Тема: Павликенския край и неговите хора
Кога: 27.06 – 10.07.2014
Събитие: Фотографски пленер
Къде: град Павликени
Павликени празнува своята 70-годишнина като град през миналата година. Общината определя себе си като пазител на наследството и го доказва с множество възстановки на фолклорни обичаи, народни празници, подкрепа на артисти от всички жанрове на изкуството и с богат културен календар.
Павликени е притегателен център за културни прояви и артисти от цял свят. В последните две години множество изложби на графично, приложно и сценично изкуство промениха облика на градчето в центъра на дунавската равнина и показа ха, че културата може да сплотява местната общност. Финландски, японски, тибетски, италиански и беларуски творци са само част от авторите, които представиха своето изкуство в 14-хилядния град.
Емблематично събитие за Павликени е провеждащиет се тук в последните четири години международен фото салон „Музика в обектива“, под патронажите на Международната федерация за фотографско изкуство (FIAP) и на Национално Сдружение Фотографска Академия.
Наскоро Павликени започна инициативата за собствен фотографски пленер, озаглавен „Павликенския край и неговите хора“. В навечерието на 70-та годишнина на града, майстори на обектива се събраха в античния и вечен град, за да уловят в своите кадри душевността и самобитния дух на павликенчани.
Тема: Аз, очевидецът
Кога: 27.06 – 10.07.2014 (откриване: 19:30 ч.)
Събитие: Изложба на Георги Панамски
Къде: Клуб на фоторепортерите и фотографите в България
Георги Панамски / роден през 1934г. в Ловеч/ е знакова личност в българската фотожурналистика. Юрист по образование, безпартиен, отрасъл в семейството на засегнат от „мероприятията на народната власт“ дребен кожар, името му се свързва с флагманите на някогашния социалистически печат – в.“Народна младеж“, в.“Работническо дело“, в.“Дума“, както и с Пресфото – БТА и вестник „Футбол“, където се пенсионира през 1995 г. Разчупил визуално щампите на вдървения следвоенен „социалистически реализъм“, още с първите си фотографски изяви в началото на 60-те години Панамски внася нещо ново в закостенелите образни възприятия на властта – репортерските му кадри са живи, неочаквано човешки за тогавашните стандарти и в по-голямата си част документално обективни. Това дава основание на писателя Георги Мишев да отбележи, че във времето на дирижираната журналистика, на фалшиви усмивки и перфидни цензори, фотографът от изпълнител и механичен снимач е бил „ свидетел и съучастник в събитието“.
В изложбата „Аз, очевидецът“ са включени репортерски фотографии на Панамски, заснети от 1960 година до днес. Много от тях са получавали награди на международни конкурси, били са излагани и на негови самостоятелни фотоизложби – „Мигове в парламента“/1991г./ и „Портрет на един народ“ /1999 г./. Фотосвидетелствата на Георги Панамски са част от образната памет за един един сложен, непознат за младите поколения днес, но живян период от най-новата българска история.
