Пътешественикът Sony A6000

Sony A6000, изваждам го от фотографската си чанта, с която го разхождам вече няколко месеца. Разходките ми с него бяха из България и една от световните столици на бирата (надявам да се сетите коя е). От толкова много разходки се оказа, че все не ми остава време да седна и да споделя с 2-3 думи какво е усещането ми за тази фото камера.

Sony A6000, изваждам го от фотографската си чанта и го поставям на бюрото пред мен. Навън е летен ден с температура около 27 градуса (а в стаята където е бюрото – 28). За да ми е бистра паметта съм сложил порцеланова халба с калаен капак (да не се стопля) пълна с бира, далеч от нормите за нормално изстудяване (около 1 градус) и се опитвам да постигна хармоничен топлинен баланс.

Облягам се назад в стола си, преплитам пръсти и чакам да ме връхлети музата на първото изречение.

Разплитам пръсти, надигам халбата… муза не се явява от никъде, но пък докато оставям халбата и виждам кутията на фото камерата. Плъзвам се на колелцата, вземам я и пак с търкаляне се връщам до бюрото.

Не бях обръщал внимание, но понеже тези дни започна световното по футбол и гледай ти Sony A6000 е официална фото камера на първенството. Продължавам да разглеждам кутията и попадам на няколко изнесени основни характеристики:

• 24.3 мега пикселов APS-C CMOS сензор.
• Bionz X процесор за обработка на изображения.
• Хибридна АФ система с 25 контрастно детекторни точки и 179 фазово детекторни точки.
• Вградена светкавица и мултифункционално гнездо за аксесоари.
• 11 кадъра в секунда със следене на обект.
• 3 инчов накланящ се дисплей тип LCD с резолюция 921,600 точки.
• OLED електронен визьор с резолюция 1.44M точки.
• Full HD видео запис при 1080/60p и 24p; чист HDMI изход.
• Wi-Fi и NFC съвместим и възможност за сваляне на приложения от “апп стор”

В допълнение – корекция на дифракцията, коригиране на шума само в определени зони, и технология за точно препредаване на детайла. (това не го пише на кутията, но аз хитро го прочетох в инструкцията за употреба)

Като поразгледам още малко кутията и попадам на аксесоарите които могат да се използват на мулти гнездото и разни други дреболии.

Махам кутията от бюрото и се заемам с Sony A6000.

От Sony окончателно се разделиха с името NEX и вече всички фото камери носят името Alpha. Sony A6000 – без огледална фото камера със сменяема оптика (на Е байонет) е наследник на Sony NEX 6 и Sony NEX 7 или това е моето виждане, защото на първо четене се явява събирателна като най-доброто от горните две камери.

По дрехите посрещат, тоест по дизайна посрещат по възможностите изпращат, ако се опитам да перифразирам тази така популярна поговорка.

Започвам с дизайна. Sony A6000 е малко наедряла, не като височина и дължина, ами е “понадебеляла”. Това не го казвам с упрек (щото на мен често така ми го казват) а напротив. Увеличението на корпуса е с малко, но съществено се е подрило както удобството за хващане на камерата – грипът е по-голям, но и възможността за закачане на статив. Със Sony NEX 6 понякога имах проблем с прикрепянето към някои видове плочки за статив – нямаше перфектна стабилност. Със Sony A6000 не усещам такъв проблем, а както казах удобството при хващане в ръка веднага се усеща.

Самият дизайн е минималистичен с прави изчистени линии. Контролните ротиращи селектори са скрити в корпуса. Да, контролни в множествено число. Тук се е завърнал частично дизайна на Sony NEX 7 с двата контролни скролера в горната част на корпуса, но по-скоро визията е като смесена колода между 6 та и 7 ма версия.

Корпуса е изработен от пластмаса. Тук усещам как критиците свиват устни. Вярно магнезиевият корпус е по-здрав и е знак за камера от висок клас, но и води след себе си осезаемо по-висока цена. На мен пластмасовият корпус не ми пречи.

