Sony A58 – когато правите първи стъпки

Трябва да призная, че появата за пръв път на Sony Alpha A58 предизвика леко объркване сред феновете и потребителите на марката. Номера на модела както и специфичният дизайн лесно може първоначално да заблудят, че става въпрос за заместник на Sony A57. Дали обаче е така?Като за начало малко ТТ данни.

20.1MP Exmor APS HD CMOS матрица, Sony A байонет (пластмасов), 1.5x кроп (приравнен към 35 mm матрица), ISO 100 – 16000, 1080p HD видео клип (25 кадъра за секунда), 2.7-инчов накланящ се LCD дисплей с резолюция от 460 000 точки. Електронен визьор – тоест камера от SLT тип.

Прочитайки внимателно основните характеристики и превъртайки лентата назад (в случая, понеже сме дигитален век ще кажа, че връщам диска назад) установявам, че единствено 20 те мегапиксела са нещото, което е в повече сравнено със Sony A57. Общо взето в мен натежава усещането, че Sony A58 всъщност е наследник на модела Sony A37. Защо от Sony са решили да именуват така новата си камера (Sony A58) нямам конкретен отговор, но факт е, че предизвикаха оживена дискусия из форумите.

Да се захвана по-сериозно, че макар на вън да се лее потоп, а Дунав се опитва да се разходи по крайбрежните улици на градове, в които не съм, времето си тече.

Дизайн

Всеки път се заричам, че няма да започвам от дизайна и всеки път пред мен изплува онази поговорка за дрехите и ума… първоначалната визия е важна и затова не я подминавам.

Ще го нарека класически, защото с този дизайн се кипрят вече няколко модела. Общото между тях е, че всички са от SLT серията – тоест камери с полупрозрачно неподвижно огледало и електронен визьор. Тази технология не е нова ползвана е успешно във филмови камери например от Canon като начин за повишаване броя на кадри в секунда. Sony я интегрираха в своята серия огледално рефлексни камери като заместиха традиционното “лупащо” както казваме на жаргон огледало с неподвижно. С това премахнаха изцяло вибрациите създадени от движението на огледалото и неговото удряне в горна и долна позиция, намалява времето за реагиране при натискане на спусъка както и така наречения “блекаут” (когато огледалото е в горно положение и блокира визьора. Също така позволява на АФ системата да фокусира непрекъснато. И накрая вместо да използват голяма и тежка пентапризма за визьора я замениха с компактен електронен визьор с резолюция от около 1.4 милиона пиксела, голям зрителен ъгъл и 100% покритие на кадъра. Това от своя страна води до олекотяване на камерата и подпомага “разлетия” дизайн, който е запазил класическия DSLR вид.

Както споменах камерата има приятно разлят дизайн, по който окото се плъзга като… всъщност… така де… да премина нататък. Макар и с малко компактни размери има добър анатомичен захват за ръката, с която се държи камерата. Да малко ми бяга кутрето и някак показалеца, с който натискам спусъкът е с 3 mm от мястото, на което искам да е по естествен начин, но пък нежната половинка, която е с нормални ръце (за разлика от моите лапи) сподели, че и “ляга” добре. На важните за хващане места има гума, която повишава добрия захват, а иначе корпуса е изграден от пластмасови поликарбонатни панели, което от своя страна олекотява самата камера.

Гледайки обстойно корпуса на Sony A58 почти не откривам разлики със Sony A57 от което и идва основната заблуда за наследственост. Всъщност има две разлики, които особено много се набиват в очи.

Ново гнездо за светкавица. Да Sony A58 е оборудвана с новото гнездо за светкавица което вече видяхме в Sony NEX 6 и топ модела Sony A99. Появата на новото гнездо (което всъщност си е класическото гнездо, използвано от всички останали марки) позволява на потребителите на Sony да не се чувстват изолирани на събития, където се снима със студийно осветление и се оказва, че радио синхроните не стават, защото за по-старите модели бе нужен специален преходник. Освен това новото гнездо е интелигентно и освен светкавица може да присъединява външни микрофони (а за в бъдещи мисля и за GPS системи) благодарение на скритият набор от контактни пластини.

Другата голяма разлика е дисплея.

