиране на яркостта до +/- 5 степени. Малко съм разглезен със странично разположеният визьор на NEX 6 (който всъщност заместих с А6000). Свикнах с това да не ми се мотае нещо пред красивото ми чаровно лице. При Sony A7 визьора е както при класически SLR и затова през повечето време съм се скрил зад камерата. Снимах камерата няколко месеца и затова време не съм имал проблем с качеството на визьора било то в ярък слънчев ден, лошо време или нощна фотография. Нещото, което не ми харесва е сензорът, който превключва от визьор на дисплей. Вече на няколко пъти за нови модели Sony споменавам как сензора е прекалено чувствителен и превключва от дисплей на визьор, когато камерата е близко до тялото ми. Това ми пречи за случаите, в които съм обърнал дисплея на горе и правя така наречената “коремна” фотография. Надявам се от фирмата да сложат софтуерна опция за определяне чувствителността на сензора.

Върху визьора е разположено вече традиционното гнездо за аксесоари – тип класическо гнездо за светкавица. На това гнездо освен светкавица, могат да се закачат външен микрофон, GPS, осветление или монитор.

Липсва вградена светкавица. Голямата матрица явно е изяла мястото. Това не е много добра новина, защото лично на мен ми се налага понякога да се възползвам от вградената светкавица. Проблема се решава с някоя от системните светкавици на Sony – F20 (малка и компактна), F43 (средно голяма професионална) и F60 която си е голяма професионална светкавица. От 3 те 1 вата най-лесно се събира в джоб или в малката чанта, в която носите Sony A7.

Дисплей – LCD тип, 3 инчов с резолюция от около 921 600 пиксела. Може да се накланя надолу до 45 градуса или да гледа нагоре под 90 градуса ъгъл спрямо камерата. С една дума – класически. Продължава да ми липсва опцията “тъчскрийн”. Мисля, че за топ камера като Sony A7/r щеше да е добра идея да има тази опция.

Класически въртящ се диск за избор на снимачни режими. Там освен познатите PSAM, може да откриете панорама, сценични режими, видео клип, добре познатият зелен режим както и възможността да настроите камерата за 2 ма различния ползватели, които да си избират, когато снима всеки от тях.

Още малко разхождане около корпуса и: вход за слушалки и за външен микрофон. Те са особено цени за тези които искат да използват Sony A7 като видео камера.

Скок в ляво и започвам с възможностите за видео заснемане.

Споменах вече за слушалки и микрофон. Може да се подходи и още по-сериозно като се използва специалният комплект XLR комплект – който се включва на гнездото за аксесоари и позволява настройка на звука в реално време, както използването на професионални микрофони. Към HDMI изхода може да се включи контролен монитор и така да получите Full HD камера с 35 mm стандарт матрица.

Sony A7 предлага възможност за Full HD 1920 x 1080 – 50р; 50i и 25p (с възможност за променливо качество) в AVCHD формат. Заложена е и опцията да се снима в МР4 формат с резолюция 1440 х 1080 или в стандартен VGA – 640 х 480.

Вграденият микрофон записва стерео звук и е вграден в пирамидката на визьора. Възпроизвеждането през камерата е моно. Пак подчертавам, че ако искате да имате качествен звук, то е хубаво да прибегнете към външни микрофони, защото вграденият записва тракането на ротиращите селектори и дори всяко докосване до камерата.

Мнение за качеството на видеото ще оставя да дадат колеги занимаващи се активно с видео. Аз съм фотограф и затова предпочитам да разглеждам Sony A7 от към фото възможностите и. А да… преди седмица излезе нова камера от серията Sony A7 – Sony A7s, която е 12МП и снима вече 4К Full HD – насочена почти изцяло към видео операторите като бюджетна 4К камера.

Така… май това бе всичко по корпуса. Не всичко. Забравих гнездото за картите памети. Вече е самостоятелно и не дели един капак с гнездото за батерия. Универсално е и приема както MS, така и SD карти. Трябва да се пъхат малко по-внимателно SD картите. Имам усещане за лека нужда от прецизно нагласяне преди да се пъхне картата, нещо, което например в други камери не усещам да има нужда. Субективно е може би.

Приключих с външния вид, да се върна отново в теснотията (защо ми трябваше да тествам толкова компактна камера).