Забелязвам леко разместване на някои бутони (като функционалност) както и появата на допълнителен с цел повишаване възможностите за персонализиране на камерата. За бутоните и менютата по-късно.

Дисплей – при него няма промени. 3 инчов LCD тип с резолюция от 921 000 точки. Еднакъв като резолюция с предходния модел. Еднакъв като опции за накланяне нагоре и на долу. И за мое съжаление хубавата екстра да се управлява с докосване все още не се използва. Оставам с усещането, че има предпазен екран за разлика от NEX 6 при който относително лесно можеше да се издраска антирефлексното покритие на дисплея.

Визьор – тук още когато Sony A6000 се появи на “хартия” се промъкна разочарование от визьора. Защо? Заради по-ниската резолюция, сравнено с NEX 6. Изпробвайки и двете камери пред очите си не можах да усетя видима разлика. Все пак за 2 години технологиите са напреднали доста и визьор с по-малка резолюция се оказва, че не отстъпва на такъв с по-голяма. Какво е новото все пак във визьора? Ще цитирам и ще се съглася с написаното в инструкцията за употреба: OLED Tru-Finder – подобрен електронен визьор с нова оптична система с двойни асферични лещи за по ясна видимост. Разширен ъгъл на видимост. Висок контраст, яркост и резолюция от край до край. Визьора може да се настройва като яркост и като цветна температура.

И тук няма да си спестя мърморенето в прекалено чувствителният сензор, който превключва от визьор на дисплей. Признавам, че почти не съм забелязал фотографи практикуващи “коремна” фотография, но докато с NEX 6 нямах проблем да визирам по дисплей насочен нагоре и почти опрян в областта на корема ми, то при новите модели включая и Sony A6000 заради чувствителния сензор се налага да държа камерата доста протегната напред… силно се надявам в обратната връзка със Sony и от нужния отдел на спретна едно мъничко коригиране за такива любители като мен на “коремната” фотография.

Гнездото за светкавица – класическо, тоест новият стандарт познат ни вече няколко години с опция освен да се закача светкавица, но и външен микрофон (няма друг вход за микрофон) или друго умно устройство.

Няколко думи и за контролите по камерата.

Sony A6000 споменах е нещо средно между 6 ца и 7 ца от NEX фамилия. Когато NEX 6 се появи имаше разпалена дискусия относно премахването на двата ротиращи скролера в горната част на камерата. Аз бях на страната на поддръжниците, че появата на програмен диск и неговото обединяване с единият от контролерите е добра стъпка, докато “седмаците” се опитваха да наложат своята версия за по-голямо удобство. Е добре тук нещата горе долу са поизгладени програмният диск е разделен (но запазен) от ротиращият селектор а самият селектор е изнесен на старото си място както при NEX 7. Не мога да преценя дали има подобрение, или загуба на комфорт на управлението. При Sony A6000 и NEX 6 не усетих разлика в управлението на камерите независимо от различно поставеният ротиращ селектор. Самият селектор почти няма как неволно да се размести хем е стегнат хем при работа с него не се изисква голямо усилие. Лошата новина (но тя си бе такава и са предишните модели) е тракането когато въртим селектора. Това тракане се записва, когато се снима видео.

Освен ротиращият селектор върху камерата, е запазен и класическият на гърба. Двата селектора са напълно взаимнозаменяеми при автоматичните режими P, S и А. Няма значение кой ще използвате – изпълняват еднаква функция (обикновено в A и S режим се използва само единият селектор а другият е неактивен). В режим М вече всеки селектор си има своето предназначение.

Бутони – освен добавен нов има и лека промяна във функционалността на някои от по-старите бутони. В крак с новите изисквания има възможност за програмируеми бутони – потребителят може да настрои 7 програмируеми бутона плюс 2 функционални с 43 различни функции. С две думи: персонализирате камерата по свой вкус и същевременно настройките по нея стават изключително бързо, подобно както при професионален клас DSLR.

