Скромно мога да се похваля, че съм един от първите, които имаха удоволствието да изпробват новият Samyang AF 85mm f/1.4 FE, който видно от някои съкращения в името е предназначен за безогледалните фотокамери на Sony с лайка формат матрици – А7 и А9.
Разбира се обектива може да се използва и на моделите с APS-C матрица, но там вече се превръща в 126 милиметров – тоест портретник от далечно разстояние.
За да пробвам обектива разполагах със Sony A7 Mk III ъпдейтнат до най-последният му фърмуеър, накратко с най-добрата АФ система, която Sony могат да предложат в момента.
Мързеливо се възползвах от фокуса по око с цел да мисля само за кадъра.
Преди да почна по същество, някой и друг размисъл…
85 те милиметра, поставени на лайка формат (или 35 мм стандарт, или фулфрейм наречено също) се явяваха портретник, за близък бой (както обичам да казвам).
Следват 105 и 135 милиметровите обективи, съответно класически портретник и такъв за снимки от по-далечно разстояние.
В последните години 85 те милиметра се превърнаха в предпочитан избор и компаниите производители започнаха да му обръщат по-сериозно внимание, сравнено с останалите портретни обективи.
Има защо. 85 милиметровите могат да са по-компактни, леки и същевременно светлосилни сравнено със 105 и 135 мм.
Samyang AF 85mm f/1.4 FE също е сравнително лек, компактен и много светлосилен. Позволява ви да правите потрети с красив дефокус от разстояние в което лесно да комуникирате с моделът, който снимате.
Дизайн
Следва линията обективи, които Samyang създават последните години. Абсолютен минимализъм като единственото, което разнообразява малко скучноватият дизайн е тънката червена линия.
Изключително здрава и солидна изработка, а теглото е около 570 грама.
На обектива липсват бутони за превключване на фокус, както и метрична скала. Тук може би разсъждавам като вече ретро фотограф, снимащ от доста години и небързайки за никъде, но на съвременните колеги (според проведено допитване) липсата на метрична скала въобще не е някаква драма… кой ти гледа разстояние, нали кадрирам през визьора, а не по скала – желязна логика.
Липсата на бутон за превключване на фокус се компенсира лесно с настройването на такъв от тялото на камерата, с която снимате, но най-добре е да се използва DMF режима, който позволява автоматично фокусиране и същевременно може да дофокусирате ръчно, ако искате.
Ринга за фокуса е голям, метален, фино набразден за по-добър захват.
Не съм пробвал как се фокусира с ръкавици. С голи пръсти не е хлъзгав, а ходът му е плавен и с подходящо съпротивление.
Сенникът се закача на байонет в предната част на обектива, а ако решите да използвате филтри, то нужният размер е 77 милиметра.
Използвайте винаги сенника, защото челната леща доста открита и това налага да я пазите както от слънце, така и от механични съприкосновения.
Samyang AF 85mm f/1.4 FE е създаден да е неподатлив на лоши атмосферни условия, като има защита от проникване на влага и прах.
Оптика
Оптичната конструкция е 11 елемента в 8 групи, включително 4 HR (High Refractive Index) и 1 ED (Extra Low Dispersion) елементи.
Покритието UMC е собствената версия на Samyang на Ultra Multicoating.
Диафрагмата е съставена от 9 заоблени ламела, които подпомагат създаването на интересно боке дори и при по-затворени стойности, както и плавни градации в дефокуса.
Нечетният брой ламели ще даде на феновете на слънце в кадъра много лъчи, но знаете това се постига, когато настъпи дифракцията на светлината, а тогава спада цялостната рязкост на обектива.
В студийни тестове установих, че дифракцията на светлина започва да се наблюдава леко при диафрагма 11 и по-осезаемо при диафрагма 16.
Максимално добрите диафрагми за работа са 5,6 и 8.
Samyang AF 85mm f/1.4 FE още ма максимална диафрагма 1.4 има зверска рязкост в центъра и централната част на кадъра и доста прогресивен спад на рязкост в краищата. Подчертавам казвайки прогресивен не казвам, че се размазват жестоко, напротив, както е видно от примерите в краищата има добра четимост на детайла, но просто не е същият както в центъра, независимо на каква диафрагма сме.
Както се казва: в правилото на третините ще имате страхотен детайл, а извън него фин дефокус.
От снимките в галерията, ще видите, че Samyang AF 85mm f/1.4 FE е безпощаден към всяко несъвършенство по кожата на сниманият, затова имайте добър гримьор под ръка.
Оптични грешки
Samyang AF 85mm f/1.4 FE като свръх светлосилен обектив има оптични грешки (аберации)
Макар и да е леко дългофокусен се вижда лека дисторзия тип възглавничка. Всъщност видима е при снимане на тестова скала, в реално снимане на хора, няма как да се види.
В краищата при силен контраст може да се открият хроматични аберации и те не изчезват независимо при каква диафрагма снимате.
Интересното е, че в центъра няма абсолютно никакви хроматични аберации независимо от диафрагмата, на която снимате.
Добрата новина за използващите PS и LR, че този проблем се коригира на 100% с натискането на една отметка в раздел “обективи”. Лошата новина е, Samyang AF 85mm f/1.4 FE е още твърде нов и няма създаден коригиращ профил за него и за сега дисторзията и винетирането на максимална диафрагма, ще се наложи да си ги оправяте ръчно.
Споменавайки винетиране, по-горе видно от галерията… та винетирането е видно при максимална диафрагма 1.4 и разликата от центъра към краищата е около 1 диафрагма.
При стойности над 2 имаме равна картинка до 16, където се вижда леко несъответствие на експозицията, тоест диафрагма 16 е по-скоро 20.
Относно винетирането дори аз като фотограф на моменти го засилвам, за да изпъкне сниманият от мен обект и в случая го споменавам като грешка, но творчески не е никакъв проблем.
Фокус
Samyang AF 85mm f/1.4 FE разполага DLSM – Dual Linear Sonic Motor, който позволява пъргав и безшумен автоматичен фокус. Да, случи ми се на няколко пъти да “изхънти”, но в моменти когато се опитвах да фокусирам на силен контражур и въпреки това в 90% от случаите на снимка в контражур както се казва “го заковавах”.
Обективът се фокусира до 0,9 м, тоест на една ръка разстояние от сниманият обект.
Дефокус и bokeh
Мисля, че примерите в галерията са достатъчни, за да се види, колко приятен е дефокуса особено когато имаме елементи в него, както и бокето, което създават тези елементи.
В някои от примерите умишлено не съм кадрирал правилно, за да акцентирам на бокето.
Забелязвам, че макар да снимах на максимална диафрагма, бокето в краищата има момент на преминаване от заоблено към леко сплескано и появата на остри ръбчета, но това само при силно изразени точкови източници.
За съжаление нямах време да го тествам в някой листак, където най-добре се вижда характера на бокето.
Където нямаме точкови източници дефокуса и бокето са изключително меки и плавни и тук не личат нито хроматичните аберации, нито винетирането.
За десерт Samyang AF 85mm f/1.4 FE е перфектно бюджетно решение за професионални цели.