Дисплей

2,7 инчов с резолюция от 460 000 точки, закрепен така че да може да се накланя 45 градуса надолу или под 90 градуса спрямо гърба на камерата. Общо взето Sony A58 няма подвижността и резолюцията както при модела Sony A57, но все пак говорим за камера от съвсем базов клас, където нещата са по-олекотени включително и цената. Хубавото е, че дисплея два вярно цветопредване и е видим и в слънчев ден.

Визьор

Някъде горе споменах вече за електронния визьор на камерата, който е с резолюция от 1.44 мега пиксела и тук вече има интегрирана OLED Tru-Finder технология за намаляване консумацията на енергия. Качеството на изображението в дисплея е много добро, но забелязвам две неща. Има лека цветова разлика между картинката на дисплея и на визьора. При визьора има леко синеене (това има възможност да се коригира от менюто на камерата) на изображението, също така и му трябва малко повечко време да “загрее” спрямо други модели. Другото нещо е, че ако не си долепя добре окото до окуляра, навлиза околна светлина и виждам отражение на окото си, което понякога дразни. Като съвет: намерете оптимална позиция на окото си към дисплея, за да няма този ефект, а за точно цветопредване разчитайте предимно на дисплея.

Какво е предимството на електронният дисплей? след като се направи снимка веднага във визьора се вижда резултата и не е нужно да се сваля камерата от окото и да се гледа на дисплея. В процеса на кадриране може реално да се види дали снимката ще е преекспонирана или недоекспонирана както и да се коригира цветовия баланс. Когато е тъмно, визьора може да напомпа изображението подобно на уред за нощно виждане което да позволи по-добри кадриране. Когато искате да използвате виртуален хоризонт не е необходимо да се гледа дисплея а той може да се покаже в центъра на визьора и да улесни максимално фотографа. И визьора и дисплея могат да избират из между 5 различни режима на показване: с пълна информация, само с АФ зони, хистограма в реално време, електронен експонометър. Без проблем може да се сменят режими и да се рови в меню и да се правят настройки, без да се отлепя око от визьора. И понеже има вграден сензор в момента, в който отлепите око от визьора се активира дисплея и обратното.

Нещо което ми липсва е електронният нивелир. В Sony A58 той не е намерил място като екстра.

Когато е стабилизирана матрицата това означава, че практически всеки един обектив който се закачи е стабилизиран. По спецификации на Sony тази стабилизация варира между 2.5 и 4.5 EV (или стопа както сме свикнали да казваме) в зависимост от типа на използвания обектив и от това колко му треперят ръцете на фотографа.

Фокус

Автофокусната система е класическа за този тип базов модел камера и е еднаква със Sony A57, като предлага на фотографа 15 точки 3, от които кръстосан тип. Избора на точките става изключително лесно, като се натисне бутона (AF) в средата на мултиселектора, който се намира на гърба на камерата и после с мултиселектора се избира точката. Освен този класически режим на работа с АФ точки има добавени още няколко: широка зона – при която камерата използва всички точки и сама решава къде да сложи фокуса. При този тип използване на фокуса винаги може да използвате централната точка по всяка време просто като натиснете бутона АФ на мултиселектора. Освен широката зона има и локална зона когато точките се групират на лява дясна и централна група от по 4 (и 5 за централната зона) точки. Това зонално ограничаване на фокусните точки подпомага скоростта на фокусиране. Има и режим само за централна точка, но честно казано идея си няма от смисъла на този режим. Камерата има и режим за търсене на лице в кадър и слагането на фокуса върху него и този режим е полезен да се използва, когато се снимат хора вместо да се мести АФ точката дотам, където желаем да е фокусът.

Самият фокус за лице има няколко опции – не му, стига само да разпознае лице (там се справя без грешка) може да се заснемат до 8 лица да се подредят в ред, в който иска фотографа и камерата да търси фокус по лице с приоритет на реда, по който са подредени. Например: снимате гаджето си и го слагате на 1 во място, така при групови снимки камерата ще търси да постави фокуса на лицето на гаджето ви. Ако него го няма на снимката тогава ще търси 2 рото записано лице с приоритет. И още нещо – усмивка снимка. Камерата се задейства, когато хване лице и то е усмихнато, като може да зададете опции колко да е усмихнато преди да се задейства затвора: срамежлива усмивка, нормална усмивка и голяма усмивка. Хитро.