Менюто на Sony A6000 е изцяло от нов тип (същото както при Sony A7). За носталгично настроените има възможност за частично имитиране на старият, доста по-неудобен изглед. Мен не ме мъчи носталгия и затова използвам менюто в новият му вид, а и бързо се свиква на хубавото.

Нещо за менюто, нещо както какво ми е направило впечатление като възможности. Може да снимате във формат 3:2 или 16:9 удобно е за фотографите, които искат да гледат снимките си на домашния телевизор или компютърният дисплей. Както се досещате те в 90% от случаите вече са 16:9. Ако снимате в RAW (надявам се винаги да снимате в RAW) независимо дали сте в размер 3:2 или 16:9 големината на файла е една и съща. Обяснението е просто: Sony A6000 снима винаги в 3:2 формат, а когато изберете режим 16:9 то просто това е кроп от 3:2 кадъра. Хубавото е, че може да размислите по време на обработката с Adobe LR или Adobe Photoshop, да премахнете кропа и да се възползвате от целия кадър 3:2. За JPEG тази възможност не съществува, там получавате директно кропнат кадъра в 16:9.

Имате опция да си настроите 3 свои персонални снимачни режима, все едно снимате с 3 различни камери само с натискане на един бутон и врътване на скрола. Аз съм си направил така един профил “студио” вместо да връткам всеки път настройки.

Споменах вече за персонализирането на Sony A6000 и наистина е много като възможности сравнено с предишните камери. Отнема малко време и е малко въпрос на напасване и улучване (щото не съм чел мануала), но персонализиращ ли си камерата просто после не искаш да хванеш друга дето да е със заводски настройки.

Зебра – позната е на професионалните видео оператори. Това е опция която показва при снимане на видео кои участъци “прегарят” и няма да излязат добре. Полезно е за сериозно снимащите видео. Опцията има възможност да се донастройва допълнително за нивото при което започва да се показва.

От Sony скромно казват, че разполагат с изключително бърз автоматичен фокус. Няма как да измеря времената за фокус. Усеща се разлика сравнено с NEX 6. Вярно има значение и закаченият обектив. Класическият Sony 50/1.8 никога не е блестял с бързина и дори и най-новата АФ система не може да го накара да работи бързо. Затова пък “китовата мазачка” 16-50 както и професионалният варио обектив на Zeiss – 16-70/4 са много пъргави особено на следящ фокус. Именно следящият фокус е голямата крачка на Sony A6000. Някъде гори в модерните “опорни” точки споменах разни контрастно детекторни и фазови точки. Имаше и цифри 25 контрастно детекторни и 179 фазово детекторни точки. Докато при NEX 6 цифрите бяха: 25/99. На първо четене се вижда, че няма промяна в стандартните контрастни точки (които са в камерите от серия NEX от самото и създаване), но има почти удвояване на фазовите точки. Това удвояване води до 92% покритие на кадъра с АФ точки сравнено с досегашните 49% за NEX 6. Накратко почти няма шанс нещо което сте кадрирали да избяга от АФ зоните.

Не е забравена опцията за следене на конкретен обект тип заключване на фокуса по него. Обърнете специално внимание на тази функция в инструкцията за употреба, много е полезна при снимане на подвижни елементи като малки деца или домашни добитъци.

Как най-лесно да използвате следящият фокус. Изберете режим широка АФ зона и поставете на следящ фокус. Препоръчвам да визирате през визьора (по-удобно е). Насочете към движещият се обект и се стремете да го задържите в кадър. Ще видите как по обекта непрекъснато просветват групи точки, които го държат на фокус и го следят по кадъра. От вас зависи кога да натиснете спусъка за да направите кадър или серия от кадри.

Другата новост при Sony A6000 е възможността фазовият фокус да работи с обективи на трети производители като Tamron и Sigma. До сега това бе запазено само за Sony обективи.

Най-често използвам единичен фокус и възможността да поставям фокусната точка, където аз искам. Сега тази функция е подобрена с възможността да настройвам големината на АФ зоната. Настройката е в 3 размера (средният размер е всъщност добре познатият досегашен).

