Sekonic Studio Deluxe III L398A или за по-кратко Sekonic L398A е светломер с легендарен статут. Претърпял е няколко поколения за почти 70 години и продължава да се произвежда и до днес. Подобно на друга легенда – Leica M, дизайнът на светломера не се е променил, или променил се е с много леки подобрения, но общата визия е непроменена и го прави разпознаваем отдалече.
Здравейте след лятната ваканция. Вече съм на линия и започвам с един аксесоар, за който всъщност трябваше да говоря преди ваканцията, но по-важни ревюта го поизместиха.
Така.
Хубаво вклиних този абзац. Да продължим за това за което започнахме.
Sekonic L398A е класически аналогов светломер, работещ на принципа на измерен ток от фото елемент произвеждащ енергия при наличие на светлина. Колкото по-силна, толкова повече енергия и всичко това се измерва от малък галванометър. Една от основните, но скрити разлики между модерната версия и по-старите модели е…
Всъщност спретнах едно видео. Разходете се да го изгледате, но си вземете по-голямо кафе, че малко се поувлякох и не е кратко. Там ще проследите част от историята на Sekonic L398A, както и някои технически нещица.
Чакам ви тук, за да си поговорим още.
Споменах, че Sekonic L398A или по-скоро модела L28 е създаден за професионална работа на кино операторите (Director of Photography) и първоначално е създаден от Доналд У. Норууд и оператора Карл Фройнд. (най-известен със снимките на Метрополис и Дракула).
Това бе една от причините да желая да имам такъв модел през далечната вече 1998 година, когато влязох да уча в НАТФИЗ операторско майсторство, но уви успях да си намеря едва през 2020 година. Модела който намерих бе Sekonic Studio Deluxe L398 – първият от 1976-та година.
Стига носталгия, да се върнем на актуалният модел, който както казах започва да се произвежда през 2006-та година и до днес. Оставям настрана пълното разочарование от „кожената“ калъфка с която идва. За щастие имам оригинална от модел L28 и бързо го натаманявам там, където пасва идеално.
Sekonic L398A е с променени „циферблати“ с които се работи доста по-интуитивно сравнено с предшествениците си. Има добавен червен маркер, който да поставите върху измервателната стрелка, за да запомните позицията ѝ и така да направите второ измерване и да съпоставите разликата.
Голямата грешка, която допуснах във видеото бе относно бутона и заключването. В случая, бутона се заключва, за да позволи непрекъснато мерене, без да се налага да го натискате постоянно. Това се използва за случаите, в които обхождате кадъра със светломера и следите какви са отклоненията на светлината.
Когато бутона не е натиснат, светломера не мери и същевременно се блокира стрелката на галванометър, като така се предпазва от повреда при нежелано сътресение.
Споменах, че измерването става с микро соларен панел от аморфен силиций, вместо традиционният 50-70-те години селен. По-надеждно и по-дълготрайно.
Все пак има разлика със съвременният професионален дигитален Sekonic L858. Около ½ диафрагма недоекспониране. За филм, това е пренебрежимо отклонение. Единствено някоя FujiFilm Velvia 50 може да се намръщи леко, но за повечето съвременни филми особено черно-бели няма никакъв проблем.
Интересното е, че най-старият модел, който имам в музея – L28 има същите показатели като на светломера (на няколко месеца). Явно е ползван доста рядко за разлика от първия Sekonic L398, който вече показва около 1 диафрагма отклонение… премерих просто от любопитство старите модели.
Sekonic L398A употреба
На днешно време според някои фотографи ръчният светломер и архаичен аксесоар и няма смисъл да се използва и инвестира в такъв. В светломер който мери само постоянна светлина още повече. Съвременните камери са много съвършени светломери.
Ретро вълната ни залива с пълна сила и в момента не малко ентусиасти снимат със стари лентови камери, много от които нямат светломер. Да, на пазара могат да се открият стари светломери с батерия и електроника, които работят без грешка, точно заради батерията и електрониката. Гъделът обаче да използваш легендарен светломер като Sekonic L398A например допълва удоволствието от снимането на лента.
Аз предпочитам да използвам светломер, дори и модерният си, защото с него мога да меря падаща светлина, а тя е много по-вярна като измерени стойности, сравнено с отразената. В книгата си „Влез в студиото“ съм дал примери в подкрепа на тази теория.
Особено в случаите, когато снимам потрети предпочитам да използвам светломера, за да скъся социалната дистанция с модела, а и погледнато отстрани фотографията изглежда по-интересна.
Тъй като има набор от решетки, често използвам светломера да мери и показва директната диафрагма, а и достатъчно добре мога да „броя на пръсти“ за да променя в движение нужното ми съотношение.
И последното – Sekonic L398A стана любим аксесоар при работата ми във Photo Cafe. Може би сте забелязали неговото присъствие в „да измерим новият…“
Благодарен съм за подаръка от шефа на кафето. За техноманиаци като мен работата с тази джаджа е удоволствие. Надявам се и за други да се случва това.