Режимите на фокусиране са два: единичен фокус и следящ фокус е има и един интелигентен режим, който обединява двата по-горе – автоматично превключва на единичен или следящ в зависимост от сниманата сцена.

Sony A58 идва с нов “китов” обектив. Не мога да намеря подходяща дума заместник на “китов”. Ако някой се сети да драсне предложение, та да се върна на мисълта си: Sony DT 18-55/3.5-5.6 SAM II е обектива с който камерата идва в комплект. Фокусира бързо, но пък не е от най-тихите и определено ще дразни бръмченето което се записва при снимки на видео. С пластмасов байонет е за олекотяване на теглото, а и както разбрахме и Sony A58 има пластмасов байонет.

За плюсовете и минусите на пластмасовия байонет може да се говори много, затова който иска да обсъдим тази тема, нека го направим на по халба бира вместо да губим времето на ентусиастите, които са успели да прочетат до тук без да се откажат.

Снимачни режими

Тук Sony A58 няма никаква разлика, сравнено с предшестващи модели като Sony A57 или Sony A37 (на който както казах е наследник).

Може да се възползвате от класическото зелено – режим ауто, но все пак зеленото не винаги е модерно, използвайте по-често някой от PSAM режимите за по-добра намеса във фотографията, която творите. не са забравени и вградените сцени (стандартен, ярко, портрет, пейзаж, залез, черно-бяло, контраст, наситен) за постигане на ефектни снимки още в камерата, които да разпечатате веднага на близкият киоск или във фото студио. За да добавя, нужно е да сте в режим на файла Jpeg, ако сте на RAW трябва да влезете в менюто и да го промените. Това е валидно и за любимите ми ефекти като HDR (с възможност за 6 степени на настройка и почти незабележимо усещане за софтуерна намеса) и панорама. След доста тествани камери от различни марки смятам, че тези две опции при Sony са най-добри и с удоволствие ги ползвам често. Възползвайте се от опцията да снимате панорами както в режим хоризонтален (тогава панорамите са по-дълги, но по ниски), така и в режим вертикален кадър (където имаме по-къса но пък по-висока панорама.

Панорама направена при режим хоризонтален кадър

Панорама направена при режим вертикален кадър

Затвора на камерата предлага диапазон от 30 секунди до 1/4000 от секундата + режим В. Синхронна скорост за външна студийна светкавица е 1/160, казвам външна защото камерата си го поставя автоматично когато е отворена вградената или има системна светкавица. Вградената светкавица може да пали без кабелно други външни системни светкавици намиращи се на разстояние от фото камерата.

Спомням си преди години говорих много и подробно за белия баланс, сега системата за определяне на точен бял баланс е стигнала до такова ниво, че вече се чудя има ли смисъл да пиша за него?!?! Напоследък снимам само на автоматичен бял баланс и нямам проблем с цветопредването. Включвам на някой от ръчните само когато съм на в студиото и използвам халогенно или светкавично осветление. За всеки един фотограф снимаш на RAW мисля няма да има ядове да снима на автоматичен бял баланс. Все пак ето с какви настройки за баланса разполага Sony A58: автоматичен, дневна светлина, светкавица, на сянка, облачно, изкуствена светлина, луминесцентно осветление, а диапазонът е в границите между 2 500 – 9 900 градуса Kelvin

Серийното снимане мисля е в порядъка на около 6-8 кадъра за секунда, но за съжаление буфера на Sony A58 сравнено с Sony A57 е по-малък и побира скромната серия от около 6-7 RAW файла и около 15 Jpeg. Това се дължи донякъде и на по-голямата резолюция и от там по-голям краен файл.

За доброто измерване на експозицията се грижи сензор с… всъщност грижи се самия 20.1MP Exmor APS HD CMOS в който има отделени 1200 зони даващи нужната информация на процесора който се грижи нещата да са ок. За по специфични нужди има: централно претеглено и спот мерене. Аз използвам предимно многозоновото и в частни случаи спот измерването, централно претегленото някак не мога да му намеря приложение при съвременните много зонови сензори.