Още една добавка в АФ системата за феновете на портретната фотография – фокус по око. Sony A6000 разпознава око в кадъра и поставя фокуса там тоест нещо като подобрена опция на фокуса по лице.

От фокусните режими са запазени досегашните класически: единичен, следящ, ръчен, комбиниран ръчен и автоматичен и е добавен и автоматично избираем фокус – камерата преценява кога да превключи на следящ или на единичен фокус. Аз предпочитам да работя на комбинираният ръчен/автоматичен (DMF) и се възползвам от Peaking функцията. Изключително удобно е особено когато снимам с любимият си Sony 50/1.8 В добавка споменавам и опцията за предварителен фокус. При нея камерата се стреми да е винаги на фокус още преди да сте натиснали спусъка. Аз я изключвам, защото установих, че хаби доста батерия и камерата не “заспива: когато сте я окачили на врата а непрекъснато фокусира света около нас.

Sony A6000 има възможност да снима със скорост от около 11 кадъра за секунда. Освен това има възможност да снима с 6 или 2,5 кадъра за секунда. Ще споделя какви са възможностите на буфера. Не съм използвал най-новата и съвършена карта памет, която е на пазара в момента, затова и не гарантирам резултати като заводски спецификации или други тестове. Използвах карта SDHC клас 10 (UHS-1) със скорост на запис 50 Mb/s

Изключени са всички софтуерни подобрения, които прави камерата, включително и шумоподтискането.

В RAW: 21 кадъра (11 к/с.); 22 кадъра (6 к/с.) и 23 кадъра (2,5 к/с.) спира след запълване на буфера.

В JPEG Fine: 52-54 кадъра (11 к/с.); 74-77 кадъра (6 к/с.) и 158-162 (2,5 к/с.) след напълване на буфера започва да снима с около кадър в секунда. Възможно е с по-бърза карта (например 90 Mb/s.) да се добавят още и някой друг кадър за JPEG, но за RAW едва ли.

Ако искаме по-бърза серия и сме съгласни да сме с резолюция около 2 мега пиксела, то можем спокойно да снимаме във видео режим със скорост 24, 25, 50 или дори 60 кадъра за секунда, а после да измъкнем точно кадъра, който ни трябва.

Хайде най-сетне да спомена нещо и за матрицата.

Sony A6000 може да се похвали с нов Exmor™ APS-C HD CMOS сензор с около 24.3 ефективни мега пиксела. Лещите, които насочват светлината към фотодетекторите (пикселите) са конструирани в зависимост къде се намират и по точи начин осигуряват почти еднакво падане на светлина както в средата, така и в краищата на кадъра и това видимо се усеща. Намалено е разстоянието между лещите и фотодетекторите с цел минимализиране загубите на светлина. В комбинация с новият процесор Bionz X се цели постигането на максимално добро и изчистено изображение.

Макар изображението вече да е станало по-детайлно, забелязвам известно увеличаване на шума в изображението. При вглеждане започва да се усеща шум още при ISO 200.

Sony A6000 може да снима в диапазон между 100 и 25 600 ISO (през интервал от 1/3). Както казах заради по-гъсто населената с пиксели матрица, изображението е малко по-шумно. Препоръката ми е да снимате в RAW формат и после да коригирате нивата на шума в програмата за обработка (аз го правя с Lightroom). За снимащите в Jpeg има 3 възможности: без корекция, ниско и високо шумоподтискане. По-долу може да видите как се справя процесора Bionz X със шума и детайла в Jpeg. Ако трябва да препоръчвам за снимащите в Jpeg, то най-добре е да са на ниско ниво на чистене на шума, така компромиса от нисък шум и липса на детайл е най-добър.

Без корекция на шума

С ниска корекция на шума

С висока корекция на шума

За снимащите в RAW, а и за себе си съм направил следният експеримент. Споменах с какъв софтуер обработвам снимките си (LR). Чистя само цветният шум, защото като фотограф от филмовата ера нямам проблем с това да има някакъв шум по снимките ми. Пуснал съм по два примера: без корекция и с корекция на цветния шум (за да сравнявате). Плъзгача е на стойности между 10 и 30, който прецени може и повече или по-малко. Не съм коригирал детайла или луминансния плъзгач. Крайните изображения ме устройват на печат А3 и изводите ги направих с помощта на EPSON L800 (с отсечки от А3).