Меню

Напълно ново меню по-скоро близо до SLT моделите, отколкото до NEX. Изключително богато. Това богатство създава понякога неудобството да се прелиства доста, затова има опция главните директории на менюто да излизат под формата на икони на стартовия екран и директно да влезете в директорията, която желаете. Самото ровичкане не е наложително след първоначалната настройка на камерата. Както вече споменах има доста възможности за персонализиране на бутони и това означава лесен достъп до дадена често използвана функция без да се налага да влизате в менюто.

Нова автофокусна система.

Sony A7 има хибридна автофокусна система както и NEX 6 (при Sony A7r има само контрастно детекторна АФ система). Новост е опцията за промяна на големината на зоната за фокусиране – избор из  между 3 размера: S, L и М (М е аналог на досегашният размер на фокусната зона). Вече освен свободно да местите зоните, може да избирате и размера им за случаите когато искате още по прецизно фокусиране. При снимки на портрети може да се възползвате от опцията за разпознаване на… не на лицето, това вече всеки го има и е скучно. Sony A7 разпознава и фокусира по око.

Благодарение на хибридната си АФ система може да хванете на фокус доста бързо движещи се деца и домашни любимци, като в добавка може да се възползвате от 5 те кадъра за секунда които ви дава камерата.

Буфера събира 21-22 (46 при кроп режим) кадъра в RAW формат, а в Jpeg максимално качество – 45 (48 при кроп режим). Хубаво е да изберете карта минимум клас 10. Ще позволи на буфера по-бързо да се изпразни, а и за да нямате проблеми със запис на Full HD видео

На тъмно забелязвам някои проблеми с фокусирането. Камерата фокусира осезаемо по-бавно и се нуждае от помощната си лампа. Веднъж снимах в студио, където пилотното осветление бе намалено до край и направо си бях в мрак. Асистиращата лампа се справи добре и камерата фокусира (макар и не мигновено) като фокуса си бе абсолютно точен. Лошото на лампата е че е доста силна и на някои събития където снимах репортаж малко ме изгледаха на криво докато фокусирам. На нормална светлина скоростта на фокуса е както съм си свикнал от NEX 6 и има какво още да се желае.

Ха станало време за следобедно кафе. Давам си 10 минути и се връщам да пиша.

Сядайки отново се замислям, че може би това са съществените новости за Sony A7. От тук нататък камерата си има всичко каквото досегашните топ камери от фамилия NEX, визирам технически характеристики на затвора, меренето, белият баланс, програмните режими и снимачните шаблони. В таблицата по-долу са написани за тези, които ще се заинтересуват.

Нещо, което е важно е как се държи при висока ISO чувствителност.

За ISO то

Голямата матрица носи възможност и за снимки на по-тъмни места. Това се случва благодарение на по-големите пиксели, които имат способността да улавят повече светлина. Спокойно може да си програмирате камерата на автоматично ISO в интервала 100 – 1600 и да имате качествени снимки. За някои репортажи съм снимал и на 6400 исо (една тъмна зала за журиране на конкурс където единствената светлина бе от екрана на проектора). Чисто технически Sony A7 има заложено ISO от 50 до 25 600 избираемо през 1/3 стъпка. За корекция на шума има 3 опции: без корекция, слаба и нормална корекция. За себе си установих, че най-добри резултати (ако снимам на JPEG) се получава при слаба корекция на шума. Защо? В режим без корекция може да се види, че шумът не е монохроматичен при стойности над 3200 ISO. Има цвят който не харесвам (шумът не ми пречи а ми пречи неговата цветност). При използване на корекция “слаба” този цвят видимо изчезва. Остава шум, но той вече е монохроматичен. При по силно коригиране започвам да губя финият детайл. Пак казвам това е за случаите, в които се снима на JPEG. При снимки в RAW забелязвам, че няма значение каква система за корекция на шума е избран, защото LR и PS не вземат пот внимание корекциите, които прави камерата. Алгоритъмът на двете програми, смея да твърдя е по-добър от алгоритъма за корекция на камерата, затова и предпочитам да снимам в RAW освен в случаите, когато откровено си ме мързи или наистина нямам време за обработка.

Още нещо, което забелязах. 50 ISO е софтуерно намалено 100 ISO. Честно казано виждам по-лош резултат при 50 от колкото при 100 ISO, затова предпочитам да снимам минимално на 100.