Може да записвате снимките си в следните формати и комбинации: RAW, RAW + JPEG, JPEG фино, JPEG стандарт. Винаги препоръчвам да се използва RAW формат заради по-големите възможности за обработка при пост продукция. Снимайки в JPEG може да избирате от следните резолюции 5456 x 3632, 3872 × 2576 и 2736 x 1824 (тоест 20, 10 и 5 мегапиксела).

Самите снимки може да запишете на карта памет тип PRO Duo™, PRO-HG Duo™ или на SD, SDHC, SDXC карти с памет. И двата типа карти памет влизат в едно и също гнездо, разликата е само в позицията в която са контактите. Хубаво е да използвате карти от висок клас, за да могат по-бързо да освобождават буфера от снимките, да няма проблем с видеото (знаете за Full HD видео е нужно картите да са клас 10 за да няма проблем с възможно насичане на изображението).

ISO

Диапазон от 100 до 16 000 през 1 стъпка.

Относно снимките на високо ISO, нещо което вълнува всеки съвременен фотограф, мога да кажа, че Sony добре са си свършили работата с новият 20 мегапикселов сензор. Независимо от по-голямата плътност на пикселите и техният физически по-малък размер имам усещането за по-добра работа на софтуера за потискане на шума сравнено с някои по-стари 16 мегапикселови матрици. Нямах под ръка стандартният 50 mm обектив с който обикновено си правя “лабораторните” тестове (така им казвам, защото тествам специализирана скала в студиото си) затова се възползвах от китовият обектив Sony DT 18-55/3.5-5.6 SAM II показал добри резултати при повечето стандартни снимки. Резултатите са много добри. Визирайки базовия клас на камерата и потребителите които ще я използват, то мисля си няма да имат забележки на 3200 ISO и дори и на 6400 ISO. Могат спокойно да се възползват от режима автоматично ISO в интервала 100 – 800 и смятам няма да открият видима разлика. Прави ми впечатление колко много е намалял цветният шум видим и при ISO над 6400. Ако малко зърнистос в снимката (шум) не ви притеснява, то може спокойно да снимате на изключено потискане на шума. За феновете на по-гладките снимки препоръчвам да използват средната степен на потискане на шума (те са общо три: ниска, средна и висока) там резултатите са най-добре като съотношение шум и запазване на детайла.

Може би е тук да мястото да кажа, че се усеща подобрен динамичен обхват който не се променя дори и когато се снима и на високо ISO

Няколко думи за видео режима

Малко сухи данни като за начало: 1920 x 1080 (50i 24 Mbps, 50i 17 Mbps, 25p 24 Mbps, 25p 17 Mbps) или 1440 x 1080 (прибл. 25 кад./сек). Файлови формати AVCHD или MP4, компресия – MPEG-4 AVC (H.264). Звук – Dolby Digital (AC-3) / MPEG-4 AAC-LC, 2-канален – вграден стерео микрофон.

Sony A58 си е фото камера и видео заснемането си е своего рода екстра. Това не пречи да се използва и за видео камера, като си изберете някоя от следните резолюции по-горе и някой от снимачните PSAM режими (в М имате пълни ръчни настройки). Трябва да имате в предвид (макар вече да го казах) китовия обектив леко бръмчи като фокусира и това може да се запише на клипа. Хубаво е да използвате външен микрофон ако търсите добър звук.

Качеството на картината е добро като го гледам на домашният си телевизор и при лек монтаж се получават добри клипчета за спомен. За сериозна работа не се наемам да преценявам дали е подходящ, все пак това е фото камера от базов клас.

Като цяло Sony A58 е олекотена фото камера за начинаещи фотографи или такива които искат да заменят своя по-стар модел Sony A37 с по-новия Sony A58 печелейки по-добра резолюция, динамика и стандартно гнездо за светкавица. Работата е лесна а менюто разбираемо дори и за абсолютно начинаещи фотографи. В комплект с новия Sony DT 18-55/3.5-5.6 SAM II китов обектив ще ви даде добро резултати при ежедневни снимки за спомен или от ваканционни преживявания. Камерата е комплектувана с голяма батерия, която без проблем ще издържи активно снимане през целия ден, но подчертавам снимане на фотография, при снимки във видео режим батерията пада доста бързо.

И няколко снимки… малко зимни, малко пролетни…