Извода: при печат на фотохартия А3 формат може да разчитате на ISO 1600 с лека уговорка, при ISO 3200 и 6400 ще имате приятно арт изображение, което носталгично може да ви върне във филмовата ера. Вече стойностите 12 800 и 25 600 ISO са за доста крайни случаи. Ако снимате на много високо ISO не се доверявайте на JPEG, загубата на детайл е голяма и се получава доста “омазана” картинка. Снимайте в RAW коригирайте само цветния шум, ще видите колко по-добър е резултатът.

100 ISO e максимално добрият резултат, но дори и при 800 ISO няма за какво да се мръщите.

Честно казано много ми се щеше да се запази 16 мега пикселовия тип матрица както при NEX 6. Може би защото често ми се налага да снимам по тъмни катедрали където се иска по-високо ISO

Май и този път се поувлякох с писането, затова ще спомена още няколко неща.

Снимане на видео клип във Full HD и 24, 25, 50 или 60 пълни кадъра за секунда. Възможно е да избирате между различни качества на изображението или да изкарате видео сигнал директно по HDMI. Записа на звук е стерео. Припомням за тракането на скролерите (ако снимате в ръчен режим) както и за бръмченето на вариото (ако сте с китовия 16-50). Всичко това се записва от вграденият микрофон. За сериозна работа има нарочен адаптер който се поставя на гнездото за светкавица и осигурява включването на професионални външни микрофони.

Със всеки изминал модел се наблюдава все по прецизна и незабележима работа на фокуса. Следящият фокус се справя добре при плавно движение и не се вижда характерното “помпане” от преди няколко години.

Панорама и HDR – любими функции за фотограф пътешественик.

Споменавам ги като напомняне да ги използвате, но и да споделя едно свое наблюдение за панорамата. Тя е по качествена сравнено с предшестващи модели, но и правенето и изисква повече практика. Какво имам предвид: преди лесно се правеше панорама, защото камерата горе долу сглобяваше прилична панорама независимо дали сме се въртели малко бързо, или по-бавно. Сега имам усещането, че се изисква една постоянна скорост, за да има възможност Sony A6000 да сглоби качествена панорама. На няколко пъти ми се случи да не успея да направя панорами и камерата да измърмори, че не съм уцелил скоростта на панорамиране. С малко практика нещата си идват на място. Защо го казвам, просто като наблюдение ако някой потребител на предишно поколение NEX усети подобен момент докато снима панорама.

Споделянето на снимки и управлението на камерата през Wi Fi или NFC, за къде без тези екстри. Често снимам от статив и това неизменно е свързано с дистанционно управление през моя iPhone. Собствениците на Android телефони могат да се възползват от NFC системата, където връзката се осъществява на мига (за разлика от при iPhone, където отнема време… да му се @#$#). Не забравям и връзката с апп стора на Sony и се надявам скоро да има действащ магазин и за България.

Мисля това са разликите на новото Sony A6000 с предшествениците си. Има доста иновации, има и някои липсващи екстри като електронният хоризонт (свикнал съм си с него). Макар да казват, че харчи по-малко батерия, то… не забелязах да е така. Почти еднакво е със Sony NEX 6 и е хубаво да имате задължително резервна батерия в джоба. Споменавайки за джоб с “китовият” 16-50 може да влезе спокойно в джоб на яке а е с възможностите на сериозна DSLR камера. При пътуването си до Прага, бях с голям DSLR и със Sony A6000 и някак си почти не усетих 2 рата камера, а ето завърнах се с допълнителни 600-700 снимки от нея. Може още доста да се говори, защото дори и сега след 3-4 месеца използване все още откривам някои дребни нещица, все пак времето е хубаво и ще отида да снимам, нещо, което съветвам и вие да направите.