Sony A7 не бих казал, че има тих затвор. Не го спасява и електронното първо перде (Sony A7r няма електронно перде). Щраква си доста отчетливо и в тиха обстановка няма как да останете незабелязан. Това понякога ми е проблем снимайки в родните църкви където това е забранено (освен ако не си платиш като поп… имах предвид на някой поп).

След толкова технически приказки и няколко думи за това как усещам аз Sony A7.

Има леко забавяне, когато се включи камерата. Не съм изпускал снимка заради това забавяне, но трябва да се има предвид. Визьорът е страхотен само да не му бе толкова чувствителен сензора за превключване. Качеството му ми помага много, защото често използвам DMF функцията (ръчен фокус заедно с автоматичният) за дофокусиране, където искам вместо да сменям АФ зони. Използвам винаги режима на електронно първо перде. Така камерата снима по-бързо и по няма шанс да изпусна момента. Когато снимах природа или в студио задължително използвам RAW формат. Тук качеството е без компромис. На няколко пъти снимах и репортажи за новинарската част на Фото кафе и се доверих на Jpeg и опцията за автоматично изсветляване на сенките (режим 3 или 4) спести ми доста време за обработка в Lightroom, а качеството ме устройваше. Голямата матрица ми дава и по плитка дълбочина на рязкост, а аз съм си отявлен любител на бокето и тук го постигнах дори и с китовият 28-70/3.5-5.6 макар и компактна, Sony A7 е с голяма матрица, а това се отразява и на размера на обективите. Усеща се уголемяване спрямо обективите от серията NEX, но това не наложи да си сменям малката чанта с по-голяма. Казано накратко Sony A7 ми осигурява комфортно снимане както на отявлен турист като мен, така и в случаи, когато се налага репортерска работа.

Таман си мислех, че съм приключил “и хоп лисичка от мола…” тоест не тази реклама… Сетих се за още някои дребни нещица.

Свързаност с компютри, таблети, смартфони посредством Wi Fi връзка. Сваляне на приложения от магазина за приложения на Sony, пак през Wi Fi. NFC връзка със смартфони, както и с телевизори за директно управление и споделяне на снимки.

Благодарение на тази свързаност може да се командва дистанционно, опция, от която се възползвам често (особено когато снимам нощен HDR на статив и не мога да се възползвам от самоснимачката).

Батериен пакет (грип) с контроли за управление и вертикален спусък. Този аксесоар намалява значително компактността на камерата, но е незаменим за снимащите портретна фотография. В него могат да се поставят две батерии, което ще ви позволи безпроблемно снимане цял ден. Ако нямате батериен пакет и сте активно снимащ – над 300 кадъра дневно, препоръчвам да си вземете задължително 2 ра батерия, няма да ви натежи и ще имате застраховка, че няма да останете без снимки.

Нещо за и нещо против, без да съобразявам подредбата:

• Компактна лека камера с матрица 35 mm стандарт (фул фрейм по народно му) с добра и качествена изработка.
• Хибриден авто фокус, но бавен при слаба светлина.
• Качествени Zeiss обективи, но за съжаление все още малко на брой.
• Страхотен електронен визьор с възможност за персонална настройка, но сензора за превключване между визьор и дисплей е прекалено чувствителен.
• Много добри възможности за снимане на видео – ръчни настройки, вход за микрофон и слушалки, настройваща се зебра, но не много издръжлива батерия.
• Електронна първа щора, но шумен затвор.
• Гнездо за външна светкавица, но липсваща вградена.
• Зареждане през USB порта, но в комплекта липсва външно зарядно (което зарежда по-бързо).

Не откривам още неща против (или поне да не ми прави директно впечатление) затова и още няколко за:

• Голям набор използваеми обективи директно или с преходник.
• Настройка размера на АФ зоните, фокус по око.
• Подвижен дисплей.
• Богато меню.
• Скролер за директна компенсация на експозицията.
• Персонализиране – 9 бутона с 46 възможни опции.
• Батериен пакети с контроли и вертикален спусък.
• Перфектна работа както винаги на HDR и панорама.
• Споделяне и управление през Wi Fi и NFC.
• Некомпресиран сигнал през HDMI порта.
• Всъщност… май всичко това съм описал по-горе.